Брезник – в пъстрите граовски земи
Иван Бъчваров, зам.-кмет: След първите 5 ще започнем саниране и на още 16 жилищни сгради
Георги Сотиров
Брезник се намира в историко-географската и етнографската област Граово. Селищният живот по тези земи има хилядолетна история. На хълма Брезнишко бърдо в южния край на града е имало мегалитно тракийско светилище със скални соларни кръгове. Общината разполага и с два действащи храма. Те са средновековни - от епохата на Второто българско царство. Манастирът „Св. Безсребреници Кузма и Дамян“ (Църногорски или Гигински манастир) е възстановен през 1819 г. до унищожения на същото място средновековен храм. Билинският манастир „Свети Архангел Михаил“ е от XI – XII в. и се намира край с. Билинци. За него има писмени свидетелства от 1587 г.
С тези набързо разменени исторически данни става запознаването ни със зам.-кмета на общината Иван Бъчваров. Делови човек, юрист по образование, той иска да говори за конкретно свършената работа в Брезник.
После стана ясно, че освен за дейността на общинската администрация Бъчваров знае много и за историята, и за забележителностите на региона, а и за прочутата желязна вода на
Брезник.
Иван Бъчваров, зам.-кмет: След първите 5 ще започнем саниране и на още 16 жилищни сгради
Г-н Бъчваров, Брезник е град с хилядолетна история. Той е един от първите пет български града и е основан заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. От известните ни досега исторически данни се вижда, че Брезнишко има богато минало.
Да, така е. Българският град е посочен в „Сказание за Енох Исая“: „Цар Петър 927 – 967… След това се издигна друг цар на име Селевкия (Самуил) и неговото прозвище бе Симеклит. И този излезе от планините, наречени Витоша, и отиде на полето, наречено Романия. И този създаде пет града на българската земя Пловдив, Срем, Брезник, Средец и Ниш. Царува цар Селевкия 37 години и завърши своя живот под града Брезник”.
Налице са материални останки още от епохата на траките от първото хилядолетие до н.е. Интензивен живот тук е имало и през римската императорска епоха, както може да се заключи от многобройните оброчни плочки и пластични изображения, надгробни могили и монетни находища по нашите земи. Брезник е играл важна роля в живота на българската държава. Оставени са ни в наследство средновековни паметници на културата. От особено значение са църквата „Св. Петка”, класното училище, мегалитният храм-кладенец „Пусто Гърло”, Църногорският и Билинският манастир, останки от средновековни църкви, къщи с архитектурно-строителна и художествена стойност/къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклиите къщи в с. Ръжавец. В почти всички населени места в общината има храмове от епохата на Българското възраждане и войнишки паметници с национално и местно значение.
С какво е различен днешният ден на Вашата община?
Различен не бих казал. Но интересен и труден - определено. Нашата община е населена с близо 6400 души, които живеят в 34 села и махали и в общинския център. Много или малко е това - не мога да коментирам. Но демографската и други кризи, които ни съпътстват в последните 20 и повече години, доведоха до там в селата Брусник и Озърновци да живеят по двама-трима старци. Но независимо от броя на хората грижата на общинското ръководство за техния относително спокоен и добър живот не престава и за ден. Имам предвид снабдяването със стоки от първа необходимост, здравни услуги и т.н. Да не забравяме, че през зимата, а тази беше доста сурова, и за ден не оставихме пътищата неразчистени.
А грижата за образованието на децата? Превозването им до средищното училище? Неговото отопление през зимата?
Тези въпроси са с приоритет. Друго може и да изостане, но децата са първостепенна грижа и отговорност на нашия екип. Имаме две училища – средното в общинския център и основното средищно защитено училище в най-голямото ни село Ноевци, което се намира в областта Граово. То има интересно минало. В землището му се срещат паметници от древни времена. На сегашното си местоположение под името Ноевче то е споменато в османски документи от 1576 г. Интерес за строителния бранш е и неговото природно богатство - каменните кариери, от които се добиват плочи за настилка.
Към училището е разкрита и детска градина. Тя заедно с тази в града решават проблемите на младите семейства, а самите сгради се стопанисват добре и изглеждат повече от прилично. Преди две-три години извършихме основен ремонт на сградата на гимназията - сменихме покрива, дограмата, реновирахме различните вътрешни инсталации, включително отоплението, и се надяваме десетина години там да не се налагат допълнителни ремонти, които да пречат на провеждането на учебния процес.
