МИРКОВО – тачи традициите и работи за добруването на хората

Георги Сотиров Средногорието има интересна история. На територията на общинския център Мирково например са открити следи от човешко присъствие още от дълбока древност. Такива има в местностите Могилата, Денината плоча, Уста, Яламовото тепе и Хрисковата плоча. В бурните години преди Освобождението хората свързват надежди и упование за нещо различно с делото на най-големия български революционер Васил Левски. Той създава в региона своите революционни комитети и затова признателното население помага тук да бъде изграден негов паметник. Историческите традиции в община Мирково се предават от поколение на поколение. Между 1830 - 1840 г. мирковската общност в Цариград създава сдружението „Мирковски вакъф”. Целта му била да подкрепя всеки мирковчанин, както и да набира средства за развитие на селото. Така през 1834 г. е построена църквата „Св. Великомъченик Димитрий”. Особена гордост на Мирково е паметникът на първата българска кредитна земеделска кооперация, учредена през 1890 г. от Тодор Йончев и Тодор Влайков – известния писател, който е родом от този край. Кметът Цветанка Йотина: Без професионализма на строителите нямаше да имаме храмовете, спортния комплекс и инфраструктурата Г-жо Йотина, по време на церемонията за връчване на големите награди Balkan Business Awards 2019 Вие получихте приза „Лидер в развитието на малките общини”. Наградата на Balkan Business Awards е и признание, и задължение. За да работи един кмет, е нужно обществото да отчита и зачита труда му. Градоначалникът трябва да е принципен и да преследва целите на управленската си програма. Аз смятам, че ръководенето на община е като математиката. Ако не знаеш една от формулите, то не можеш да решиш уравнението. Работата на кмета е ежедневна във всякаква посока и той не трябва да къса връзката с хората нито за миг. Необходимо е да продължи да изпълнява своите задачи и тогава резултатите ще се видят и разберат. Община Мирково е била отличавана и като „Лидер в благоустройството и общественото строителство” – тема, пряко свързана с нашия вестник. Това е много важна награда. Тя се дължи преди всичко на възможностите, които имахме за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Голяма радост за моите съграждани беше, че през периода 2007 - 2013 г. успяхме да привлечем инвестиции за около 27 млн. лв. за цялата община. Подменихме водопроводи, асфалтирахме улици, изградихме тротоари, построихме Спортния комплекс, който работи прекрасно и е много посещаван. ПРСР промени мисленето на хората. В началото всички се отнасяха с недоверие към програмата, но ние доказахме как тези средства могат да работят за общината. И именно отличната дейност на администрацията на Мирково с оперативните програми и европейското финансиране накараха хората да повярват на всички начинания, които предприемах през годините. Затова особено съм радостна от факта, че ние – общинското ръководство и населението на Мирково, вървим заедно. През новия програмен период нещата коренно се измениха, защото в оценките на проектите се вкараха някои критерии, на които не отговаряме. Например брой население. Другият спорен е безработицата. Големите предприятия в Средногорието - „Аурубис” в Пирдоп, „Челопеч майнинг” и „Елаците-Мед” в Мирково, са с голям капацитет и по тази причина процентът на безработните при нас е под 5%. Това са нискоквалифицирани хора или такива, които не желаят да полагат какъвто и да било труд. И по тези два критерия, по които се дават максимален брой точки, ние губим. По тази причина нито един от пет­те ни нови проекта по ПРСР не беше одобрен. Преди време областният управител на Софийска област Илиан Тодоров награди общината за успехи в категория „Спорт и младежки дейности”. Изградихме прекрасна спортна база, където тренират три детски отбора по футбол. Заедно със съседната община Златица сформирахме клуб „Средногорие-2016” с три възрастови групи, игрищата се използват също от основния отбор и ветераните на Мирково. Предоставяме стадиона и на други тимове от региона, за да провеждат при нас своите занимания и турнири. Прекрасният ни плувен басейни работи на пълни обороти през лятото. Издръжката на спортния комплекс е изцяло от общината и възлиза на около 110 хил. лв. Структуроопределящото за икономиката на страната предприятие „Елаците-Мед” внася в държавата концесионна такса и по закон 50% от нея се разпределят между общините, на чиято територия е разположено технологично и минно оборудване. При нас идват средства от тази концесия, която ние използваме за социални дейности, образование, култура, спорт. Общината има добри отношения с ръководството на „Елаците-Мед”. Много от нашите жители и на другите села работят там. Преди време предприятието санира детската ни градина, предстоящо е и въвеждането на мерки за енергийна ефективност на здравната служба. Ръководството на „Елаците-Мед” ще закупи и пикап за развозване на топлия обяд от социалната кухня до петте населени места в цялата община. Казвате пет населени места, а по статистика сте 11. Точното