Новини

КОСТИНБРОД – зеленият град край столицата

Кметът Трайко Младенов: Развитието на общината отново ще бъде подчинено на строителството

Георги Сотиров „Битка за по-добър живот на съгражданите ни” – така кметът Трайко Младенов определя всеки ден от своята работа като градоначалник на община Костинброд. Градът се свързва с дейността на видния български индустриалец Никола Чилов (1885 – 1936 г.). Той е създал рядко срещаната в онези години дори в Европа социална система от безплатни топлофицирани жилища, столове за хранене и възможности за нисколихвени заеми за работниците си. Чилов поставя основите на най-големите химически заводи на Балканите до 50-те години. Споменаваме това неслучайно – икономиката на Костинброд продължава традициите, за които ще стане дума в интервюто с кмета. Ще припомним и един позабравен факт – през 1990 г. по заповед на Генералния щаб на Българската армия започват разкопки край с. Царичина. Твърдяло се, че това става заради изпратена информация от извънземна цивилизация, според която там се намира гробницата на първото същество, живяло някога на Земята. Интересните феномени край това място и днес не спират, но за това ще разкажем друг път. Днешният ден на Костинброд основно е свързан със строителството, с благоустройствените мероприятия в селата, с желанието на хората градът да стане зеленият оазис на запад от столицата. Кметът Трайко Младенов: Развитието на общината отново ще бъде подчинено на строителството Г-н Младенов, спечелихте изборите още на първия тур с изключителна преднина пред следващия кандидат. Да напомним на нашите читатели, че Вие успешно преминахте през кметската школа на Милен Димитров, чийто заместник по направление „Устройство на територията, управление на собствеността, строителството, евроинтеграцията, екологията” бяхте в предишния мандат. На какво се дължи това предимство пред опонен­- та Ви? Винаги съм твърдял, че е особено важно, когато висш мениджър от бизнеса поеме ръководството на общинска администрация. Това веднага се забелязва. Темпото е различно. Приоритетите изискват динамика, адекватни подходи. Именно това наложихме с Милен Димитров, когато екипът ни за първи път влезе в общината. През изминалите четири години работехме не като държавни чиновници, а като хора, ангажирани да изпълнят определени приоритети в определен срок – мандата. И нямаше и сянка от съмнение за забавяне, където и да било. Кои бяха най-значимите ангажименти, които изпълнихте? Смятам, че всичко, което направихме досега, е отправна точка за последващото развитие на община Костинброд. Но съм длъжен да уточня, че онова, което ще изпълнявам през следващите четири години, е въз основа на програма, която започнахме да разработваме още през втората година от управлението на Милен Димитров. С други думи, има максимална приемственост. По този пример през следващите една или две години с моя екип ще заложим темпо и теми за развитие на региона след 2019 г. През следващия мандат на Трайко Младенов? Да е здраве и живот, но никой от нас не гледа толкова напред във времето. Оценяваме доверието на хората днес и сега. Искаме да го оправдаем безапелационно, защото те застанаха категорично зад нашата кауза за Костинброд. Дано реализирането на проектите, с които сме се ангажирали като администрация, бъде успешно и с изпреварващи темпове на строителство да предопределим развитието на общината и след нашия мандат. Изградихме „подземния град”, което беше и най-големият проект на общината за последните години. Водният цикъл беше грандиозно начинание. Той включва питеен водопровод, отвеждаща канализация за отпадъчна и дъждовна вода, системи на различните кабелни оператори, газификация и ПСОВ. Всичко това беше реализирано за сметка на хората, защото те на гърба си усетиха неудобството на голямото разкопаване на улиците. Сега разгледахте града – да има неасфалтирана улица? Вертикалните сини щрангове на водопровода са навсякъде. Дойде времето да градим отгоре. Докато строяхме водните комуникации, направихме новите проекти, имаме разрешение за сграда на общината, работим за реновиране или изграждане на мостови конструкции, както и за зелени площи на цялата територия на Костинброд. Най-големият проект, който общината реализира през последните четири години, беше водният цикъл. Някои от по-малките, но добре приети от гражданството, бяха свързани с развитието на зелените площи. С други думи, тогава положихме началото на т.