Новини

ЛЕСИЧОВО – община като жив организъм

Зам.-кметът Веселина Милкова: Акцентираме върху възраждането – и на условията на живот, и на новите лозови масиви, и на строителството

Георги Сотиров Седмица след Трифон Зарезан нашият екип посети община Лесичово и нейните села Калугерово, Памидово, Динката, Боримечково, Щърково и Церово. Всичките те са родно място на едни от най-добрите лозари и винари в страната. В средата на февруари няма сняг, но това е добре дошло, за да започне резитбата в лозовите масиви. Първото, което виждаш от пътя, е виещият се синкав дим от комините на къщите. Работно време е, но потропахме на няколко къщи. Отвориха ни, представихме се едни на други. И веднага изнесоха каната с червено вино… Интересна е община Лесичово. За нейните села се споменава в регистрите от 1576 г., а археологическият бисер в землището на с. Церово е местността Траянови врата и най-вече – старият римски път. Изгледът, който се открива над селото, е поразителен. Изходът на разкритата гробница сякаш е ситуиран нарочно точно срещу изгряващите първи слънчеви лъчи, стелещи се над долината на р. Тополница. При подготовката за Априлското въстание по тези места е основан революционен комитет. По-късно част от въстаниците се присъединяват към Хвърковатата чета на Бенковски. Запазените предания и легенди говорят, че по тези земи са живеели едни сурови хора, които отстоявали с цената на живота си правото на свобода. „Това са само бегли щрихи от нашата история”, вметва в началото на интервюто нашата събеседничка Веселина Милкова – зам.-кмет на общината. Зам.-кметът Веселина Милкова: Акцентираме върху възраждането – и на условията на живот, и на новите лозови масиви, и на строителството Г-жо Милкова, срещаме се отново, след като екипът на Вашия кмет Серьожа Лазаров спечели поредните избори. Как оценявате работата през изминалия мандат и какво е самочувствието на кметския екип днес? Въпросът е интересен и предполага обстоен отговор, защото работата на общинската администрация в последните четири години значително промени облика на нашите села. Ще се опитам да бъда максимално конкретна, за да остане повече време в интервюто ни за бъдещето, за което вече активно работим. В отговора си ще се постарая да акцентирам на това, което се случи с помощта на строителния бранш. А то не е никак малко, независимо че сме неголяма община. Само ще вметна, че това, което ще Ви разкажа, хората го усещаха със сърцето си и го виждаха с очите си. С други думи, ще говоря за реални, видими неща, за факти. За първи път направихме и отчетохме пред населението толкова много промени. Но все пак особената гордост на екипа на г-н Лазаров е подмяната на водопроводната мрежа на общинския център, на селата Церово и Боримечково. Частично бяха ремонтирани и проблемни участъци в останалите четири села на общината. Няма да скрия, че успех за нашата администрация, за което съдя и по отношението на хората от съставните села, е обновяването на читалищните сгради в селата Динката, Лесичово, Церово и Калугерово. Става въпрос за подмяна на покривни конструкции, на дограма, на отоплителни инсталации, вътрешни ремонти, обзавеждане и т.н. И всичко това го направихме, водени от разбирането, че читалищата все още, може би предимно в малките населени места, са онези непресъхващи извори на родолюбие и книжнина, препредаващи през годините просветителския дух, който ни прави по-добри, по-грамотни, по-родолюбиви и който ще ни съхрани през вековете. За някои от тези дейности използвахме средства от Програмата за развитие на селските райони. По МИГ „Панагюрище – Стрелча“ извършихме обновявания и в читалищата в по-малките населени места. В Памидово – искам само да маркирам – имаме нова сграда, която строителите предадоха през 2008 г. Не знам дали в страната има община, подобна на нашата, която за един мандат съумя да придаде на читалищата си такъв приказен вид. Вие сам се убедихте, след като посетихте и Калугерово, и Карабунар. Тук искам да споделя един факт, който относително е извън тематиката на Вашия вестник, но пък е значим за общонационалното звучене на проблема за учебните програми. Когато преди няколко седмици той беше в апогея си и всички медии се надпреварваха да го коментират, всяка вечер в нашето читалище се събираха деца, младежи, а и възрастни, и всеки по свой начин искаше да покаже, че българското не е забравено и няма да бъде забравено. На специално състарена от тях хартия, като пергамент, те преписваха „История славянобългарска“, „Обесването на Левски“ и незабравимото Вазово стихотворение за Кочо Честименски. После