Георги Сотиров Името Земен отначало е било дадено само на железопътната гара, за която ще стане дума в интервюто ни. Предложение идва от идеята да се възроди и запази името на средновековния Землънград, който е съществувал недалече в пролома на р. Струма. От 1974 г. Земен е обявен за град. Хората от общината тачат и пазят своето културно наследство, обичаи и културно-просветни традиции. Във всяко населено място има читалище, а в с. Дивля е разположена етнографска музейна сбирка за живота на Владимир Димитров – Майстора, който живее и твори в селото от 1928 до 1930 г. Майстора е оставил неповторими по художествените си достойнства картини с тематика от този край. В сбирката са показани оригинални материали, отразяващи бита и културата на населението, както и облекла, тъкани и предмети, репродукции и лични вещи на Майстора. Историческите и културно-църковните забележителности в общината периодично стават центрове на различни събития. Най-значимите от тях са Земенският манастир с уникалната църква „Св. Йоан Богослов”, манастирите „Св. Никола Летни” (с. Пещера) и „Св. Спас” и църквата „Възнесение Господне” в с. Горна Врабча, манастирът „Св. св. Петър и Павел” в с. Одраница, крепостта Калето на Землънград. За днешния ден на община Земен и перспективите за по-нататъшното развитие на общината ни разказа кметът Димитър Сотиров. Кметът Димитър Сотиров: Ще построим ПСОВ и на Земенския манастир Здравейте. Пети мандат кмет на една от най-красивите общини в България. Какво да очакват през него Вашите съграждани, г-н Сотиров? Приемам поканата за това интервю на уважавания от мен в. „Строител” с добро настроение. Освен красив край Земен е добро място за живеене на едни трудолюбиви, работни хора, които вярват на кметската администрация, удовлетворени са от това, което извършихме заедно през изминалите години. В общината през последния мандат наистина се случиха много интересни и полезни неща за гражданите. Реализирахме 17 проекта по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), 5 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР) и други 3 по Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК). Сумарно колко пари от ЕС сте успели да усвоите, реализирайки тези проекти? От ПРСР са към 7 млн. лв., по ОПАК – 380 хил. лв., а по ОПРЧР – около 400 хил. лв. Освен това получаваме финансиране от Министерството на труда и социалната политика за осигуряване на храна на нуждаещите се наши съграждани. През зимата например доставяме безплатна храна на около 100 възрастни хора в общинския център, а напоследък караме продукти и в някои от съставните села. Транспортът е за сметка на нашия бюджет. 243 кв. км е площта на общината, с около 3000 души население. Близостта до София, Перник и Радомир, както и добрите природни дадености са предпоставка много хора тук да построят своите вили, да се връщат през лятото в бащините си къщи. За това особено спомагат редовните влакове по железопътната линия. Вие сте подчертано планинска община, януари е, нищо, че снегът още е малко. Лесно ли се пътува в планината, когато зимата влезе в права- та си? 18 са нашите населени места. В общината имаме специализирана фирма, която спечели търга за снегопочистване и поддържане на общинската четвъртокласна пътна мрежа през зимата. Това са половината от пътищата, които ползваме. Другите се стопанисват от държавата в лицето на съответните институции. С две думи, през зимата особено държим пътищата и към малките селища, към детските градини и училищата и към други основни места да бъдат добре изчистени. Грижата за бита на хората е от първостепенно значение. Още повече че имаме села с надморска височина към 1000 м и там зимата си е сериозно предизвикателство и за местните хора, а и за нас като администрация. Какво още планирате през следващите години като кмет? Основното в подхода ми като кмет е било да съм близо до хората, сред тях, да имам възможност да чувам техните проблеми, да ги разбирам и според силите си – да ги решавам. По професия съм учител – 26 години съм бил в този занаят, 8 от които и директор на Земенската гимназия. Познавам хората. Едни са били родители на мои ученици, други са мои възпитаници, трети вече са деца на мои ученици. Това е основното, което ме определя като личност, като учител, като кмет. Не е шега работа за пети път да се явяваш пред съгражданите си на избори и те да гласуват за теб в една сериозна конкуренция. Откровеност за откровеност – може би това е точното определение на моите взаимоотношения с хората. Позволете ми обаче да се върна и малко назад, в годините на четвъртия ми мандат. Построихме модерен стадион, направихме първата екопътека. По един европейски проект изградихме или реновирахме уличното осветление във всичките села, без общинския център. Сега на дневен ред е доизграждането на уличното осветление в града, като преобладаващата част от осветителните тела ще бъдат захранвани от фотоволтаици. Те ще осигурят една определена икономия от бюджета на общината. Но и сега, ако примерно в 2 часа през нощта преминете по главната улица, по жп надлеза до Земенския манастир, ще видите грижата на местната управа за вашето безпроблемно придвижване. Разбира се, реализацията на проекта ще стане, ако от Държавен фонд „Земеделие” одобрят проекта и получим финансирането по новата ПРСР. За нас това е много важно, защото Земенският манастир е не само емблемата и символът на общината, но и място за поклонение, което не признава часовете на денонощието. И още малко да допълня за дейностите, по които очакваме евросубсидии. Имаме готовност да подменим водопроводната мрежа в града и в близките три села – Пещера, Жабляно и Блатещница, защото с две от тях сме свързани гравитачно, а в третото имат отделен водопровод. Останалите населени места от общината са включени в един проект за около 6 млн. лв. и се надяваме през този мандат и там да подменим тръбите. Замяната на етернитовите водопроводни съоръжения е наложително, защото те вече са на преклонни години, изтънели са повече от допустимия предел и на всичко отгоре медицината твърди, че етернитът е вреден за здравето. Да не говорим за това, че всеки ден някъде се налага да отстраняваме авария. Не знам дали знаете, че в етернитовите тръби се отлагат и водорасли, които запушват сечението, и много често сме принудени да ги продухваме. Нашата вода е от карстов извор и, както сами разбирате, е много варовита. След като изпълним намерението си за подмяна на етернитовите тръбопроводи, веднага ще реконструираме и 28-те улици, които ще бъдат разкопани за смяна на подземните комуникации. Те са в общинския център, а в съответните села ще асфалтираме допълнително нови 4 улици. Разбира се, хората ще трябва да изчакат съответните платна да се слегнат, за да може асфалтирането да стане хубаво и трайно. При някои от тези ремонти ще използваме технологията на т.нар. торпеда, с помощта на които се престъргва определен слой от етернита и спираловидно се наслагва пластмасово покритие. Това е скъпа технология и ако от Държавен фонд „Земеделие” допуснат този начин на работа, той ще бъде приложим там, където релефът е по-сложен. Да не забравя да спомена и идеята ни за развитието на вътрешнообщинския междуселищен транспорт с наши малки автобуси. Сега областната автобусна мрежа зависи от услугите на големите пътнотранспортни предприятия от Перник и Радомир, които невинаги са готови да пътуват полупразни до по-малките села. Добре е да се знае, че имаме отдалечени населени места, където големият автобус пътува само два пъти седмично. Все пак сме в ХХI в. и моето разбиране в тази посока е, че и един пътник да има за съответното село, то той трябва да бъде превозен по най-добрия начин, и то навреме. Затова изработихме проект за изграждане на спирки в града и в селата, за да могат хората да изчакват на завет разписанието, а след това с малките автобуси да ги превозваме до желаните от тях места. Иска ми се да реализираме още една идея в борбата ми за доверието на хората – да преустроим едно старо наше училище с близо декар застроена площ и да го превърнем в необходимия ни дом за стари хора. Сложна е реализацията на този замисъл, защото в близост до нас – в Радомир и с. Сирищник, община Ковачевци, има такива домове, а Министерството на труда и социалната политика не допуска в близки населени места да има повече социални заведения. Но според мен ние сме в правото си да настояваме за такова преотреждане на сградата, защото проблемът с възрастните хора и в нашата община е сериозен. Иначе работим особено активно за привеждането на сградите от образователната инфраструктура според изискванията за енергийна ефективност. Това особено се отнася за нашата гимназия. През миналия програмен период санирахме сградата, сменихме и отоплителната система. Предстоят строително-ремонтни дейности и в двора на детската градина, където наскоро подменихме отоплителната инсталация, сложихме нова дограма и т.