Златко Живков, кмет на Монтана: Институтът за пазарна икономика ни нарежда в топ по реализирани европроекти

[caption id="attachment_231051" align="alignleft" width="400"] Парк "Огоста"[/caption]

Г-н Живков, как излиза Монтана от кризата, свързана с коронавируса? Има ли спрени проекти и забавяне на обекти? Кои са най-сериозните последици от пандемията?

Ако приемем, че наистина излизаме, дано да е така, в опита си да се справим с тези предизвикателства, които не са типични и не са се случвали досега, се стремяхме да подкрепим най-уязвимите и да помогнем, доколкото е по силите на местната власт, за запазването на работните места. Това общо усилие ни направи много по-солидарни. От друга страна, с актуализацията на бюджета, която подготвяме, целим да няма забавяне на инвестиционни проекти. Това е изключително важно именно в периода на възстановяване на държавата. Най-сериозните последици за общините са намалените приходи.

Повече от 40% е средният спад в постъпленията на общините, според данните от проучването, което НСОРБ проведе. Намаляването в събираемостта само на данъчните приходи е близо 50% в сравнение със същия период на миналата година. Това означава, че до края на май в общините са внесени със 160 млн. лв. данъци по-малко, а прогнозното свиване до края на годината е 11%. Като се има предвид общата стагнация и неблагоприятните прогнози на експертите, ние не си правим илюзиите, че може да има наваксване в рамките на годината. Пандемията изправи местните администрации пред сериозни изпитания, защото прилагането на всички извънредни мерки бе изцяло финансирано от общините. При това не става дума само за преки разходи, а за допълнителния труд, ангажираните хора, техника, привлечените от дарители ресурси и предоставените облекчения за гражданите и бизнеса, които тепърва предстои да бъдат остойностявани. С усилията на НСОРБ успяхме да предотвратим опитите бюджетите ни да бъдат допълнително натоварени с евентуално намаляване на ставките по местните данъци и размера на таксите. Това е изключително важно, защото от привилегиите се ползват само някои, а общината проектира своите действия, възможности и финанси в дългосрочна перспектива и в интерес на всички граждани. Предоставената възможност за известна гъвкавост в управлението на собствените средства за нас е много важна, защото в противен случай прекрояването на финансовите рамки трябваше да стане за сметка на инвестиционните програми.

За 20 години като кмет на Монтана ми се налага за трети път да преживея подобна ситуация - кризата след 1999 г., икономическата стагнация 2010-а и сега – безпрецедентната световна пандемия. Това са все периоди със сериозни забавяния в темповете на растеж, значително намаляване на приходоизточниците за публични дейности, тревожност сред хората и всичко произтичащо от това. Надявам се да намерим по-бързо начин да преодолеем последиците в следващите една-две години. Най-благоприятните икономически прогнози са за възстановяване едва към 2023 г. Остава въпросът дали възстановяването ще е свързано с връщане към досегашния начин на живот – както за икономиката, така и за хората.

[caption id="attachment_231052" align="alignleft" width="400"] Парк „Свети Дух“[/caption]

Намалението на приходите ще наложи ли промени в инвестиционната програма на общината?

Ще актуализираме бюджета за полугодието, но няма да намаляваме планираните приходи за годината. Нека хората не се поддават на популистките призиви и да подходят отговорно към своите граждански задължения. Плащането на данъци е личният принос на всеки от нас към развитието на селото, града, на държавата. Имаме изключително амбициозна инвестиционна програма за Монтана и 23-те села и нейното реализиране зависи от всеки от нас. Институтът за пазарна икономика ни постави в своите анализи сред петте области, реализирали най-много европроекти. В Монтана евроинвестициите на глава от населението са 3636 лв. през последните два програмни периода.

Кои са най-големите проекти, които се реализират на територията на общината и в областта?

Разбира се, най-големият на областно ниво, важен за целия Северозапад, е изграждането на транспортния коридор между Мездра и Ботевград. През 2020 г. в Монтана ще бъдат направени инвестиции за над 3 млн. лв. само в основен ремонт на улици. Те са във възлови за града места, подходи към многолюдните жилищни квартали и в Индустриалната зона. Това са улици със сериозни подземни комуникации и за някои от тях правим изцяло нови проекти. Друг голям обект е компостиращата инсталация, която трябва да бъде изградена до края на септември. Това е инвестиция за 6 млн. лв. и е изключително необходима. Компостирането се смята за най-полезния от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци. И е един от начините за намаляване на вредните емисии и разходите по управление на отпадъци. Зелената сделка не е новата екзотична идеология, това е бъдещето на ЕС и ние все по-често трябва не само да говорим за отговорното отношение към природата, но и да планираме и предприемаме решителни действия.

Радвам се, че подписахме първите 6 договора по програма „Лайф +” за чистотата на атмосферния въздух. Това е мярка, която ще изпълняваме в следващите три години. Монтана, знаете, че заедно с пет големи областни града участва и по двете програми - и по „Лайф +”, и по „Околна среда”. 3500 домакинства ще могат да преминат от твърдо гориво на газ или пелети, което ще подобри качеството на въздуха и съответно качеството на живота в Монтана.