обсъждаха, споделяха, рецитираха. С други думи, родолюбивият дух на българина е жив и няма сила, която да му противостои. Разбира се, не мога да не спомена и нещо невиждано от съществуването на населените места в нашия регион – изграждането на двата модерни стадиона в Лесичово и Калугерово. Разбирането на кмета Серьожа Лазаров в това отношение е категорично – колкото повече неща направим за младите хора, толкова по-малко от тях ще си купят билети на Терминал 2 на столичното летище или ще отлетят към други населени места. С други думи казано, създаването на добри условия за живот, работа и отдих на младите хора има своите измерения в бъдещото развитие и стабилизиране на общината. Ще допълня, че европейското финансиране за реализацията на спортни съоръжения на територията на общината беше за около 5 800 000 лв. С тези пари изградихме и инфраструктурата в района на спортните комплекси. Не е тайна, че обществеността, а и медиите често дискутират необходимостта от изграждане на такива спортни съоръжения в малките населени места. Коментарите са противоречиви, но отрицателните основно идват от външни за тези общини и градчета хора. Това са граждани, които трудно биха усетили възторга на двайсетината малчугани от нашите училища, отиващи да тренират на истинско футболно игрище, или на другите, които вече не провеждат занятия по физкултура в прахоляка на старите салони или на разбития асфалт в двора на училището, а идват да играят, да спортуват, да живеят в нормални за ХХI в. условия. Забележителното е, че в една община, която доскоро имаше традиции предимно във винарството и в екологичния туризъм, за няколко години се създадоха предпоставки не само за поддържане на девиза „Здрав дух в здраво тяло“, но и за това младите хора да разберат, че освен да седят пред компютрите, привлекателно и особено полезно е да отидат в читалището или на стадиона в нашата община. Това е част от виждането ни за бъдещото развитието на младото поколение. Плюс за общината е и, че при нас искат да тренират и големи отбори, т.е. изграждането на тези стадиони промени мисленето на хората за необходимостта от физическа култура. За да завършим тази тема, трябва да отбележа, че успяхме да изпълним и различни благоустройствени мероприятия, като ремонти на площади, детски игрища, сменихме бордюри, плочници и др. Не е за пренебрегване, че в едно от селата ни никога не е имало детска площадка, но през изминалия мандат въпросът беше решен и малчуганите вече има къде да играят. Може би ще бъде интересно да се знае, че успяхме да възстановим и една запустяла сграда и да я превърнем в музей на местните традиции – с автентични носии, с музикални инструменти, археологически находки и т.н. Разбираемо е отношението на администрацията към хората, които живеят в общината. Преобладава грижата за подрастващите. Да. Затова нека да добавя, че отново с европейски пари успяхме да реновираме и образователната инфраструктура. Факт е, че всички тези спечелени проекти говорят за добър административен капацитет в общината, но по-важното е, че нашите училища и детски градини се превърнаха в едни малки дворци за отглеждането, възпитанието и развитието на нашите деца. По същия начин подходихме и към социалните домове. Няма да скрия и личната гордост на кметския екип от това, че успяхме да подменим отоплителната инсталация на Дома за хора с физически увреждания в с. Щърково и сега отоплението там се извършва с пелети. На пръв поглед не е нищо особено, би възкликнал един външен човек, но в рамките на ограничения бюджет на една малка община грижата за възрастните хора има определени измерения. Да преминем все пак към днешния ден? Ако е вярна максимата, че днешният ден е проекция на вчерашния, то с удовлетворение трябва да кажа добри думи и за нашия социален патронаж, и за осигуряването на питателна храна за самотните възрастни хора в общината. Отношението към ежедневието на хората, диалогът, който имаме с тях, това, че хората виждат как се работи на високи обороти, гарантира взаимното ни уважение и общо желание да превърнем община Лесичово в едно още по-привлекателно място за живот и отглеждане на подрастващите. Разбира се, има още много какво да направим, за да бъде делникът на хората по-хубав и уютен. Общината е един жив организъм, той се развива, непрекъснато възникват нови потребности и кой, ако не кметската администрация, трябва да ги решава? Разбираемо, че моите отговори са насочени най-вече в областта на строителството, защото то най-пряко и най-близко е свързано с нуждите на населението. Сега на дневен ред е санирането на едно от училищата, а имаме идея и за изграждането на нова детска градина в с. Динката. Там живее компактно ромско население, но нашето виждане е, че развитието на този етнос задължително преминава през адекватни грижи за децата, през тяхното отглеждане, възпитание и образование. Знаете от предишни интервюта с кмета на общината, че голямото ни желание е изграждането на канализационна система за отпадъчни води, което обаче по досега действащите европейски норми е невъзможно. Просто не отговаряме на критерия за брой жители. Но нашето разбиране е точно противоположното на това на Европейската комисия. Дали пречиствателна станция ще се изгради за 900-те жители на Лесичово, или за областен град като Пазарджик, е едно и също – процентно като вреда за природата и като разходи. В битността си на телевизионен журналист в близкото минало съм имал възможността да направя един филм за съхранението на природата в едно село около прочутия зимен център Гармиш Партенкирхен в Алпите. Там не само имаше модулна пречиствателна станция за отпадъчни води, но и се забраняваше разкопаването на улиците при аварии. Използваха едни минироботи, които пускаха в канализацията и те вършеха необходимото… Това е абсолютно правилен подход. Сега амбицията на администрацията ни е да направим канализацията за отпадъчни води на Калугерово, което е и най-голямото населено място в общината. В контекста на екологията трябва да допълня и един щрих, който е показателен за развитието на нашия район като цяло. Преди 20-ина години често се срещаха заглавия във вестниците като „Язовир „Тополница” позеленя” или „Мъртвите сибирски полета в Горнотракийската низина“... Сега модерните пречиствателни съоръжения на миннодобивните предприятия над него вършат достатъчно добре своята работа, а в р. Тополница има риба. Нещо повече, тя една от трите най-бързоструйни реки в България и от година на година става все по-предпочитано място за любителите на рафтинга. Трябва да допълня, че през летните месеци населението на общината се увеличава почти двойно. Децата идват при бабите и дядовците си, завръщат се и хора, които използват бащините си къщи като вили, започва активна работа по лозята. С други думи, животът се връща в обичайното си русло, както е било преди 20-ина години. Нашата амбиция е това възраждане да бъде целогодишно, т.е. постоянно и затова администрацията работи активно в това направление. Не искам да се спираме на общинския план за развитие, защото той е свързан с „отпушването“ на някои европейски програми, а засега не е ясно кога ще стане това. Но във всеки случай намеренията Ви са конкретни. Да. Споменах вече за канализацията в най-голямото ни село и за предстоящия строеж на детска градина в с. Динката. Искам особено да подчертая амбицията ни да ремонтираме основно една запустяла къща и да я превърнем в музей на Кочо Честименски. Малцина знаят, че бележитият българин, записан навеки в историята ни с героичната си саможертва, е роден в нашето село Динката. Нека само да припомня, че този революционер, останал в паметта на България с пламенните си и дръзки подвизи около организирането и участието си в Априлското въстание, заедно с жена си и малката дъщеричка е сред обсадените защитници на Перущица в църквата „Св. Архангел“. Виждайки, че няма да успеят да се спасят от обкръжилите ги османски орди, Кочо Честименски убива жена си и детето си и се самоубива, за да не попадне никой от семейството му в плен на башибозука. Готови сме да започнем основен ремонт на училищата в селата Калугерово и Церово, да решим и някои от постоянните проблеми на пътната инфраструктура между малките населени места. Вървят процедури по съгласуването на ОУП, за да станат ясни районите, където ще се развиват промишлени зони, където ще се строят жилища или ще се обособят спортни площадки. Общият устройствен план сигурно предвижда и развитие на определени идеи в областта на туризма? Определено, и то не само за развитие на винения туризъм, с който сме известни в цялата страна. Става дума за това, че в нашия регион са преминавали стари римски пътища. Има богати археологически находки – керамика, монети и т.н., и имаме база, от която да се тръгне. Разбира се, ние отчитаме, че това не може да стане за година-две, но доброто начало е вече поставено. Предвиждаме строителството на борса за плодове и зеленчуци, на транспортни бази. Налице е заявен инвеститорски интерес за изграждане на фабрика за винен оцет, на предприятие за преработка на орехи и билки. В този порядък на мисли трябва да спомена и функциониращата фабрика за преработка на череши, която също дава препитание на местните хора.