Димитър Сотиров: Земен – общината с поглед към бъдещето

Георги Сотиров Г-н Сотиров, Вие сте кмет на община Земен от 1999 г., това са 20 г., а шестия си мандат спечелихте още на първия тур. Какво ново предложихте в програмата си този път? Нашата управленска програма всъщност е своеобразно продължение на всичко онова, което сме свършили за хората през годините. Тя е отправна точка за работата на администрацията в грижата й за населението, за формирането на една среда, която не създава затруднения и прави живота на всички ни по-добър. Това включва и много строителство, казвам го, защото знам, че то е, което интересува Вашите читатели. И ще добавя, че ние ценим много хората, които с висококвалифицирания си труд променят визията на нашите населени места. Самият аз, макар 26 години да съм бил преподавател, а последните 8 от тях и директор на земенската гимназия, съм потомствен трънски строител. И баща ми, и дядо ми са градили къщи в региона. По време на големите учителски отпуски през лятото докъм 1990 г. и аз съм работил на обектите. Но нека се върна на инвестиционната политика в нашата община. 40% от капиталовите разходи, които отделяме през бюджета, разходваме в общинския център – за ремонти на улиците, на обществените сгради, на читалищата… Останалите влагаме в подобни дейности в селата – осветление, тротоари, зелени площи и прочие. Не разполагаме с достатъчно пари, тъй като при нас процентът собствени приходи в бюджета е не повече от 17 - 18%. В общината имате 18 населени места, като в тях живеят само 2500 души. Особено в условията на студените месеци вероятно Ви е доста трудно. Да, зимата тук си е истинско изпитание, но пък бих казал, че живеем в екологично съхранен планински и полупланински район. Дали хората са 25 000 или 2500 – грижата за това да имат гарантиран достъп до услуги и инфраструктура е една и съща. Утежняващо е обстоятелството, че имаме населени места с надморска височина към 1000 м, най-ниско е общинският център. Така че с парите от бюджета трудно покриваме разходите за снегопочистване и поддържане на четвъртокласната пътна мрежа при зимни условия, но се справяме. Има, разбира се, емоции, особено когато има навявания и далечните села останат откъснати от света. Но затова е местната власт. С високопроходима техника осигуряваме хляб, при нужда караме лекарства и животът продължава независимо от времето. А местните добре знаят, че каквото кметът каже, то става. На много места липсата на образователна инфраструктура е причина за бягство на хората от родните им места. Как е при Вас? Със сградния фонд на образователните институции нямаме никакви проблеми. Нещо повече, монтирахме нова климатична инсталация в училището, което е единствено и е от I до XII клас, а дворът му, игрищата и спортните площадки са повече от добри - с настилки по европейските стандарти. Ремонтирахме и парната инсталация на детската градина и подсигурихме гориво за зимата. Тук трябва да поясня, че освен едно училище имаме и само една детска градина – те се явяват средищни и затова с два специализирани автобуса извозваме децата от цялата община от и до къщите им, за което държавата отпуска съответните средства. Разбира се, и общината дофинансира някои от дейностите, най-вече отоплението. Но грижата за образованието на децата ни е приоритет. Нашият град е много добре ситуиран по отношение на транспортната инфраструктура - през Земен преминава жп линията Кюстендил - София и с удобните си връзки гражданите ни могат да работят в Кюстендил, Перник или София, като са спокойни да оставят децата си у дома. 50 са хлапетата в детската градина, училището има 120 възпитаници. За подрастващите е важна и спортната инфраструктура. Вероятно трябва да започна с прекрасния стадион, който направихме по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Изградихме го на мястото на старо игрище. Сега съоръжението е с тартанова писта, с плувен басейн и се използва всекидневно. Футболният ни отбор играе успешно в „А“ областна група и когато момчетата имат мачове в града, на стадиона става истински празник. Реализирахме и една фитнес площадка по протежение на екопътеката в дефилето към прочутия Земенски манастир. От 1 ноември стартира строителството и на ново мини футболно игрище по ПРСР, като финансирането е 97 хил. лв. Строителите са обещали да спазят сроковете и напролет, в края на март, нашите младежи ще имат още една придобивка да се развиват професионално или просто да тренират за здраве. Добри са условията за спорт и в училищния двор. Там имаме обособени баскетболно, волейболно и хандбално игрище, като теренът е подходящ и за футбол на малки вратички. Дворът е с модерно осветление и ако през деня базата се ползва за часовете по физическо възпитание, то привечер е сборен пункт на младежи. Мога да обобщя, че вложенията в спорта приемаме като инвестиции в младостта на общината, дори и да звучи малко високопарно. Какво е състоянието на подземната Ви инфраструктура? От 2015 г. неизменно използваме всички възможности да кандидатстваме с проекти за подмяна на водопроводната мрежа в общинския център и в три от селата, където тя е най-наложителна. Вода имаме - и гравитачна, и помпажна, но не е тайна за никого, че по трасето 75 - 80 процента от нея се губят, връща се в природата. За съжаление при последното подаване на проекта някакви три точки не