Гинче Караминова: Със средства по оперативните програми строителите промениха визията на градовете и селата

Георги Сотиров Г-жо Караминова, в последните две години наши екипи представиха на страниците на в. „Строител” всички общини в областта без новата Сърница – от Стрелча на север до Батак на юг. Как най-общо можете да характеризирате област Пазарджик в икономическо отношение? Регионът ни е с богато историческо и културно минало, с традиции в занаятите и различните производства, някои от които са структуроопределящи и за страната – дърводобив, рудодобив, винарство, биотехнологии и оптика. Не може да не отбележим факта, че в годините на прехода някои фабрики и заводи намалиха обема си на производство или бяха закрити, но традициите в зеленчукопроизводството, машиностроенето, обувното, шивашкото производство, в строителството и др. позволиха на местните хора да развият малък и среден бизнес в тези сфери. В някои общини, като Панагюрище и Пещера, икономическите показатели се характеризират с добра устойчивост най-вече заради работата на „Асарел Медет” АД, „Оптикс”, „Оптикоелектрон”, „Биовет” АД, „Винпром” – Пещера. В областния град най-големите предприятия, които запазиха в добри параметри производствените си мощности от миналото, са Заводът за преработка на отпадъци от хартия и картон „Дуропак – Тракия Папир” АД, „Ди Ес Смит България” АД, „Елхим Искра” и др. В градовете и селата оперативните програми бяха използвани за създаване на нова визия. Пример за това са Брацигово, Панагюрище, Стрелча. Разкажете за големите проекти, които са реализирани или се изпълняват в момента. Оперативна програма „Регионално развитие” и Програмата за развитие на селските райони дадоха възможност на общините да извършат ремонти и реконструкция на централната градска част – имаме изцяло обновена среда в Пазарджик, Панагюрище, Брацигово, Стрелча, Пещера. В много от общините се реализираха проекти за подмяна на водопроводи и ВиК мрежа. С подкрепата на ОП „Околна среда“ бяха изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в Пещера, Панагюрище и Септември, както и ново депо за управление на отпадъците за общините Панагюрище и Стрелча. В областта на културния туризъм особен интерес представляват проектите „Столица на свободата“, свързан с Априлското въстание и възрожденските къщи в Панагюрище, както и „Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост Перистера“ в Пещера. Ще спомена и успешните мерки в социалната сфера. Разкрити бяха нови центрове за настаняване от семеен тип в подкрепа на процеса по деинституционализация. Заработи първият в страната Център за социална интеграция и рехабилитация на онкоболни и единственият в България Център за социална интеграция и рехабилитация на правонарушители. Надявам се новите кметове да са активни и във всички общини да се инвестират свежи европейски средства, да бъдат привлечени като изпълнители повече местни строителни фирми и да има нови работни места. Село Лесичово е известен винарски център. Разкажете за селското стопанство и засаждането на нови лозови масиви. Безспорно това е основен поминък на хората в този край. Поради благоприятния климат и почви при нас се отглеждат различни винени сортове грозде, което е предпоставка за развитие на винопроизводството. Областта е известна с много изби. Отглеждането на лозя е характерно за населените места в Средногорието и Горнотракийската низина. Винарските изби „Памидово” и „Калугерово” са в Лесичово, „Септември” се слави с превъзходни сортове вина на избите си в Септември, Карабунар и Виноградец. „Винпром Пещера” е лидер в производството на висококачествени вина и високоалкохолни напитки в България. Компанията има дългогодишен опит и притежава водещи марки напитки у нас. Винарна „Беса Валей” се намира в пазарджишкото с. Огняново. Тя е сравнително нова – отваря врати през 2005 г., а инвестициите са френски. Тук се произвеждат предимно червени вина със световноизвестната марка „Енира”. Избените помещения са вградени в скала, което осигурява естествена изолация и постоянна температура. Виното отлежава 12 месеца в дървени бъчви. Произведените висококачествени сортови вина се предлагат на българския и чуждестранния пазар. Всяка година тържествено се отбелязва началото и краят на поредната селскостопанска