Новини

„Витоша“ – зеленият район на София

Кметът инж. Теодор Петков: При нас има много работа по изграждането на канализация

Георги Сотиров Кметът инж. Теодор Петков: При нас има много работа по изграждането на канализация Дори само Боянската църква да се намираше на Вашата територия, за жителите на района това щеше да е достатъчно за гордост, нали? Разбира се, средновековната Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е и един от културните символи на България. Тя е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В района обаче има доста други културни и християнски паметници. А и Националният исторически музей е при нас. Много интересни обекти, които постоянно се посещават от софиянци и гостите на големия град, са и манастирите под Витоша. Например Драгалевският „Успение Богородично“ като част от възникналата към края на ХIV в. група край София, носеща названието „Мала Света гора“. Изобщо ние сме голям, прекрасен за живеене район, който искаме още повече да развиваме. Това се отнася и за туристическата инфраструктура, и за подходите към светите места, и за велотуризма, и т.н. И всичко това по особен начин се свързва с Витоша. Радващо е, че има определено развитие на идеите за ново строителство на въжени линии, което е единственото и най-чисто превозно средство във високата планина. Обсъждат се такива и за спрелия Драгалевски и за Княжевския лифт, както и за някои други съоръжения. Все пак, какъв е шансът за любителите на високата планина отново да имат кабинков или седалков лифт към Копитото? Шанс има. Но първото, което искам да кажа, е това, че технологичният напредък в лифтостроенето е изумителен и е утопия да се мисли, че има начин да се ползват сегашните бетонни основи на стълбовете. Другото е свързано със собствеността на съоръженията на „Витоша ски“ АД. От дружеството твърдят, че има две предложения от водещи световни фирми за изграждането на линията „Княжево - Копитото“. Принципно трасето ще остане същото, като няма да се наложи ново изсичане на гората, но стъпките за стълбовете ще бъдат различни и на по-голямо разстояние една от друга. Аз бих ги подкрепил, защото не приемам да тъпчем на едно място и да не развиваме инфраструктурата. На дневен ред е комплексна проверка и оценка на състоянието на въжените линии в цялата планина - на писта „Конярника“ всичко е унищожено и разграбено, „Ветровала“ продължава успешно да функционира за радост на децата, но след спирането на Драгалевския лифт поради износване извозването на скиорите и желаещите да излязат на въздух във Витоша се усложни неимоверно. Да Ви върна в града, така да се каже. През годините прави впечатление, че развивате образователната инфраструктура. Какво още има да се прави в тази насока? Миналия мандат наблегнахме на работата в това направление. В момента строим нова детска градина в с. Владая, като тя ще бъде и с яслена група. Имаме готови проекти с издадено разрешение за строеж на сграда на детско заведение в кв. „Павлово“ на мястото на едно старо здание, което не отговаря на съвременните изисквания и затова ще бъде съборено. Очаквам тази година Столичната община да ни финансира и да направим първа копка. Само преди десетина дни въведохме в експлоатация и разширението на училището в кв. „Симеоново“ с нов физкултурен салон и класни стаи, което даде възможност от втория срок да се учи в една смяна. Имаме готови проекти за кв. „Бояна“, като и за там очаквам финансиране още 2020-а. Предвижда се обновяване и на сградния фонд на Пето училище в кв. „Павлово“, където ще правим актова зала за големи мероприятия. На нашето внимание е и нова многофункционална зала в двора на Второ СУ „Академик Емилиян Станев“, като за саниране на тази гимназия имаме и спечелен проект през Националния доверителен екофонд. Ще реновираме и отоплителните инсталации, където има нужда от това, а за ясла в кв. „Княжево“ имаме издадена виза за строителство. С други думи, и през този мандат образователната инфраструктура ще продължи да бъде приоритет на районната администрация. Прословутият недостроен Дом на българите в чужбина, наречен „Родна стряха”, май ще бъде съборен. Нещо подобно поне се чу през лятото на миналата година. Да, на стотина метра от бул. „България” повече от 30 години стърчи претенциозна сграда, която така и не успя да се превърне в емблематична за епохата си. Видимото за живеещите тук е опасна арматура, недовършен покрив и стени, гъсти храсталаци… Иначе в това строително „чудо“ са били вложени към 800 000 долара - дарение на българите от чужбина. Стопанин е фонд „1300 години България“. Ние влязохме в контакт с тях, а общината прие решение, с което се съгласява да я получи с конкретно предназначение – на мястото - 6500 кв. м, да бъдат изградени училище, детска градина и зала, която ще носи името „Дом Родна стряха“ по изрично желание на дарителите. След като се прехвърли собствеността - през март най-вероятно, ще последва преактуване за смяна предназначението на терена и решение за ново строителство. Трябва да подчертая, че това ще бъде първото общинско училище и детска градина в кв. „Манастирски ливади-запад“. По моя идея и с одобрението на кмета Фандъкова ще изградим и голям обществен паркинг до двора на двете образователни институции. Очакванията ни са големи. Продължава санирането на бл. 41 по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни блокове. Има ли забавяне на обекта? Пак сме според изискванията на програмата, но се движим с известно закъснение, да. Това беше една много успешна програма, поне за собствениците