Новини

Живко Тодоров, кмет на община Стара Загора: За последните 4 години общината е реализирала проекти по оперативните програми за близо 100 млн. лева

Всеки ден хората ме питат кога ще стартира отново Националната програма за енергийна ефективност

Емил Христов Ренета Николова Г-н Тодоров, кои са инфраструктурните проекти, които община Стара Загора реализира през настоящата година? Много са обектите, които се изпълняват на територията ни. Ще се спра на стартиралите процедури за обществени поръчки и какво предстои да бъде започнато през следващите месеци. Работим активно по модернизацията на концертната зала на Дома на културата. Тя е строена през 1979 г. и имаше нужда от реновиране. Салонът и прилежащите му помещения – фоайета, гримьорни, репетиционни, бяха в окаяно състояние с течове от покрива, системата за отопление и вентилация не функционираше, нямаше изградена климатична инсталация. След строителните дейности се очаква залата да се превърне в привлекателно място за провеждане на различни мероприятия – театрални представления, концерти, балове и изложби. На обекта работи старозагорски консорциум, който е обещал до 15 септември да завърши всички СМР. Радвам се, че концертната зала отново ще може да приема посетители. Тя беше държавна собственост, но впоследствие бе прехвърлена на общината. Аз поех инициативата да осигурим пари от бюджета ни, за да я ремонтираме и отворим за хората. Инвестицията в модернизацията й е малко над 4 млн. лв. Сумата е сериозна, но тя включва и подмяна на сценичното оборудване. Смело мога да заявя, че обектът ще се превърне в едно от най-хубавите места в града, свързани с култура. Друг важен проект, който е в процес на реализация, е сградата в центъра на града на магистър-фармацевт Мария Жекова, наследник на поборниците братя Жекови и сестра на композитора проф. Петър Жеков. Това е най-голямото дарение в новата история на Стара Загора, за което съм безкрайно благодарен. Никой не е правил по-голям жест. Ще предложа Мария Жекова за Почетен гражданин на Стара Загора. Сигурен съм, че тя ще бъде удостоена с този висок приз до края на годината. На обекта тече сериозен ремонт. Решили сме да го превърнем в място за подготовка на млади таланти в областта на изкуството и културата. Ще има уроци по пиано, цигулка. В проекта е предвидено и изграждането на малка концертна зала. Желанието ни е да развием културния дух в града. Няма как да не споделя с Вас, че сме започнали оборудването на музей „Литературна Стара Загора“. Дълги години целият му книжен фонд беше прибран в общински апартамент, който беше в много лошо състояние. Предстои октомври или ноември да бъдем готови. Този обект е много важен за нас, защото сме Градът на поетите. Сред проектите, по които дейностите предстоят, е този за Зоологическата градина. Тя е създадена през 1957 г. Разположена е в живописна част от парк „Аязмото“ на територия от 240 000 кв. м. Зоопаркът е дом на повече от 450 животни от 80 вида – бозайници, птици и земноводни. Той ще бъде реновиран по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“), като целта е да бъде подобрена средата на обитаване, така че да бъдат покрити както българските нормативни изисквания, така и европейските стандарти за отглеждане на животни в зоологически градини, а и цялостната визия на зоопарка да бъде по-привлекателна. Различен облик ще придобие и т.нар. Руски пазар, където планираме да бъдат изградени изцяло нови търговски щандове. Територията е наречена така през 90-те години на миналия век и от много време има окаян вид – обектът е с метална конструкция и ламарина и на него има самоделни покрития за защита на търговците от слънце, дъжд и вятър. Нелицеприятната визия на тържището ще бъде изцяло променена. Бъдещият покрит пазар ще има устойчива, функционално пригодна и естетически издържана среда и ще обслужва близките квартали „Казански“ и „Три чучура – юг“. Предвидената търговска площ ще позволява обособяване на зони с различно съдържание на предлаганите стоки и изделия. Включено е и прилежащо площадно пространство с декоративна настилка, пейки, перголи, фонтани, водни ефекти, художествени елементи, осветителни тела, паркинги за посетителите за около 100 автомобила и т.