Трън – с потенциал за развитие на туризма

Цветислава Цветкова e магистър по педагогика, но професионалният й опит е както в сферата на образованието, така и в областта на социалното подпомагане. Тя е била началник-отдел „Закрила на детето“, директор на центровете за настаняване от семеен тип, социална рехабилитация и интеграция в Трън.

От 2012 до 2017 г. е зам.-кмет в община Трън. След частичните избори през 2017 г. е избрана за кмет. През 2019 г. гражданите й гласуват доверие за втори мандат.

Г-жо Цветкова, за уменията на трънските майстори строители са се носели легенди през вековете. Те са построили 8 манастира и 26 църкви в района. С какво друго се характеризира общината?

Трън се намира в северозападната част на област Перник, в Югозападна България на границата с Република Сърбия. Вътрешните й граници са с общините Трекляно (Кюстендилска област), Брезник и Земен (Пернишка област), Драгоман (Софийска област). Обхваща котловините по поречието на р. Ерма – живописното Знеполе, и планините от другата част, наречена Краище.

Град Трън е административен център на общината, която е с население от 4288 души и разположена върху територия от 573 417 дка.

Трънският край е сред най-интересните в културно-историческо отношение, и то не само в България, но и в Европа. Неповторимата и уникална специфика на района се определя от действието на редица природно-географски фактори, а пейзажът му придава сурова и своеобразна красота. Климатът е изключително здравословен – студена зима, прохладно лято, обикновено слънчева есен. А въздухът е кристално чист.

Общината има над 52 населени места. Подготвяте ли се за зимния сезон? Какво е състоянието на пътната мрежа към селата, вътре в тях? Успяхте ли да реализирате различни благоустройствени дейности в активния строителен сезон?

На територията ни има 113 км четвъртокласна общинска пътна мрежа и 7 трасета на републиканска инфраструктура, включително II-63 за ГКПП Стрезимировци. Уличната мрежа в Трън и селата е 103 км. Ясно е, че община с малък бюджет като нашата трудно би могла да осигури поддръжката на пътната инфраструктура, и поради това кандидатстваме при всяка възможност за външно финансиране. В предишния програмен период 2007 – 2013 г. по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) успяхме да извършим рехабилитация на такава в 8 села. В момента се изпълнява проект за ремонт на четири улици в общинския център и една в с. Филиповци, също с финансиране по ПРСР по мярка 7.2.

Средствата, които можем да заделим по капиталови разходи от бюджета, са крайно недостатъчни за покриване на огромните ни потребности. Надяваме се всички заложени строителни дейности в инвестиционната ни програма да бъдат изпълнени качествено и в срок през пролетта, независимо от забавянето на процедурите поради извънредното положение. Има избрани изпълнители и сключени договори, които поетапно се реализират.

Развитието на общината е в пряка зависимост от инфраструктурните проекти. Подобряването на качеството на живот в населените места е приоритет на общинското ръководство и работата на администрацията е в посока на развитие на инфраструктурата както чрез изпълнение на проекти с донорско финансиране, така и чрез разумно използване на парите за капиталови разходи и местните приходи. Както казах, възможностите ни са ограничени. В тази връзка е важна местната инициатива на гражданите, инвестициите в строителство от местния бизнес, насърчаване на идеи чрез по-качествени административни услуги и т.н.

По отношение на подготовката за снегопочистването в зимните месеци е в ход обществена поръчка за определяне на изпълнител. Договорите покриват календарна година, така че се надяваме зимата да не ни изненада.

Строителството на туристическата инфраструктура също би подпомогнало развитието на територията.

Най-атрактивният феномен в общината е Ждрелото на р. Ерма. През 1961 г. то е обявено за природна ценност с цел опазване на уникални скални образувания. Ждрелото е най-голямата туристическа забележителност в Трънско – включено в списъка на 100-те национални туристически обекта. В местността на забележителността е изградена екопътека, минаваща през изкуствено прокопан тунел през едната скала и водеща до обзорна площадка, издигната на отсрещната скала.

На 14 октомври (Петковден) се провежда традиционният празник на Трън. На този ден се прави курбан до скалния параклис „Света Петка“. В последните години с развитието на поклонническия туризъм параклисът се посещава все по-често и от хора от по-далечни региони. Той се намира на километър и половина от центъра на града в посока с. Стрезимировци и е естествена пещера. Над скалния параклис има стълби, които водят към хълма и големия кръст, поставен над скалата. Оттам може да видите като на длан цялата прекрасна гледка на Трънския край.

Публичната туристическа инфраструктура, построена от общината, в последните години спомогна за промяната на външния облик както на Трън, така и на националния туристически обект Ждрелото. Проектът за реновиране на централната градска част, изграждането на парк за отдих на Ждрелото, приключенският център, поддържането на музейните сбирки в селата Бусинци и Студен извор са част от действията на местната администрация в тази посока.

За обектите за настаняване и заведенията за хранене общината може да предоставя само регистрационни и разрешителни услуги. Тези дейности са частна инициатива както на местния бизнес, така и на външни инвеститори.

С оглед на факта, че общината притежава потенциал за развитие в областта на туризма, правим непрекъснат мониторинг на икономическите тенденции и фактори, които определят неговото позициониране в икономическото и развитие.

Географията на района предполага наличието на хубава питейна вода. Какво е състоянието на ВиК мрежата?

Водоснабдяването на община Трън също е наша отговорност, за която не спираме да работим. Ежегодно чрез капиталови средства се извършват ремонти и подмяна на водопроводи в селата, частични ремонти на канализация и др.