на апартаменти, защото те получиха смяна на дограми, инсталации и прочие без нито една стотинка. Сега, след като виждат сметките си за отопление, вече признават, че си е заслужавало. За съжаление в нашия район етажните собствености трудно се организираха, но затова няма как администрацията да носи отговорност. Районът е богат на минерални води. Имате ли идеи за използването им? Ние успяхме да реконструираме околното пространство при колелото на княжевския трамвай №5, където е една от знаковите чешми. Там изградихме и видео наблюдение и засега нямаме проблеми със стопанисването. При другата, откъдето обичайно хората си наливат вода, ще освежим градинката. Но по темата за минералната вода опираме и до старата баня на княжевци. Тя обаче е собственост на Националния център по заразни и паразитни болести, а ние заедно с местната общественост търсим варианти порутената й сграда да бъде прехвърлена на общината, за да можем постепенно да започнем възстановяването й. Транспортната инфраструктура и вътрешнокварталните улици също са елемент от Вашата програма. Това е един от най-тежките и болезнени въпроси за нашата администрация, а и за самите граждани, разбира се. Районът е огромен, денивелацията - голяма, а планинският релеф създава още трудности, при това не само през зимата. В голяма част от населените места липсва канализация за отпадната вода или тя е само частично изградена и целият този комплекс от проблеми „способства“ уличните платна да се рушат, и то в най-динамично развиващия се район на София с огромно жилищно и друго строителство. Това също натоварва улиците. Но през този мандат и с помощта на общината сме решени да премахнем неблагополучията в това направление. Средствата, които са заделени в бюджета на столицата за 2020 г., потвърждават категорично тези намерения. Лично в нашата администрация имаме над 500 000 лв. само за довършителни строителни дейности по пътните участъци. Но пък трябва да призная, че все още имаме такива, които въобще не са изградени. И сме длъжници на хората - официално това са към 75 000 жители. Неофициално цифрата наистина е впечатляваща - близо 120 000. Ръководите един сложен район – със селата Владая и Мърчаево, със скъпите квартали „Драгалевци“, „Симеоново“ и „Бояна“ и с новия „Манастирски ливади“, който изникна на голи поляни. И навсякъде проблемите са различни. Но има и нещо общо и това е, че нашето водоснабдяване идва от яз. „Бели Искър“ по т.нар. Рилски водопровод. И пием най-хубавата вода в столицата. Сега от това трасе ще се отклони вода за съседния Перник и позицията на Столичната община по въпроса е категорична. Затова всичко по отношение на тази социална дейност на мегаполиса беше открито и достъпно, за да могат гражданите на София, а и на Перник да направят своя информиран извод. В този порядък на мисли решението, което взе правителството на страната, показва, че в сложни ситуации българите не се делят на софиянци, перничани и други. Трябва отговорно да заявя, че капацитетът на „Бели Искър“ е доста голям, и няма и най-малко съмнение, че в даден момент може да не стига водата за столицата. Ще припомня изключителните заслуги на инж. Иван Иванов - политик и учен, член-кореспондент на БАН, най-дълго управлявалия кмет на София, който е съдействал и работил за прокарване на Рилския водопровод и е проектант на яз. „Бели Искър“. Впрочем, моделът „концесия“ се оказва добър за управление на водния сектор. Тази на „Софийска вода“ приключва през 2025 г. и е задължително според мен още отсега да се мисли и търси най-правилното решение за в бъдеще. Поддържането на ВиК системите на един голям град изисква огромен ресурс, високоспециализирани работници и техника, перспективност с фронт в следващите няколко десетилетия. Не можем да подминем факта, че и в XXI век едни от най-престижните столични квартали продължават да са на септични ями? Така е и прокрадващите се мнения, че от утре ще започнем тоталното изграждане на канализационната система, са приказки от 1001 нощ. Читателите на Вашия вестник много добре знаят колко бавен, труден и скъп е процесът. Ние сме готови с идейните планове, някъде все още текат отчуждителни процедури, но голямото строителство предстои. Говоря за „Симеоново“, за „Манастирски ливади-запад“, а в „Драгалевци“ общината изкупи и последния имот, през който ще премине главният канализационен клон и най-важното - готово е прединвестиционното проучване на база „Княжево“ с Девическия манастир „Покров на Пресвета Богородица“, „Павлово“, „Бъкстон“, за което ще се търси финансиране от ОПОС. Голямата община подготвя апликационната форма за кандидатстване за около 450 000 000 лв. С тези пари няма да се изгради или довърши канализационната мрежа навсякъде в София. По груби пресмятания за това, а и за подмяна и ново изграждане на компрометирана мрежа ще са необходими около 5 млрд. лв., което е непосилно за бюджета на столицата. Но най-важното е, след като имаме ясни приоритети, да се стартира подобно сложно строителство. А какво е мнението Ви за исканата по-голяма самостоятелност на районните администрации? Тази тема е дискусионна, но подобни модели на запад от нас успешно работят. Те са ефективни. От година на година и при нас има развитие в това отношение, но трябва да има съответните законови промени. Например част от парите от данъци и такси да остават в района… От друга страна, съсредоточаването на огромен ресурс в малките администрации ще наложи създаването на районни общински съвети, които да задават приоритетите и контролират харченето на общите пари.