ЧИРПАН – древните земи на виното

Георги Сотиров Да посетиш през есента Чирпанския край, когато в големите винарни и избите зрее прочутото местно пиво, е истинско предизвикателство. Гостоприемството на хората в селата се изразява по традиционен начин – с дегустация на гроздовия сок. Иначе Чирпан се смята за наследник на тракийско-римския античен и средновековен град Карасура (Алексиополис). Името му произлиза от римското наименование и е свързано най-вече с извора Текир, около който в южното подножие на Чирпанските възвишения се формира селището. След опустошителното земетресение от 1928 г. в красив парк са построени 5 обширни болнични сгради. За местната болница е получена щедра помощ от Полския Червен кръст. Здравницата е учредена с акт от 8.11.1928 г., подписан от цар Борис III. От създаването й до днес в нея се лекуват жителите на две общини – Чирпанска и Братя Даскалови. Особена забележителност тук е най-старият манастир в Европа – „Св. Атанасий“, една от културно-историческите забележителности на България. Уникалността му се допълва и от местните легенди за лековитата вода в кладенеца на манастира, свързани с основаването и покровителството му от св. Атанасий, както и от постницата в скалите над манастира – чудотворна пещера, обитавана от светеца и неговите следовници във време на пост, молитва и усамотение. За днешния ден на общината четете в интервюто на в. „Строител” със зам.-кмета Стайко Генов. Зам.-кметът Стайко Генов: Очаквам водната реформа да се случи и в нашата община Г-н Генов, да започнем с Общинския план за развитие до 2020 г. Какво се предвижда в него по отношение на инфраструктурата? Планът представлява солидна разработка за развитието на общината, но Вие искате да коментирам фактологията, която е интересна за строителния бранш. Пътната инфраструктура – железопътната линия за Бургас и София и автомагистралите „Тракия” и „Марица”, която беше открита миналата година, са с пресечна точка на наша територия, разбирайте – със съответния пътен възел западно от общинския център. Това е голямо предимство за региона на Тракийската низина, където се намираме и ние. Разбира се, дотук говорим за държавните пътища, които стопанисва Агенция „Пътна инфраструктура“. Що се отнася до общинската мрежа, сме заложили кандидатстване за европейско финансиране за рехабилитация или основен ремонт. Става дума за важните за населението отсечки от града до селата Ценово и Златна ливада. Златна ливада е една от основните туристически дестинации на общината заради най-стария манастир в Европа, който се намира там. Според историческите сведения св. Атанасий – александрийски архиепископ, лично го е основал през 344 г. Той посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика през 343 – 344 г. Според житието му отсяда в близост до Берое (дн. Стара Загора) и основава манастир. Мястото за построяването му не е избрано случайно – някога в близост до светата обител е минавал ключовият път Константинопол – Сердика, освен това над манастира е имало важна крепост, останките от която могат да се видят и днес. За наша радост строителите на АМ „Марица” направиха и пътна връзка на действащия манастир с магистралата и сега той е леснодостъпен за любителите на поклонническия туризъм. Направили сме необходимото пътят да бъде ремонтиран и от страната на селото към манастира, за да има добра двустранна връзка със светата обител. Важно е да отбележа, че извършихме основен ремонт на друга пътна отсечка, която пак е свързана с развитието на туризма. Става дума за подхода към нашето с. Могилово от Стара Загора. В този винарски рай с казахстанска инвестиция в размер на 40 млн. лв. стана възможно строителството на две винарни с луксозен хотел и СПА център. В последните години регионът доби популярност, стана привлекателна дестинация за организирани чуждестранни групи и наши любители на бутиковото вино. Любопитното е, че беше проведен и Международен фестивал на 3D рисунка на асфалт. Още един наш ангажимент е да реновираме шосетата към Могилово и съседното Винарово. С особен интерес очак­ваме и частичното развитие на жп инфраструктурата в сложна като географска даденост част от жп