Инж. Емануил Манолов, кмет на Павликени: Основните ни приоритети са подобряване на инфраструктурата и екологично развитие

Инж. Манолов, как се отрази извънредната ситуация на финансовото състояние на община Павликени? Настоящата световна криза постави общините „на първа линия“ в борбата с непознатата досега болест. Ние първи усетихме негативите от новата ситуация. От една страна, гражданите и бизнесът очакват да получават от нас същото високо ниво на предоставяните услуги. След въвеждането на извънредното положение местните власти не са преустановили нито една своя дейност, която изпълняват в обичайни условия. От друга, за всички общини разходите за организиране на мерките за безопасност, дезинфекция и социална закрила вече генерират сериозно перо в бюджетите. Противоепидемичните мерки на практика са допълнителни, за които средства не са осигурени в нашите бюджети. Използваме резерви и най-вече разчитаме на дарения. Изследване на НСОРБ сочи, че само в изпълнение на препоръките на здравните власти общините разходват около 0,4% от постъпленията от собствени приходи за осигуряването на тези противоепидемични мерки. Разходите за тези нови и непланирани дейности за март и април 2020 г. надхвърлят 6 млн. лв., а към края на юни се очаква да достигнат 18 млн. лв. В община Павликени са налице същите тенденции. Вече наблюдаваме забавяне в приходната част на бюджета с около 250 000 лв. спрямо същия период на м.г. Все пак се надяваме, че до края на годината тази разлика ще се стопи. Къде виждате резервите за общинските финанси и има ли опасност от преразглеждане на инвестиционната програма на Павликени, която за 2020 г. достига 11 792 402 лв.? Чрез НСОРБ ние настояваме промените в законодателството да не ощетяват източниците на приходи за общинските бюджети – местни данъци и такси, каквито предложения имаше. Ние трябва да имаме право на повече гъвкавост при опериране в рамките на вече одобрените бюджетни параметри. Инвестиционната ни програма през 2020 г. е наистина амбициозна. В основната си част в нея са заложени проектите, които се реализират с европейски средства, както в повечето общини. Затова повсеместно настояваме финансовите ограничения заради кризата да не засегнат изпълнението на европроекти, тъй като това би генерирало финансови корекции. Наскоро завършихме два големи обекта по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Първият е за реконструкция и рехабилитация на общинска пътна мрежа за 6,9 млн. лв., по който бяха обновени 13 км от отсечките Павликени – Върбовка и Павликени – Дъскот – Паскалевец. По втория проект реновирахме 4 улици в Павликени на стойност 2,3 млн. лв. В момента правим окончателното отчитане и по двата. Важен за нас е и съвместният проект, който имаме с окръг Кълъраш за превенция на бедствия. Около 885 хил. лв. от бюджета му се предвиждат за дейности на наша територия – прочистване на коритата на две реки, които в миналото са заливали селата Бутово и Михалци, закупуване на специализирана техника и провеждане на обучения за реакция в случай на извънредна ситуация. Нека разширим хоризонта – кои са приоритетните проекти на община Павликени до края на тази година и в рамките на мандата? Приоритетите през тази година са в три направления – обновяване на образователната инфраструктура, подобряване на условията за култура и спорт и опазване на околната среда. Завърши мащабен ремонт в СУ „Бачо Киро“ в Павликени, което е най-голямото ни училище. Дейностите в двете сгради на гимназията съвпаднаха с периода, в който учениците са изолирани вкъщи. Проектът е на стойност 1,15 млн. лв. от ПРСР. В зданието за среден курс на обучение са подменени повредени подови настилки и обрушени вътрешни мазилки и е направено боядисване. Подменени са и някои от вътрешните врати към учебните кабинети. В подпокривното пространство на корпуса е положена нова топлоизолация от минерална вата. Направени са и частични ремонти на компрометирани участъци по покрива. Обновени са всички фасади. Чрез ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ преди година бяха реновирани учебната сграда и работилницата на ПГАТ „Цанко Церковски”. Въведени са мерки за енергийна