БРУСАРЦИ – предизвикателствата за един град в Северозападна България

Георги Сотиров Брусарци възниква през XVI в. На височините край града все още се откриват останки от стария манастир „Св. Рангел", разрушаван от османците по време на Чипровското въстание. Над селото, откъм северната му част, минава стар римски път от настлани камъни, който се използва и до днес. В горите наоколо преди Освобождението са намирали убежище хайдути със своите дружини – Велко, Точо войвода, Сръндак войвода, Чавдар войвода, Станко войвода, някои от тях възпети и записани в историята от народните песни и предания. През 1923 г. регионът е в центъра на Септемврийското въстание. Историческите факти обаче са само добри спомени, но не и трасиращи жалони към едно добро настояще и бъдеще. Ако искаме да бъдем истински родолюбци във второто десетилетие на XXI в., нямаме право да си затваряме очите пред тоталната миграция на младите хора в търсене на работа, пред проблемите на застаряващото население и ниската раждаемост. Всяка година населението на общината намалява със 100 души. Въпреки че администрацията се стреми максимално да бъде от полза на хората – в селата има хубави площади, паркове, реновирани читалища, училища, църкви и т.н. Всичко това научаваме от зам.-кмета Петър Димитров, преди да влезем за интервюто при кмета Наташа Младенова. Кметът Наташа Младенова: Готови сме да предоставим безвъзмездно терени за строителство на производствени халет Г-жо Младенова, разкажете повече за общинския план за развитие до 2020 г. Каква е ролята на пътната инфраструктура за развитието на общината? Визията и стратегическият план за Брусарци предполагат динамично и устойчиво развитие на нашия земеделски район, с чиста природа, съхранено културно развитие, строителство на обекти от леката и преработвателната промишленост и, разбира се, съвременна инфраструктура, която да превърне отново региона в привлекателен за живот и работа за младите хора. Това с няколко думи е същността на общинския план до 2020 г. В него са залегнали основните цели, които са синхронизирани и с областния план за развитие, както и с националните приоритети. Значителен проблем в общината е пътната инфраструктура. Тя не е в добро състояние. През територията ни минават три третокласни републикански пътя – от с. Добри дол за Монтана, от Лом през с. Дреновец за община Чупрене и този от нашия град до с. Дондуково. Имаме и четири общински трасета. Едно от тях свързва общината с централното шосе за Видин и от там – за Западна Европа. Прави впечатление, че на части е ремонтиран пътят към с. Смирненски. Да, сигурно по него сте пристигнали в нашия град. За този път миналата година бе получено финансиране за частична рехабилитация от ПРСР. По-точно става дума за реконструкция извън населените места, защото беше преценено за нецелесъобразно да се извършват строителни дейности в селата, без там да е подменена подземната инфраструктура – ВиК, други мрежи и т.н. И затова сега впечатлението е за незавършеност, както е и в действителност. През настоящия период – до 2020 г., ще участваме в нов проект за рехабилитация, който трябва да бъде свързан и с подмяната на водопровода и канализацията, където има такава. Имаме амбицията да подходим адекватно и към останалите общински пътища с обща дължина 37 км. Трябва да спомена, че пак по линия на ПРСР водопроводната мрежа е изцяло подменена в отделни селища. Втората фаза от рехабилитацията на пътищата през сегашния програмен период ще сложи край на сагата с трудното пътуване до някои от нашите населени места. Общината е с 10 населени места и около 5000 жители. И с един феномен – в общинския център и в с. Василовци броят на хората се разминава само със стотина души. С какво селото се отличава от останалите? Чак феномен не бих го нарекла, но наистина Василовци е най-многочисленото населено място в нашата община. Това се дължи на два факта. Първият е свързан с цялостното западане на обществено-икономическия живот през последните 25 години в Северозападна България. Ликвидирането на промишлените предприятия в нашия град доведе до голяма миграция на активното трудоспособно население. Наши хора се трудят в Испания, Гърция, Германия и в съседните областни центрове. Със съжаление трябва да кажа, че преди две десетилетия Брусарци наброяваше 4500 жители, а сега са 4 пъти по-малко. Общината е била с над 10 хил. жители, а сега са под 5000. Сами разбирате за какъв демографски срив говоря. Вторият факт е, че в с. Василовци около 35% от населението са роми, които по-трудно се решават да мигрират. И още нещо за сравнение – в с. Одоровци живеят 9 души. А то не е някъде в планината, напротив – и шосе, и водопровод, и електричество дал Господ, но… Зимата при Вас е доста сурова. Как се грижите за достъпа на хората до града, до магазините и лекарска помощ? За зимата сте прав. Тази година като че ли се разминаваме с тежките снегонавявания, които са характерни за нашия край, но знае ли човек какво му се върти в главата на Малък Сечко? Иначе сме създали стройна организация за работа в тежки условия както в населените места, така и за почистване на пътищата, за които отговаряме. Мога да спомена с добро нашите големи земеделски производители, които са пригодили своята тежка селскостопанска техника с гребла за почистване на пътищата и площадите. С други думи, хората ни нямат проблеми през зимата с основните житейски нужди – достъп до магазини, аптеки, лекарска помощ и т.н., и работим по утвърдена транспортна схема, която предполага движението на общински автобуси сутрин и вечер до всяко населено място от жп гарата в Брусарци. Дунавският регион черпи питейна вода от дълбоки сондажни кладенци. Така ли е при вас? Има ли проблеми с качеството и количеството й в деветте съставни села, с нейното пречистване и опазването на красивата природа наоколо? Единствено в с. Дъбова махала няма изградено централно водоснабдяване и хората черпят вода от кладенците си и чрез хидрофорни уредби решават битовите си проб­леми. За това малко село, където адресно са регистрирани 112 души, имаме изготвен проект, внесен в ПУДООС. Надяваме се да бъде одобрен за финансиране през тази година. Водоснабдяването в цялата община се осъществява чрез дълбоки сондажни кладенци. За обща радост, независимо от това, че нашата вода не преминава през ПСПВ, а само се хлорира, нейните физикохимични показатели са в нормите. Миналата година със средства от ПРСР беше подменена цялата водопроводна мрежа на общинския център с полиетиленови тръби. Същото направихме и в селата Крива бара и Буковец, където мрежата е с обща дължина 32 км. Крива бара е другото голямо село, в което живеят над 1000 души. Заснехте уникалния мост над р. Лом при него. Съоръжението е построено от италианци през 30-те години на миналия век. Вече над 80 години то се използва безаварийно. В землището на селото се намира местността Връа, откъдето минава старият турски път, по който се е превозвала пощата за Видин. Как стои въпросът с отвеждането на потребената вода? Освен че са екологичен елемент, пречиствателните станции създават и добра заетост по време на изграждането си и после на експлоатацията. Да, това е точно така, но за съжаление в общината такива съоръжения нямаме. Не са изградени канализационна система и ПСОВ дори в общинския център. Хората са решили проблема с отпадъчната вода чрез септични или попивни ями. Демографската характеристика е проблемна. Какви са пътищата за излизане от кризата? В процеса на интервюто частично се спряхме на тази болезнена тема, която е характерна за цялата страна. За нашия регион тя обаче „виси със страшна сила”. Не искам да профанизирам класическото стихотворение на Христо Ботев, писано в друго време, по друг трагичен повод и отнасящо се за най-големия български патриот и родолюбец Васил Левски. Но искам да подчертая, че в нашия град функционираше активно единственият в страната Тракторно-ремонтен завод за някои от най-използваните марки машини. Освен това имаше и тухларна фабрика, предприятие за преработка на слънчоглед, дърводелски и железарски цех и т.н. Всичко това е унищожено и разграбено. И хората няма къде да работят. Сега промишлеността се изчерпва с два шивашки цеха със стотина заети. Възможно ли е с благоустройствени мероприятия, с облагородяването на детските площадки и на другите зони за отдих на хората животът да се подобри? До известна степен – да, и администрацията има стремеж в това направление. Основното, разбира се, е инфраструктурата, за да могат хората, които работят извън общината, бързо и безпроблемно да пътуват. Всеки евентуален инвеститор първо оглежда инфраструктурата – пътищата, другите комуникации, наличието на достатъчна питейна вода, и си прави сметката за транспортните разходи, за наличието на квалифицирана работна ръка, на евентуални търговски партньори и тогава решава къде да развитие бизнеса си. Лошите пътища не са предпочитани от бизнеса. Можем да предоставим безвъзмездно общински терени за строителство на производствени халета. Общината не създава работни места, тя може да създаде условия за инвеститорите да развиват коректен бизнес. Брусарци е и жп възел с основно реновирана гара. От нашата гара се отклоняват трасетата за Видин и Лом. Съгласно проектите за изграждането на новото скоростно трасе в посока Дунав мост 2 и директното му свързване с румънската жп инфраструктура нашият град ще бъде подминат с виадукт над него и скоростният влак няма да спира на гара Брусарци. Какви са училищата на Ваша територия? Функционират три училища: едно средно в общинския център и две основни – в Крива бара и Василовци. В града се учат 210 деца, а общо в двете села са 165. Сами разбирате, че финансирането чрез делегираните бюджети не предполага достатъчно средства за малкия брой ученици – дали да се отделят средства за заплати, за отопление, за поддържане и развитие на материално-техническата база… Какво правим ние? Преобладава мнението, че трябва да насочим усилията си към подобряване на условията в средното училище „Христо Ботев”. Имаме изготвен проект за прилагане на енергоспестяващи мерки – саниране, подмяна на дограмата, изграждане на нова отоплителна инсталация с три термопомпи, подмяна на осветителните тела. Всичко това ще доведе до намаляване разходите за издръжка на училището. Вложените инвестиции ще се изплатят за 11 години, като предвидените средства са 850 хил. лв. Разчитаме да построим и многофункционално покрито спортно игрище 40 на 20 м, което очаква финансиране чрез Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Сърбия”. Основната част от средствата по капиталовата програма на общината са насочени именно към образователната и социалната инфраструктура. През последните две години бяха основно ремонтирани физкултурните салони на училищата в Брусарци и с. Василовци, подменени бяха отоплителните котли в с. Крива бара… Построихме нови детски площадки в общинския център и в двете големи села. С други думи, правим и невъзможното да се грижим за подрастващите в нашия регион. Целта ни е разбираема – да създадем по-добра среда за задоволяване на все по-нарастващите изисквания на младите хора. Разкажете за изпълнените европейски проекти. По ОПРР изпълнихме голям проект за преодоляване на наводнения и заливане на територии в рамките на регулацията на с. Смирненски на стойност 850 хил. лв. По мярка 322 от ПРСР извършихме подобряване на площадното пространство за отдих в с. Крива бара за 330 хил. лв., както и друг проект за 919 хил. лв. с почти същите параметри за селата Василовци, Дондуково и Киселево. По мярка 321 реконструирахме вътрешната водопроводна мрежа и довеждащия водопровод на града и завършихме строителството на вътрешната водопроводна мрежа – I етап, с хидрофорна станция в Крива бара. Европейското финансиране беше 4,7 млн. лв. Освен това приключихме II етап от ремонта на вътрешната водопроводна мрежа на Крива бара и Буковец и реконструкцията на общински път за 5,7 млн. лв. Тук трябва да кажа добри думи и за административния ни капацитет. С методическата помощ на служителите бяха изпълнени три проекта по мярка 321 от ПРСР за подобряване и ремонт на три читалища в селата Василовци и Дондуково и в общинския център. Какво да очакваме в следващите години във връзка с европейското финансиране? Първото, на което искам да обърна внимание, е финансирането по линия на трансграничното сътрудничество България – Сърбия. Става дума за 300 хил. евро за строежа на многофункционалното спортно игрище в СОУ „Хр. Ботев” в общинския център. За 850 хил. лв. ще внедрим серия от енергоспестяващи мерки в същото училище. Предстоят строителни дейности по площада в Буковец, читалищата в Буковец, Касилево и Смирненски. Ще изпълним и очакванията за нова водопроводна мрежа на хората от Смирненски и Княжева махала, ще реконструираме улици в някои от селата. Предстои много работа и при ремонта на стадиона в Брусарци. Предвиждаме участие с проекти по ПУДООС – за благоустройствени дейности в урбанизирани територии за чиста околна среда. Амбицията ни е със спортно строителство да възродим славните традиции на футбола, които имахме преди години. Затова ще осъществим идеите си в нашата гимназия, на градския стадион, на другите спортни площадки. „Здрав дух – в здраво тяло” – в латинската сентенция има голяма доза истина.