КЛИСУРА – една българска светиня, която отстоява мястото си днес

Генка Тодорова е родена в Пловдив. Отраснала е в с. Граф Игнатиево. Завършва техникум по механотехника в Сопот (сега Професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов“). Дипломира се в специалност „Финанси и кредит“ в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Свищов. Там специализира и „Банково дело“. Професионалният й път е свързан с Клисура. От 1982 г. работи 16 години в местния Дървообработващ завод, който е към Вазовските машиностроителни заводи. След това е преподавател по професионална подготовка в ПГ по икономика „Тодор Генчов Влайков“ в града близо 18 години. Втори мандат e кмет на Клисура.

[caption id="" align="alignleft" width="492"] Сградата на кметството[/caption]

Г-жо Тодорова, карловска Клисура е светиня за всеки българин и определено заслужава по-особено отношение както от местната управа, така и от самите граждани. Градският Ви парк около паметника на Боримечката е най-посещаваното място, как го поддържате?

Разбира се, не може да говорим за Клисура, без да споменем извисяващия се над града монумент, дело на Методи Измирлиев. Истинското име на клисурския въстаник и командир на черешовата артилерия е Иван Танков. Неговият подвиг и саможертва са запечатани в редица български творби и картини, сред които и романът на Иван Вазов „Под игото“. Паметникът е разположен в местността Шайковица, мястото на втората бойна позиция на въстанала Клисура. От тук Боримечката гръмогласно известява, че ще бъде даден първият изстрел от черешовото топче, и предупреждава клисурци за настъпването на ордите (над 2000 човека) на Тосун бей. Това е емблемата на нашия град, защото е и на входа на града при влизането от пътя София - Бургас и е задължителната „спирка” на всеки гост, организирана туристическа група или просто преминаващ човек. Целият парк е в много добро състояние.

Има какво да се желае обаче за другия ни монумент – този в местността Зли дол, където също са били разположени позиции на клисурските въстаници. Там има належаща нужда от строителни дейности – ремонт, реставрация, укрепване. Самото място е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения през Априлското въстание, което нашият град губи в неравен бой срещу жестокия поробител през кървавия април на 1876 г.

[caption id="" align="alignright" width="462"] Жп гара Клисура[/caption]

За укрепителните дейности по този обект не можем да кандидатстваме по европейски проекти поради една бюрократична причина, която засега не можем да преодолеем. Монументът е върху необщинска собственост, земя на Държавния горски фонд. И нямаме право изобщо да внесем предложение. Вероятно с основание. Но какво е българското основание този казус да не се решава толкова години, никой в Клисура не се наема да коментира…

Още повече че състоянието на паметника е буквално опасно, има плочи, които може да паднат всеки момент. Ще съм истински щастлива - аз и моите съграждани, ако до края на мандата той бъде обновен и консервиран. Ще повторя – това е знаково място за клисурци, там е била батареята с черешовите топчета. Тях вече ги няма, но аз поръчах направата на три копия, за да можем да възстановим паметта на хората. На 10 януари 2020 г. се навършиха 142 г. от освобождението на нашия град. Априлското въстание може да се определи като началото на края на Османската империя и местните родолюбци дават немалко за него. Клисура е селището с най-големите материални щети по време на този всенароден бунт. За пълното разорение на града свидетелства фактът, че когато войските на ген. Комаровски идват, тук има оцеляла само една къща – Червенаковата, където отсяда щабът.

 

[caption id="" align="alignleft" width="354"] Реновираният храм „Успение Богородично“[/caption]

Нека сега да влезем в днешния ден – градът изглежда подреден, чист, приветлив. Или така е само в центъра?

Не е само в центъра. Китното ни подбалканско градче в голямата си част е с добра пътна мрежа. Но заради нивелацията не полагаме асфалт, който силните води при обилни валежи непременно ще подкопаят, а залагаме на паваж и на бетонни плочи. На гостите ни винаги е любопитно как огромните камиони с дърва за огрев за зимата пърпорят по склоновете, а шосетата си остават здрави. То е и защото, когато ги правим, първо подготвяме основите да са много стабилни.

В миналия мандат реновирахме изцяло три от улиците с бетонни ивици 50 на 30 см, които са дълговечни. Имаме изградено улично осветление с енергоспестяващи крушки и смея да твърдя, че и през нощта в Клисура сякаш е ден…

 

Град в обятията на две планини, които се разделят от т.нар. Селски дол. От Стара планина и от Средна гора би трябвало да има достатъчно каптажи за планинска питейна вода?

