Общината не е отговорна за Дунав мост 2, но има решаваща роля за напредъка

Инж. Цветан Асенов е заместник-кмет на общината във Видин по въпросите на строителството. Възпитаник е на Висшето строително училище „Любен Каравелов” - София. Започнал е кариерата си като инженер строител в плевенската дивизия. Продължил е като конструктор в гражданско проектантско бюро, бил е ръководител на обекти в Германия, изграждани от български фирми. През 2010 година влиза в екипа на кмета на Видин Румен Видов.

Тина Илова

Г-н Асенов, край Видин се изгражда вторият мост над Дунав – обект с национално и европейско значение. Има ли общината ангажимент към големия строеж, или всичко е поела държавата? Лично вие следите ли неговия ход?
За изграждането на моста между Видин и Калафат транспортното министерство, т.е. държавата, е сключила договор с испанската фирма FCC, спечелила търга за изпълнител на проекта. Тя е поела всичките отговорности, задължения и гаранции за финансирането и строежа на моста. Създала е специален орган – Звено за координация и управление на работата по проекта, който следи напредъка, оценява извършената работа за съответния етап, обявява резултатите и проблемите. Звеното, което е към министерството на транспорта, има седалище и във Видин. Общината няма контролни функции, но и тя е ангажирана с хода на строителството. Тя издава всичките строителни разрешителни. Най-голяма е ролята й за изработката и приемането на подробните устройствени планове. Става въпрос за отчуждаване на земите около моста и неговата инфраструктура, смяната на статута им, осигуряване на терените за строителството. Всички планове се узаконяват от общинския съвет. Що се отнася до това дали следя хода на строителството, то ще кажа, че всекидневно го следя. Често по един работен ден посвещавам на строежа. На място най-добре разбирам какво е свършено и на брега, и в реката.

И какъв извод си правите?
Преди дни за пореден път се убедих, че се работи сериозно и отговорно. Като специалист мога да кажа, че мостът ще бъде готов до средата на 2012 година.

Дълго време след началото на строителството общината беше обвинявана, че бави отчужденията на терените. Преодоляно ли е изоставането?
Да, вече няма нужни терени, които да не са предоставени на фирмата. Забавяне имаше, защото междувременно някои от собствениците бяха продали своите имоти на други и се налагаше изготвяне на нови планове. При съгласуването им опираме до две ведомства - МРРБ и транспортното министерство, което също водеше до забавяния.

Като строител как оценявате технологията, по която испанската фирма изгражда голямото съоръжение, качеството на строителството?
Бих казал, че технологията е класическа за изграждането на такъв тип съоръжения. Не е нещо ново, непознато. Качеството е добро, но няма възможност да не е така. На обекта присъства и английска фирма по надзора, която контролира работата. Тя е наела и български фирми, които следят как се строи.

Ако мостът е все пак извън града, то обектите от инфраструктурата – нови гари, пътни възли, са в самия град. Какво ще кажете за тяхното изграждане?
Надлезите по околовръстния път са завършени в груб строеж – бетонирани са. Най-тежък за изграждане се оказа надлезът по пътя Покрайна–Ново село. Разруши се старият и се прави нов подход. Работата се усложнява, тъй като при този пътен възел има натрупване с жп линия. Останалите обекти – нова пътническа и товарна гари, вече са построени. Остават довършителни работи. Един от пътните възли при входа на Видин дори е пуснат в експлоатация.

Наскоро получихте от МРРБ грамота за активност по проекти, финансирани от Оперативна програма „Регионално развитие”. Какви средства привлече общината от най-популярната програма?
Наградата ни бе връчена на годишната конференция в София за представяне на напредъка в изпълнението на програмата. Видин бе отличен за проекта „Обновление на образователната инфраструктура”, който е изпълнен. Изцяло са модернизирани сградите и помещенията на 15 детски градини. Стойността на този проект бе 5 млн. лв. Приключихме и проект за ремонт на дома за стари хора в село Кутово и на дома за деца с увреждания в село Гомотарци. За ремонта на двете сгради са вложени 1,3 млн. лв. От следващия месец започваме работа по проект за възстановяване на видинската крепостна система Калето и превръщането й в атракция за местните жители и туристите. Неговата стойност е 5 млн. лв. Имаме още проекти по програмата „Регионално развитие”, които все още чакат одобрение.

Доскоро общината строеше жилища. Фигурира ли в програмата й за 2011 жилищно строителство?
Не, общината довърши изграждането на един жилищен блок, започнато преди повече от 10 години. На година отделяше по малко средства от бюджета си. Това бяха жилища на граждани с отчуждени къщи заради важни обществени обекти. В новия бюджет не са предвидени средства за жилища. Но поддържаме сградния фонд, който не е малък. Става въпрос за ремонт на покриви на детски градини и кметства, монтиране на липсващи капаци за оттоци, ремонт на детски площадки, поставяне на нови настилки в детски заведения и физкултурни салони. Всеки ден възникват извънредни ситуации – аварии във ВиК мрежата в детски градини и училища, в художествената галерия и т.н. Много от общинските служби и институции – музеи, галерия, различни центрове, са настанени в сгради с над 100-годишна история. Инсталациите им често аварират, поради което се налага бърза намеса. По селата правим навеси към сгради на кметствата, ремонтираме саваци на микроязовири и реки.

Има ли общината програма за възстановяване на старите къщи? Видин е известен с къщите си, строени в началото на миналия век от германски и австрийски архитекти, с материали от Западна Европа, доставяни по Дунав. Те се отличават с архитектурата си и още изглеждат по-интересни и ценни от мащабните сиви сгради на следващите години.
Готвим поименен списък на всички ценни сгради във Видин. Разработваме и проект, с който ще можем да ги обновим. Вероятно ще ги включим в проект, за който ще търсим финансиране по оперативните програми. Съзнавам колко са важни тези стари къщи за Видин. Те носят друга атмосфера, друг дух и биха били добра визитка за всеки град. Да запазим тези къщи, означава да запазим европейския Видин. Защото те са характерни само за крайдунавските градове. Ние имаме това богатство, но то се опазва и възстановява трудно. Не можем да чакаме собствениците им, които са по няколко и на различни места из страната и по света, да ги възстановят. Това може да направи само общината, но само по някоя програма или със специален кредит.

Вие сте член на КСБ. Следите нейната дейност, какво още може да се желае от тази супер-професионална организация?
Разчитам, че Строителната камара ще съумее да извади сивия сектор на светло. Сега има фирми, които членуват в Камарата, плащат членски внос, данъци – т.е. работят по всички правила. Но има и други, които вземат част от обемите, без да са членове на Строителната камара. Би трябвало тя да се самосезира, да извършва контролни проверки, за да бъде парирана незаконната работа по строежите. Във Видин например има 30 строителни фирми, които работят на светло, но има и 50 незаконни бригади, които държат 50% от реалния оборот. Всяка от тях работи на по 3-4 обекта.

Защо смятате, че КСБ трябва да се пребори със сивия сектор в бранша?
Няма кой друг.