Общини

Банско – малък град, голям курорт и строителна площадка

Елица Илчева Малък град и голям курорт. Това е Банско в последните десетина години. Въпреки критиките на мнозина с бурното строителство преди кризата в планинското селище успяват да набират скорост и да се развиват, като в същото време ревниво пазят и историята, и традициите си. Според изследване на института Industry Watch от 2012 г. за 10-те години към датата на проучването тук са направени инвестиции за около 200 млн. лв., които генерират 360 млн. лв. за икономиката като цяло. За тези години бюджетът на община Банско е нараснал 15 пъти, а безработицата в града е спаднала от 30% на 5%. Туризмът е основният бизнес сектор в региона с 12 000 население и 20 000 легла за гости. Развитието му се подпомага със събития от ранга на Световната купа по ски алпийски дисциплини (миналата зима се проведе 5-ата поред) и с многото фестивали през лятото и есента – тази година към традиционните „Банско джазфест“, „Банско Опера фест“ и фестивала за планинарско кино „Банско филмфест“ се добавиха два нови - „Бохеми Банско“ за балканска музика, и „Банско бийт“ за инди рок групи и реге изпълнители. Така заявката за превръщането на ски курорта в целогодишен вече е напът да се осъществи и след като в началото на пролетта министърът на туризма Николина Ангелкова отчете зимния сезон като „повече от успешен" с ръст на туристи от 8,2%, на прага на есента хотелиерите в курорта са „повече от доволни“ и от горещия сезон. Първите анализи на сдруженията от бранша сочат, че това е най-силното лято, откакто ги има. Ръстът на туристи по изчисления на местните организации е от 2 до 12%. И всичко това се случва в едно лято, в което градът буквално е строителна площадка. Не защото отново се вдигат хотели, а защото цяло Банско е разкопано покрай проекта за интегриран воден цикъл, който е за 90 млн. лв. и е най-големият, изпълняван някога тук. Като се добавят и амбициите за изграждането на модерен медицински център с хеликоптерна площадка, който да осигурява обслужване и на жители, и на туристи, и амбициите за втора кабинка на лифта, което тук очакват да се случи след приемането на новия План за управление на НП „Пирин“, има всички основания да се вярва, че работата за строителите скоро няма да свърши. Какво се изгражда в последните години и какви са новите планове, питаме градоначалника Георги Икономов, който миналата седмица получи награда „Кмет на годината” в категорията „Съхранена история и култура“. Кметът Георги Икономов: Готов е новият Общ устройствен план, който ще регулира инвестиционните процеси Г-н Икономов, тези дни съобщихте, че са готови предварителните проекти на подробните устройствени планове на нови 8 квартала в Банско. Какво става с Общия устройствен план (ОУП)? Създаването на Общ устройствен план вече е факт. Това беше една от амбициите ми и аз съм доволен, че тя е осъществена. Новият ОУП още не е финализиран като документ, но предстои само приемането му от Общинския съвет (ОбС). Мина общественото обсъждане, плановете на новите квартали отново са на разположение в сградата на общината и хората имат едномесечен срок да се запознаят с тях. Това е изключително важно за града ни и за всички собственици на имоти в новите 8 квартала с площ около 2000 дка, които се застроиха хаотично преди десетина години. Най-после те са с цялостна регулация и са част от града. Искаше ми се настоящият състав на ОбС да приеме плана, но вероятно ще остане за следващия. Истината е, че много време се губи по институциите. Но важното е, че документът е готов. Вече всичко е регулирано и няма да се допускат промени на предназначение, освен в изключителни случаи. Искам да отбележа, че с този план намалихме много показателите на застрояване. Определихме то да е 30%, с коефициент на интензивност 0,9 и височина в различните зони съответно 7 и 10 метра. Така че, където е останало място да се строи, то ще е по ясни параметри. Това означава 3 етажа и нито един повече? Да, 10 метра са 3 етажа. Банско остава с ниско застрояване, както е било някога и както трябваше да бъде. Защото ние сме курорт, малка територия и не може да си позволим небостъргачи. Липсата на план ни спираше и да инвестираме в изграждане на инфраструктура, защото в новите квартали улиците