Сливен излиза на картата на индустриалните зони
Г-н Радев, 2019 г. е най-успешна във финансово отношение за община Сливен. За трета поредна година отчетите на местната власт са заверявани от Сметната палата без забележки. Какви бяха основните параметри на финансовата рамка за 2019-а, така че да постигнете тези резултати?
През 2019 г. продължихме с политиката ни по финансово оздравяване на общината. В този аспект едно от важните събития беше спечелването на делата, които бяхме завели срещу дружеството, упражнявало строителен надзор по проекта за първия воден цикъл. В резултат на работата ни през миналата година и предвиждайки трудностите, които могат да настъпят през 2020 г., ако се наложи да се връща безлихвеният заем от бюджета в размер на 5 млн. лв., така планирахме дейността си, че към края на м.г. по сметките на общината да останат над 4 млн. лв. собствени средства. Подобен ресурс е важен, защото дава възможност в началото на годината да бъдат посрещнати някои затруднения. Това опровергава традиционните спекулации, че преди избори се харчи много и се поемат задължения. Напротив, ние смятаме, че трябва да се гледа отговорно, да се мисли за това какво ще стане и следващата година, и по-следващата, и след изборите, независимо кой ще управлява.
А какво е изпълнението на бюджета на общината към края на първото шестмесечие на 2020 г.? Отчитате ли намалени постъпления и ако това е факт, в какви направления? Можете ли да направите сравнение със същия период на 2019 г.?
2020 г. за нас е особена заради необходимостта от възстановяване на 5-милионния заем на общината към Министерството на финансите. Това задължение го бяхме предвидили през предходната година, но нямаше как да знаем за кризата с коронавируса, която засегна не само Сливен, България, Европа, но и целия свят. Определено пандемията се отрази и на финансите ни. За моя радост мога да кажа, че като данъчни постъпления спадът в събираемостта не е много голям спрямо 2019 г. Това означава, че и гражданите, и фирмите се отнасят отговорно към ангажиментите си към държавата, към местната администрация, към обществото. Показва промяна на отношението на хората към общите ни интереси.
Натрупаният ефект и от намаляването на наеми, което предприехме в полза на бизнеса, и от понижения стопански оборот, а оттам и по-малко данъци (например данъка от прехвърляне на имущество), е с близо 2 млн. лв. по-малко за първите 6 месеца на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. Междувременно още през март, виждайки възможните последици от случващото се, ние предложихме и Общинският съвет прие актуализация на бюджета в посока намаление на очакваните приходи, респективно – намаление на разходите. Това ни помага, след като сме препланирали 2020 г., да си изпълняваме задачите.
Активният строителен сезон е в разгара си. Бихте ли разказали кои са основните проекти от транспортната, образователната, социалната, културната инфраструктура, които се реализират на територията на общината през тази година?
През 2020 г. основните проекти, които реализираме, са свързани с различни видове инфраструктура, включително пътни проекти. Сред тях са голямата реконструкция на бул.
„Х. Димитър“, строителството на около 10 км велоалеи. До края на годината започваме работа и по 3 проекта за облагородяване на части от кварталите „Дружба“, „Сините камъни“ и „Българка“. 2020-а е година на инфраструктурното строителство за общината.
2019 г. приключихме с цялостния ремонт и обновяване на 4 детски градини на територията на общината. Сега предстои да стартира и ремонтът на последната забавачница, в която не е инвестирано, откакто е построена – в кв. „Даме Груев“. До края на октомври ще имаме подписан договор за финансиране на инвестиции в културната инфраструктура. Става дума за къщите-музеи на Хаджи Димитър, на Сливенския бит, на Добри Чинтулов, за първата текстилна фабрика. В този проект е включен и ремонтът на въжената линия. Изпълняваме и проект за закупуване на електробуси и тролейбуси за градския транспорт.
Ще има ли такива проекти, при които ще има забавяне поради намалени приходи в общинския бюджет?
Няма забавяне поради намалени приходи, тъй като ние вече започваме проекти, за които предварително сме осигурили финансиране – било то със собствени средства или привлечени – европейски или от финансови инструменти.
Географското положение на общината дава възможност за развитие на производството на възобновяема енергия. Към момента какви мощности са изпълнени на територията й? Има ли интерес към този тип проекти и как местната власт може да съдейства и подпомогне бизнеса за развитието на тези инсталации? Планират ли се общински инициативи за изпълнението на подобни проекти?
Сливен и досега беше привлекателно място за инвестиране в сектора на ВЕИ енергията. Има изградени редица проекти и в областта на фотоволтаичните паркове, както и един голям от ветрогенератори. Осезаем е интересът към този отрасъл на икономиката, предвид и промените, които се очакват със Зелената сделка на ниво ЕС, с политиката за ограничаване и в крайна сметка за затваряне на въгледобива и енергията, основана на въглища.
Зелената енергия е един от източниците за компенсиране на намаленията. Има сериозен интерес към района на Сливен в тази посока и това, което ние готвим като инициативи, е да предоставим по-големи общински терени за временно ползване за производство на електричество най-вече от фотоволтаици.
Вече сме в края на програмен период 2014 – 2020 г. Може ли да посочите по-мащабните проекти, реализирани с еврофинансиране на територията на Сливен?
Безспорно най-мащабният проект е този за интегрирания градски транспорт, който включва цялостна подмяна на автобусния парк, изграждане на нови 10 км велоалеи, за които споменах, ремонт на автобусните спирки в града, обновяване на базата на превозвача, закупуване на допълнително оборудване. Голяма част от проекта е изпълнена и създава изцяло нов облик на обществения транспорт на територията на града. Продължаваме и с подмяна на тролейбусите и закупуване на електробуси, което ще затвори кръга от обновяване на подвижния състав в Сливен.
Друг по-сериозен елемент от настоящия програмен период е образователната инфраструктура. Четири детски градини на практика претърпяха пълна промяна. Те вече разполагат с модерни спортни салони, помещения за музикални занятия, напълно са санирани сградите им, а някъде са изградени и нови. През този период построихме и изцяло нова градина. Мисля, че имаме едни от най-хубавите детски заведения като база в нашия град.
Разбира се, внимание заслужават и проектите за благоустрояване, като новия парк, който направихме по поречието на река Асеновска, обновяването на кв. „Република“ с паркови пространства и площадки за деца и спорт на открито.
Социалната част от дейността на общината също сериозно бе развита в настоящия програмен период. Бившето училище „Х. Димитър“ в кв. „Клуцохор“, което дълги години тънеше в разруха, вече е модерен дневен център за деца с увреждания. Общината изгражда и още един, което е сериозна подкрепа за хората, поели отговорността да отглеждат деца със специални потребности.
Стартира ли работата по изготвянето на Интегрирания план за градско развитие, който ще бъде в основата на развитието на общината през следващия програмен период? Може ли да посочите направленията, в които ще се развива общината? Започна ли подготовката на проекти, които да бъдат финансирани до 2027 г.?
Община Сливен работи активно по този много важен стратегически документ. До края на ноември ще можем да представим първоначален вариант, който да бъде обсъден с всички заинтересовани страни. Надявам се повече граждани, както и граждански организации, неправителственият сектор в различни области да се включат в публичната дискусия, защото наистина този план дава посоката за развитие на общината в следващите 5 години, дефинира основните направления, в които местната власт ще инвестира европейски средства. Като приоритети към това, което и досега развивахме, са подобряване на градска среда, транспорта, образователната и социалната инфраструктура.
Иска ми се да намерят място в плана и инициативи, свързани с икономическото развитие и създаване на по-добра 
среда за правене на бизнес в Сливен, така че да подпомагаме фирмите на територията на общината, да привличаме повече икономически активни субекти и това да помогне за повишаването на доходите на хората.
Община Сливен работи за намирането на инвеститори за изграждане на покрити паркинги и гаражи на частни терени или за учредяване на право на строеж върху общински места. Какъв е интересът за реализирането на такива съоръжения? Каква е нуждата от тях и доколко ще решат проблема с паркирането в града?
Паркирането без съмнение е проблем, който набира скорост. След инициативите, които предприехме в централната градска част, усилено мислим и за решаването му в големите жилищни квартали. Сега и в трите проекта за благоустрояване на комплексите, по които работим, е предвидено изграждане на голям брой паркоместа на открито. Освен това главният архитект на общината е определил терени или части от терени в тези квартали, които са отредени за строителство на покрити паркинги. При заявен инвеститорски интерес сме готови веднага да стартираме тръжните процедури.
Третото направление в тази посока е използването на поречието на реките в Сливен. Започваме такава инициатива и над р. Селишка – за изграждане на паркинг. Вече сме направили подобен над р. Асеновска (зад пазара). Завършихме и проект в близост до болницата. Водят се разговори за изпълнение на поне още един паркинг над реката. Надяваме се там да можем да привлечем частен инвеститор, така че да използваме пълноценно това пространство, което имаме, в интерес на гражданите.