ни достигнаха да се класираме за подмяната на етернита с PVC тръби. Ако бяхме успели, в близка перспектива щяхме да ограничим използването и на помпажната вода, и необходимите за нея 22- киловатови помпи, които харчат много електроенергия. Щяхме да намалим и цената на водата за населението. Не сме се отказали обаче, като сега разчитаме на разбиране от страна на МРРБ. Колкото до пречистването, около 80% от жилищата в града са свързани с канализация, отвеждаща отпадната вода до Пречиствателната станция, която се стопанисва от ВиК - Перник. Имате сформирана Местна инициативна група (МИГ) Радомир – Земен. Разкажете за нея. Местната инициативна група сериозно работи за намирането и печеленето на различни проекти, по които е допустима. Знаете, че в проектите чрез ­ МИГ-ове могат да участват и частни фирми, и наши млади мениджъри успешно се възползват от тези възможности. През годините така реновирахме четири улици, построихме няколко малки обекта, наши фермери успяха да решат проблеми, свързани с работата им в селското стопанство. Прекрасната природа, вкл. и популярният Земенски пролом, са добра предпоставка за развитие на туризма, а това означава, че трябва да развивате и туристическата инфраструктура. В общината имаме три туристически комплекса с къщи за гости, които са частна инициатива. Те се посещават целогодишно, но все пак са търсени повече през пролетта и лятото. Ние като администрация винаги сме в помощ на предприемачите, които искат да строят нещо, свързано с туризма. Добре разбираме неговото значение, това, че освен препитание на заетите с този бизнес, носи и популярност на града. Разбира се, когато се каже Земен, веднага се сещате за Земенския манастир. Забележителна там е най-старата постройка: църквата „Св. Йоан Богослов“, която е паметник на културата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура. На 5 март 1966 г. е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а целият манастир става филиал на Националния исторически музей през 2004 г. Благодарение на наша инициатива се популяризира и Краищенското Светогорие, където успяхме да реновираме пет манастира и три църкви около Земен, както и един манастир в региона на Трън. Срещу жп гарата има голяма кариера. Какво се добива там? Варовици, а също и се произвежда негасена вар, инертни материали за пътното строителство, правят се бетонови изделия и разтвори. Кариерата дава работа на между 80 и 100 човека от общината. Строителните фирми, които ползват нашата продукция, твърдят, че варта е с много добри показатели на летливост, еластичност и подобни и затова намира добър пазар дори и зад граница. За отбелязване е, че заради белия й цвят някога Земен се е наричал Белово. Да ни кажете няколко думи за административния капацитет на общината по отношение на работата по европейските проекти? Много сериозно работим в това направление и нашият екип непрекъснато следи и кандидатства навсякъде, където това е възможно – ОП „Околна среда“, ПРСР, трансграничното сътрудничество… По INTERRЕG „България - Сърбия 2014-2020“ наскоро направихме основен ремонт на две от читалищата, а общо по трансграничните програми досега сме реализирали към 12 инициативи, свързани с различни видове строителни дейности. На дневен ред е работата по реновирането на читалищата в селата Елов дол и Дивля. Може би беше редно да започнем това интервю, като се върнем доста години назад, когато беше завършена и влезе в експлоатация жп линията София - Земен - Кюстендил? И накрая на интервюто този въпрос си е на мястото, защото за нашите хора тази редовна жп линия е жизненоважна. Историята е била благосклонна към Земен - в деня на Св. Пантелеймон, на 9 август 1909 г., е била открита жп гарата, което е ключово събитие за развитието на селището ни. 110 години са изминали от този момент, когато сме се появили и ние на железопътната карта… Благодарение на това, както вече споменах, жителите ни бързо и достъпно могат да пътуват до големите съседни градове и, разбира се, до столицата. За 30 минути са в Радомир или в Перник, за малко повече - в Кюстендил, а за два часа - и в София. Известно е, че в с. Дивля е творил Владимир Димитров - Майстора… Как поддържате читалищната мрежа днес? Вече Ви казах – отчитаме много сериозната им народополезна дейност и се грижим приоритетно за тях – и за сградите, и за фолклорните състави, подкрепяме различните инициативи, които провеждат. В с. Дивля ще направим постоянна изложба с копия, а надяваме се, и с оригинали на Майстора. Любопитно е какво би казал на своите колеги един кмет доайен с 5 мандата зад гърба си? Неочакван въпрос, но ще Ви отговоря. Искам да завърша и шестия така, както и другите преди него – с работа за хората, доверие, всекидневни разговори долу на площада, поне два пъти в месеца срещи с живеещите в най-отдалечените села. На бюрото Ви виждам скулптура, на която пише „Човек на XXI век“? Тя е моя особена гордост. Наградата е оценка за работата, постиженията и усилията ми за адаптация на администрацията, местния бизнес и обществото като цяло към европейските стандарти. „Човек на XXI век” се връчва на най-динамично развиващите се общини и фирми, а основният критерий, по който се определят номинираните вече 15 години, е непроменен - прогресивно развитие. Аз получих отличието заедно с кметовете на Банско и Велинград, което също е показателно.