трасето за Бургас. Някои от населените места са със затихващи функции, например Воловарово и Осларка. Как се грижите за хората, които все още живеят там? Независимо колко хора живеят в малките села – 3 – 4 или 9 – 10 души, ние мислим и за тях. Споменатите селища са в периферията на общината и са сравнително отдалечени от добри пътища. С 230 хил. лв. целева субсидия трудно успяваме да поддържаме нашата близо 90-километрова пътна мрежа. Сериозен проблем е и осигуряването на обществен транспорт, защото фирмите нямат икономически интерес да возят един-двама старци от родните им места до общинския център. Но искам да подчертая, че тази година за първи път след демократичните промени гласувахме целева субсидия от 100 хил. лв., за да дофинансираме автобусните превози именно до малките селища. В този смисъл за хората са осигурени и снабдяване със стоки от първа необходимост, и медицински грижи. Разкажете за проекти, които сте реализирали или реализирате в момента по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Как работите по оперативните програми? Кандидатстваме по всички възможни оси на ПРСР. Единият от проектите ни по програмата е за реконструкция на общинския път от Чирпан през с. Ценово до Златна ливада. Той пресича две републикански шосета и това ни дава допълнителни възможности за класиране. Друг от тези проекти е свързан с ремонти на пътища в чертите на населените места – две отсечки в общинския център, които са основни артерии на града, както и няколко улици в три от големите села – Зетьово, Свобода и Гита. В рамките на предходния мандат там приключихме с подмяната и обновяването на водопроводната мрежа. Затова сега участваме и с проект за възстановяване на разкопаните поради полагането на подземните комуникации трасета. В момента тече последният програмен период, в който Европа ще отделя пари за подземната ни инфраструктура. Как стои въпросът с административния капацитет на Вашите служители? През 2003 г., когато бяха в действие предприсъединителните фондове, в общината създадохме звено „Външно финансиране”, което имаше за задача да следи по какви програмни мерки може да се кандидатства за решаване с европейско финансиране на общински проблеми. Звеното върши перфектна работа. През миналия програмен период спечелехме и реализирахме 31 проекта на обща стойност над 26 млн. лв. Това е сериозна работа и основната заслуга за нея е на звено „Външно финансиране”. Коментирайте икономиката на общината и възможностите за професионална реализация на хората. Икономическите проблеми, които възникнаха в страната след демократичните промени, се отразиха негативно и при нас. В онези години общината беше с население около 34 хил. души, а Чирпан – с 24 хил. души. Статистиката показва, че в момента общината е с население 22 хил. души, а градът – с 14 500. Това означава, че вече ги няма около 40% от жителите, основно мигрирали към областните центрове или в чужбина – Испания, Англия, Гърция. Причината, разбира се, е в рязко намалелите възможности за препитание и професионално развитие. Нещо повече – и тези, които са останали по родните си места, пътуват, за да работят в индустриалния парк в с. Стряма, или до Стара Загора, Първомай, Пловдив. Някои от предприятията на наша територия, които се запазиха, развиват производство с твърде ограничен капацитет. Пример за това е фирма „Бъдещност”, създадена през 1902 г. като индустриално металообработващо предприятие и специализирана в производството на хидравлични разпределители и компоненти. От 2800 заети преди 25 години сега тя има около 300 служители. Този завод е единственият ни бенефициент по ОП „Конкурентоспособност на българската икономика” и спечели четири проекта за технологично обновяване, изследване и маркетинг на обща стойност над 7 млн. лв. Така е и с останалите ни фабрики. Почти не работи и известният чирпански „Винпром”, където преди се трудеха около 400 признати винари и беше най-големият производител на шампанизирани вина на Балканския полуостров. Слава Богу, че значителна част от земеделските кооперации запазиха дейността си и функционират нормално. Имаме и големи арендатори, които са затворили цикъла до готова продукция. Но въпреки всичко безработицата в общината е 19% при средна за страната 9 – 10%. Какви са възможностите за изграждане на пречиствателни станции за питейна и отпадъчна вода, за ремонт и подмяна на ВиК мрежата? Споменах, че в предишния мандат успяхме да рехабилитираме водопроводната система на трите най-големи села в общината. Тогава започна разработването на проект за пречиствателна станция за отпадъчни води и рехабилитация на ВиК мрежата в общинския център. Чирпан попада в обхвата на агломерация с над 10 000 е.