В близост до АМ „Тракия” се обособява нова Индустриална зона, която вече има одобрен Подробен устройствен план. Може ли да разкажете повече за този проект – на какъв терен (като големина) ще се реализира, колко фирми ще могат да се възползват от новата зона, какви са очакванията за броя на новоразкритите работни места, за ефекта върху местната икономика?
Целият терен, по който работим като планиране в този район, е 2500 дка. 1500 дка от него са заети от самолетната писта на бившето летище и зоните, необходими за обслужването й. Смятаме да не разрушаваме пистата, за да може, ако някога има интерес към възраждане на тази дейност, съществуващата инфраструктура да бъде запазена. Предвиждаме временно да използваме този терен за производство на енергия от Слънцето с привличане на инвеститори.
Останалите 1000 дка, разпределени в 2 етапа, започваме да развиваме като индустриална зона. Това, което на този етап сме планирали, е обособяването на парцели между 10 и 40 дка за отделни инвестиции. Анализът, който сме правили, показва, че това са оптималните параметри за разгръщане на производство с около 500 заети в едно предприятие. Разбира се, всичко е въпрос на конкретно инвестиционно намерение.
Ние искаме да създадем продукт – дали ще го наречем „индустриална зона“ или „терени за инвестиции“, които да са напълно готови за инвеститор, който желае да реализира своя икономически проект. Нашата амбиция е да излезем на пазара на такива площи с продукт, който е от най-високо качество в България, т.е. терен, напълно подготвен с всички комуникации за реализиране на инвестиции.
Какъв е резултатът от изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) при Вас? Трябва ли програмата да продължи?
Като цяло удовлетвореността на хората е много висока. Разбира се, винаги има и такива, които не са доволни заради обекти, които се движат по-бавно или имат забележки, които изпълнителите трябва да отстранят. Но като цяло резултатът е, че всички 51 сгради, които бяха предвидени за саниране, са или готови, или във фаза на реализация и предстои съвсем скоро да бъдат завършени и предадени.
НПЕЕМЖС достига до много голям брой хора и истината е, че без този механизъм нямаше никаква друга възможност за инвестиране в големите жилищни сгради. Според мен това е много добра програма на държавата и с оглед енергийната ефективност, и от гледна точка намаляването на сметките и повишаване на комфорта за хората. НПЕЕМЖС е от огромно значение и за стимулиране на икономиката, на местния бизнес. Така че моето категорично мнение е, че тя трябва да продължи.
Как работите с Областното представителство на КСБ в Сливен? В какви направления виждате възможности за развитие на сътрудничеството?
Със структурата на КСБ в Сливен работим много добре, редовно провеждаме срещи. Ние запознаваме членовете на Камарата с всичко, което предстои да се прави в общината, търсим тяхното мнение за това как те виждат приоритетите, какво според тях би било и най-добре и най-ефективно да се прави за града и общината. Радвам се, че имаме такива добри отношения.
В Сливен има много солидни и сериозни фирми от всички сфери на строителството и ние много разчитаме на тях.
Каква бихте искали да видите общината в края на мандата?
Бих искал да видя Сливен и населените места от общината като много добро място за живот, за отглеждане на деца с пълната палитра от услуги, които трябва да предлага местната власт, и съвременни условия, които създава администрацията. Най-вече добро място за реализация на гражданите, за получаване на добри доходи, така че да задържаме и да привличаме хора в Сливен.
Истината е, че българските градове и общини се конкурират с всички градове и региони в Европа за това да предложат добри условия и стандарт на живот на хората. На мен ми се иска ние да ставаме все по-добри в тази конкуренция и да започнем да я печелим.
В. „Строител” и НСОРБ реализират рубриката „Кметовете говорят”. Каква е оценката, която Вие давате на тази инициатива, както и на ролята на изданието?
Съвместната рубрика е много добра от гледна точка на това, че общините, от една страна, са най-близо до хората, от друга – те са институциите, които възлагат най-много обекти, от които хората се възползват. В този смисъл мога да кажа, че сме един от най-големите партньори на строителния бизнес. Затова съм сигурен, че колегите – кметове на общини, могат да разкажат много неща и за възможностите в сферата на строителството, и за проблемите, които срещаме.