съществуват реално, но на хартия са част от имоти и ги няма. Ще изчистим и проблемите със сгради, навлезли в общински имоти. Вече ще има яснота и къде ще минават обходните маршрути, защото се вижда, че околовръстната улица „Найден Геров“ отдавна не изпълнява функцията си, тъй като е в туристическия център на града. Предвидили сме да изградим друг обход над Банско. Повечето общини се оплакват, че нямат средства за общите планове. Държавата заделя много малко пари. Вие как се справихте? Ние получихме цялата възможна сума до тавана – който е 60% от стойността, от държавата. За нас това бяха 144 000 лв., които ни ги изплати регионалното ведомство. Т.е. още преди да излязат изискванията в ЗУТ (Закон за устройство на територията), ние бяхме стигнали много напред. Бяхме свършили голяма част от работата – всички предварителни оценки, знаехме колко ще ни е цената и това ни даде предимство. А сега, когато се разкопава градът покрай проекта за водния цикъл, успоредно се прави и подземен кадастър. Той няма да е за цяло Банско, но поне там, където е възможно, се заснема всичко. Последните години, макар да казвате, че не можете да работите по инфраструктурата, реализирахте доста проекти. Кои оценявате като най-значими за града и хората? Всеки проект носи своите предимства и има своето място. Като строителство започнахме с два – единият за туристически атракции беше наследен от предишния мандат и беше хубав проект. По него се направи реставрация на старото кино, което се превърна в културно-информационен център, много полезен и на града, и на туристите. В обхвата бяха включени и два археологически обекта – късноантичната крепост Ситан Кале и Св. Никола, където преди няколко години бе открит древен град, за който не се знаеше, че съществува въобще. Там вече е датиран улегнал живот от първите векове на новата ера – II–III в., та чак до XVII в. Два от музеите – Веляновата къща и Иконната изложба, също се реставрираха по този проект, който беше на стойност 2 млн. лв. за общо 5 обекта. Почти по същото време направихме и 300 метра корекция на река Глазне, която вече отиде доста високо над града. В момента проектираме продължението, за да се защити Банско отвисоко, защото сигурно си спомняте как реката излезе от коритото 2010-а и заля десетки къщи и хотели. Кой е проектът, който Ви носи най-голямо удовлетворение? Освен факта, че успяхме да завършим Общия устройствен план, най-много се гордея с ул. „Гоце Делчев“. Тя започва малко под кабинката на лифта и слиза в центъра. Това е една улица, която никога не е била асфалтирана, а от години имаше какви ли не идеи за нея – да се превърне в Улица на занаятите, да се дава на концесия. В крайна сметка решихме да я оформим като пешеходна зона с кътове за отдих и водни ефекти и заделихме близо 4 млн. лв. от собствения си бюджет за 2015 г. Получихме и 350 000 лв. целеви средства от държавата. Включихме и реконструкция на водопроводната и канализационната мрежа, подмяна на уличното осветление, изграждане на кабелен колектор за разпределителната мрежа. Първият етап завърши в срок и хората са толкова щастливи, че искат да направим освещаване само на готовия участък. Изпълнител бе „Обединение Банско 2014“ с водещ партньор „Галчев Инженеринг“ ЕООД. Вторият етап се изпълнява в момента от сдружение „Обнова 2015“, което е от местни строителни фирми. Предстои да бъде избран изпълнител и за оставащия най-малък участък. Започва и втори етап на ул. „Отец Паисий“ - от ул. „Пирин“ до ул. „Глазне“, където ще се положат нов асфалт и тротоари. И тук ще бъдат подменени електрическите стълбове, кабелите за телефон и телевизия ще влязат под земята, а осветлението ще бъде енергоспестяващо. Изпълнител е благоевградската фирма „Пиринстройинженеринг“ ЕАД, която има 3 месеца, за да се справи със задачата. Очакваме да завършат изкопните работи по водния цикъл на ул. „Пирин“, за да стартира и нейното художествено оформление. Улицата ще се превърне в продължение на площада - като пешеходна зона с павета, но ще се осигури достъп на хората до домовете им с автомобили. До 4 години ул. „Пирин“ може да стане напълно различна. Ще работим и по малките пресечки в тази част на града. Правим и кръгово кръстовище на ул. „Рила“ и ул. „Цар Симеон“. Споменахте водния цикъл и не мога да не