н. С други думи, общинските социални заведения ще имат една спокойна зима независимо от евентуалните снегове и студове. Изчерпахме ли предстоящите проекти? Не, по Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Сърбия” например сме подготвили три проекта. Имаме амбицията да построим спортно игрище в центъра на града. Това е нещо ново, извън вече готовия ни стадион, лекоатлетическата писта, която е с тартаново покритие, и басейна с олимпийски размери, които се използват активно. Идеята за новата площадка не е свързана с професионалния спорт, а с ангажиране на свободното време на младите хора дори и късно вечер, защото и там ще има съответното икономично осветление. Понеже започнахме разговора за младите, само ще спомена, че нашата община е и център на сурвакарските игри и някои от нашите села са национални първенци в тях. Във връзка с трансграничното сътрудничество нашите партньори от другата страна на границата – от гр. Нишка баня, ще изградят огледален обект на нашето спортно игрище и ще построят нов парк, защото градчето е известно със своята балнеология и е само на 10 км от Ниш. Имаме и проект за строителство на спортна зала в двора на гимназията. Това съоръжение ще спомогне не само за образцовото провеждане на часовете по физическа култура и спорт, но ще даде възможност за по-сериозни занимания по баскетбол и волейбол на младежите, които искат да тренират тези дисциплини. За да завърша отговора си на този въпрос, само ще спомена, че по Програмата за трансгранично сътрудничество имаме готови още 6 проекта, които ще реализираме през следващите години. И от трансграничното сътрудничество да се върнем отново на работата Ви по проекти, които готвите по оперативните програми. Ще започна с това, че имаме готов проект за изграждане на канализационна система за отпадъчни води на два от нашите квартали. Досега те не са били обхванати от цялостната канализационна система на града. Това е така, защото проектантите навремето са пресметнали, че цялостната реализация на системата предполага препомпване на отпадъчните води и с изграждането на пречиствателната станция това финансово е било невъзможно да се случи. С европейското финансиране през тази година се надяваме и това необходимо строителство да стане факт. Допълнително там ще изградим и две модулни пречиствателни станции за 5 400 000 лв. По този начин 90% от населението на общината ще бъдат с изградена канализационна система с пречиствателно съоръжение. След пречистването тази вода отива в р. Струма, която и след Земен тече чиста и жива? Да. Известно е, че Струма извира от Витоша, след това следват язовирите „Студена” и „Пчелина” (на брега на втория се намира средновековната църква „Св. Йоан Летни“) и след това реката преминава през нашия град. Радващото е, че и след нас тя продължава да бъде бистра и чиста. И нещо, с което ще станем уникална община за цялата страна – ще изградим пречиствателна станция за отпадъчни води на Земенския манастир – емблемата на нашата община. До него сме направили хубав път. В тази министанция ще заустим и отпадъчните води на намиращите се наблизо десетина къщи. Вашият край е известен с поклонническия си туризъм. В този смисъл бихте ли разказали повече за възможностите, които общината предлага за краткотраен отдих, за опознавателни преходи и прочие? Само на 1 км от центъра на града наш бизнесмен построи къщи за гости. Това са 6 кокетни сгради, с по 4 стаи всяка, ресторант и всички необходими условия за отдих и развлечение на гостите. Проектът беше реализиран със средства от ПРСР. С други думи, първата лястовица в това направление „кацна” в нашата община и се надявам тя да не е последна. Чистият въздух в Земенско, старинните и природните забележителности създават добри условия за развитие на туризма. Ще допълня, че Земен е признат за курортен район от местно значение, а може и трябва да се развие и като национален туристически център. Защото приказно красивият Земенски край предполага привличането на много, много гости. Да завършим тогава това интервю с няколко думи за благоустройствените мероприятия, които са свързани с ежедневието на хората. Всяка година заделяме по 150 – 160 хил. лв. за капитално строителство. С тези средства ремонтираме по една улица, реновираме по една или две сгради на кметствата в общината, а понеже и читалищата често са в същата сграда, обновяваме и тях. Разбирането, че читалищата са средищата на културния живот в малките населени места, е валидно и в нашия район. Общината ни е финансово стабилна, имаме възможности да ремонтираме улици и тротоари, общински сгради, социални заведения и т.н. И още една занимателна история искам да споделя с читателите на Вашия вестник – по наша инициатива и във връзка със 100- годишнината от преминаването на първия влак през нашата гара по линията София – Кюстендил Национална компания „Железопътна инфраструктура“ извърши цялостен ремонт на гарата. Поводът беше свързан и с това, че строителството на линията в нашия участък е осъществено от италианци, които са участвали в прокарването на 9-те тунела през Земенския пролом. Поканихме и представители на италианското посолство да вземат участие в тържествата. Те се отзоваха и стана един хубав празник за града. С други думи казано, чрез различни строителни дейности правим живота на хората по-хубав, по-удобен и в съзвучие с времето.