Новини

ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО – първата крачка към България

Кметът Валентин Димитров: Надяваме се да получим 15 млн. лв. за водния цикъл

Георги Сотиров Относителната близост на община Генерал Тошево до морето, с пътя за Каварна и плажовете в Южна Румъния предполагат развитието на трансграничното сътрудничество, на различните видове туризъм, както и изграждането на къщи за гости, екопътеки, опознавателни маршрути и др. Общината има няколко намерения по Програмата за трансгранично сътрудничество. Това са проектите „Общи корени – международен фестивал на фолклорните танци”, „Отговорно използване на природните ресурси и насърчаване на устойчивото развитие на алтернативни форми на туризъм”, „Трансграничен регион Генерал Тошево – Негру Вода – непозната туристическа дестинация”. Изградената туристическа инфраструктура се радва на все по-голям успех сред гостите на региона. Създадена е необходимата леглова база чрез построените бунгала в с. Красен, оформена е функционална пикник зона около язовир „Дрян” – с беседки, барбекю, тотеми. Кметът Валентин Димитров декларира, че през целия мандат ще се стреми да следва тази успешна политика. Специално внимание в предизборната му програма беше обърнато на намерението да продължи доброто сътрудничество с румънските партньори и в бъдеще да се осъществят и други мащабни проекти. Това е един от най-добрите начини, чрез които Генерал Тошево може да развие своя потенциал под формата на екологичен, селски и тематичен туризъм, свързан с културно-историческото наследство, традиционната кухня, местните занаяти. Локацията на общината, отличните междусъседски отношения с румънските градове и шансовете, които предоставят еврофондовете, са реална предпоставка за успех в бъдещите й начинания. 50Кметът Валентин Димитров: Надяваме се да получим 15 млн. лв. за водния цикъл Г-н Димитров, разкажете повече за Общинския план за развитие до 2020 г. и Вашите декларирани три основни приоритета в управлението на общината – финансова стабилност, социална отговорност и привличане на инвестиции. Общинският план е разработен съгласно изискванията на Закона за регионално развитие и методическите указания на Националната стратегия за регионално развитие на Република България до 2022 г. Той е водещ стратегически и програмен документ, който очертава целите и приоритетите за устойчиво местно развитие и необходимите финансови ресурси за тяхното реализиране, като отчита специфичните характеристики, възможности и потенциал на нашата община. Стъпвайки на тази база, считам, че посочените от мен три приоритета в програмата за мандат 2015 – 2019 г. напълно кореспондират с поставените цели в плана. Те са тази основа, която може да ни гарантира успешно управление, обърнато с лице към очакванията на гражданите. Да, наясно съм, че изпълнението им изисква усилена работа, но мисля, че екипът ми притежава необходимата квалификация и експертиза, за да ги постигне. Как се справяте с достъпността до 41 села при тежки зимни условия? Какво предвижда за тях Вашата стратегия за развитие? Ще започна отзад напред. Стратегията за развитие, на която заложих при встъпването си в длъжност, се основава на една изключително съдържателна дума – работа. Работа в града, но и работа по селата. Работа и отдаденост при всяка възможност, която ще подобри социалния, икономическия или административния профил на общината. Този подход, съчетан с диалог, неминуемо води до резултати. Мога да дам пример за това с програмите за субсидирана заетост, които реализираме в момента, възстановената транспортна схема, подготовката за кандидатстване с проекти през програмен период 2014 – 2020 г. Относно първата част на въпроса Ви – действително при нас зимите са тежки, с много снегонавявания, бурен вятър и значителни последици за населението. Въпреки това смея да твърдя, че се справяме със ситуациите. Разполагаме с три високопроходими машини, едната от които е със специализирано оборудване. Допълнителна помощ по населените места ни оказват и земеделците със своята техника. На 18 януари, когато буквално цялата страна беше подвластна на снега, включително и нашата община, нямаше населено