Ви попитам какво се случва с него, той влезе в списъка с рискови проекти по старата Оперативна програма „Околна среда“? Няма човек от града, който да не ме е спрял на улицата, за да ме пита кога ще се свърши с разкопаването. В крайна сметка обаче забравихме какво беше преди 7 - 8 години, когато навсякъде хвърчаха камиони и имаше строителни материали. Знаете, че това е най-големият проект за Банско – 90 млн. лв. Да, има забавяне, но се работи. В момента върви асфалтирането на готовите улици, разкопават се и нови и това ще продължи до края на октомври. Имам уверението на строителите, че източната част на града ще се завърши изцяло в този срок. Дано се справят и с пречиствателната станция и довеждащите тръби. Западната част ще се фазира в следващия програмен период. Но причините категорично не са в общината – най-дългият срок между фактуриране и плащане е 20 дни. Ние обаче ще се погрижим и тази зима туристите да не заварят разкопани улици. И не може да се говори за черен сценарий. Проектът ще завърши успешно. А болната тема за Банско за втора кабинка - докъде я докарахте там? Министър след министър идват, казват, че е нужна, обещават и после нищо не се случва? За втората кабинка наистина вече не знам защо не се случва. Предполагам, че може би има елементарна, но обективна причина. Вероятно не може да се стигне до единно мнение по проблемите с концесията. Но там многократно бе изяснено, че става въпрос само за разминаване на хартия. Въпросът е, че явно се намесват и политици, и политически сили, които поддържат тезата на еколозите. Премиерът беше категоричен, че докато не се намери обществен консенсус, няма да подкрепи изграждането. А аз не виждам кога ще стане това, дори по чисто политически причини, и честно казано, вече не съм голям оптимист. По-скоро си мисля, че ще се строи ски зона в Добринище. Но и там трябва да се минат всички процедури, да се направи концесия, което ще отнеме години. Но всъщност сега му е времето, защото и Планът за управление на НП „Пирин“ е готов, и устройственият план. Вие имахте планове за ски зона Добринище нали? Мисля, че за Добринище ще е удачно да се направи дружество между общината и честния бизнес. Не е казано, че то ще спечели концесията, но си струва да се опита. Говорим за по-малки мащаби от тези в Банско, затова мисля, че идеята ми има бъдеще. Съществуват и фондове като JESSICA и JEREMIE, които могат да финансират. Обсъдил съм идеята и с президента, и с премиера и определено срещам одобрение. В последните години Добринище набира скорост като курорт заради минералните си извори. Какво правите Вие, за да привличате туристи там? Не бих казал, че е само за туристите, но в началото на лятото завършихме проект за обновление на парка. Беше по Програмата за развитие на селските райони. Министърът на земеделието Десислава Танева направи първата копка през декември 2014‑а и фирма „Еко-хидро-90” ООД успя да го реализира до май тази година. Проектът е за 820 000 лв. Извърши се цялостна подмяна на растителността, ремонтира се детският кът и се построи втори. Освен парка тук направихме водопровод и асфалтиране на много улици, включително и околовръстната, където след разговори с пътната агенция се разбрахме те да изградят тротоарите, а ние поехме уличното осветление. Преобразихме много старата черква „Св. Богородица“, която стана прекрасна отвътре. В момента се изгражда трети етаж на детската градина по проект „Красива България“. Освен Добринище в границите на общината са и 6 села. Какво става с тях? Един от по-старите проекти е за реконструкции на пътя от с. Места до с. Кремен и от с. Места до с. Осеново. Той беше престоял 2 - 3 години в Държавен фонд „Земеделие“. Почти го бяха отписали, но ние го преработихме и го одобриха. За мен пътищата са много важни. Наскоро завършихме и улицата в с. Места, която минава през цялата градска част, и една в с. Филипово. Там наскоро открихме реконструираното читалище по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония и направихме корекция на реката, която често излизаше от коритото. В Места имаше Дневен център за възрастни, но той беше изграден само като постройка. За да го пуснем, трябваше да осигурим достъп до пътя. Направихме транспортен мост и сега там работят 8 човека. Проектираме и довеждащия