ефективност, предписани в обследванията на сградите, и са изпълнени предписанията от докладите за установяване на техническите им характеристики. Доставено е и ново оборудване и обзавеждане. Стойността на проекта е 1,21 млн. лв. В момента тече основен ремонт на сградата на Народно читалище „Братство-1884“, която е в центъра на Павликени. Средствата са осигурени с Постановление на Министерския съвет (МС). За извършване на неотложните дейности и отстраняване на проблемите по читалището разработихме специален проект. Той предвижда изграждане на нова покривна конструкция, газификация, на отоплителна и климатична инсталация. Майстори влизат и в театралния салон, като паралелно с това ще се подменя дограмата и ще се санира фасадата. Започна поредният ни проект за строителство на спортни и детски площадки в общината. Той е по ПРСР за два обекта и е на стойност 96 133 лв. без ДДС, които са предоставени като безвъзмездна финансова помощ. Предвижда се изграждането на две основни кръгли площадки, от които едната за фитнес на открито, а другата – за разполагане на съоръжения за деца от 3 до 12 г., като ще бъде обновено и междублоково пространство, както и стара спортна площадка. Чрез мащабен проект бяха създадени и други нови спортни обекти – изграждането на покрит плувен басейн, реконструкцията на градския стадион, обособяването на спортни кътове в Бяла черква, Недан, Караисен и Върбовка. По „Красива България“ съответно обновихме дворовете на всички детски градини и яслата в града. Тази година предстои да започнат и дейностите по рекултивацията на съществуващо общинско депо за битови отпадъци. Проектът е по ОП „Околна среда 2014 - 2020“, а стойността му е 4,1 млн. лв. Започнахте мащабна програма за подмяна на водопроводната мрежа в общината, кои са новите обекти, които предстои да бъдат реализирани, и ще повлияе ли на намеренията Ви новият закон за ВиК? През 2016 г. беше завършен първият етап от рехабилитацията на водопроводната мрежа на Павликени. Цялостният проект е разделен на седем подетапа, като вече приключилият е най-голям по дължина. Ползите от него са налице в намалените загуби по водопреносната мрежа, увеличеното налягане за домашните потребители, особено при високите сгради. Това спомогна и да се прекрати честото разкопаване на улиците, за да се отстраняват аварии. Инвестицията дотук е около 3 млн. лв., осигурени от ПУДООС, като бяха подменени над 20 км от водопроводите в града, което е почти половината от общата дължина. Предстои вторият етап, за който също очакваме финансиране от ПУДООС. От 2015 г. функционират и новата пречиствателна станция на града за отпадни води с довеждащ колектор, както и подменените около 50% от водопреносната мрежа. Стойността е 30,78 млн. лв., като е съфинансирана по ОП „Околна среда 2007 – 2013“. Бих искал да подчертая, че не инвестираме само в общинския център. Тъкмо завърши първият етап от подмяната на съществуващите тласкателни водопроводи от помпената станция при с. Росица до напорния резервоар на с. Вишовград. Общият размер на вложените средства за тази фаза е 336 000 лв., които отпусна Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС. Водопроводната мрежа е изградена през 1932 г. Тя е остаряла и вече не отговаря на изискванията за безопасна експлоатация. Случаите на аварии стават все по-чести и нанасяните щети са все по-мащабни. Очакваме и вторият етап да бъде одобрен. Общата стойност на обекта възлиза на 1 073 000 лв., от които 953 652 лв. са за строително-ремонтни работи. Предстои да започне реконструкция и рехабилитация на вътрешната водопроводна мрежа на град Бяла черква и с. Караисен. Там е осигурено финансиране в размер на 5,83 млн. лв. по ПРСР, но за втори път една от фирмите кандидати за изпълняване на СМР обжалва процедурата и това забавя започването на проекта. Когато той бъде осъществен, в с. Караисен ще са подменени над 30 км от мрежата, както и почти 3 км в Бяла черква. Колкото до новия закон за ВиК, разчитам на взаимното разбиране между правителството и общините още при подготовката на законопроекта. Основното ни притеснение е дали окрупняването на дружествата няма да лиши общинските съвети от правомощията им по отношение