САДОВО – от далечната история до търговията с Франция

Прочетена: 69

Георги Сотиров

Садово е от съставните общини в Пловдивска област. Възниква в периода 1365 – 1390 г. под името Чешнегир. В района са намерени останки от праисторически заселници. Не са малко и тракийските могили. Тук е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българската национална съкровищница, сега съхраняван в Историческия музей във Виена. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. В землището на с. Ахматово в близка пясъчна кариера са намерени зъби от праисторическото животно хиперион, които са на възраст около 10 милиона го­дини.

Трайното включване на тези земи в пределите на българската държава станало по времето на управлението на цар Иван Асен II след разгрома на войските на нашественика Теодор Комнин в битката при с. Клокотница. Това се е случило на 9 март 1230 г. – в деня, когато християните почитат Светите Четиридесет мъченици.

Твърди се, че новото име на Садово е дал поетът Иван Вазов, който бил гост на откриването на първото в България професионално земеделско училище. Заради изобилната растителност наоколо и китните градини той предложил вместо Чешнегир селото да се казва Садово. За находчивостта и предприемчивостта на местното население говори фактът, че близкото село Катуница е било основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд. Девойки в тракийски носии поднасяли на пътуващите по международната жп линия за Цариград пресни плодове в ракитови кошнички с надписи на френски, немски и английски език.

Кметът Димитър Здравков: Изпълняваме успешна капиталова програма

Г-н Здравков, кмет сте на 12 населени места с над 15 хил. души в един подчертано селскостопански район. В последните години Вашите съграждани имат афинитет и към развитието на определени икономически дейности.

Наистина голяма част от икономическите дейности, които се развиват на нашата територия, са свързани с производството и преработката на селскостопанска продукция, но имаме и химическа, и консервна промишленост, мандри. По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) предстои да отворят врати две нови предприятия – за месопреработване и млекопреработване. Към това само ще добавя успешната дейност на фирма, която е признат лидер в производството на висококачествено трислойно термосвиваемо фолио, стреч калъфи, мулч фолио, тъкан за полипропиленови контейнери и др., както и на люксембургска компания, която прави акумулаторни кутии.

Това развитие изглежда логично, след като част от общината са активни села, като Катуница – с 2500 жители, Поповица – с 1500, Чешнегирово – с 1900, както и най-голямото, Болярци – с 2700.
Хората тук искат да работят и да отглеждат наследниците си… Имаме седем училища, десет детски градини, а през миналата година се родиха 143 деца. Миграцията и при нас е сериозен проблем, но се опитваме адекватно да й се противопоставяме. Всичко, за което говоря – и икономиката, и образованието, са насочени именно към това хората да намират в родните си места онова, което им е необходимо.

Първото в България професионално Земеделско училище, Земеделската опитна станция, днес Институт по растителни генетични ресурси, също са част от Садово.

Всичко това попада в образователната инфраструктура и определено е нашата гордост. Няма да пропусна да кажа, че миналата година по проект успяхме да санираме най-голямата ни детска градина – с четири групи и една яслена, в с. Катуница. Тя не беше обновявана поне 40 години. През 2019 г. Общинският съвет взе решение да изтегли кредит за довършване на детската градина в Садово. До края на годината ще прережем лентата.

Знаем, че жителите на общината са били основен доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд.

И сега тук има изключително голям брой земеделски производители. Говоря за млади хора, които са приели този начин на реализация в живота. Но не е лесно да си селскостопански работник, независимо от мащаба. Миналата година станаха две наводнения и голяма част от продукцията беше унищожена. Държавата не помогна. Коритото на реката, която преля, е държавна собственост, но не беше почистено. Сега предстои засаждане на новата реколта, хората са обезпокоени и не знаят какво да правят.

Имате ли проблеми с подпорната стена на р. Чая при с. Катуница?

След извършените дейности се надявам там да нямаме повече проблеми. Искам да подчертая, че всичко това рефлектира върху препитанието на много от малките селскостопански производители, които влагат сериозни средства за отглежданите култури и при едно тежко наводнение губят всичко. Аз много добре зная за какво става въпрос, защото при такива ситуации при мен идват хора с болките си, а те съвсем не са незначителни – теглени кредити, деца студенти извън родните домове и т.н.

Как ще коментирате дейностите, свързани със строителството?

Само през последната година изпълнихме една наистина успешна капиталова програма. Асфалтирахме над три километра улици. През тази година предвиждаме да направим нови седем километра улици. Моето разбиране е да премахнем грешната система за работа „на парче”. Да забравим за кърпежи, за чакълиране, защото ефектът за хората не е много голям. При първия по-сериозен дъжд дупките отново се отварят. Така че е по-добре да правим изцяло нови улици със съответната инфраструктура и това да става във всяко от селата.