година, избира се „Цар на виното”, прави се класация на произведените напитки и традицията се предава на идните поколения. Велинград – прочутият балнеоложки център, наличието на минерални води в Белово и Стрелча правят областта един от лидерите при използването на подземните водни богатства на страната. С какво допринасят тези предимства за развитието на Пазарджик? Много от находищата на минерални води бяха отдадени за стопанисване от МОСВ на общините. За съжаление все още има и такива, които не се използват от никого или след прекратяване на договора за концесия природният ресурс изтича в реката. Винаги подкрепяме исканията на общините за стопанисване на минерални извори, когато те са добре мотивирани и свързани с развитието на балнеологията и туризма. Със своите природни дадености, многообразие от минерални извори, културни и исторически ценности Велинград е приказно място за отдих не само за гости от региона и страната, но и за чуждестранни туристи. Той е СПА столицата на Балканите, курорт в четири сезона за всички възрасти. Красивият ни град има нужда от повече реклама, от по-добра инфраструктура и подобряване качеството на предлагания туристически продукт. В това отношение община Велинград има още много задачи за изпълнение, за да се превърне в наистина модерен курортен център. Стрелча също се промени в последните години. Там бяха реализирани доста проекти и това създава предпоставка за привличането на посетители и инвеститори и развитието на този средногорски град като балнеоложки и туристически център. Какви са плановете в областта на благоустройството и енергийната ефективност? В изминалия планов период местните власти от областта използваха финансовите ресурси на ОП „Регионално развитие” и на ОП „Развитие на човешките ресурси” за саниране, реконструкция и ремонт на училища и детски градини. Това беше извършено в почти всички общински училища, социални домове и патронажи. През юли проведохме среща с експерти от Министерството на здравеопазването, на която бе обсъдена възможността за обновяване и модернизация на сградния фонд и оборудването в системата на спешната помощ на територията на област Пазарджик. Със средства от ОП „Региони в растеж 2014 – 2020” предстои реализацията на нов инвестиционен проект за филиалите на ЦСМП. В изпълнение на дейностите ще бъде изграден нов или ще бъде ремонтиран съществуващият сграден фонд, както и ще се осигури цялостно оборудване и обзавеждане, съгласно изискванията на стандарта за спешна медицина и на действащата нормативна уредба в страната. По програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради от общините до областния управител са подадени общо 55 заявления. За 52 от сградите е сключен договор с Българската банка за развитие. Беше проведена мащабна информационна кампания във всички общини, състоя се и среща, организирана от Областната администрация съвместно с МРРБ, на която зам.-министър Николай Нанков разговаря със собственици и домоуправители на жилищни сгради и представители на общините. В рамките на дискусиите той разясни основните моменти в процеса на подготовка на документите и реализацията на строително-ремонтните дейности. Как насърчавате инвестициите от областно значение? В началото на тази година ръководството на нашата администрация стартира инициативата по изготвяне на ново икономическо портфолио на областта. Идеята беше подкрепена от бизнеса. Портфолиото включва информация за региона, за спецификата на икономическите показатели по отрасли и производства, природни ресурси и работна сила. Фирмите ще имат възможност да представят накратко дейността си и очакванията за бъдещи бизнес партньорства. Идеята ни е да създадем предпоставки и с подкрепата на държавата да обособим икономическа зона в Пазарджик, като я наречем „Родопи”. Към настоящия момент липсва всякаква обобщена, рекламна и аналитична информация за спецификата на бизнеса в региона. По предложение на работодателите в изданието ще се включат данни и за свободни терени, които са подходящи за инвестиции. Ще бъдат проведени и срещи със собствениците на производствени мощности около града и региона с капитал и изградена инфраструктура, които след процеса на приватизация не работят. Другият важен въпрос, който затруднява бизнеса в момента, е