водопровод на Добринище. А в Банско има ли проблеми с водоснабдяването, предвид многото хотели и разрастването на града? Това лято не бих казал, че има, но по принцип - да, особено, когато градът е пълен с туристи. Затова един от бъдещите проекти, по които работим, е за нов довеждащ водопровод до Банско от местността Караманица. Това е тема от години, защото там съществуват каптажи с много хубава вода. Но сега имам одобрени целеви средства от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 1 млн. лв. за първия етап. Цялата инвестиция ще бъде около 3 млн. лв. и обхваща довеждащия водопровод и резервоар, за който специално закупихме имот. От него водата ще осигури нужните количества за години напред. В района на бившата казарма се намират 2 каптажа, които ще ремонтираме заедно с трасетата за допълнителна вода. В частта ВиК имаме проекти и за селата, но е трудно да уговориш някой да даде 800 000 за село с 50 - 60 човека. Същото е и с пътищата – готови сме с проекти за шосетата до Обидим и Гостун, но вече доста прагматично се гледа, когато се правят инвестиции. Макар че има и втора гледна точка. Защото като направиш път до едно село, ти го отваряш за хората. Даваш му възможност да се развива. Затова ние ще се борим да направим и тази инфраструктура. След кризата има ли отново интереси за строителство на хотели в курорта? Няма нови, а и доколкото са проявени, съм ги стопирал до влизането в сила на новия ОУП. Ако се разрешават в бъдеще строителства извън обхвата на плана, те ще бъдат само за къщички тип вили, и то в близост до други сгради. Изоставените недостроени хотели доста развалят пейзажа. Докога ще е така? Законно нямаме никакъв начин да се справим с тях, а те наистина са много. В ЗУТ има една възможност да се предприема премахване, ако те са опасни и не подлежат на поправяне. В момента дори и тези, които са опасни, все още подлежат на поправяне. Ние пишем писма на собствениците, но никой не взема мерки. Това е проблем не само на Банско, а в цялата страна и е необходимо да се вземе решение на централно ниво. Наскоро и туристическите сдружения ми зададоха същия въпрос. Те дори предложиха парите от туристическата такса да се използват за събаряне, което никак не е проста работа, защото става въпрос за големи сгради със стабилни основи в земята, с огромни количества железобетон. Всичко трябва да бъде записано в ЗУТ. Не може да има срок за започване, а да няма за завършване. Като говорим за премахване, аз съм много доволен, че започнахме с премахването на висящите кабели. Вече изчистихме повече от 60 улици и градът придобива съвсем друг вид. Преди години имаше идея за изграждането на Музей на планинарството, който да е свързан с фестивала за планинарско кино - едно от най-силните събития в Банско. Дори си спомням, че през 2007 г. при посещението си тук най-великият алпинист за всички времена Райнхолд Меснер обеща помощ. А съвсем наскоро той откри 6-ия си музей в Южен Тирол, който е истинско чудо на архитектурата. Ами, вижте - построил го е алпинистът Меснер – това е частен инвеститор. При нас се очаква всичко да се поема от общината. И когато налице са проект за детска градина и за музей и има нужда от детска градина, нали се досещате кое ще избера да финансирам. Същото е, ако става въпрос за медицински център или за жилища за социално слаби. Но ще има и музей. Нещата трябва да се подреждат по приоритети, да се прецени кое кога да се реализира. Имаме готовност, разработили сме според мен доста добър проект за Музей на Пирин – модерен, устойчив, иновативен. Ще бъде в Дома на изкуствата, където в момента подреждаме изложби, когато има, а в останалото време го държим затворен. Говорим за интерактивен музей, какъвто няма в България. Още във фоайето ще се стъпва върху грамадна карта на планината. Когато се стигнете връх Вихрен например, на екран ще излизат информация и снимки. Ще има и изложбени зали, ще се разказва историята на града, на ските, на планината. Ще има място и за планинарското кино. Стойността на проекта е изчислена около 300 000 лв. и вероятно ще кандидатстваме с него по новата програма за трансграничните райони. Разработили сме и проект за градския парк, който съчетава традиции и модерност. Очакваме да отворят подходящата мярка в новия програмен период.