МАЛКО ТЪРНОВО - градът в сърцето на Странджа

Емил Христов Ренета Николова Малко Търново е една от най-малките общини в България, намира се на 76 км южно от Бургас и на 5 км от границата с Република Турция. Населението му наброява близо 3500 жители. Разположен е в карстова котловина, обградена от високи гористи възвишения. Малко Търново е единственият град на територията на Централна Странджа планина в България. На запад от него се издига най-високият й връх у нас – Голямо Градище (709 м). Селището датира още от Античността (IV - III в. пр.Хр.). Тук е имало металургичен център, числящ се към района на Бизия (дн. Турция), последната столица на тракийските царе. Голям прелом в културно и икономическо отношение настъпва през 330 г., когато император Константин премества столицата на империята от Рим в Константинопол. Така Странджа от периферен район се оказва в непосредствена близост до новия стопански, икономически и културен център. Като най-близко и мащабно средище за добив на руда планината поема цялото снабдяване с метал за нуждите на новата столица. Само на територията на община Малко Търново са открити около 70 древни рудника, а в околностите на самия град – четири пещи за топене. В района на общината са открити редица паметници – мегалити, могилни некрополи, антични сгради, крепост, разкриващи важното значение на селището през тракийската и римската епоха. В сегашния си вид град Малко Търново възниква през 1628 г. През първите две столетия силно развитие получава скотовъдството, което е основен поминък за населението чак до началото на ХХ в. Жителите на Малко Търново преживяват няколко големи преселения. Първото е предизвикано от кърджалийските набези. Второто е след Руско-турската война през 1829 г. Най-голямото по мащаби е след Освобождението през 1878 г., когато градът остава в границите на Османската империя. Изселванията са толкова мащабни, че едва в 1900 г. българското население в Лозенградско и Малкотърновско достига равнището си отпреди войната. Най-важно събитие от по-новата история на града остава неговото превръщане в просветно средище и в център на революционните борби. Цялата околия участва активно в Преображенското въстание (1903). Тук действа Околийски революционен комитет, пребивават Гоце Делчев, Михаил Герджиков и Георги Кондолов. Селището дава голям брой революционни дейци - Стамат Икономов, Дико Джелебов, Войно Роянов, Лефтер Мечев и др. Жителите на града са достойно представени и на конгреса, състоял се на Петрова нива. Окончателното присъединяване на Малко Търново към пределите на българската държава става след Балканската и Междусъюзническата война – на 25 октомври 1913 г. В околностите на града се добива качествен мрамор. Тъй като Малко Търново е разположено в котловина с климат, благоприятстващ лечението на белодробни заболявания, то е посещавано кътче от много хора. Символ на града е чешмата Големият врис. Изградена е през 1862 г. Там се извършвали молебени за дъжд, затова населението го тачи като свято място. Илиян Янчев, кмет на общината: Наш основен приоритет е да развием туризма в района Партньорството ни с Областното представителство на КСБ – Бургас, е отлично Г-н Янчев, какво е състоянието на инфраструктурата във Вашата община? Кои са най-значимите проекти, които са реализирани, и какво се изгражда в момента? Нашата община е малка и трудно можем да говорим за мащабни инфраструктурни обекти. До голяма степен, ако за големите градове можем да кажем, че важи принципът „пари при пари отиват”, то ние малко или много си стоим на опашката. Мога да дам редица примери. Единият от тях е Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, по която нашата община не може да кандидатства, защото не разполага с подобни здания. Нямаме блок с над 36 апартамента. Ако в обхвата на програмата попадаха и по-малки обекти, бяхме готови да се включим с 20 сгради и щяхме да сме едни от първите, но както казах, не отговаряме на критериите. По Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ бяхме одобрени да въведем мерки за енергийна ефективност в ОДЗ „Юрий Гагарин", Дневния център за възрастни хора, сградата на полицията и тази на общината. Наскоро подписахме договор по същата оперативна програма и ще започнем да санираме и 4 блока. Отделените средства за целта са 4,2 млн. лв. Кандидатствахме и по Програмата за развитие на селските райони, където се надявахме, че ще бъдем с преференции, но малко след като приеха документите, промениха методиката. Оказа се, че предимство имат местните администрации с по-голям брой жители и ние не попаднахме сред одобрените. Проектът ни бе за основен ремонт на пътната мрежа в Малко Търново. Искахме да реновираме и трасето до границата, да положим нов асфалт. Става дума за два пътни участъка на обща стойност от близо 5,5 млн. лв. ВиК мрежата по селата е другият важен инфраструктурен проект, който бяхме поставили на дневен ред. В пет населени места предложихме да се направи нова водопроводна мрежа, но всички тези идеи останаха нереализирани. За селата Сливарово, Звездец, Визица, Граматиково и Стоилово бяхме подготвили цялата документация, кандидатствахме, но накрая се оказа, че Северозападна България е с приоритет, а на нас не одобриха нито един проект. Това за мен не е правилно. Отговорът беше, че броят на жителите ни не е достатъчен. Липсата на население ли е основният проблем на общината? По официални данни сме 3450 души. Тук се включват градът и 12 села. Като се има предвид, че преди години сме били над 7 хил., а в най-силните дори 10 - 11 хил. души, сами виждате за какво обезлюдяване говорим. Така че нямаме възможност да сме активни участници по различните оперативни програми. Единствено по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG - ИПП България - Турция успяхме да ремонтираме два тротоара и централния парк в града. В Заберново направихме пречиствателна станция, а в Граматиково посетителски център. Също така извършихме и саниране на читалището в града. За съжаление малките общини винаги са пренебрегвани и това не знам докога ще продължава. Ще ми се да се гледа по-мащабно. Разбирам, че София, Бургас и Варна са приоритет, но на регион като нашия, който е пограничен и външна европейска граница, трябва да се гледа по-различно. През този програмен период и заради промяната на критериите на практика ние не можем да участваме с проекти по европейските програми. Какво наложи промяната на изискванията според Вас? Когато в началото беше подготвяна ПРСР за периода 2014 - 2020 г., беше посочено, че ще се гледа общият брой на обхванато население в самото предложение. Това беше разписано в детайли и беше одобрено по този начин. На този принцип ние две години правихме планове и проекти, т.