Трябва да спомена и проблемите по водопроводната система на с. Поповица, която е изключително остаряла. Част от трасето преминава през военно поделение, през пресечен терен и т.н. От непрекъснатите пробиви на едно място се образува и свлачище. ВиК асоциацията има сериозна работа, но точно кога ще започне и кога ще завърши неотложните възстановителни дейности, не се наемам да гадая. На територията на общината минават и големи реки. От една страна, това е привилегия, но от друга – създават риск от заливане на земеделските площи.

Какви строително-монтажни и благоустройствени дейности извършвате чрез европейско финансиране?

По ПРСР предстои ремонт на най-големия общински път Катуница – Болярци (12 км). Всички процедури са приключени и очаквам началото на работата на спечелилата търга фирма. Проектът е на стойност 6 млн. лв. Положителна е тенденцията и за нови инвестиции. Това личи по разрешенията за строителство, исканията за завеждания на проекти и прочие. Някои от компаниите изграждат нови халета и разширяват производството си. Разбира се, много тревожен е въпросът с квалифицираната работна ръка, но постепенно, с помощта и на съседните общини, проблемът трябва да се преодолее.

Сериозно се строи и в с. Милево. Местното предприятие за производство на гъши дроб е с площ от 4000 кв. м и е най-модерното в България. Този бизнес непрекъснато се разраства. Строят се нови халета, обучават се работници. Хората отглеждат птици и в дворовете си, после ги продават за дълбочинно преработване.

Разкажете за историческите обекти тук.

Забележителна за Катуница е църквата „Свети Никола“. Тя е еднокорабна, покрита с каменни плочи. През 1833 г. Пловдивският митрополит Никифор известил селяните, че е дадено разрешение от Високата порта за строеж. Изграждането започнало още същата година. Църквата била вдигната върху старо християнско гробище в югозападните покрайнини на селото и имала доста скромни размери – ширина 10 м, дължина 22 м и височина над земята до три метра. За да не дразни мюсюлманите, била вкопана един метър в земята. Тя нямала нито камбанария, нито метална камбана – само четири дървени клепала с различни размери, закачени на греди в двора. През пролетта на 1834 г. била изрисувана от гръцки зографи. Да допълня, че над с. Поповица се намира местността Аязмото, където всяка година се прави благотворителен курбан за здраве и успех. Там е изграден малък манастир с хубава чешма, от която тече планинска вода. В него известно време е живял и Апостолът на свободата Васил Левски.

Старата слава на общината е военното летище в Чешнигирово. Има ли опции за реалното използване на авиогарнизона за някакви сериозни дейности?

Активно село с активни жители, но освен земеделие друг поминък няма. На летището практически нищо не се случва, силна е носталгията на местните, когато преди години доста хора извършваха строго квалифицирана работа. Няма яснота какво смятат да правят с базата военните. Имаме идеи там да се развива гражданска или товарна авиация, да се експедират плодове и зеленчуци за пазарите в Западна Европа. Иначе това е огромна територия от близо 4000 дка. Освен пистата и сградния фонд тя включва и много обработваема земя, която сега пустее. Заслужава внимание и идеята заради развитата инфраструктура и близостта до университетските центрове в Пловдив и Стара Загора да се изгради голям индустриален парк.

Болярци е най-голямото село в общината. Как живеят хората там?

Старото име на най-голямото ни село е Караоризово. Според местните за първи път в България именно тук е внесен и отгледан ориз. В Болярци има немалка ромска махала, където живеят работливи хора. Те активно се трудят за добруването на себе си и на селото, отглеждат, възпитават и пращат на училище децата си. Изграждат големи хубави къщи, занимават се основно със селско стопанство, а много от тях са строители в Испания, Гърция, Португалия. Има основания да се смята, че землището, на което сега се намира с. Болярци, е заселено с българи по времето на Цар Иван Асен II – в средата на XIII в. век, с цел да се осигури отбраната на новопостроената крепост „Градището“ и на манастира „Св. Петка”.

Наближава краят на Вашия втори управленски мандат. Идват нови избори. Как оценявате работата си начело на общината?

Ще бъда откровен. Хората видяха какво се промени за тези години към по-добро в града и в съставните села. Независимо от ограничения ресурс, с който една относително малка община разполага – освен за благоустрояването, пътищата и улиците, образователната инфраструктура, помогнахме и на църквите. Това е показателно. Когато успееш да преодолееш материалните проблеми и да работиш активно и в духовната сфера, то можеш с открито чело да се изправиш пред урните.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.05.2019. Категория Новини, Общини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: