Г-н Христов, изминаха повече от два месеца след отмяна на извънредното положение в страната. Как община Шумен се възстановява от тежката ситуация през този период? Какво е финансовото състояние към края на първото шестмесечие на годината?
Наложените ограничения заради пандемията поставиха на изпитание общинските бюджети. Към средата на април изоставането в приходната част на бюджета беше над 4 млн. лв. Постепенно нещата започват да се нормализират и в момента недостигът вече е около 1,7 млн. лв. благодарение на добрата събираемост на местните данъци, която е 53,43% за полугодието, а такса битови отпадъци – 65,44%. Приходите от наеми са значително по-малко и това е разбираемо. Още повече че местната администрация предприе мерки за подпомагане на бизнеса. Близо 35 хил. лв. са възстановени на търговци, чиято дейност беше нарушена заради извънредното положение.
След анализ на ситуацията до края на лятото, ако се налага, ще направим актуализация на бюджета през септември. Пандемията обаче отключи нещо много ценно. Тя мобилизира бизнеса, общината и гражданите да се справим заедно в трудните месеци. Първата у нас дарителска кампания срещу COVID-19 „Помогни сега“ стартира в Шумен. Бяха събрани 350 000 лв. за закупуване на апаратура в болницата, за изграждане на COVID отделение, за снабдяване на детските и социалните заведения с консумативи и дезинфектанти. Това беше огромна помощ, без която едва ли бихме се справили с извънредните разходи.
В ръководената от Вас община функционира „Индустриален парк Шумен“. Как се стигна до създаването му, как местната управа се включи в реализирането на проекта по отношение на осигуряване на терена и изграждането на необходимата инфраструктура? Какъв е профилът на фирмите, които оперират в него?
Идеята е отпреди повече от 10 г., когато партньорствата между местните власти и частния бизнес у нас бяха все още нещо необичайно. Поради тази причина не е било никак лесно да се убедят съветниците и обществеността в ползата от изграждането на новата индустриална зона и участието на общината в учредяването на акционерно дружество съвместно с частния инвеститор. В крайна сметка обаче предложението е гласувано единодушно от Общинския съвет.
Въпреки трудностите през годините днес паркът е пример за успешно сътрудничество между община и частен инвеститор. „Индустриален парк Шумен“ е разположен върху 2400 дка, които са разделени на четири зони. Подзона А вече е запълнена и в момента се предлагат терени от подзона С. Изградена е цялата необходима инфраструктура с удобства за инвестиране във всички области на индустриалното производство – пътища, електрозахранване, водопровод и канализация, газ, телекомуникации и оптична връзка. Това спестява на предприемачите много време за провеждане на съответните съгласувателни и присъединителни процедури. Дейността на новите фирми е насочена към строителството, хранителната, химическата и текстилната промишленост, електрониката, транспорта и др.
Какво отражение оказва наличието на индустриален парк на развитието на икономиката на региона като привлечени инвестиции, брой създадени работни места и т.н?
През последните години интересът към индустриалния парк се увеличи и към момента имаме сключени 22 сделки за терени. Изградени са пет завода, шестият се строи. Открити са над 1000 работни места. Заетите са хора от Шумен и района, както и от близките областни центрове.
Тук бих искал да отбележа и доброто ни партньорство с Българската агенция за инвестиции, която отличи община Шумен като инвеститор на годината за 2017-а.
Ускореното индустриално развитие създава условия за повишаване на доходите на населението, което от своя страна води до подем в търговията и услугите, в жилищното и промишленото строителство. През 2019 г. безработицата в Шумен беше под 3%. За съжаление заради пандемията статистиката се промени, но се надявам, че това е временно. Още повече че към края на юни по данни на Бюрата по труда се отчита, че 1823-ма души са намерили работа.
Инвеститорите проявяват интерес не само към „Индустриален парк Шумен“. През 2019 г. „САРК България“ АД – инвеститор клас А, вложи 17 млн. лв. в изграждането на завод за електрически кабели за автомобилната промишленост и специални проводници за авиационната и отбранителната индустрия. Добрият инвестиционен климат стимулира и утвърдените производители в района да продължат да правят нови вложения. Това беше и една от целите през първия ми мандат като кмет – да създадем условия за бизнеса, обслужване в съкратени срокове и намаляване на бюрокрацията.
По-малкото постъпления в бюджета как ще повлияят на капиталовата програма за 2020 г.? Ще има ли проекти, изпълнението на които ще бъде отложено?
Към момента всички предвидени дейности, макар и с известно закъснение за някои от тях, се реализират, но по приоритети и степенуване на неотложните ни ангажименти. Ще дам пример. Започнахме подмяната на част от уличното осветление в града изцяло със собствени средства за близо 2,5 млн. лв. През миналата година успяхме да заделим 1,5 млн. лв., но през тази поради недостиг на пари изпълнението на проекта се забавя. Въпреки това ще направим всичко възможно да го реализираме в рамките на три години, както сме планирали. В него са включени основни улици и булеварди, кръстовища, входове и изходи на града. Освен 6300 стари осветителни тела по проекта се подменят и ел. таблата, като новите са с възможност за дистанционно управление и контрол на системата.
Какви проекти с европейско, национално и общинско финансиране реализира община Шумен в момента? Стартът на кои обекти предстои до края на 2020 г.?
С европейски средства – над 13 млн. лв., завършихме реновирането на четири училища в Шумен по проекта за подобряване на образователната инфраструктура по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. През тази учебна година близо 4000 деца и преподаватели се обучават и работят в модерна и много по-приятна среда.
Изградихме и Център за събиране и съхраняване на опасни битови отпадъци от населението. Капацитетът на депото е 35 000 тона и обслужва както община Шумен, така и останалите седем общини от РСУО. Инвестицията е за близо 1 850 000 лв., осигурени в рамките на
Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Със средства, предоставени от държавата, завършихме реконструкцията на Дома за стари хора, обновихме района около МБАЛ и парка пред Съдебната палата за общо 2,5 млн. лв. С общинско финансиране асфалтирахме изцяло или по-големи участъци на 20 улици, подновихме над 6000 кв. м тротоарни настилки в различни райони на града.
Преди месец започна изпълнението на проекта за строителство на нови социални жилища в квартал „Тракия“ по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ за около 3 млн. лв. До края на годината очаквам да приключим с всички предварителни процедури и през следващата да започне ремонтът на Летния театър и на Младежкия дом. Освен това в момента подготвяме обществена поръчка за тренировъчно игрище към стадиона, който смятаме да изградим на мястото на стария. Държавата ни отпусна 3 млн. лв., за да стартираме процедурата.
Какви са резултатите от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) на територията на Шумен? Считате ли, че е важно тя да продължи? Какво е значението й за местните власти?
27 жилищни блока и кооперации в Шумен са обновени по НПЕЕМЖС на обща стойност над 25 млн. лв. За съжаление се включихме в програмата със закъснение, тъй като в града се водеше активна кампания против нея. И въпреки кратките срокове, с които разполагахме, когато поехме управлението на общината, успяхме да подготвим документацията и да осигурим средствата за реновиране на сградите. Впоследствие вече интересът се увеличи, защото хората видяха, че идеята е добра.
Желанието ни е Националната програма за енергийна ефективност да продължи независимо от формата, може би с някакъв процент съфинансиране. Впрочем ползата е двустранна – за хората и за бизнеса. По санирането работиха в по-голямата си част местни строителни фирми, т.е.
НПЕЕМЖС помага на компаниите, които създават работни места, подкрепя и гражданите – домовете им стават по-красиви, по-уютни. Навсякъде в страната санираните сгради променят облика на градовете ни.
Какъв е броят на издадените строителни разрешения за първите 6 месеца на 2020 г. и към какъв тип проекти проявяват интерес инвеститорите?
Ако смисълът на въпроса Ви е дали е спряла или намаляла дейността на фирмите от бранша, мисля, че не е. Поне това виждам в Шумен. 190 са разрешителните, които общината е издала от началото до средата на годината. От тях става ясно, че се запазва балансът между жилищното и промишленото строителство така, както е било и през последните няколко години.
Как работите с Областното представителство на КСБ в Шумен?
Строителството връща отново водещата си роля в икономиката на Шумен. Наясно сме, че от съвместната ни работа с ОП на КСБ – Шумен, до голяма степен зависи как ще изглежда градът днес и какъв ще бъде утре. Затова заедно обсъждаме важни въпроси, свързани с нашата инвестиционна политика.
Каква е Вашата визия за развитието на община Шумен до края на настоящия управленски мандат? Кои са големите обекти, които бихте желали да се реализират на територията на общината?
Да продължим индустриалното развитие на града с привличането на инвестиции, чрез които се създава по-висока добавена стойност, а това от своя страна да задържи младите хора тук, да им даде по-добра реализация, по-високи доходи и по-добри условия за живот. Една от целите, които сме си поставили като екип, е превръщането на Шумен в индустриален център на Североизточна България. Заедно с икономическото му възраждане обаче усилията ни са насочени към повишаване на качеството на живот. Затова ще продължим да обновяваме и модернизираме градската, образователната, социалната, културната и спортната инфраструктура.
Оптимист съм, че през този мандат ще успеем да изградим новия стадион. Работим съвместно с водното дружество и искрено се надявам, че ще бъдат завършени пречиствателната странция за питейна вода, довеждащият водопровод и проблемите с водата ще бъдат трайно решени с включването на Шумен в Системата „Дунав“.
В. „Строител” и НСОРБ реализират съвместна рубрика „Кметовете говорят”. Какво е Вашето мнение за тази инициатива и за ролята на изданието на КСБ?
Смятам, че е полезна, защото се дава възможност за споделяне на различни практики, за сверяване на часовниците на кметовете и на фирмите, които работят в тази област с местните администрации. Вестник „Строител“ има ключова роля за връзката между строителите, държавата и обществото.