н. Ще има и богато озеленени площи с дървесни видове, храстова растителност и цветни партери - всичко, което може да превърне тази част на Стара Загора във вторичен градски център. Към момента има голям интерес за наемане на търговски площи там. Сега предстои да обявим обществена поръчка, за да изберем изпълнител, който да осъществи промяната. На територията на Руския пазар има и частни имоти, които ще трябва да бъдат отчуждени. В рамките на проекта улицата, която е непосредствено до пазара, ще стане четирилентова. Тук е мястото да подчертая, че при провеждането на обществените поръчки за всички новостроящи се инфраструктурни обекти в града аз ще разчитам на експертното мнение на Областното представителство на Камарата на строителите в България в Стара Загора (ОП на КСБ – Стара Загора). В момента довършваме продължението на парк „Артилерийски“, като той е близо 40 дка. На територията му ще има скейт парк, сцени на открито, алеи, както и места за спорт. С новата част той ще се разрасне до 130 дка, които включват и площта, отделена за нова многофункционална зала. Премиерът Бойко Борисов е обещал държавата да финансира това наше начинание. Амбицията ни е до края на годината да обявим обществена поръчка за проектиране. Важно е да отбележа, че в тази зала ние планираме да провеждаме не само спортни събития, но и концерти, и бизнес изложения. Визията ни е там да се изградят магазини и търговски площи, за да не стои като паметник през периодите в които не се използва. Вариант е част от разходите за експлоатация да се поемат от фирмите, които ще бъдат поместени там. За момента е на идеен проект, така че не мога да дам повече подробности. Още един сериозен обект, по който предстои да работим, е Летният театър на Стара Загора. Очакваме да получим финансиране за него по „ОПРР 2014 – 2020“. Надяваме се час по-скоро проектът да бъде одобрен, за да обявим и обществена поръчка. Призовавам сериозните фирми в страната да участват в търга, за да изберем качествен изпълнител за Летния театър, който е изключително важен за града ни. Той се намира в парк „Аязмото“, а на неговата територия трябва да се работи с кадифени ръкавици. Гарантирам Ви, че ще осъществявам ежедневен контрол на строителните работи. Предстои да обявим обществена поръчка и за друг много важен за общината обект – Станционната градина. За финансирането на дейностите по нея отново ще разчитаме на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Както виждате, активно строим в Стара Загора. Няма как да пропусна да спомена, че правим и основен ремонт на жп гарата в града, както и на няколко училища, така че наистина кипи доста сериозен строителен процес. За последните 4 години община Стара Загора е усвоила близо 100 млн. лв. от оперативни програми. Доволен ли сте от качеството на обектите и от изпълнителите в Стара Загора? Какви са Вашите препоръки към строителите? Моето желание е компаниите от сектора да реализират качествено възложените им дейности. Имаше няколко случая, в които изпълнителите на дадена поръчка допуснаха забавяне в сроковете. Тук е важно да отбележим, че браншът има сериозен проблем с липсата на кадри. Не мога да разбера защо няма интерес към професията от страна на нашите съграждани? Някои от фирмите осигуряват високо заплащане, но явно хората предпочитат да стоят по кафенетата, вместо да се цапат. Всеки иска да е началник на бюро. Неведнъж сме коментирали с председателя на ОП на КСБ – Стара Загора, инж. Петко Балабанов, че трябва да се обърне специално внимание на този проблем. Бих искал да благодаря от страниците на вестник „Строител“ на местните фирми, които работят изключително качествено. Те познават отлично града и като негови жители искат всичко да бъде изпипано. За съжаление невинаги старозагорските фирми имат възможност да участват в строителството на даден обект, защото някои са мащабни - за над 10 млн. лв. Съответно изпълнителят трябва да разполага с достатъчно оборотни средства и сериозен ресурс – техника и хора. Ще допълня темата, че общината постоянно следи какво се случва по строителните площадки и когато се налага, задължаваме изпълнителите да коригират работата си. И да отговоря на въпроса Ви дали съм доволен от качеството. Да, удовлетворен съм от крайния резултат. Винаги с помощ и подкрепа помежду си със строителите правим така, че и нашите съграждани да са доволни. Какви законодателни промени според Вас са най-належащи, за да станат процесите по изграждането и обновяването на инфраструктрата по-ефективни? Необходимо е да бъдат направени промени в Закона за обществените поръчки. Според мен цената не трябва да бъде определяща при един търг, това е ключово. В крайна сметка всичко си има някаква стойност. Може би е добре отговорните институции да определят едни минимални стойности, при които може да се участва в процедура, например ставката за труд. Важно е и тези стойности да се актуализират непрекъснато, така че да са реални. Убеден съм, че критерият „най-ниска цена“ вреди на всички. Трябва да се затегне и контролът над фирмите, които участват с оферти под себестойността на даден обект. В дългосрочен план каква е целта на тези компании? Според мен те искат да оцелеят временно. Трябва да има специални условия за всички, които участват на публични търгове с обществени средства, както и процедура по сертификация на фирмите. По закон местните власти нямат право да ограничават кой да кандидатства в дадена обществена