Георги Сотиров След един от завоите на шосето от Пловдив за Пещера към Родопската яка, Кричим изниква като от приказките, облян от багрите на вече цъфналите сливи и череши. Ухае на пролет – на цветя. Нагоре, по поречието на р. Въча, попадаме на голям камък, на който е издълбано: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”… Запознаваме се със стари културно-народностни и просветителски средища, основани и издигнати през Средновековието в подножието на връх Клисура – манастирите „Св. Врач” и „Св. Богородица”, както и кричимския „Свето Рождество Богородично”. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само Божи храмове, но и училища на народа, пренесли през годините силата и величието на българския дух. За този български дух стана дума в разговора ни с градоначалника на Кричим Атанас Калчев. Като всеки модерно мислещ млад човек, който е и историк, и литератор по образование, българщината тече във вените му. В кръвта на Калчев обаче основното е грижата Кричим да стане по-доброто място за живеене, защото предпоставките са налице. Само трябва добре и умно да се използват. Впрочем това беше и основният акцент в нашия разговор… Кметът Атанас Калчев: След водния цикъл ще развием и туризъм Здравейте, г-н Калчев! Преди срещата ни за това интервю преминахме по една от големите забележителности на Кричим – моста над р. Въча, който е с изцяло метална конструкция. Интересното е, че той е преместен от Сърбия по време на Първата световна война и до днес се стопанисва добре. Вече едно десетилетие за него се грижи и Вашата администрация. Наблюдателен е екипът на в. „Строител” – не може да му се отрече. Наред с тази строителна реликва – моста, кметската администрация се грижи практически за всичко – от пътната инфраструктура през водопровода и канализацията и благоустройството на града, училищата и детските градини до ежедневието на нашите съграждани. Това са близо 9500 души, които, без да скромнича излишно, избраха мен за трети управленски мандат. Поредният успешен мандат вероятно ще се базира и на нови стратегически цели, на сериозна управленска програма? Целите, които сме си поставили, са достатъчно амбициозни и следват една линия, която лично аз провеждам последователно през всичките тези години. А тя е неотклонно подобряване качеството на живот на хората, повишаване ръста на заетост и на доходите на моите съграждани. Постоянна грижа ми е и превръщането на общината в екологично чиста територия с добре устроена жизнена, инфраструктурна, културна, икономическа и бизнес среда. Сигурно не знаете, че ние сме една от най-гъстонаселените общини в региона и независимо от демографската криза в страната при нас непрекъснато идват семейства, които искат да се заселят тук за постоянно. Наистина, това са най-вече хората, които живеят в т.нар. Родопска яка и харесват Кричим за по-нататъшно трайно устройване на семействата им при нас. Интересен феномен, по който има какво да се обсъжда, мисли и решава в близка перспектива. Едно от нещата, на които поне аз залагам, е стремежът ни за повишаване привлекателността и атрактивността на общината като регионален туристически и културен център. Член сте на Регионалния съвет за развитие на Южен централен район, на Комитета за наблюдение на ОП „Околна среда 2014 – 2020“ и на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Ангажираността ми в тези държавни структури ми дава доста добра представа как работят, какви са изискванията им при изпълнението на европейските проекти. Това ми е много полезно, когато общината се нуждае от конкретно финансиране. Само ще спомена, че през изминалия мандат община Кричим изпълни проекти с европейско финансиране на стойност 37 554 394 лв. Проектите бяха свързани с по-бързото и своевременно решаване на сериозни обществено значими проблеми, които имат пряко отношение към живота и бита на хората. Аз обичам родния си град и като кмет, и като гражданин и искам най-доброто за Кричим и за неговите жители. За да бъда по-конкретен, само ще поясня, че доскоро един от най-тежките проблеми на града беше изключително лошото състояние на техническата инфраструктура, както и липсата на цялостна канализация за отпадъчни води, което правеше общината непривлекателна. Нови инвеститори, които заявяваха интерес в началото, впоследствие се отказваха. С успешното изпълнение на най-големия инвестиционен проект в историята на града за цялостно доизграждане, реконструкция и рехабилитация на канализационната и водопроводната мрежа и изграждането на пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) не само подобрихме социално-битовите условия за живеене, но и реално допринесохме за изпълнението на поетите ангажименти от нашата страна към ЕС в областта на опазване на природата. Прави впечатление и новата модерна визия на центъра на града. Отново с европейски пари, този път по проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Градът стана различен и заедно с природните дадености наоколо, с културните забележителности е по-привлекателен за инвеститорите, а ние от своя страна можем да им окажем необходимото административно съдействие с желанието да разкрием нови работни места, да променим и икономическата визия на общината. В този смисъл трябва да подчертая, че успешно продължаваме изпълнението на различни инфраструктурни, образователни, спортни и социални проекти. С това целим да създадем устойчиви предпоставки за цялостното планомерно развитие на територията на района. Разбира се, основен приоритет за община Кричим остава инфраструктурата като първостепенно условие за постигане на устойчив икономически растеж и привличане на нови инвеститори. Освен това наскоро учредихме фонд „Култура”, като идеята е чрез спонсорство и дарения да се финансират различни проекти в областта на културното, историческото и художествено-творческото наследство. Реализирахме и първата идея – реновиране на Паметника на загиналите за обединението на България в центъра на града. Споменахте, че сте една от най-гъстонаселените общини в региона. За да няма миграция, явно изпълнявате отговорностите си към подрастващите, към младите хора, към социално слабите групи? Чувствително подобрихме материалната база на двете училища и на двете детски градини в Кричим и сега те са едни истински функционални и добре изглеждащи дворци на знанието. Доволни са и педагозите, и децата, и родителите на учениците. В началното училище „Св. св. Кирил и Методий” е внедрена система за автоматично регулиране на топлинната мощност на котелната инсталация, изграден е газопровод. В училище „Васил Левски” добре работи същата система, а в детската градина има слънчева инсталация за подгряване на до 1000 л вода, с което значително намалихме консумацията на електрическа енергия. За това способстват и новите съвременни осветителни тела и някои други осъществени идеи при санирането на сградите. С други думи, енергийната ефективност не е непознато понятие за община Кричим. Чрез редица национални или други програми поддържаме нормалната дейност на Дневния център за стари хора и Центъра за обществена подкрепа, които функционират вече като делегирана от държавата дейност. С помощта на строителите техните сгради са обновени, някои вътрешно са подновени и т.н. Хората разбират, че имат подкрепата на общината – и тези в неравностойно положение, и самотно живеещите, и групите в потенциален риск. Нашият план за развитие определя като съществена част и въвеждането на професионалното образование и обучение съобразно нуждите и потребностите на частния бизнес и на външните инвеститори, както и разработване на проект за основен ремонт на СОУ „П. Р. Славейков”, включително и възстановяването на плувния басейн. Изпълнихме и други проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси“ за 131 522 лв. Това беше обща програма с трите ни училища и двете детски градини. Първият беше „Децата на Кричим – различни по етнос, еднакви в учението, мечтите и игрите”, а вторият – „Подобряване на достъпа до образованието и обучението”. В ход е процедура по съгласуване на общия устройствен план на Кричим. Да, досега такъв план не сме имали. С него ще се определи бъдещото развитие на Кричим и перспективите за неговото разрастване и обособяване като град със съвременна европейска визия. И модерна, и благоустроена техническа инфраструктура. След приемането на плана ще пристъпим към проектиране и изграждане на обходен път за връзка на промишлената зона с Републиканската пътна мрежа, за да обезпечим превозите от и към нас на различните производители на стоки. Освен това със строителството на това шосе ще изнесем и движението на камионите извън града, а това само по себе си има много положителни страни. И в екологичен план, разбира се. И понеже започнахме с пътищата, трябва да информирам нашите съграждани, че на дневен ред е рехабилитацията на улици с вече изградена подземна инфраструктура, както и ремонтът на отсечката Кричим – Козарско. Във фокуса ни е и санирането на сградата на общинската администрация и на читалището. През този мандат се надявам да изградим и социални жилища за граждани в уязвимо социално положение, както и на две нови спортни площадки за