Кметът на Сапарева баня Калин Гелев: Градът е като една строителна площадка
Сапарева баня - малък модел на красива България
Г-н Гелев, на официалната страница на Сапарева баня пише, че тя е един малък модел на красива България. Какво Ви кара да се чувствате горд, че вече втори мандат управлявате тази община?
Уникалната минерална вода с единствения по рода си на Балканския полуостров гейзер - истински природен феномен, е нашата гордост, която се стараем да използваме правилно и целесъобразно, за да могат чрез нея и нашите жители, и инвеститорите, които никак не липсват, да развиват бизнес. Водата заедно с природните дадености на нашия регион и умереноконтиненталният климат са фактори, които благоприятстват за целогодишен туризъм.
За успешното му развитие обаче е нужно да има и малко помощ от местната власт.
За хората от общината не е тайна, че аз идвам от бизнеса и много добре знам какво е да се бориш, да преодоляваш кризи - и финансови, и други… Посетил съм почти всички държави на Европейския континент и имам поглед върху света и визия за нашия град и за общината, знам накъде вървим и къде искаме да стигнем.
[caption id="" align="alignright" width="494"]
Тук се появиха над 150 различни обекта за настаняване. Става дума за ново строителство на къщи за гости, вили, малки семейни хотели. Догодина очаквам да отворят за посетители и новите „перли в короната” на нашия град – два петзвездни хотела, чието изграждане приключва. Кризата малко попречи на инвеститорите, но вече всичко е на финал. Ние като администрация винаги стоим здраво зад идеите на предприемачите и правим всичко необходимо, което зависи от нас, за да продължава тяхната дейност безпроблемно и да има развитие.
Как виждате Вие развитието на туризма?
Близостта на столицата и съседните държави на запад и на юг способстват за добър туристопоток. На мен ми се иска да работим така, че хората тук да идват за по-дълъг престой. Това, разбира се, се постига не само с усилията на кметския екип, а и с усърдието на собствениците на хотели и ресторанти. Ще Ви призная, че сред нашите граждани битува едно разбиране, че туристите трябва да дойдат и да оставят парите си и едва ли не са ни длъжни. Тази позиция не е печеливша. На първо място е гостоприемството, а после онова, което Бог е дал на Сапарева баня.
[caption id="" align="alignleft" width="450"]
Всички трябва да разберем максимата, че ако искаш да развиваш бизнес или да управляваш община, трябва 24 часа да си на разположение на хората. Това го казвам от собствен опит. Сега например като кмет знам наизуст телефоните на ВиК, на ЧЕЗ, на другите служби и звъня по всяко време при необходимост.
[caption id="" align="alignright" width="339"]
Едно спиране на тока, както имахме по-рано такива ситуации, е огромен проблем за всички - за строители, за ресторантьори и т.н. Както знаете, с минералната вода ние отопляваме обществените и социалните сгради и едно спиране на тока води до сложни пренастройки на помпите, които я тласкат.
Вие сте сред много малкото общини, в които ВиК остана общинско дружество. Защо направихте този избор?
Да, ние не членуваме във ВиК асоциация, за което постоянно ни критикуват. Но лично моето виждане е, че един дом се стопанисва много по-добре, когато е собствен.
Тази ситуация обаче не Ви ли пречи за усвояване на средства от ОПОС?
Ако един проект по ОПОС бъде добре подготвен и поднесен по подходящ начин, затруднения няма да има.
[caption id="" align="alignleft" width="378"]

А какво е състоянието на ВиК инфраструктурата?
В сравнение с други общини нашата е много добра. Друг е въпросът, че местните хора не оценяват какво богатство е водата, която имат, и я мислят за даденост. Цената на ВиК услугата при нас е изключително ниска и общинското дружество няма как да формира печалба. И все пак в общинския център 85% от водопроводната мрежа са подменени. По улиците и площадите ни функционират непрекъснато към 120 чешми. И да Ви призная, трудно мога да убедя съгражданите си, че това е богатство, че трябва да се контролира разходът.
Мрежата и в града, и в селата се подменя поетапно. През миналия мандат завършихме ремонтите на улици в Овчарци и в Ресилово. За Овчарци изградихме нов резервоар за 180 куб. м питейна вода. Съществуващият до този момент беше за 60 и в много лошо състояние. Цялото строителство беше около 300 000 лв. и го реализирахме със средства от общинския бюджет.
Предстои и пускането в експлоатация на резервоар за питейна вода от 4000 куб. м в курортно селище Паничище. Той е в местността Черната скала на пълноводната р. Горица. Съвсем скоро по уверението на управителя на ВиК дружеството ще започнем 72-часовите проби.
Паничище има статут на село, което улеснява строителството, има ли обаче кандидати? Продължава ли тенденцията да идват руски инвестиции?
Преди десетина и повече години, когато в цялата страна имаше бум на изграждането на хотели, действително интересът беше основно от граждани на Русия. Впоследствие обаче повечето от тях се оттеглиха, като отдадоха обектите под наем, а в момента предимно българи проявяват желание да купуват хотели или да строят. И това е още един фактор за доброто бъдеще на нашата община.
А канализацията, достига ли тя до всяка къща във Вашата община?
Засега имаме проблеми с инфраструктурата в новите квартали на Сапарева баня, където трябва и канал, и водопровод. Готови са проектите на специалисти от Благоевград и поетапно започваме необходимото строителство според средствата, които имаме. Ще отбележа, че в тези нови квартали има построени прекрасни еднофамилни или по-големи къщи и трябва да решим сериозния проблем с пречиствателно съоръжение. Сигурно си спомняте, че в предишния програмен период ПСОВ за населени места под 10 000 е.ж. не бяха допустими. Разбира се, през всичките години не сме спирали да обясняваме на различни равнища на държавната администрация, че Сапарева баня е едно изключително перспективно място, което не бива да бъде пренебрегвано.
Как се отрази на финансите Ви кризата с COVID-19?
Много зле. Приходите ни намаляха с 50%, сега съм предприел поредица от срещи с хората от бизнеса и навсякъде повтарям, че не може до безкрай да продължават да не плащат данъци. Да, в началото на пандемията имаше решение да облекчим фирмите и тогава всички бяха доволни. Но в крайна сметка предприемач означава да гледаш и мислиш с няколко хода напред, да можеш да покриеш непредвидени разходи. Общинският бюджет не е бездънна яма. Обяснявам, че данъците се връщат на хората като услуга. Отвсякъде идват искания за съфинансиране – ремонт на детската градина, поликлиниката, обекти на инфраструктурата.
[caption id="" align="alignleft" width="315"]