поръчка, така че е хубаво да се намери решение на този казус. В този ред на мисли би било добре, ако например КСБ дава референции на строителните компании, които да носят допълнителни точки при класиране. С публични средства трябва да работят само най-образцовите фирми, а не някой, който не си плаща данъците и осигуровките или не се издължава на подизпълнители. Законът за защита от шума в околната среда също трябва да бъде преработен. Според мен трябва да се направи специална наредба, която да позволява на строителите да извършват своята работа, когато тя е ограничена от закона за определени интервали от време, особено ако обектите са от обществена значимост. Как се развива Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) на територията на общината? Националната програма трябва да стартира отново, защото ефектът от нея е много голям. Благодарение на НПЕЕМЖС се откриха много работни места в строителния бранш. Не знам защо се получава така, че винаги чуваме мнението на хората, които дават негативна оценка, а не тези, които са позитивни и доволни от дадено нещо. Смятам, че имаше целенасочена кампания срещу програмата. Малко или много за негативното отношение към нея са виновни и медиите. Община Стара Загора многократно е заявявала колко нужна е НПЕЕМЖС за страната. Направихме и пресконференция, само че на събитието нито една от националните медии не дойде, защото не е скандално. Оказа се, че не се интересуват от добрите новини. Ако обаче на едно място е паднала мазилка – това става първа новина. Ето го проблема. Пак казвам, че ефектът от програмата е огромен за всички хора. Затова и всеки ден ме питат кога ще стартира отново санирането. Това са най-отговорно дадените пари от държавата до момента, защото те се отделят за бизнес и растеж. Строителството ще внесе ДДС веднага, ще плати заплати, осигуровки, ще има ефект и спестени пари за ток. Неприятно е, че се спря тази хубава инициатива. Хората, които бяха лъгани, че ще им вземат апартаментите, сега се оплакват, че тяхната сграда не е била обновена. Как се развива ВиК инфраструктурата. Изпълняват ли се ремонтни дейности или ново строителство? Има сериозен проект за централната част на града, реализацията на който предстои. Става дума за подмяна на канализация и водоснабдяване. Около 50 млн. лв. е инвестицията там и очаквам всичко да бъде готово до 2 - 3 г. Желанието ми е, след като този ремонт приключи, повече да не се копае в центъра на Стара Загора. До момента успяхме да завършим обновяването на ВиК мрежата в кварталите „Железник“, „Три чучура“, „Казански“ и „Самара 3“. Сега работим по първата част от проекта за реконструкция и разширение на канализационната и водопроводната мрежа на кв. „Самара 1“. Казахте, че работите отлично с ОП на КСБ – Стара Загора. По какви теми най-често си взаимодействате? Ние винаги си помагаме. Гледаме Областното представителство да е наш коректив. Истината е, че общината не е застрахована от пропуски. Нормално е, когато някой сгреши, друг да му каже какво трябва да се поправи, така че искам да благодаря на Камарата, че винаги се е отзовавала с експертно мнение. Правили сме няколко срещи, на които сме чували градивна критика. Взели сме си поуки и правим така, че нещата да се случват по друг начин. Ние имаме интерес да работим с местните хора и да си помагаме. В изборна година сме, какво бихте определили като най-голям успех през мандата и за какво не Ви стигна време? Най-големият успех, който мога да определя за последните 4 години, е, че работим много. Това е нещото, с което се гордея. Ще повторя, че винаги има грешки, но само този, който не работи, не греши. Когато не се прави нищо, тогава и нищо не се случва. Така че успяхме да накараме администрацията да работи. Виждате колко много проекти започват само в рамките на година, а тези, които сме ги приключили, дори не съм ги коментирал. А много тежки обекти изпълнихме - всички те са от значение за града и с положителен публичен отзвук. Смятам, че резултатът е добър. Успяхме да оправим и междублоковите пространства в голяма част от Стара Загора. През 2019 г. реновирахме и над 20 градинки. Не ни стигна времето да обърнем внимание на повече детайли. Аз смятам, че през следващите 4 г. общината ще може да се фокусира и върху нещата, които не са изпипани. Искам да изградим и многофункционалната зала, но за там са нужни повече време и средства. Какво ще си поставите за главна цел, ако старозагорци Ви гласуват доверие за следващ мандат? Стара Загора е строителна площадка от години и мисля, че има нужда нашите съграждани вече да си починат от това. След няколко години на работа по инфраструктурата ще можем да насочим повече средства към детайлите и към благоустрояването на селата. Това е най-важно в момента. Завършим ли ВиК инфраструктурата на града, ще се концентрираме върху периферията.