е. да включим максимален брой жители и села, за да може да постигнем максимален брой точки. Стигнахме до момента, когато включихме пет населени места в един общ проект, който касаеше двата пътни участъка. След като приключи приемът през октомври 2016 г. и проектите ни бяха успешно входирани, 15 дни по-късно ни изпратиха методически указания, че няма да се отчита общият брой на населението, а само това в най-голямото селище. Иначе казано, вместо 1200 души, колкото беше броят на обхванатото население в петте селища, на нас ни се калкулира броят само на едното от тях. То е с около 550 души и получихме по-ниския брой точки. За съжаление мога да кажа, че не само ние бяхме отхвърлени, а има и много други общини, които отпаднаха на този принцип. В момента водим дело срещу държавата за промяната и ако решението на последна инстанция е в наша полза, тя ще е принудена да финансира нашите проекти, само че те няма да се реализират с евросредства, а с национални. Тези методически указания могат ли да бъдат коригирани? Съществува ли такава опция? Ако спазваме реално разпоредбите, както беше разписано в ПРСР и одобрено от Европейската комисия, трябва да се върнем към този ранкинг, който беше записан още в началото в методическите указания. В края на летния туристически сезон сме. Как премина той за Вас? За съжаление туриз­мът в нашата община не е на нивото, което ми се иска. От първия си ден, в който станах кмет, говоря за пътя Царево - Малко Търново. Това е един участък от 56 км, който свързва планината и морето. Всички туристи от Резово, Ахтопол до Царево искат да дойдат до планината. Като културно-исторически обекти имаме прекрасни места, които само чакат да бъдат посетени. Само че, когато мине по този път турист, той никога повече няма да се върне. По него от 40 години не е правено нищо. Разполагаме с няколко хотела, много са хубави, но как да ги пълним, когато няма начин да се стигне до тях. Как да го развиеш този туризъм, като нямаш инфраструктура? Все пак трябва да отбележа, че пътят от Бургас до Малко Търново е ремонтиран и в добро състояние. За съжаление трафикът през региона не е голям. Преди тези, които минаваха, спираха в града, а сега ни заобикалят. Малко Търново остана встрани. Трудно е да се привлекат инвестиции в района. Какво правите по въпроса? В момента се надяваме на новия Общ устройствен план, който трябва да бъде одобрен всеки момент. Там сме включили всички села без Бръшлян. Сега имаме места, които са извън регулация. Това допълнително обременява и спира процесите и няма как да се строи. Ако сега дойдете и ми кажете: Кмете, предложете място от пет декара да направя хотелски комплекс, аз нямам какво да дам. Ако тръгнем да го вадим от Природен парк „Странджа”, ще отнеме години. С какви други проблеми се сблъсква Вашата община? В много местни власти като нашата казват, че основният проблем е безработицата, но ние имаме нисък процент, по простата причина ,че нямаме население. Общината се оказва най-големият работодател на територията. Сред най-наложителния ни проблем е да се ремонтира канализацията. Нужни са ни 1,5 млн. лв. Малко са, но няма откъде да ги набавим. Лошото е, че ако не се обнови до няколко години, хората ще останат без вода. Водопроводната мрежа няма да издържи. Земята под града е на карстова основа и ако някъде има проблем, водата не излиза на повърхността, а слиза надолу и така не можем да разберем къде точно е течът. Загубите са огромни. Какви са Вашите приоритети? Основният ни е да развием туризма в града. Малко Търново е бил миньорски град. Имало е мина, мраморна кариера, цех по електроника, а и гранична полиция се намираше в района. Всичко това след 1991 г. вече не съществува. Тези неща няма как да се върнат и единствената ни възможност да продължим напред е да развием туристическия отрасъл. Съществуват предпоставки за десетки видове туризъм, ловен най-вече. Разполагаме със страхотни места, където хората спокойно могат да практикуват любимото си занимание. Искаме да развием и музея в града, а улицата до него ще я направим с калдъръм. Но се нуждаем от лек тласък и подкрепа, за да тръгнат нещата в правилната посока. Ако така продължават процесите, не виждам добро бъдеще за района. Може би тук е и ролята на Националното сдружение на общините в Република България, чиято подкрепа трябва да е по-голяма. Ние сме се обръщали многократно към НСОРБ, може би трябва да се активизира комуникацията между сдружението и държавата и проблемите на малките общини да се поставят на дневен ред и да се търсят решения, по ефективни начини за работа и съвместни инициативи. Как работите с Областното представителство на КСБ - Бургас? Партньорството ни с ОП на КСБ – Бургас, е отлично. Когато търсим подкрепа, винаги я намираме. Ние също сме на разположение и се надявам съвместната ни работа да продължи. Нашата община е събрала с много труд своя екип. Всеки ден пътуват хора от Бургас, които работят при нас. За съжаление много трудно мога да ги задържа, защото всеки търси развитие в големия град. А без тях общината няма как да функционира.