А през тази тежка зима нито за час не прекъснаха комуникациите вътре в общинския център и към селата. Чрез обществена поръчка общината е сключила договор със специализирана фирма, която засега си върши работата добре.
Какви грижи полагате за читалищата?
Те са 10 на брой, като най-интересна история има читалище „Просвещение“ в града. То е създадено през 1870 г. в първото класно училище, а сградата, в която сега се помещава, е построена през 1970 г. Разполага с киносалон със сцена 465 кв. м с 450 бр. седящи места на партера и балкона. Сцената е втора по големина в Пернишка област – с въртящ механизъм, оркестрина, богат набор от завеси, възможности за светлинни ефекти и др. Читалището е и средище на целия обществено-политически живот в общината. Тук се провеждат срещи с дейци на изкуството и културата, гостуват професионални изпълнители, театрални постановки, организират се чествания на годишнини и празници.
Самата сграда е основно ремонтирана, санирана и в нея са приложени необходимите мерки за енергийна ефективност. Това е направено и за сградата на читалището в Ноевци. Тя съществува от 1931 г. Интересна е и историята на нашия Общински исторически музей. Първоначално в града ни е обособена експозиция „Революционно движение” в някогашната Любенова къща и малък етнографски кът. В момента музеят разполага с над 6500 единици, две постоянни експозиции (Възраждане и Етнология) и зала за временни изложби в сградата на Класното училище, обявена за паметник на културата.
В центъра на града доминира храмът „Свети Георги“.
Той е основно ремонтиран със средства, осигурени чрез защитен проект по Програмата за развитие на селските райони. Храмът е съграден преди повече от 70 години със средства на местното население в памет на загиналите в Сръбско-българската война 115 войници от Брезник и Брезнишко. Досега са правени само козметични ремонти, но след осъществяването на реконструкцията със средства от ЕС черквата придоби импозантен вид. Проектът е на обща стойност 841 хил. лв. Укрепени са стените, външната фасада е облицована с камък, тухли и варовик. Покривът е ремонтиран, а куполите са покрити с медна ламарина. Облагородено е околното пространство. Изцяло е подменен подът на храма и е монтирано подово отопление. В църквата се пази тронът на цар Фердинанд, който се е намирал в параклиса на Военното училище в София и при бомбардировките над столицата през Втората световна война е бил евакуиран в Брезник.
Точното време на възникване на другия ни храм „Св. Петка” не е известно, но това трябва де е било през Средновековието. Сред местното население е запазен споменът, че някога е бил манастирски храм, като едно предание го свързва със съществувал някога по тези места значим манастир - лавра, известен като „Бреза манастир“, който заедно с 6 черкви, построени по хълмовете, обграждащи днешния град, образувал известното дори в Цариград „Седмопрестолие“. И наистина, старинният вид на църквата и някои артефакти край нея дават сериозни основания за потвърждение на преданието. Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение). Въз основа на архитектурните данни, характерни за Западна България и Горнострумските земи, изграждането на църквата „Св. Петка“ може да се отнесе към XV - XVI в. Тя е построена от ломен камък с хоросан като еднокорабна, едноапсидна и псевдотриконхална църква. Оправдан интерес в Божия храм предизвикват иконостасът и стенописите.
Трябва да отбележа, че св. Петка е и покровителка на Брезник и на 14 октомври е нашият духовен празник.
Да преминем от духовното към тленното - желязната вода на железните хора от Брезник? Мит или реалност е всичко това?
Преценете сам. Студеният минерален извор Желязна вода е богат на железни и сулфатни йони, подходящ за лечение на желязо-дефицитна анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания. През 1907 г. брезничани представят „желязната” си вода на Лондонското изложение и се завръщат със златен медал.
Последните изследвания са показали, че брезнишката минерална вода съдържа 23 вида съставки – най-много сред нашите минерални води, които й придават още по-голяма стойност и ценност като лечебна минерална вода и разширяват показанията й за профилактика извън нейното известно и утвърдено действие като антианемично средство.
Изкачих се до извора в местността Бърдото, но водата едва тече от чешмата.
Е, не може всичко да е на шест. Но за да си налеят от тази вода, идват хора от цялата страна. После слагат в нея витамин С, тя променя вкуса си, но запазва лековитите си свойства.
Впрочем пътят до чешмата е повече от добър, красиво лъкатуши из баира. Какви са останалите пътища в общината?