 Големият проблем на града е изграждане на сигурен довеждащ водопровод. Има изработен проект, но намирането на финансиране все още е проблем. Водоизточникът, от който водоснабдяваме Трън, е извор в с. Банкя, дебитът му е достатъчен, но водопроводът често аварира и предизвиква свлачища по пътя за селото. Ако не се подмени, може да се стигне до водна криза в най-голямото селище на общината.

Как парите на европейските данъкоплатци подпомагат населението на община Трън? Какво предстои в тази посока?

Община Трън има капацитет и нееднократно е ползвала механизмите на европейското финансиране или друго. През миналия програмен период бяха изградени обекти за над 20 млн. лв., но в края на настоящия 2014 – 2020 г. не може да се похвалим с толкова добър резултат. Единствената възможност ни остана ПРСР, но там критериите не стимулират общините с малък брой население.

Предстои разработването на плановете за интегрирано развитие на общината (ПИРО) за периода 2021-2027 и реализацията на нови цели за развитие.

С каква база разполага образователната инфраструктура?

В общината има едно средно училище и една детска градина. Състоянието на материално-техническата база на двете учебни заведения – СУ „Гео Милев” и ДГ „Ален мак” в Трън, е добро. Те са разположени в сгради общинска собственост, ремонтирани са и предоставят чудесни условия за ползване от малките палавници и от нашите ученици и преподаватели.

Децата, посещаващи СУ „Гео Милев”, към настоящия момент са 268. През 2013 г. са реализирани мерки за енергийна ефективност на училището, като ремонт е извършен на външната фасада и покрива. То е със сменена дограма. Класните стаи са обзаведени и оборудвани за обезпечаване на нуждите на нормалния образователен процес. Вътрешните пространства на сградата са в добро състояние, но има възможност то още да бъде усъвършенствано.

Питомците на ДГ „Ален мак” са 90. Тази година там се приложиха мерки за енергийна ефективност, закупен беше котел за отопление на пелети, сменена е дограмата. По отношение на обзавеждането и оборудването на помещенията има още какво да се желае, но все пак родителите са доволни, че всичко е съобразено с възрастта и нуждите на техните деца.

Осигурен е ученически автобус, който превозва от селата всички посещаващи двете учебни заведения в Трън.

Природата във Вашия регион предоставя условия за развитието на специфичен поминък, свързан главно със скотовъдство, планинско земеделие и грънчарството. Бихте ли казали няколко думи и за Бусинската керамика?

Аграрният сектор е най-силно застъпен в икономиката на общината. Селскостопанското производство е свързано основно с отглеждането на пшеница, есенен и пролетен ечемик, овес, картофи, маслодаен слънчоглед, рапица и царевица. Отчитаме и засилен интерес към регистрация на земеделски производители. Те проявяват желание да ползват земи от общинския поземлен фонд.

На нашата територия животновъдството е свързано с отглеждането на едър и дребен рогат добитък и пчеларство, като за всичко това постепенно се изграждат обслужващи помещения, огради и прочие.

Трънчани имат традиции в производството на кисело мляко от различни домашни животни. Уникален е приносът на д-р Стамен Григоров от с. Студен извор, който през 1905 г. за пръв път описва млечно-киселия микроорганизъм, предизвикващ ферментацията, необходима за получаване на българското кисело мляко. Първоначално записва млечно-киселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилусбулгарикус“ в чест на родината на неговия първооткривател. Имаме музей на киселото мляко, който се намира в с. Студен извор. На първия етаж е разположена битова стая, която представлява традиционна вътрешна уредба на една типична българска къща от средата на XIX век. На втория са разположени библиотека и изложбена зала.

Етнографският музей „Бусинска керамика“ е изграден през периода 1978 – 1983 г. Главен инициатор за създаването му с принос за популяризиране на Бусинската керамика е един от най-изявените потомствени майстори Петър Гигов. Етнографската експозиция включва много оригинални експонати на традиционна местна керамика от стари майстори. Присъства и модерна керамика в духа на бусинските традиции от съвременни художници. Сега в музея се съхраняват стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и др. В него се пази и над 100-годишната пещ, на която са работили майсторите Костадин и Петър Гигови.

Особено характерни за Бусинската школа са т.нар. рокатки – съдове за носене на едно или две ястия, и оканичета – ритуални малки стомни за вино и ракия, както и крондирът – уникална стомна с дупка по средата. Смесването на глината е една от технологичните тайни на майсторите, които правели изделията си звънящи при почукване и използвали за багрила само местни руди и материали.

Реализирате ли съвместни проекти със Сърбия по програмата за трансгранично сътрудничество (ТГС)?

Поддържаме добросъседски отношения с всички граничещи с нас сръбски общини. През годините сме изпълнили над 15 съвместни проекта по ТГС, предимно меки мерки. По партньорски проект с община Димитровград е изграден паркът за отдих в местността Ждрелото, превърнал се в любимо място за уикенд както за трънчани, така и за туристи от страната. С община Бабушница се организира ежегодно съвместно изкачване на връх Руй. С водещи партньори общините Сурдулица и Търговище бяха изпълнени по-голямата част от проектите по повишаване на капацитета на администрациите, изработване на проекти и др.

Бяхме партньор и на проекта за строителство на пътя за манастир „Св. Богородица” – с. Паля в Република Сърбия. Добросъседските отношения са както на ниво администрация, така и между училищата и неправителствените организации.

Наближава Димитровден – празникът на строителите. Поддържате ли контактите с Областното представителство на КСБ в Перник?

Димитровден е тачен празник в общината, отбелязва се като традиционен събор в няколко трънски села и е свързан със завръщането на гурбетчиите по родните места.

Областното представителството на КСБ в Перник оказва методическа помощ на общината чрез кореспонденция по въвеждане на измененията в нормативната база, чрез насочване към експерти и др. Впрочем – да използвам повода и да честитя предстоящия празник на строителите и на всички останали Ваши читатели.