Чавдар – общината, която очарова

Георги Сотиров Кметът Григор Даулов: Развиваме се устойчиво през годините Г-н Даулов, според учени и артефакти най-старото поселище в Средногорието е това в община Чавдар. Археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница датират организиран живот тук още преди 7000 години. Как влияе това на днешните граждани? Нека първо да Ви кажа, че следя Вашия вестник поне от 10 години и с внимание съм чел всичко, свързано с нашия бивш кмет Пенчо Геров. Може би и повече от 10, тъй като ние тези дни празнувахме 11-и рожден ден. Да Ви е честит празникът и да се радвате на много успехи и в бъдеще, защото наистина сте полезни не само на строителния бранш, но и на общинските администрации. Колкото до арте­фак­тите, те са в експозицията на Етнографския парк „Тополница“, който се намира в местността Св. Петка. Там сме изложили много предмети от далечното ни минало. С гордост сме възстановили няколко раннонеолитни жилища, които сега предоставяме за нощувки на най-любознателните гости на нашата община. И да, доказано е, че по тукашните земи е имало живот преди 7000 години и край Чавдар е открито едно от най-старите селища не само в Средногорието, но и на целия Балкански полуостров. Централният Ви площад е изграден през 2014 г. и има изключително интересна визия. Много се писа за направеното от Вашия предшественик Пенчо Геров, който е определян като един истински родолюбец. Логичният въпрос е как ще надградите Вие всичко това, какво включва Вашата управленска програма по отношение на благоустрояването? Определено площадът е гордост и за жителите на селото, и за администрацията, част от която бях и аз. Това беше трудна инвестиция, която се реализира и в едно сложно за нас време. Тогава имахме обявено бедствено положение заради ударило ни торнадо. Градушка с размер на ябълка надупчи покривите на много къщи… Въпреки всичко и благодарение на мобилизацията на хората и с възстановяването на домовете, и с изграждането на площада се справихме по най-добрия начин. Разбира се, има още много работа да се свърши, но за момента отчитаме първо, че се намираме в една кризисна житейска ситуация. Извън нея стремежът на общинското ръководство е да финализира ключови инфраструктурни обекти като събирателните колектори на р. Селска, които да отведат канализационните води до бъдещата пречиствателна станция извън границите на населеното място. Така ще се пречисти и самата река и ще се получи един търсен комфорт по нейното течение. Споменавате пречиствателната станция за отпадни води сякаш между другото, а това си е един сериозен строителен обект, който струва на всичко отгоре и доста пари. На какъв етап е реализацията? Към днешна дата ние имаме готов проект за ПСОВ, с който смятахме да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), но сега няма варианти за финансиране на такива обекти за селища под 2000 е.ж. Това нашите хора го разбират, макар че мнозина от тях вече са били и в Австрия, и в Германия, и във Франция и се чудят как в едно алпийско село, примерно с население далеч под нашето, има и отвеждаща канализация, и пречиствателни съоръжения, и всички екстри, които екологията налага, а чавдарци трябва да чакат. Защо? Сигурно не е случайно, че д-р Васил Радославов, който през годините е заемал различни политически постове, включително и този на министър-председател, при едно от посещенията си по Вашите земи е възкликнал: „Ако има рай на Земята - това е България, ако има рай в България - той се намира тук“. Наистина според мен д-р Радославов има пълно основание за своето твърдение и за времето, в което е живял, и за днешно време. Чавдар се развива устойчиво през годините от Освобождението до сега. Нещо характерно – винаги нашето село е имало добри и успешни кметове, като особено трябва да отбележа работата на моя предшественик Пенчо Геров, и се надявам, че тази тенденция ще продължи и в следващите години. Вярвам в това, защото ние винаги сме успявали да се обединим около общите цели, без да бъдем разделяни от политически или някакви други пристрастия. Кои са днешните каузи - икономика, туризъм, ново строителство на къщи за гости и малки хотелчета или нещо друго? Да кажем накъде искаме да вървим е едно от най-важните неща. Имаме нови инвестиции, които се правят от млади хора. В момента със средства на собствениците се строят три къщи за гости в местността Св. Петка и точно тук е мястото да споделя голямата си болка. Заради проблемното използване на средства по ПРСР от наши сънародници стана така, че и места с динамично развитие на туризма като Чавдар сега са принудени да „свият платната“. А при нас това е много печеливш отрасъл. През седмицата и особено през почивните дни тук пристигат стотици гости за еднодневен отдих. Ние обаче не можем да осигурим достатъчно хотелски легла. Имаме и две работещи кооперации с млади арендатори, които обработват цялата земя на селото. Също и бизнес в областта на търговията и услугите. Вие 15 години сте в общинската администрация, преди изборите като директор на дирекция „Териториално устройство и развитие”. Как върви европейското финансиране, работата по проекти? Макар и една от най-малките общини по брой на населението в България, Чавдар е пример за успешни политики по подготовката и реализацията на редица проекти, финансирани със средства от ЕС и републиканския бюджет. Размерът на направените инвестиции през последните години на глава от населението ни нарежда сред водещите общини в страната. Аз основно съм се занимавал тъкмо с европейските проекти. С кмета Пенчо Геров започнахме още през 2005 г. работа по САПАРД. За тези, които са забравили или не знаят, ще поясня, че това беше специална програма за присъединяване в областта на земеделието и развитието на селските райони. Помощта беше насочена към модернизиране на стопанства и хранително-вкусовата промишленост. Нашата администрация премина през много трудности, но през всичките тези години научихме доста и