на управление на собствеността – ВиК инфраструктурата. [caption id="attachment_229131" align="alignleft" width="400"] Близо 1 млн. лв. са инвестирани в сградите на ПГАТ „Цанко Церковски“[/caption] Над 4 десетилетия жителите на Павликени чакат да бъде доизграден околовръстен път, който да поема трафика на товарните автомобили и да облекчи движението в града. Наскоро Вие внесохте в МРРБ подписка от 3500 граждани от общината, които настояват за осъществяването на този проект. Каква е неговата история и защо продължава толкова дълго време? С подписката си гражданите изразяват своето безпокойство от увеличаващото се количество четириосни камиони с ремаркета, които преминават през улиците ни. Товарният и лекотоварният поток по републиканските пътища в общината са се увеличили в пъти. От десетилетия колони МПС преминават през Павликени. Уличната мрежа на града не е оразмерена за такова интензивно движение. Тежкотоварните камиони създават вибрации и шум, от които се рушат сгради и съоръжения. Констатирани са опасни слягания на основите и деформиране на конструкцията на цяла група жилищни и др. постройки по най-натоварените улици на града. Изгорелите газове влошават качеството на въздуха. Засегната е една трета част от територията с жилищно предназначение на града. Възможни са съдебни искове за нанесени щети. В опасност са животът и здравето на жителите на цели квартали. Неотдавна стартира и изграждането на автомагистрала „Хемус“, чието трасе ще преминава в непосредствена близост до Павликени. Започва експлоатацията на 3 нови кариери за добив на базалтоиди, разположени на около 10 км от общинския център. Още 3 кариери за добив на фракция са разположени в селата Вишовград, Хотница и Русаля в южно и югоизточно направление от града. Най-краткият път от тях до трасето на магистрала преминава през самия град. Изпълнителят на обекта от АМ „Хемус“ ще бъде принуден да доставя през центъра на Павликени стотици хиляди тонове, превозвани с тежкотоварни камиони, ако не бъде изграден обходният път. Проектирането и изграждането на околовръстно на Павликени е започнато в началото на 80-те години на миналия век. Участъкът е с дължина 4,680 км от РПМ, който се явява естествено продължение на път III-303 (Левски – Павликени – Керека) и има за цел да изведе транзитното движение. В периода 1992 - 1994 г. е извършено отчуждаването на терени. Направено е профилиране и е положена трошено-каменна настилка на отсечка с дължина 2,225 км. След нея е изграден и стоманобетонен сглобяем мост – надлез в мястото на пресичането на трасето на околовръстния път с жп линията София – Горна Оряховица – Варна. Впоследствие дейностите са преустановени и проектите в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) са изгубени. В съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) община Павликени е изготвила и одобрила Общ устройствен план, съгласно който околовръстният път е предвиден за изграждане. По този начин в рамките на своите пълномощия сме регламентирали и териториално-устройствения режим на трасето. Следващите стъпки за довършване на околовръстния път са започване на процедура за изработване на технически проект от страна на АПИ, осигуряване на нужното финансиране и възлагане на строителството. Вече проведох срещи в МРРБ и АПИ и очаквам те да започнат съответните процедури. Споменахте, че в непосредствена близост до Павликени ще преминава и трасето на АМ „Хемус“, това е фактор, който значително ще засили инвеститорския интерес към региона, всъщност той и сега е доста висок. Кои са по-сериозните частни вложения, които очаквате? Отворени сме да сътрудничим с всеки инвеститор, който предложи да разкрие нови работни места, но и спазва всички екологични норми. Интерес в последните години има към находището на базалтоиди, както и към кариерите за инертни материали във връзка с изграждането на АМ „Хемус“. Намерението е от базалта да се изграждат високотехнологични продукти. Предприемчиви млади хора закупиха бившия свинекомплекс в с. Стамболово и планират да го възстановят и модернизират. В последните години сградата се руши, така че желанието да се възроди е похвално. Определено стратегическото ни