Георги Сотиров
Кметът Шинаси Сюлейман: Предприемачите тук инвестират в модерна туристическа инфраструктура
Вашата община е съставена от 73 села и махали. Урбанистичната структура включва централното селище – Кирково, 6 големи села – Бенковски, Чорбаджийско, Фотиново, Тихомир, Чакаларово и Дрангово, и 66 по-малки. Как живеят хората толкова разпръснати, какъв е поминъкът в Източните Родопи?
Кирково е разположена в югозападната част на областта и е втора по население и трета по територия. Разстоянието от единия до другия край е 110 км пресечен планински терен. Казвам го с цел да подчертая, че голямата отдалеченост на селата едно от друго оказва силно влияние във всяко отношение от нашето развитие.
Животът на хората обаче се характеризира с динамика и много промени в последните години, продиктувани от различни демографски, социално-икономически, природни, обществени и други фактори както в положителна, така и в отрицателна светлина. Ние сме община, която има в голяма степен селскостопански характер, а промишленият сектор заема сравнително по-малка част. Основен поминък от много време насам е тютюнопроизводството. Преди 10 години, когато настъпи кризата с поевтиняването на изкупните цени, цели семейства бяха принудени да напуснат родните си места и да търсят работа в чужбина. Днес тази тенденция малко се променя, като местните започват да произвеждат и зеленчуци, основно червена капия като алтернатива. Само в най-планинските места, където има сериозен проблем с напояването, се отглежда тютюн. Количеството му в общината можем да сравним с това, което преди 20 – 25 години се произвеждаше само в едно средно голямо село.
Особеност в сегашното развитие е и изграждането на производствени бази в частния сектор. Най-силно са развити шивачеството и металообработването. „Кирково“ ООД прави хидравлични и спирачни цилиндри, филтри с високо налягане, помпи, пневматични стойки за минната промишленост и други, които са не само за вътрешния, но и за външния пазар – Германия, Дания, Франция, Швейцария и др. Факт, е че миграционните процеси засягат и нас, но не се наблюдава масово обезлюдяване, което означава, че хората са намерили своята алтернатива за живот и препитание. Последните няколко години дори регистрираме завръщане на изселили се.
При Вас има и находища на нерудни полезни изкопаеми, използвани в строителството. Как се развива към настоящия момент тази дейност?
Да, има. При с. Яковица са открити хромови и железни руди, в Костурино – хромови, а залежи от оловно-цинкови има край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. Но в настоящия момент те не се експлоатират. По-разпространени нерудни изкопаеми са кианит, гранити, мрамор и др.
Благоприятен фактор за развитието на общината е наличието на международен транспортен коридор, както и близостта до границата с Гърция. Това би могло да се използва за привличане на инвестиции. Каква е Вашата програма в тази насока?
Ние сме най-южната община на България и с ключово географско разположение. Коридор №9, който минава оттук, свързва балтийските държави с пристанищата на Средиземно море. Това е и най-прекият достъп от Централна България до бреговете на Бяло море. Заложихме както на икономически връзки, свързани с комунално-битово и обществено обслужване, дистрибуция, информационни центрове, така и на културен обмен. Днес близо 30% от целия трафик минават през ГКПП „Маказа“. В периода юни – септември се наблюдава ръст от трети страни – Турция, Молдова, Румъния и Русия. От миналата година значително се е увеличил и броят на пътуващите от Украйна. От откриването на прохода гръцки фирми и бизнесмени непрекъснато оглеждат и търсят имоти и производствени халета при нас. Проучват се възможности за разкриване на фабрики за различни стопански дейности – за опаковки, преработване на тютюн, плодове и зеленчуци и други, за LED лампи, но все още говорим за етап на проучване, без да имаме реализирано инвестиционно намерение. Аз съм оптимист, че ще дойде този ден, в който това ще се случи. Надявам се да бъде скоро. Конкретно на нашата община новият граничен пункт даде възможност за по-интензивни контакти между хората от двете страни и засилване на туристическия и търговския обмен.
Непосредствено преди ГКПП „Маказа“ бе построена най-голямата бензиностанция на „Лукойл“ в България, която осигури заетост на повече от 80 човека. Факт е вече работата ни по общ проект с община Комотини и гръцки организации в сферата на здравеопазването и туризма, финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG Гърция – България. Идеята ни е да продължим в тази насока, като разширим сферите на дейност и в областта на спорта, образованието, културата.
Прави впечатление строителството на ефектна туристическа инфраструктура.
Без значение къде се намира дадено населено място, дали е стратегическо или не, дали се използва като туристическа дестинация или не, безспорно е, че то има нужда от добра основна инфраструктура – пътища, ВиК мрежи, електроинсталации, сгради и други компоненти, които да го направят достъпно и добро за живеене. Туристическата инфраструктура се появява там, където има природни или културни ресурси, и съответно тя носи на хората икономически ползи. Моята основна задача и цел като кмет още от началото на първия мандат от управлението ми е да превърнем общината в добро място за живеене и за инвестиции. Аз вече казах, че в последните няколко години Кирково търпи доста динамично развитие. А факторите за това са комплексни. Стратегическото положение, ГКПП „Маказа“, съвкупността от всички природни, архитектурни и културно-исторически богатства, нашето забележително историческо минало, богатото ни и наситено с много празници, инициативи и мероприятия настояще, красивата природа, чистият въздух и мекият климат – ние просто сме облагодетелствани и имаме уникалната възможност да се възползваме от всичко това. Хотелите и къщите ни за гости през летния сезон са пълни. Това от своя страна засилва желанието на местните предприемачи да инвестират точно в строителството на ефектна туристическа инфраструктура.