нар. зелено бъдеще на общината. Във Вашата програма заявявате, че имате амбицията да превърнете Костинброд в уреден европейски град. Какво влагате в това? Добре сте се подготвили за това интервю… Какво влагам? Различни неща и ще се опитам да ги обясня. Определящото за града и за общината е близостта до столицата. Както мои колеги – кметове на отдалечени населени места, казват: „Вие сте близо до слънцето!” Дали София е слънце и дали огрява еднакво добре навсякъде, е отделен въпрос, но за нас това на първи прочит се отнася до привличането на инвеститори. Говоря не само за граждани, които искат да построят къщи и да живеят и работят тук – такива вече има много. Имам предвид най-вече бизнеса, който разви при нас нови предприятия. Разгледахте индустриалната ни зона. Няма разлика между нея и новата промишлена зона на гара Искър например – модерни, високотехнологични производства, млади хора, заети в тях. Европейският град, какъвто искам да стане Костинброд, предполага и развитие на културно-историческия туризъм, за който имаме невероятни възможности. За името на града съществуват много легенди и предания. Според едно от тях около средата на XIII в. това е малко селище, което при възкачването на Константин Асен-Тих на българския престол в 1257 г. било наречено на негово име. Друг исторически извор отправя началото още по-назад във времето, твърдейки, че Иван Асен II в своя грамота пожелал в хубавото село Костинброд и околностите му да се съгради манастир. За щастие съществува и един сигурен ориентир – това е известната Мрачка грамота, дадена от цар Иван-Александър през 1347 г. на Ореховския манастир „Св. Никола”, намиращ се в местността Мраката край с. Извор, Радомирско. В нея се споменава с. Костинброд като граница на имотите, които се дават на манастира. Грамотата се пази в Хилендарския манастир. Разкопките в нашето землище и под наше управление предполагат в най-близко време подчертан интерес от големи групи хора – запалени туристи, влюбени в археологията и в историята, деца от училищата, които искат да видят резиденцията на Константин Велики. В Костинброд има два уникални антични паметника – късноримската резиденция „Скретиска” (Рalatium Scretisca) на Константин Велики и Пътна станция „Скретиска” (Mutatio Scretisca). Тя е първата спирка, западно от Сердика по античния трансбалкански Диагонален път, както и ранновизантийското селище Кратискара в местността Градището. В Античността тази местност е била красива и плодородна, в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р. Белица, приток на р. Блато, която сега се свързва с удълбочаването й при строителството на ПСОВ. На терена на археологическите разкопки са разкрити три по-важни обекта: резиденция „Скретиска” (IV – V в.), неукрепено село и ранновизантийско укрепено селище Кратискара. Има много основания, на които изследователите се позовават, за да прие­мат, че „Скретиска” е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинцията. Не се изключва и възможността тя да е използвана и от епископите – делегати на Сердикийския събор (343 г.) Ако прескочим вековете и погледнем към днешния ден, новостроящата се църква „Св. Мина” също може да се отнесе като едно красиво духовно средище, чийто градеж продължава традицията на отминалите времена. Да, с някои от елементите в строителството, мозайките и външното оформление съвсем скоро църквата ще бъде завършена и ще стане основен крайъгълен камък на намеренията ни да развиваме културно-религиозен туризъм. Факт е, че при изграждането на газовата връзка България – Сърбия излязоха още археологически феномени – резиденцията на висш военачалник край с. Драговищица, селище от бронзовата ера край с. Петърч. Впрочем в с. Богьовци имаме и уникалната със своите стенописи църква „Света Петка“, осветена през 1882 г. Там особено се откроява забележителният ктиторски портрет на дядо Гълъб в народна носия. С други думи, и инвеститори и граждани, които искат да купят имоти на нашата територия, гости на града и селата, туристи от вело- и мотопоходите, за които нашият регион предлага чудесни условия, искат да видят и да прекарат свободното си или работното си време в една добре уредена община, която им предлага условия за всичко – от историята през бита и народопсихологията на местните хора, през малките семейни хотели до бързите и качествени услуги, които администрацията им предоставя. Последното е особено важно за инвеститорите. Те няма да дойдат в нашата община втори път, ако съответните служители ги размотават, препращат от инстанция на инстанция, правят некоректни намеци. Знам, че бизнесът е мощно нещо, но трябва внимателно да го отглеждаш. От следващата година започваме работа по допълването на общия устройствен план на нашия регион, защото е важен за развитието на града. Ще бъде ситуирана и новата промишлена зона. Защо казвам това? Защото тенденцията за интерес към развитие на логистичен и индустриален център край София е подчертана. Затова ще направим задължително две неща – ще отворим нови жилищни зони край града, защото досега отредените терени практически са застроени, и ще увеличим площите за развитие на индустрията. Ще продължа още малко тази тема – наблягаме на инфраструктурата. Защо? Да вземем пътищата. Ами България вече