разположение, бъдещата връзка с АМ „Хемус“, както и заявеният идеен проект АМ „Русе – Велико Търново“ също да преминава през наша територия плюс повишаващото се ниво на квалификация, което дават средните училища на младите ни хора, ще направят община Павликени предпочитано място за инвестиции в следващите години. Като местна власт ние имаме готовност да съдействаме в този процес. Поемате председателството на Мрежата на асоциациите на регионалните и местни власти в Югоизточна Европа (НАЛАС), като на 23.06 предстои да представите програмата за българското председателство. Има ли какво да научат от страната ни общинските администрации на държавите от Югоизточния регион? НСОРБ е една от най-активните структури в системата на НАЛАС и поемането на ротационното председателство в този особено сложен за цяла Европа момент е признание за опита и потенциала, който сме демонстрирали през годините. Ние винаги активно подкрепяхме нашите партньори от Югоизточна Европа както по отношение на евроинтеграционните им усилия, така и в обмена на опит за прилагане на наши работещи решения в тяхната практика. Структурите на сдруженията на местните власти бяха изключително активни в периода на кризата и ние системно обменяхме информация за въведените в различните страни мерки, за ефекта от тях, за прилаганите политики на подкрепа. Предстои именно в нашия мандат да извлечем поуките за общините от ситуацията с COVID-19 и да развием партньорската си мрежа в посока ефективен обмен на експертиза и практики за излизане от пандемичната обстановка и възстановяване на региона. Сред инициаторите сте за възстановяването на футболния отбор в Павликени преди години, най-добрият български състезател по плуване Антъни Иванов е почетен гражданин на Павликени, а и съвместно с баща си тренира млади надежди именно във Вашия град. Това е отлична референция за спортната база в Павликени, какво още предстои? Наистина след отварянето на покрития плувен басейн при нас плуването се открои като много желан спорт сред младите хора. В момента Антон Иванов, бащата на Антъни, тренира около 50 деца. За да подобрим условията в съоръжението, а и за да облекчим разходите ни за поддържка, планираме да изградим на покрива на басейна система от соларни панели за затопляне на водата. Очакваме, че ще получим за тях кредит от Фонд ФЛАГ. [caption id="attachment_229132" align="alignleft" width="400"] Първа копка по проект за рехабилитация на общински пътища[/caption] Предстои интегрираното планиране и нов програмен период. Кои са по Ваша преценка приоритетите за развитие на общината? Планът за интегрирано развитие на общината за периода 2021 – 2027 г. трябва да бъде приет до края на годината. В него ще се определят средносрочните цели за устойчиво развитие на общината и връзките й с други общини. Важно е в този процес да чуем мнението на гражданите и тяхното виждане как населените им места да станат по-добри за живот. Основните приоритети в управлението ни са подобряването на техническата и инженерна инфраструктура и екологичното развитие. Целенасочени сме и към заявеното вече създаване на нови възможности за развитие на местната икономика и средата на живот на хората, съпровождани от повишаване на заетостта, доходите, образователното равнище и здравния статус на населението. Този процес върви в синхрон и с увеличаване на административния капацитет, както и с развитието на професионалните умения на нашите жители. Професионалният Ви път, преди да станете кмет, е свързан със строителството – възпитаник сте на ВИАС (сега УАСГ), член сте на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Съгражданите определят Вашето управление като „Ренесанс за града“. Кои са най-важните познания и професионални умения, които помагат на работата Ви в местната власт? Несъмнено „ренесансът“ нямаше да бъде възможен без професионалната ми подготовка като строителен инженер. Намирам много аналогии между трудовата си практика преди избирането ми за кмет и днешните ми отговорности. На първо място като строител натрупах лидерски и организационни умения. Техническата ми грамотност по отношение на строителните проекти улеснява работата ми като кмет и повишава