липсата на квалифицирана работна ръка. Бих посочила добрите примери за форми на дуално обучение по германската и по австрийската образователна система, които някои фирми в Пазарджик и Панагюрище се опитват да реализират съвместно с професионалните гимназии в сели­щата. В подкрепа на инвестиционния интерес и привличането на туристи и инвеститори създадохме и Комисия по туризъм към Областния съвет за развитие, в която членуват сдружения от общините в областта. Един от големите проекти на Велинград и Ракитово в тази сфера е изграждането на високопланински спортно-туристически комплекс „Сютка“. Той получи одобрение на последното заседание на Регионалния съвет за развитие на Южен централен район. Как съхранявате историческата памет? Все повече туристи търсят красотите на Родопите в нашия регион. С провеждането на международни и национални фолклорни фестивали общините Батак, Ракитово, Брацигово станаха притегателен център за любителите на фолклора и планинския туризъм. Къщи за гости и малки фамилни хотели приемат посетители през всички сезони в курортите Цигов чарк, Атолука, вилната зона на Ракитово, особено след реализирането на проекта за палеонтологичното находище, реставрацията на крепостта Цепина и отварянето на пещерата Лепеница. Възстановихме дейността на Областния съвет по култура през април и имаме идея да стимулираме развитието и рекламирането на възможностите за този вид туризъм. С наша подкрепа през юни сдружения от областта съвместно с някои училища реализираха туристически поход под мотото „Из пътеписите на Иван Вазов” по повод 165 години от рождението му. Маршрутът включваше културни, исторически и природни забележителности на територията на общините Септември, Ракитово и Велинград. Доколко е изградена инфраструктурата – жп и пътна, подземна? Как се готвите за зимата, особено в населените места в Родопите? Значително подобрена е след цялостния ремонт на републиканския път до Велинград, по който минава основният туристически поток, обновяването на АМ „Тракия” в района на Пазарджик, на отсечката от магистралата до началото на града и след реализацията на проекта за модернизация на жп линията Септември – Пловдив. Извършен бе и основен ремонт на гаровия комплекс в областния град. Поддръжката на Републиканската пътна мрежа и готовността на общините за зимния сезон се обсъжда всяка година в началото на ноември на заседание на Областния щаб за защита при бедствия. Ръководителите на институции, имащи отношение по тези въпроси, и местните власти докладват на областния управител подготовката за предстоящия зимен сезон и предприетите мерки за недопускане на бедствено положение. Това са изключително важни въпроси, свързани с живота и здравето на хората, и отговорността е на всички нас. През март, след падналите обилни снеговалежи, имахме тежко бедствено положение в родопската част на областта, особено в община Велинград. Въпреки критичната обстановка с общи усилия успяхме да преодолеем проблемите. Поддържането и почистването на общинските пътища е изцяло ангажимент на общините – те трябва да имат актуализирани планове, избор на поддържаща фирма и заделени финансови средства освен тези, които им осигурява държавата. Надявам се да бъдем максимално подготвени и зимата да не ни изненада отново. И още малко за строителството – виждаме красиви сгради не само в областния град. Случва ли се областният управител да връща решения на общините за различни видове строителни дейности? Над 2000 са постъпилите решения на общинските съвети от началото на годината, 25 от тях са върнати, 10 са оспорени в съда. Областният управител се произнася по законосъобразността на тези решения и в случай че са допуснати пропуски, те се връщат на съответните общински съвети за преразглеждане. Сроковете са кратки и това понякога създава затруднения, но не бихме си позволили да спрем реализацията на проект. Когато е налице неспазване на закона, не можем да правим компромиси. Имахме подобен случай в една от общините, където Общинският съвет беше преобразувал собствеността на всички читалища от публична в частна, с обяснението, че това е изискване за кандидатстване по проект по Програмата за развитие на селските райони. Това е нарушение на Закона за общинската собственост и Закона за народните читалища.