е пет села и шест махали. В три от махалите няма хора. Имаме планински селища, които доста оскъпяват бюджета - и със сметоизвозването, и с осветлението, снегопочистването, но там живеят хора и ние сме длъжни да им осигурим достоен живот. Благодарение на концесията успяваме да покрием всички необходими разходи за населението. Искам да използвам уважаваната трибуна на в. „Строител” и да приканя Вашите читатели, хората, които обичат да посещават различни красиви места, да преоткрият за себе си и за своите семейства планините около Мирково. През първата събота на май да заповядат на нашия традиционен събор. В едно интервю казвате, че в Мирково има само още седем улици, които предстои да бъдат асфалтирани. Нима ще станете първото българско село с напълно асфалтирани улици? Нещо повече, за тези улици вече проведохме процедура за изпълнител и ще ги асфалтираме със средства от общинския бюджет. Следват такива дейности и в другите села, но нека да е ясно, че ще работим само там, където е готова подземната инфраструктура. Например в Буново предстои изграждането на водопроводна мрежа и няма как да асфалтираме сега улици, а после да разкопаваме за тръбите. Буново е прекрасно, чисто и благоустроено планинско село в границите на нашата община. Там асфалтирахме общинския път, който преминава през цялото населено място и прави връзка с главното трасе София - Бургас. Тази година предстои и ремонт на всички мостови съоръжения в Буново. През 2018 г. като превенция срещу наводненията изчистихме коритото на местната река, направихме сериозно обновяване на сградата на кметството, асфалтирахме пътя до жп гарата. С дарение от „Елаците-Мед” ремонтирахме и покрива на училището. Подали сме документи за финансиране за изграждане на водопровод в с. Каменица, а скоро ще започне и подмяната на уличното осветление в селото за 35 хил. лв. Заделили сме около 120 хил. лв. за рехабилитация на четвъртокласен път пак там. За село с 80 жители такива инвестиции значат много. Разкажете още малко за образователната инфраструктура. В Мирково има една детска градина и едно основно училище. Грижите на нашата администрация за тях се постоянни, децата, родителите, възпитателите и учителите са доволни. Тази година ще реновираме детската площадка, съобразена с всички норми за безопасност при ползване. В училището се обучават над 100 деца. Караме ги с наш автобус и аз лично съм окуражена от факта, че родителите повярваха на своя кмет и на директора за провеждане на различни инициативи за подобряване на образователния процес. Подменихме покрива на училището за около 220 хил. лв., като 100 хил. лв. даде Министерството на образованието и науката, а останалите 120 хил. лв. осигурихме ние. Докъде стигна идеята за обща транспортна схема за средногорските общини? Идеята забоксува. Много от хората ползват личните си автомобили. Аз знам, че преди години в нашето село имаше четири леки коли и автобусите бяха пълни. Сега пред всяка къща има по два автомобила, а автобусите возят по двама-трима души. Превозвачите няма как да се съгласят да пътуват на загуба. Община Мирково си дофинансира местната транспортна схема. Ще дам пример със с. Каменица. Там живеят към 80 човека на възраст над 70 години. Те пътуват в месеца веднъж или два пъти – до аптеката, до общината в Мирково или до центъра на Средногорието – гр. Пирдоп. Съвместната работа и с малките населени места върви добре. Тези хора са научени да се радват на дребните неща. Там все още е съхранен онзи средногорски дух на планинеца, който е отстоявал правото си на живот под слънцето и в труд, и в бран, и в празник. Ние продължаваме да се развиваме със същото темпо така, както го правим през последните десетина години. На бюрото Ви виждам макет на паметник на капитан Борис Богданов от известния скулптор Александър Хайтов. По мое предложение Общинският съвет взе решение на входа на Мирково да изградим този паметник на нашенеца Борис Богданов. Той е офицер от Първата световна война. За проявена храброст и героизъм по бойните полета получава Лента за храброст и орден лично от Фердинанд. Капитан Борисов е пример за родолюбие, патриотизъм и национална гордост. Един истински българин! Гордост за хората от Мирково е и храмът „Св. Димитрий“. В Смолско е църквата „Въведение Богородично”. По инициатива на жителите на Буново и с моята лична подкрепа ремонтирахме покрива на тяхната стара църква, която е строена някъде през 1840 г. Кмет сте три успешни мандата, но 2019 г. е изборна. Ще се кандидатирате ли? Ще бъда откровена. Все още категорично решение не съм взела. Но който и да се кандидатира, ако той е с моето разбиране, с моето виждане за прогреса на хората и на общината и ако аз го номинирам, той ще спечели. Казвам това без излишна скромност. Защото хората повярваха в пътя, по който вървяхме през всичките години на моите три мандата. И без професионализма на строителите нямаше да имаме храмовете, спортния комплекс и инфраструктурата. Три мандата, разбира се, са много време, но пък нашата община стана различна. Подредена, асфалтирана, чиста, с ведри хора.