ж., а миналата година Министерството на околната среда и водите одобри 5 общини за т.нар. ранни проекти, които могат да кандидатстват с одобрени предложения от предходния програмен период. Нашият град е сред тези пет. За съжаление изграждането на втората част от водния цикъл – рехабилитацията на подземната инфраструктура, се отлага. Цялостният проект за около 37 млн. лв. сега се свежда до усвояването на 10 млн. лв. само за строителството на ПСОВ, която ще се захранва чрез амортизираната канализация, обхващаща около 70% от територията на града. Лошо е и състоянието на водопроводната мрежа, която на отделни места ползва тръби от 30-те години на миналия век. За честите аварии не искам да говоря, защото това е най-досадната част от работата на администрацията и на поделението на ВиК. Постоянните разкопавания пречат да решим проблема с уличната настилка, с тротоарите и бордюрите. С други думи, очакваме т.нар. водна реформа да се случи и в нашата община, за което се надяваме и на новосъздадена ВиК асоциация в Старозагорския регион. Какви са идеите на местната власт по отношение на благоустройството, облагородяването на детските площадки и на други зони за отдих? Тази тема е сред приоритетните за общинската администрация. Видяхте какво е направено в някои от нашите села, които посетихте. Сега предстои поетапно обособяване на 4 парка в селата със строителство на съпътстващи обекти към тях – беседки, детски пособия, алеи и прочие, защото нашето разбиране е, че нормалният живот в селата е възможен само тогава, когато условията в тях са близки или по-добри от тези в града. Тази година около 650 хил. лв. от бюджета ни са отделени само за поддръжка на уличната и общинската пътна мрежа. Как поддържате чистотата на улиците? Сметосъбирането и сметоизвозването са елементи от опазването на природата. Предстои извозването на битовите отпадъци в регионално депо на 25 км от нас. С оглед намаляване количеството им се предвижда строителството на компостираща и сепарираща инсталация. Освен че с нея ще се намали обемът на сметта за транспортиране, тя ще има и икономически ефект чрез откриването на десетина нови работни места. Разкажете какви мерки предприемате за доброто състояние на училищата и детските градини и какво правите в сферата на социалната политика. Ще започна със строителството на центъра от семеен тип за деца сираци или такива в неравностойно положение, който стана особено привлекателен с условията, които предлага за отглеждане и възпитание на малчуганите. Чрез социалния патронаж се грижим за около 230 възрастни. В три от училищата въведохме необходимите енергоефективни мерки – смяна на дограма, саниране, хидроизолации, подмяна на осветление и отопление и т.н. Предстои работа по осъвременяването и на останалите сгради от образователната инфраструктура, включително и детските градини. Грижата за подрастващото поколение е неотменен ангажимент на екипа на нашия кмет Кичка Петкова. Какво предвиждате за развитие на туризма? Нямаме даденостите на морските общини или тези с възможности за ски спорт или балнеологични услуги. Нашият потенциал е в развитието на поклонническия и винения туризъм и това не е никак малко. Най-старият манастир в Европа, който се намира до с. Златна ливада, е на неколкостотин метра от автомагистрала „Марица”, а самото село стана известно с традиционния си събор, провеждащ се на територията на божията обител. За развитието на винопроизводството и строителството на обособени предприятия вече стана дума. Климатът и земята ни предполагат и производство на различни, често уникални сортове грозде, сега ситуирани около новопостроени изби.