Да коментирате състоянието и на пътищата?
Наскоро асфалтирахме дванадесет улици и изградихме едно много необходимо кръгово кръстовище. В момента чрез финансиране от ДФ „Земеделие” извършваме основен ремонт и реконструираме три улици в града, вкл. и тротоарните пространства. Проектът е по Програмата за развитие на селските райони на стойност 1 017 381 лв. От тях 865 хил. са безвъзмездни.
Аз много пътувам и обичам да минавам през други малки населени места, за да разгледам как е при тях. Е, има разлика в наша полза определено, макар че трудно мога да убедя в това онези мои съграждани, които все още очакват и тяхната улица да бъде обновена.
Основен закон за мен при подбора на улиците за асфалт е да имат изградена ВиК инфраструктура, та поне за 10 години да няма разкопаване. Иначе хвърляме парите на вятъра. Имам в момента една разправия в село Сапарево. Един имот се препродава няколко пъти през годините и сега последният собственик настоява да го свържем с канализационната мрежа, т.е. да разкопаем готовата улица. Е, отказах му, да си построи изгребна яма, а след пет години да заповяда…
Сапарева баня е малко градче, но имате няколко строителни фирми. Успяват ли те да са конкурентни при обществените поръчки?
Успяват и имат достатъчно обекти, дори се оплакват от недостиг на кадри. Казах Ви, че сградното строителство тук върви с пълна сила. Сапарева баня е като една строителна площадка. Фирмите работят и като подизпълнители, както е в случая с големия ремонт на улиците в общинския център.
Тази година имаме над 45 разрешителни за строителство на физически и юридически лица. Това е показателно за развитие на бранша. Изграждат се четири хотела в града, на Паничище още два. През ПРСР имаме сериозно строителство на хосписи, към 12 на брой. И още един феномен, породен от кризата - мнозина нашенци се прибраха, основно от столицата, и започнаха солидни ремонти на бащините си къщи.
Грижата на общинската администрация за образователната система, за социалните и здравните заведения?
През ДФ „Земеделие” базите на детските градини в Ресилово и Овчарци са преобразени. Година и половина с училищните автобуси возехме децата от селата към града, а сега е обратното, за да финализираме ремонта на детското заведение в общинския център. Добре е все пак, че общината ни е компактна, от 4 до 7 км са отстоянията между населените места.
[caption id="" align="alignright" width="502"]

Какви инфраструктурни проекти планирате в близко бъдеще?
Нещо много интересно, което е моя амбиция и мечта. Да превърнем в пешеходна зона пространството от старата минерална баня и гейзера до общината. Ако искаме да сме курортен център, трябва задължително да имаме и ние нашето „стъргало“. И с удовлетворение мога да кажа, че благодарение на новия ни главен архитект Владимир Чангулов вече работим по въпроса. Той е преподавател в УАСГ и със съдействието му общината стана партньор на катедра „Градоустройство” при Архитектурния факултет на УАСГ в модула „Проект за градско развитие”. По него студентите от специалност „Урбанизъм”, образователна и квалификационна степен „бакалавър” трети семестър, ще разработят идейни проекти за пространството. Ние ще им предоставим и реалната задача, и материали за разработка, ще им осигурим достъп и възможност за анализиране на моментното състояние чрез посещения на място и провеждане на теренни проучвания.
Впоследствие предложенията ще отидат на обществено обсъждане и ще се избере най-добрият вариант или ще се комбинират отделни елементи. Очаквам да бъдат генерирани свежи идеи.
Вашата община има възможност да се възползва и от програмите за трансгранично сътрудничество. Това предполага и развитие на определени проекти със съседите от Северна Македония и Република Сърбия?
Вече реализирахме един проект за балнеоложки туризъм - за реконструкция, първи етап, на парка „Николай Хайтов” в общинския център. Трябва да призная обаче, че сътрудничеството с общини от западната ни съседка върви доста трудно. Пет или шест проекта имахме с Босилеград за реконструкция на училища, но работата се разми. Те не пожелаха да се съобразят с изискването проектите да са реципрочни от двете страни и ни провалиха.
Какво още си мечтаете да се случи на Сапарева баня, кмете?
Да се появи нашият Симеон Пешов – вечна му памет! Много благородно завиждам на колегите от Самоков за това, което Вашият почетен председател направи в Белчин. С културно-историческия комплекс „Цари Мали град“ той не просто създаде нещо красиво, но и даде тласък за развитие на целия регион. Ние също имаме древна история и забележителна археология, която обаче попада във възстановен имот и собственикът не желае да се съгласи на размяна, което да ни позволи да я разкрием и развием като туристически обект.
Впрочем, нека само да вметна, че през изминалата седмица в. „Строител” стана за трети път „Медия на годината” на НСОРБ…
Това е чудесно! Вие отдавна си партнирате със сдружението, рубриката за общините е популярна и явно търпи подобаващо развитие.