Друго ново строителство наблюдавате ли? Как се справяте с реновирането на обществените сгради?
С всяка изминала година всичко се променя. Населените места, особено големите и най-вече общинският център, придобиват нов облик. Продължаваме да благоустрояваме в Кирково, Бенковски, Чорбаджийско и Фотиново. Едновременно се появяват и нови частни сгради или се реновират съществуващи. Само за последните две-три години изникнаха няколко къщи за гости, хотели, магазини.
Преди година с проект за енергийна ефективност беше изцяло обновена сградата на общинската администрация, направени са ремонти на читалищата и кметствата в по-големите села.
Имате ли проблеми с ВиК системите, достатъчно ли е водата за пиене, изграждате ли пречиствателни съоръжения?
На места, особено през летните месеци, източниците пресъхват. Този проблем обаче се превръща в глобален. Цялостното водоснабдяване при нас става от общо 143 каптажи, дренажи, шахтови кладенци. Изградени са 10 помпени станции и 19 резервоара. Но има селища, в които вътрешната мрежа е изключително амортизирана и въпреки добрия дебит тя не достига за нуждите на потреблението. Продължаваме да правим нови проучвания за сондажи там, където има недостиг, но решаващо за изграждането на този тип инфраструктура е икономическата ефективност на инвестициите заради сравнително малкото на брой население в отделните населени места и разпокъсаността им. Експлоатацията и поддържането на ВиК системите тук се осъществява от „ВиК“ ООД – Кърджали, което не инвестира достатъчно и проблемите остават за решаване от общината. Въпреки ограничените ни финансови ресурси аз съм поел ангажимент пред хората, че в рамките на 2 – 3 години няма да има село, което да има проблем с водата.
Бих могъл да се похваля, че с проект по ПРСР са осигурени над 6 млн. лв. за цялостна реконструкция и рехабилитация на водопроводите в Чакаларово и Тихомир. Надявам се скоро да приключим успешно.
На територията на общината на този етап няма изградена пречиствателна станция за отпадните води. Отново по същите икономически причини. Като алтернативен вариант е възможно изграждането на модулни съоръжения, които като техническо решение са много подходящи за малки населени места. Това, заради което сме по-спокойни, е, че все още няма сериозни замърсители. Но пък липсата на пречиствателна станция е пречка за финансирането на проектите ни от ПУДООС за изграждане на селищни канализации.
Как се пътува между селата?
Важен приоритет за устойчиво развитие е ускореното изграждане и реконструкция на техническата и пътната инфраструктура. Предвид географското ни положение шосетата придобиват особено значение за цялостното ни развитие. Транспортната достъпност се обезпечава от първокласна мрежа с дължина 28,5 км, третокласна – 58 км, и четвъртокласна – 298 км. Паричните ресурси, с които разполагаме, както и повечето малки общини в България, са силно зависими от субсидиите от републиканския бюджет. Благодарение на подкрепата, която получаваме от държавата в последните три-четири години, и заделените пари от общинския бюджет все пак успяхме да решим голяма част от проблемите.
Осигурени бяха средства и се извърши реконструкция и рехабилитация на общинския път Кирково – Шумнатица, на шосето Кирково – Лозенградци – Подкова – Маказа, на Маказа – Кукуряк – Стрижба, които са все важни артерии, осигуряващи достъпа на хората както между населените места, така и с общинския център. Извършени са ремонти и на много вътреселищни пътища чрез полагане на асфалтобетон и бетон. В момента отново имаме проектна готовност и предстои рехабилитация на улици и тротоари в Бенковски.
По отношение на осветлението – малко на шега и не съвсем, ще кажа какво говорят хората – до всяка къща крушка. За целта имаме спечелен проект по Норвежката програма.
Функционира и система за видео наблюдение на обществени места, чрез което се осъществява едновременно превантивна дейност и контрол на движението на най-невралгичните точки. Тя е базирана на съвременни цифрови технологии и има възможност да бъде разширявана. Камерите са високотехнологични с много добра разделителна способност. Благодарение на специалното ANPR разпознаване се установяват номерата на преминаващите автомобили.
Как изглеждат Вашите осем общински училища и тринадесетте детски градини? Читалищата, които са основен фактор в развитието на културата и съхранението на традициите?
За огромно съжаление ние сме единствената община в региона, в която няма нито едно санирано училище. Въпреки изготвените проекти не попаднахме дори в предварителния приоритетен списък в Министерството на земеделието, които са принципал. Започнахме ремонт на СУ в Кирково, но само за да решим най-спешните и сериозни проблеми.
И сградният фонд, и материално-техническата база не е в най-добро състояние при нас и имаме нужда от сериозен финансов ресурс както за училищата, така и за детските градини.
Продължаваме да търсим алтернатива и да кандидатстваме по национални и европейски програми и проекти. Почти същата е ситуацията и с читалищата. Със собствени средства сме направили подобрения в по-големите от тях.
Вие традиционно развивате силна спортна дейност. Имате ли обаче добри бази?
Да, ние наистина сме традиционно добри най-вече във волейбола. Имаме два функциониращи стадиона, спортни зали в трите средни училища, които се ползват от всички спортисти. Усилията на общината са насочени към изграждане на многофункционални терени и детски площадки за по-малките. Имаме направени 17 спортни и много детски площадки в по-големите села. Строим такава и в двора на гимназията в Кирково.