[caption id="attachment_231050" align="alignright" width="400"] Площад „Жеравица“[/caption]

Какъв е напредъкът по изпълнението на Интегрирания план за градско развитие? Ще се справите ли с налични средства, или ще се наложи вземане на кредит?

Както и повечето общини в страната, и на нас ще ни се наложи да вземем кредит. Това беше предмет на коментар на ниво Управителен съвет на НСОРБ. Повечето от местните власти изпитват остра необходимост от допълнителен финансов ресурс за успешното реализиране на европроектите. Ние трябва да изпълним и сме пред финал на още три важни обекта от договорените по Интегрирания план – това са социалните жилища, сградата на читалище „Разум“ и на Младежкия дом. За предстоящото обновяване на последните две сгради предложихме поемане на дълг от Фонд за градско развитие „Север”.

Обявяването на какви проекти за строителство предстои до края на годината?

Един от амбициозните, по които работим, е възможността за изграждането на многофункционална спортна зала. Полагаме необходимите усилия за задвижване на процедурите. Старите казарми в Монтана са разположени върху осем имота на обща площ около 40 декара. Те са собственост на Министерството на отбраната и са в категорията обекти с отпаднала необходимост. От години всичко там се руши. Желанието ни е да построим там модерна многофункционална зала с прилежащи терени за спорт на открито и покрит плувен басейн. Това е необходимо не само за професионалните ни отбори, но и за хората, които активно спортуват. Напълно съзнаваме, че подобно огромно съоръжение не можем да изпълним без подкрепата на държавата, и се надяваме този път да успеем след деактуването на имота в общинска собственост.

Друг важен проект е идеалният център - площад „Жеравица”, който вече има нужда от спешен ремонт. До края на годината очаквам стартирането на два проекта по Норвежката програма. Те са свързани с изграждане на младежки център в парк „Огоста” на стойност 4,5 млн. лв. и с подмяна на една трета от уличното осветление в града. Това са допълнителни проекти към всичко, което имаме в строителната си програма през 2020 г.

Има ли инвестиционен интерес към общината? Как задържате младите хора да останат да живеят и работят тук?

Ако съдим по факта, че почти не останаха незаети терени в промишлената зона на Монтана, смело мога да кажа, че инвестиционен интерес към общината не липсва. Преди кризата започнахме активно да работим по регулацията на терени. Вече предприемаме стъпки за планиране и развитие на нова индустриална територия. Всеки, преминал през подобен процес, знае много добре, че това не става от днес за утре. Необходими са много усилия, време и благоприятна икономическа ситуация в страната, каквато за съжаление в момента е под въпрос.

Младите хора могат да бъдат задържани само с добро ниво на работните заплати. Това са процеси, на които общината не може да влияе. Ситуацията е аналогична почти навсякъде без столицата. Иначе като чист и зелен град, в който младите хора да отглеждат децата си, това е най-силният период за Монтана. Друго преимущество е и близостта до София. Има семейства, които се връщат и работят тук.

[caption id="attachment_231053" align="alignleft" width="468"] Санираният бл. 13 в кв. „Младост“[/caption]

Как беше реализирана НПЕЕМЖС в Монтана, очак­вате ли продължение на програмата за сани­ране?

Ние направихме проекти, които се приеха много добре от гражданите. Успешно преодоляхме първоначалното недоверие. Другите градове стартираха по-рано. Поради спецификата на цялата кампания хората поизчакаха. Когато видяха ефекта, станаха по-активни. Общината има 36 договора, внесени за одобрение в Българска банка за възстановяване и развитие през 2016 г. Общо 66 са регистрираните сдружения на собствениците, които се надяват техните домове да бъдат включени в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Много ми се иска българското правителство и най-вече българският парламент да подкрепи програмата за саниране. Необходими са 2 млрд. лв., за да продължи. Хората са кандидатствали през 2016 г. при условията, които даваха възможност за 100% покриване на разходите. Промяната на критериите сега и въвеждането на значително самоучастие на практика изцяло променя условията и обрича на провал по-нататъшния процес по обновяване. А сградите, които се нуждаят от такова, не са малко. С годините тяхното техническо състояние се е променило и те отдавна не са безопасни. Надявам се програмата да бъде възстановена и добре да бъде обмислен механизмът за финансиране, защото залогът е сигурност­та на хората. Не по-малко значение има и другият важен мотив – програмата е глътка въздух за бизнеса, при това в широк спектър от дейности: от строителство през доставки, проектиране, транспорт и т.н.

Как може да се възроди Северозападът и да се развие икономически? Какво трябва да се случи според Вас, какви мерки са необходими в краткосрочен и дългосрочен план?