място, в което, макар и със закъснение, да не бъдат доставени храни и медикаменти. Какви са проектите, които планирате да реализирате? Към днешна дата сме изготвили и подали 5 проекта по различни европейски програми. Община Генерал Тошево е сред пионерите в България по успешно реализирани дейности по Програмата за трансгранично сътрудничество 2007 – 2013 г. и резонно през този програмен период отново разчитаме на нея. Три са подадените проектни предложения по програма „INTERREG VA Румъния – България 2014 – 2020” (това е новото име на Програмата за трансгранично сътрудничество). Първият от тях е „Трансгранични вериги на сътрудничество в подкрепа на наследените богатства” в партньорство с кметство Хършова, Република Румъния. По него се предвижда цялостно обновяване на материално-техническата база на 5 читалища в общината. Следващият проект, по който предстоят инфраструктурни дейности, е „Повишаване достъпността до TEN-T мрежата в трансграничен район Негру Вода – Генерал Тошево”. Тук акцентът е поставен върху рехабилитация на общинската пътна мрежа. Последният и най-голям проект е „Развитие на туристическия потенциал и популяризиране на природното и културно наследство в община Генерал Тошево и кметство Мурфатлар”. Както става ясно от името, той е насочен към развитие на туристическата инфраструктура и подобряване на транспортните връзки между нашите общини от двете страни на границата. Общата стойност на трите подадени проекта надхвърля 26 млн. лв. Наред с това очакваме да бъдем включени и в Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020”, Приоритетна ос 2 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“. Имаме 12 регистрирани сдружения и 10 от тях са подали заявления за интерес. Общината Ви е на границата с Румъния. От Генерал Тошево – най-североизточния регион на страната, започва България. Предимство или недостатък е това? Отчитайки реализираните през годините на европейското ни членство проекти, отличните междусъседски взаимоотношения и, разбира се, богатството на чернозема, мисля, че предимствата са в пъти в повече от недостатъците. Нека не забравяме, че историята на България на Балканския полуостров започва от тези земи, от Добруджа. В едно от големите села на общината има легенда, според която хан Аспарух забива меча си точно там, където днес е църквата на селото. През нашата община минава и голяма част от туристическия поток за морските ни курорти през летния сезон. Още като минат границата – било то румънци, руснаци или украинци, виждат щедростта на природата в плодородната добруджанска шир. Това са все поводи за гордост. Да се спрем на проблемите с водопровода и канализацията. 48 Предполагам сте запознат, че в Североизточна България плащаме най-скъпата вода. Голяма част от водопреносната система не е сменяна повече от 50 години, което води до чести аварии, ниско налягане и неудобства както за отделния жител в общината, така и за животновъдните стопанства и търговски обекти, които се изправят пред риска да спрат работа заради липсата на нормално водоподаване. В последните години ръководството на общината предприе мерки за рехабилитация на най-компрометираната част от водопреносната мрежа, но това не решава глобално проблема. За него се изисква финансов ресурс, който не е по силите ни. Надеждите ни в тази насока са за реализиране на водния цикъл в града. За тази цел предвид високата обществена значимост на проекта община Генерал Тошево положи в срок необходимите усилия, за да доизгради канализационна мрежа – изготви процедура за обществена поръчка, избра изпълнител за мащабния ВиК проект и разписа договор за реализация с него под условие - предоставяне на финансиране. До такова не се стигна, тъй като Управляващият орган е идентифицирал риск от неизпълнение на строителните дейности поради приключване на програмен период 2007 – 2013 г., както и изчерпване на финансовия ресурс на програмата. В момента сме на етап изчакване и се надяваме да бъдат отпуснати необходимите близо 15 млн. лв. за осъществяване на мащабната строителна дейност по ВиК инфраструктурата. Какви са благоустройствените мероприятия, които предприемате? При встъпването си в