натрупахме опит. Както споменах, в периода 2014 – 2020 г. има сериозни ограничения за общини като нашата и затова останахме доста встрани по отношение на инфраструктурното строителство. Но все пак успяхме и почти завършваме нов многофункционален физкултурен салон благодарение и на натрупания административен капацитет в общината. Служителите познават работата си, познават проблемите, а и необходимите закони и нормативни документи, за да могат да придвижват напред онези проекти, по които сме допустими. Имаме над 20 по различни програми – ПРСР, ОПРР и други. С европейско финансиране направихме корекция на реката, обновихме пътища и вътрешни улици, тротоари, бордюри и осветление. Обещание от моята програма е поддържането и изграждането на нови тротоари на относително малкото останали улици без тях в Чавдар. Имаме успехи и по Програмата за развитие на човешките ресурси (ПРЧР), които без да са видими като инфраструктурата, остават трайни следи у хората. Последният е за „Социално предприемачество“ и с него осигурихме работа на 12 души от уязвими групи за една година, а след това трима от тях трайно бяха назначени на работа в кметството. Имаме проектна готовност по ПРСР - сега като резерва, но ако оттам не получим финансова подкрепа, постепенно със средства на общината ще реализираме благоустройствени дейности. В това число влиза и надграждането на системата ни за видео наблюдение, независимо че Средногорието и най-вече Чавдар е спокоен район. Образованието и културата са основната база за развитието на едно селище. Всяка администрация на първо място поставя грижите за подрастващото поколение, ако иска да има една жизнеспособна община в бъдеще. Затова поддържаме в оптимално състояние със саниране, дограми, покриви, отопление и т.н. всички сгради от образователната и социалната инфраструктура. Разбира се, постоянно изграждаме или обновяваме детските и фитнес площадки. В нашето училище, което е с дълга история – първата му сграда е от 1869 г., започнахме много и разнообразни нови начинания. В двора направихме модерна площадка с изкуствена настилка за няколко вида спорт. Оборудвана е и фитнес зала за младежи. Училищното ръководство провежда редица интересни прояви, които насочват децата към различни занимания или срещи. Една от тях е „Менталната аритметика“. Ние сме единствената община в страната, която вкара като извънкласна работа този метод и го подпомага. Впрочем, в училището и детската градина въведохме и всички необходими мерки за енергийна ефективност с европейски средства - изолация, смяна на дограми, подмяна на отоплителните системи и др. В сградата на забавачката монтирахме фотоволтаична инсталация на покрива и полученото от нея електричество е достатъчно за захранването й. Екологията, отпадните води, боклукът? На дневен ред е рекултивацията на съществуващото депо за твърди битови отпадъци, за което имаме готов проект и сме кандидатствали за финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (­ПУДООС). Също така планираме да изградим един канал в източния край на селото, за да предпазим имотите на хората от наводнения при обилните води напролет или при изненадващо силни дъждове. Но най-сериозният проблем е управлението на отпадъците. Така, впрочем, е и на много други места. Рекултивирането на стари сметища, нерегламентираното изхвърляне, разделното събиране - всичко това търси своите трайни решения. Малките селища са извън системата за разделното събиране, което до известна степен е обосновано икономически, но не и екологически. Ние предприехме наши си стъпки и събираме в чували, като сме кандидатствали за финансиране от ОПОС с демонстрационен проект. И още нещо – имаме готова разработка за „Компостираща и сепарираща инсталация на регионалното депо в Златица“, който ще реши проблемите на цялото Средногорие. Другият голям екологичен минус на нашата община е р. Тополница, която продължава да се замърсява от водите на р. Медетска, която пък просмуква замърсяванията на стария рудник на МОК „Медет“. Надявам се на изграждането на съответната инфраструктура и там. Има държавно дружество с принципал Министерството на икономиката, което изпълнява съответната програма, и всички се надяваме това най-после да се случи, за да се върне животът и в р. Тополница. Всъщност, нашата община се намира в един силно индустриален район. Около нас има хвостохранилище и предприятия, които са с рискови за околната среда дейности. Но ние поддържаме активна комуникация и заедно работим за опазване на природата. Тук е мястото да спомена, че освен грижи, имаме и ползи – получаваме сериозни отчисления от концесионните такси за работата на двете съседни предприятия „Елаците Мед“ и „Дънди Прешъс Металс“. Благодарение на тези пари сме направили редица неща за хората и се надяваме това да продължи и в бъдеще. Къде виждате възможностите за развитие на уникалната природна даденост Казаните, която със своите 5 малки водопада е включена в Националния регистър на природните забележителности? Сериозно работим по обновяване на туристическата инфраструктура. Вече стартира изграждането на ново въжено съоръжение на няколко нива и се надявам, че то ще бъде посрещнато с удоволствие от нашите гости и естествено - ще носи приходи, след като отшуми пандемията. А Казаните наистина са прекрасни - отлично място за отдих с възможности за пешеходен и високопланински велотуризъм, за фотосафари и прочие. Миналата година закупихме и един високопроходим автомобил, с който превозваме желаещи от местността Св. Петка до Казаните, и тази услуга се приема радушно. Планираме направата и на една екопътека. Нямаме минерални басейни, нямаме море и ски центрове, но имаме неповторимите планини наоколо и най-важното – желанието да се развиваме. Затова и името на община Чавдар излезе от рамките на областта, а и на страната. Нас ни познават и в Европа, и по другите континенти. Миналата година посрещнахме 80 кметове от Франция, които останаха очаровани от всичко, което видяха.