Общинската пътна мрежа е 120 км, като е изцяло асфалтирана и е в добро състояние. Всяка година извършваме и ремонти когато и където се налага. Нямаме села, до които достъпът да е затруднен заради разбити пътища. И слава Богу, защото пътуват училищни автобуси, линейки, микробуси на търговците и те не трябва да се чупят.
В населените места също твърдите, че улиците са прилични. Това значи ли, че проблемите на подземната инфраструктура са решени навсякъде?
Не че няма аварии по водопреносната мрежа, но веднага се отстраняват, асфалтира се и т.н. Трябва да кажа, че водата за пиене в нашата община е вкусна и идва от нарочен за това язовир „Красава”.
Той е общинска собственост и под него е изградена ПСПВ. С европейски средства реконструирахме и 23 км довеждащ водопровод, с което решихме и проблема с дебита на водата в селата.
Дали в обозримото бъдеще хората от общинския център ще могат да се надяват на ПСОВ? Все пак регионът е с прекрасен въздух, исторически забележителности, близо до областния град Перник и до столицата.
В настоящия програмен период - не. Изискването за т.нар. е.ж. ни спира. Но както виждате, градът е чист и подреден, хората се справят и със септични ями. Важно е да се отбележи и нещо друго – в цялата община имаме и сменено улично LED осветление, което свети през цялата нощ. В едно от селата ни впрочем, осветлението е соларно.
Какъв е процентът безработица в района?
Близостта до Перник и София е плюс за моите съграждани. Защото те пътуват до столицата по-бързо, отколкото живеещите в жк „Обеля” до мола на бул. „Цариградско шосе“. Иначе определящи за общинската икономика са промишлеността, търговията, горската промишленост и земеделието. Произвеждат се хладилна техника, алуминиева дограма и стъклопакет, гаражни врати, шивашки изделия. Развитието на частния сектор е насочено предимно в сферата на търговията и услугите.
Обезпечеността на общината с поземлени и водни ресурси, добрите природни дадености, наличието на икономически и инфраструктурен потенциал, развита образователна и културна среда и наличието на добре обоснована общинска политика и осигуреност с инвестиционни ресурси дават възможност за стабилизиране на икономиката и селското стопанство. Перспективата е чрез активна политика да бъдат привлечени още български и чуждестранни инвеститори, които да усвоят неизползвана общинска собственост, да реализират проекти, насочени към оползотворяване на наличните обработваеми земи и селскостопански сграден фонд, да инвестират в областта на културния и селския туризъм.
А какво да кажа за безработицата? Не работи този, който не иска.
Който иска да инвестира в общината, е добре дошъл. Но все пак трябва да признаем, че икономическата криза след прехода и демографският срив по-късно се отразиха доста негативно на малките общини.
Малко встрани от тематиката на нашия вестник, но на идване си личи, че земята се обработва от знаещи хора?
Защо да е встрани? Та арендаторите инвестират в машини и нови сгради. А това е приоритет на строителния бранш. Но да продължа - отмина времето на пустеещите ниви. Сега много от нашите хора, които имат вкус и умения, сериозно се заеха с обработката на земята и с отглеждането на животни.
Направи ми впечатление група санирани блокове.
Да, възползвахме се отлично от възможностите по Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради и независимо че сме малък град, успяхме да реновираме пет блока. А имаме и още 16 сключени договора със сдруженията на собственици на апартаменти в такива жилищни сгради и те са заявени в Българската банка за развитие. Известно е от медиите, че този процес на много места върви бавно, но според мен всичко опира до убеждението на хората. А нашите вярват на кметската администрация, спор няма.
Разкажете за благоустройствените мероприятия - и в града, и в селата.
Работим добре. Стремим се да направим това, което предложат хората. Няма да говоря за тротоари и бордюри. Идеите, които реализираме, са свързани с активните млади хора. Сега на дневен ред е строителството на игрище за минифутбол, имаме друго по ПУДООС, в с. Долна секирна също младите хора има къде да прекарват свободното си време.
И накрая млад човек като Вас, г-н Бъчваров, може ли да си спомни един необикновен ден в битността му на зам.-кмет?
Изненадващ въпрос. Но ще отговоря директно – всеки ден е необикновен и с нищо не прилича на предишния. Защо? Когато обществените ти задължения на администратор станат лична кауза, ти виждаш и чувстваш отговорност за всеки човек, който срещнеш на улицата или който дойде в кабинета ти. Това е важно. Особено в малката община, където всички се познаваме.