длъжност категорично заявих, че водещ принцип в провежданата от общинската администрация политика ще бъде приемствеността. В тази връзка не мога да не посоча, че по времето на предшественика ми Димитър Михайлов беше реализирана най-мащабната инвестиционна програма през последните 25 години. Приключи последният етап от благоустрояването на централната градска част. В резултат на това изцяло са обновени площадът, паркът. Изградени бяха игрището за футбол на малки вратички, многофункционалната спортна площадка в парка, басейн. Модернизиран беше и дворът на най-голямото училище в общината. Рехабилитирани бяха улици, междублокови пространства и тротоарни настилки в централната зона, което допълнително допринесе за европейската визия на града. За мен и моя екип е предизвикателство да работим след тези толкова мащабни капиталови инвестиции, но мисля, че има какво още да надградим. В началото на декември 2015 г. открихме 10 нови детски площадки – 4 в общинския център и 6 в средищните села. В ход е процедура за монтиране на видео наблюдение в централната градска част с цел превенция и безопасност на хората. Планираме рехабилитация на общинската пътна мрежа, която, смея да твърдя, в голямата си част е в добро състояние. Имаме намерение да ремонтираме и обновим общинския сграден фонд, който е с висока социална значимост. Ще дам пример с благоустрояване на дворното пространство на ОУ „Христо Смирненски” в града за 300 хил. лв. Подали сме искане за финансиране по проект „Красива България“. Както посочих по-рано, заложени са и инвестиции във ВиК мрежата, основно по селата. Кой е най-големият инфраструктурен проблем на общината? Как виждате неговото развитие? От позицията, която заемам, мога да откроя два важни инфраструктурни проблема, чиито решения до голяма степен биха променили живота на жителите. Първият е с ВиК инфраструктурата. Визирам както тази в града, така и по селата. Вторият е състоянието на републиканската пътна мрежа на наша територия. Важен отрасъл за местната икономика е земеделието. За него освен плодородни почви и благоприятни метеорологични условия са нужни и добри транспортни връзки до близките пристанища – Варна, Балчик и Констанца в Румъния. Използваме всички законови средства, за да алармираме пред отговорните държавни институции, че има болезнена нужда от добра довеждаща инфраструктура, особено когато земеделската ни продукция е експортно ориентирана. След последните две крупни инвестиции в региона проблемът с пътищата придобива все по-голяма сериозност и затова се надяваме на разбиране от МРРБ и в частност – от Агенция „Пътна инфраструктура”. Имате ли блокове, където да приложите Националната програма за саниране на многофамилни жилищни сгради, преди последните промени? На територията на община Генерал Тошево има само една многофамилна жилищна сграда, която отговоря на изискванията на програмата. Тя е с 36 обособени обекта с жилищно предназначение и е изградена по индустриален способ. Проведена е обществената поръчка за избор на изпълнител, като скоро очакваме да започнат и строително-монтажните работи. Стойността им ще бъде около 350 хил. лв. Имаме желание да направим енергийно ефективна и сградата на общинската администрация. Какво правите за насърчаване на инвестициите? Община Генерал Тошево има приета наредба за насърчаване на инвестициите и ако не ме лъже паметта, тя е една от първите в страната. Разполагаме с терени, които могат да представляват интерес и за малки, и за по-големи компании. Индустриалната ни зона е газифицирана, разполагаме с жп гара и сме близо до няколко големи пристанища. Това са плюсове, които повече отчитат външните инвеститори, отколкото вътрешните – поне такова е моето мнение. В последните 3 години на общински терени се реализираха два крупни чуждестранни проекта. В селата Дъбовик и Къпиново австрийска фирма изгради свинекомплекс за 35 хил. прасета, както и модерен фуражен цех. Вложението надхвърли 23 млн. лв. Край с. Красен немска фирма само до момента е инвестирала 18 млн. лв. в комплекс за 2 хил. дойни крави, проектиран по най-новите стандарти за отглеждане на животни. Благодарение на това са открити 80 работни места. В начален