фитнес на открито. Това са особено предпочитани места за прекарване на свободното време от младите ни съграждани. В перспектива е и рехабилитацията на пътя до вилната зона Черешово и на панорамния път до резервата Изгорялото гюне. В партньорство с неправителствената организация „Надежда и бъдеще за Кричим” реализирахме проект, финансиран от Национален проект „Родопи” за обявяване на нова защитена местност Козница за съхранение на природни дадености и забележителности, с които нашето землище се гордее. Похвално е, че намирате средства за развитието и на туристическата инфраструктура. Географското разположение и благоприятните планински условия наистина са важен фактор за развитието на туризма. Инвестициите в тази сфера ще бъдат от голяма полза за целия район, защото Родопите наистина са много подходящи за селски и екотуризъм. В непосредствена близост до града ни се намира поддържащият резерват Изгорялото гюне, за който стана дума, екопътеката Кричим – Черешово, както и защитената местност Козница. В този порядък на мисли само ще маркирам, че наред с туризма – разбирайте и строителство на къщи за гости, на туристически обекти и др. – развиваме и екологичното земеделие. Това е важно, защото то е свързано не само с добри доходи на заетите в него, но и с налагане на марката „Кричим” в храните. Това води до повече гости при нас, определя развитието на туристически дейности, на ресторантчета и т.н. През този мандат се надявам да решим и отдаването на концесия на нашата минерална вода, защото развитието на балнеолечението и балнеотуризма, съчетани с неповторимата красота на предпланините на Родопите, където се намираме, ще бъдат още един елемент от повишаване приходите на общината, на благосъстоянието на хората, на откриването на нови работни места и дори на нова структура на бизнеса. Съкровената ми мечта е да създадем реални предпоставки за превръщането на Кричим в модерна туристическа дестинация чрез развитието на балнеолечението, СПА туризма, водните спортове, селския, ловния, риболовния и планинския пешеходен туризъм, велопреходите, фотосафарито и възможностите всичко това да съчетаем с нашата природа, със съхранените духовни и материални ценности, с високата степен на образованост и равен шанс за по-добър живот на всички социални групи. Дали ще ни стигнат силите? Лично аз вярвам в хората. Освен това разработваме и туристически маршрути, свързани с обекти от културно-историческото ни наследство и съществуващите природни дадености. Това са Асеновият камък, останките от крепостта Иванково кале, манастирът „Успение Богородично”, останките от древните манастири „Св. Илия” и „Св. Врач”, както и нашите резервати с рядко срещани представители на флората и фауната. Какви плюсове и минуси Ви носи близостта до големите областни центрове – Пазарджик и Пловдив? Е, защо минуси? Кой не би искал да работи в индустриалните зони в тези бурно развиващи се градове, особено Пловдив, и вечер да се прибира в спокойното и благоустроено селище, при семейството си, при децата. Ами до двата областни центъра се пътува по-бързо, отколкото Вие стигате от столичния си квартал до редакцията на вестника в сградата на КСБ. През центъра на града преминава река Въча – една пролетна палавница, чиито буйни води са укротени чрез изградените подпорни стени. Добър вариант на някогашните хидростроители е, че по нейното протежение през 60-те години на миналия век са изградили дълбоките кладенци, откъдето черпите питейната вода за града. Първото нещо, което ще кажа за водата около нас, е, че изградихме канализация за отпадчъните води с ПСОВ, което е плюс за природата, и имаме добре функционираща система за питейната вода, където сменихме старите тръби с новите технологии. Качеството на водата е много добро. Почти няма аварии, което пък рефлектира върху разкопаването на вече обновените улични платна и тротоари. Но все още продължават проблемите през лятото със стопаните на язовирите по протежението на каскада „Въча” – НЕК. По закон те са длъжни да източват в руслото на реката по 5 куб. м/сек. 24 часа в денонощието, което е свързано с живота в реката. И не само. Неподаването на такива количества вода рефлектира до спадането на хоризонта на водата в шахтовите кладенци за питейна вода и оттам до реалната опасност градът да остане на сухо. Водил съм многократни разговори на правителствено ниво в присъствието на представители на НЕК, БЕХ, Басейнова дирекция – Пловдив, и др. Мотивите, които ползвателите на язовирите изтъкват, може и да са сериозни, но зад тях според мен се крият основно икономически интереси.