ефективността на изпълняваните дейности. Професията ме научи как да изградя и мотивирам екипа си и да използвам неговите силни страни в полза на голямата цел за развитие на общината. И на инженерите, и на кметовете често се случва да преодоляват технически проблеми, както и да възприемат идеите и предложенията на останалите в екипа. През цялото време търсим най-ефективния и разумен подход, за да се справим с трудностите. Важно в двете професии е умението да обединяваме другите и да коригираме различията, особено ако възникне конфликт в рамките на съвместната ни работа. Добрите комуникативни възможности също са ключов фактор за успех. Вие сте бил ръководител на строителна компания – член на КСБ. Как оценявате от позицията на кмет партньорството с най-голямата браншова организация в строителния сектор днес? Партньорството ни датира от много години и е доста ефективно. Целта е общините да са информирани относно възможностите и коректността на компаниите, участващи в обществените поръчки. Заедно се стремим да не допускаме нелоялна конкуренция и фирми от сивия сектор, както и такива, които са се компрометирали. Наши експерти винаги се включват в организираните от КСБ обучения, свързани с въпроси, касаещи строителството или устройството на територията. Благодаря на ръководството и членовете на Камарата и им желая здраве и едно интензивно и градивно лято. Кои според Вас са сферите, в които сътрудничеството с КСБ може да се развива и разширява? Какви съвместни инициативи биха допринесли за по-доброто партньорство в интерес на бранша, общината и жителите й? Добре е всички региони да бъдат обхванати от семинари по актуални теми, свързани с нормативните промени в ЗУТ и ЗОП. Общините да получават информация за нови строителни материали и методи на строителство. Всеки хубав строеж, добро дело и истински строител трябва да бъдат представяни пред възможно най-голяма аудитория. За да трупат опит и да ги следват другите. На 29.06 предстои празникът на общината, с какво настроение го посрещате и какво сте планирали за отбелязването на събитието? Това е датата на храмовия празник на Св. св. Петър и Павел – закрилниците на Павликени. На същата дата през 1943 г. той е обявен за град, затова отбелязването й винаги е много емоционално и наситено със символика. Тази година се опитваме да запазим традициите ни, но съобразени с новата ситуация. Няма да имаме поредица от мащабни събития. Все пак сме се погрижили да има театрални постановки за деца и за възрастни, фотографски пленер с изложба, традиционното вече и любимо на нашите жители Дамско рали „Павликени 2020“. В навечерието на празника ще изпратим и абитуриентите от двете ни средни училища. В тържествения ден предвиждаме голям концерт на НФА „Филип Кутев“, а преди него ще бъде връчен плакетът на тазгодишния носител на званието „Почетен гражданин на град Павликени“. Вестник „Строител“ и НСОРБ имат съвместна рубрика, която отскоро излиза с наименованието „Кметовете говорят“. Какво е мнението Ви за тази инициатива, както и за изданието на КСБ? Приветствам всяка възможност за представяне на дейността на местната власт и за диалог между нас и експертите. В този смисъл рубриката „Кметовете говорят“ е ценна възможност за задълбочен поглед върху местните проблеми и прагматичните ни действия за решаването им. Тази рубрика способства и като платформа за обмяна на опит на местно ниво, затова благодаря на в. „Строител“, че можем да представим работата ни в Павликени чрез нея. Пожелайте нещо на читателите ни. Със сигурност изминалите няколко месеца не са били лесни нито за икономиката, нито за гражданите, нито за строителния бранш в частност. Осъзнаваме своето място в този процес и разчитаме, че чрез публичните инвестиции, които правим, можем да помогнем на целия сектор. Нека читателите Ви бъдат уверени, че българските кметове поемат своята отговорност за справяне с кризата и за възстановяване след нея. Настояваме обаче да се запази високото ниво на качество и контрол в строителния процес. Пожелавам на читателите Ви по-бързо да намерим общия ни подход към новата реалност след COVID-19. Да откриваме нови обекти и да прилагаме иновации в дейността си.