етап е изграждането на индустриален парк в града и на птицеферма в едно от големите ни села. Обективно погледнато, стъпките за решаването на проблемите с безработицата са твърде плахи. Заетост може да има само тогава, когато разкриването на работни места стане държавна политика, когато субсидирането на зърнопроизводството се ограничи, а се стимулира животновъдството, екологичното земеделие, зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството, за което имаме традиция, опит, база и природни дадености. Благоприятното съчетание на природните условия в общината и дейността на най-големия в Източна Европа Добруджански земеделски институт предпоставка ли е за развитие на селското стопанство? Генерал Тошево заема площ 980 хил. дка, от които 800 хил. дка са земеделски земи. На територията на общината се намира и най-големият научно-производствен земеделски институт, чиято селекция заема основен дял в структурата на посевната площ на пшеницата в страната. Тук се намират и най-големите вместимости за съхранение на зърно в България, в т.ч. и държавният резерв. Няма как при тези наличности да не се развива модерно земеделие, от което съседните нам страни да черпят опит. Селскостопанските производители от региона осигуряват доходи както за себе си така и над 60 млн. лв. рента за собствениците на земя. Плащането на рента е в размер на 80 – 100 лв./дка и съответства на цените на земеделските земи, които надхвърлят 1500 – 1800 лв./дка. Всичко това провокира хората с пари и идеи да инвестират в земеделието. Затова неговата модернизация се развива изключително бързо. Изградиха се нови, модерни бази за съхранение на зърно, купува се най-мощната съвременна земеделска техника. Влагат се семена и се внедряват технологии за растителна защита – продукт на последната селекция и агротехника. Започна строителството на първите мощности за преработка на селскостопанска продукция. Всичко това се отразява благоприятно и на финансовото състояние на общината. Виждам обаче, че земеделското производство още в близките години ще бъде изправено пред трудности в резултат на климатичните промени. Затова е нужно още отсега да се помисли как и под какви форми да се инвестира в него. Според земеделците инвестициите в земеделието, като изключим зърнопроизводството, не са достатъчни, защото освен в модерна техника трябва да се влагат пари и в нови производства и технологии, както и в подобряване квалификацията, предимно на младите хора. Големият Йордан Йовков разказва за Вашия край. В близост до с. Кардам се намира мястото, където е бил „чифликът край границата”. Как свързвате това с развитието на туризма? И не само. През годините, в които големият белетрист прекарва в Добруджа, той успява да оцени най-важното у хората в този край – любовта към земята. Творчеството му се явява свят на герои, изтъкани по най-деликатния начин от изконни човешки ценности и достигащи до нас чрез топъл и достъпен изказ – нещо, отличаващо го за времето, в което твори. Така се случи, че още втората седмица след полагането на клетвата ми като кмет на община Генерал Тошево присъствах на прояви в с. Красен, посветени на 135-годишнината от рождението на Йордан Йовков. Там и читалището, и училището носят неговото име, а през тази година открихме и обновената музейна експозиция, която разказва чрез фотоси за живота на големия класик. Останах впечатлен от желанието на местните жители да съхранят и популяризират Йовковото литературно наследство и мястото му в литературния живот на следосвобожденска България. По този повод мога да посоча, че общината работи върху идеята за създаване на туристически маршрути, които да представят местата в нашата община, свързани с творчеството на Йордан Йовков и на Дора Габе. Поетесата е родена и живяла в нашето с. Дъбовик. Целта е да се създаде завършен продукт от маршрути, като се започне с Историческия музей в града, мине се през музейната сбирка в с. Дъбовик и стигнем до Йовковите места – Филиповата кръчма и Стария хамбар, училището, където писателят е практикувал в с. Красен, и мелницата, в която се развива сюжетът на драмата „Албена”. За тяхното финансиране ще разчитаме на европейски програми.