е на автомобилни гуми, жп транспортът загуби много от предишните си позиции. И бизнесът иска да има асфалтирани пътища, те да са добре поддържани, отводнени и сигнализирани. „Ломско шосе” ни свързва директно със София за 10 – 20 минути. Дали казаното дотук може по някакъв начин да се отнесе и към бита на хората от 13-те съставни села? Работим във всички населени места. Сега и тези населени места с над 100 жители имат избираем кмет. Това са будни хора, с възможности и желание да направят каквото могат за селото си. И го правят. Строят се или са завършени редица обекти – централни площади, бордюри и тротоари, водопроводи. Най-голямото ни село – Петърч, столицата на зелето, има новоизграден площад, съчетание между зелени площи и останалите конструктивни елементи. В Опицвет ще бъде построена детска площадка, в Безден реконструирахме читалището, в Богьовци вече имат пространства за малчуганите, издигнахме и първия от 20 години насам паметник – на загиналите във войните. Във високопланинските села се работи със същите темпове. Имаме готов проект и очакваме държавно финансиране за водопровод за Бучин проход, Понор, Дреново, Дръмша, Чибаовци. От една страна, Костинброд е сателит на столицата, но от друга – общината има самостоятелно присъствие в икономиката на държавата. Да, и всичко това продължава да нараства. Благодарение на големите фирми, на над 200-те търговски дружества, които строят и се развиват и помагат според възможностите си на общината – и на строежа на църквата, и при други поводи – спортни и социални мероприятия. Имаме пълната подкрепа от страна на бизнеса, а и обратното също е вярно. Симбиоза. Разбираме колко е важно частният сектор да се развива – и заради икономиката, и заради данъците, които плаща в общината, и заради новите работни места. Тук е заводът на „Кока-Кола”, заводът за пакетиране на кафе „Нова Бразилия“, предприятието на „Олинеза“, цехове на по-малки фирми, както и най-модерното за България птицепреработвателно предприятие – „Джиев“. И още – „Ролпласт”, „Мултипринт”. Те дават работа на нашите образовани и висококвалифицирани хора. Затова често се шегувам, че в Костинброд не работи само този, който не иска. Това означава ли, че не можем да говорим за безработица и миграция? За миграция в глобалния смисъл на думата не можем да говорим, защото сме буферната зона на пътя на бежанците към сръбската граница и оттам – към Централна и Северна Европа. В смисъла на нашенския проблем при миграцията има обратен вариант – много семейства от вътрешността на страната, от столицата идват при нас, заселват се, строят къщи и си намират работа. Общината има икономическа самостоятелност и това предопределя и ниската безработица. От друга страна, удобно е да се живее при нас и да се работи в София. Има и такъв вариант. И хората го правят – отглеждат семействата си на простор, на чист въздух, упражняват своите професии и вечер се връщат. Доколко е развита железницата при вас? На дневен ред е създаването на нови транспортни схеми, защото в момента те не отговарят по най-добрия начин на пътникопотока в различните часови пояси. Няколко думи за железницата, чиято гара Костинброд е на 200 м от прозорците на моя кабинет. За превоз на големогабаритни товари за нашите предприятия тя е много важна. Нещо повече, през миналия мандат благодарение на усилията ми като зам.-кмет по строителството и съвместно с НКЖИ успяхме на необслужваната жп спирка, която се намира в промишлената зона, да изградим необходимия перон, за да могат хората безпроблемно да слизат или се качват на влака. Ето това е симбиозата между бизнеса, железницата и кметската администрация и като резултат – едно модерно, необходимо европейско удобство за хората, които работят в нашите предприятия и пътуват с влака до София. На какви европейски субсидии разчитате през новия програмен период? Общинската администрация разчита много на две неща. Първо, на нашия евроотдел – екип от млади, креативни хора, второ – на ползите от трансграничното сътрудничество България – Сърбия (която не е член на ЕС). Със съседната община Гаджин хан от другата страна на западната ни граница направихме пътя към завода на „Кока-Кола” и зелена площ в един от нашите квартали. А с европейско субсидиране очакваме да реализираме проекти по линия на ПРСР, защото досега нямахме такава възможност. Живот и здраве скоро ще тръгнат новите програми до 2020 г. Ще изпреваря логичния въпрос за административния капацитет в общината. Той е същият, както и през миналия мандат. На високо ниво. Особеното е друго – в момента в администрацията назначавам строителни инженери. Ще попитате защо. Защото са дялани камъни и бъдещото развитие на общината отново ще бъде подчинено на строителството. При това хората сами споделят: „Не ни блазни възнаграждението, а това, с което можем да бъдем полезни на нашите съграждани”.