Предпоставките, валидни за всички региони, не само за нас, са изградени транспортни и комуникационни връзки, подобряване на икономическия климат, по-високо ниво на работни заплати, по-добри условия на живот, чиста, приветлива, здравословна среда. Северозападът не се нуждае от клишета и от смешен плач, а от целенасочени инвестиции, по-малко приказки и повече работа, както и ясна държавна политика за региона.

Вашата визия за развитието на общината до края на мандата?

Предприехме много действия за това устройството на територията да бъде като на градска европейска територия от ХХI век. Предизвикателствата на предстоящия програмен период са по-различни, отколкото при предишните два. Акцентът са интегрирани териториални инвестиции. Те ще касаят повече от една община и повече от една област в рамките на един регион. Поставят се условия за създаване на нова инвестиционна среда и това окрупняване ни изправя пред различни предизвикателства в реализацията на проектите. Най-важните промени, които са свързани и с бъдещото развитие на междуобщинските отношения и с процесите на усвояване на средства от ЕС, са промените в Закона за регионалното развитие. Новият закон определя нови принципи на регионалното развитие в перспектива.

Регионалните съвети за развитие ще имат много повече функции и отговорности, правомощия и задължения и ще бъдат един от най-важните фактори в процеса на кандидатстване с проекти. Тяхното структуриране, разработването на правилата за функционирането и ръководството им са едни от най-важните стратегически решения, които ни предстоят в най-кратки срокове, и това е сред най-важните задачи в близките месеци пред Управителния съвет на НСОРБ.

Осъществили сте сътрудничество с чешката община Храдец Кралове по въвеждането на бизнес модел за привличане на инвестиции. Разкажете повече за него?

Това е един от многобройните проекти на общината. Храдец Кралове е една много красива чешка община в сърцето на Европа. Хората там имат безценен опит в сътрудничеството с неправителствения сектор. Справят се добре, представиха практиката си и постиженията, които ние можем да използваме през нашата Агенция за регионално развитие и бизнес център, както и в технологичния парк. Надявам се да имаме възможност да продължим този проект, защото чешкият опит е близък и приложим за нас.

[caption id="attachment_231054" align="alignleft" width="400"] Технологичният парк[/caption]

Как работите с Областното представителство на КСБ? Къде виждате възможности за развитие на партньорството?

Камарата на строителите, както и другите отраслови съсловни организации са много важни в този кризисен момент. Стараем се да бъдем коректни и полезни партньори на всички, които имат потенциал и желание да работят. Дано фирмите имат работа тази година. Програмата за енергийна ефективност е една от възможностите, за реализирането на която НСОРБ не просто настоява, но и предприема активни действия.

Започна подготовката на новия програмен период, какво ще заложите като цели и проекти в него?

Все още има условности какво ще представляват регионалните съвети, по какъв начин ще се решават проблемите в следващите 6 години. През септември форматът ще е по-ясен. В края на юли, на поредното заседание на УС на НСОРБ, предстои да обсъдим предложенията на общините. При подготовката на проекта на Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие (ППЗРР) настояхме НСОРБ да получи правомощия да определя представителите на общините в състава на шестте Регионални съвета за развитие (РСР), тъй като в новия програмен период те ще имат ключова роля в управлението на европейското финансиране. Те ще одобряват интегрираните териториални концепции, ще дават писма за подкрепа на проекти по трансграничните програми, ще приемат или отхвърлят промени по концепциите и т.н. Нашето предложение бе одобрено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Очаква се до края на юли Правилникът да бъде приет от Министерския съвет. Представителите на общините в Регионалните съвети за развитие, както и членовете на съответните областни съвети за развитие ще бъдат определяни чрез прозрачна процедура, която ще бъде организирана от НСОРБ. Предстои заедно с колегите от УС на Сдружението да обсъдим процедурните правила за избор на представители и заместник-представители на общините в 6-те Регионални съвета за развитие.

„Строител” и НСОРБ имат съвместна рубрика „Кметовете говорят“. Какво би искал да каже от нашите страници кметът на Монтана?

Необходима ни е истинска солидарност с проблемите на гражданите в тази екстремна ситуация, в която е изпаднал целият свят. Пожелавам да има повече работа за бранша и за всички хора.

---

---

Златко Живков е шести мандат кмет с подкрепата на широка местна коалиция. От 2007 г. е зам.-председател на Националното сдружение на общините в Република България. През същата година е избран и за член на Комитета на регионите в Европейския съюз, като и в момента представлява страната ни в най-престижната институция на местните власти в ЕС от групата на Европейската народна партия. Живков е роден през 1959 г. Пет поколения от неговия род живеят в Монтана. Завършил е висше образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и е магистър по история. През 1985 г. става учител в средно общообразователно училище „Йордан Радичков”. Пет години по-късно, след конкурс, е назначен за директор на училището. От 1997 г. до 1999 г. е началник на Инспектората по образование на Министерството на образованието и науката в област Монтана. За кмет на общината е избран през 1999 г.  

Реклама