Особената радост за нас е, че община Карлово, към която сме ние като кметство, включи Клисура в един проект по ПРСР за подмяна на питейния водопровод. Старият е строен преди повече от 80 години с прословутите етернитови тръби на доброволни начала и със средства от населението. Преди 10 години беше подменен частично и сега продължаваме. Тази пролет положихме 1620 м.

Предстои и втори етап от реконструкцията, но още не е ясно кога точно.

 

Вашият град административно е към община Карлово. Как се справяте с финансирането?

[caption id="" align="alignright" width="478"] Паметникът на Никола Караджов[/caption]

Кметството ни разполага с делегиран бюджет, който се утвърждава от Общинския съвет, но той е разчетен да покрива постоянните ни разходи - заплати, електроенергия и т.н. Там няма параграф „ремонт на улици” примерно. Нямаме юридическа самостоятелност и не можем да кандидатстваме по европейски програми. В Карлово е отделът, който се занимава с различните проекти и програми и преценява кое за къде да е. Но благодарение на доброто ни сътрудничество с кмета на общината д-р Емил Кабаиванов частично и до нас достигат средства от ЕС. Сега например на дневен ред е саниране на детската градина.

В Павурджиевата къща в центъра на града, в която на 15 януари 1876 г. се създава Клисурският революционен комитет, ще бъде реновирана розоварната. Там някога Христо Попов, Петър Павурджиев, Христо Труфчев, Христо Драганов и Стефан Пачеков стават първите съзаклятници на Априлското въстание. Сега върви процедура по обявяването на обществената поръчка. След изпълнението на проекта сградата ще стане още по-привлекателна за туристите.

В популярния в цялата страна екокомплекс пък като частна инвестиция приключи проектирането на друга розоварна, която ще бъде предимно с атракционна цел, защото не бива да се забравя, че от нас на изток започва Розовата долина и че през 1800 г. е документирано началото на производството на розово масло в Клисура.

И двете съоръжения ще бъдат действащи, но в скромни мащаби.

 

[caption id="" align="alignleft" width="523"] Завършен е ремонтът и на местната професионална гимназия[/caption]

Казахте, че ще реновирате детската градина, какво е състоянието на училищните сгради?

Макар и малък град, ние имаме три учебни заведения. Забавачката е с два филиала в съседни села. ОУ „Христо Г. Данов” и Професионалната гимназия по икономика „Тодор Влайков” се помещават в една сграда и мога да декларирам, че базата е изключително добра – санирана, с нова дограма. Нека да напомня, че това училище е построено изцяло с ентусиазъм, личен труд и дарителство на тукашното население. Днес то е единственото с направление „Икономика” на територията на Карлово и съседните общини. Във всяка една стая има мултимедия, компютърното обезпечаване е на 100%.

Като учител по призвание и образование мога да преценя, че бившите ми колеги се справят и в условията на COVID кризата. Учениците от социално слабите семейства бяха снабдени с таблети още в началото й и занятията не прекъснаха и за ден.

 

Икономиката, безработицата, миграцията – все понятия, които са в дневния ред на всеки кмет. Вие сте близо не само до Карлово, но и до Пловдив. Как Ви се отразява този факт?

Клисура е западната порта на Стремската долина. Ние сме и най-отдалечени от общинския център и това е сериозен социален и демографски проблем. Нямаме дори аптека, да не говорим за заводите на военната промишленост, които работеха, а сега са разкулачени сякаш след бомбардировка. Повече от 30 години е затворен и прочутият ни килимарски цех, в който ръчно се изработваха персийски килими. Хората мигрират към Карлово, големите градове и чужбина и ето никой фармацевт не иска да вложи парите си в отварянето на аптека за малкото останали жители.

Живописен град, романтично място, силна и славна история, но днешният живот иска още нещо – работа за родителите и грижи за децата. Първото няма как да осигурим със силите на кметството. Младежите ни са или по големите съседни градове, или в чужбина. И моите деца живеят и работят в Карлово…

Добре поне, че функционира Държавното лесничейство, за което в Професионалната гимназия разкрихме паралелка „Горско стопанство и дърводобив”.

 

[caption id="" align="alignleft" width="514"] Центърът на града с читалището и детската площадка[/caption][caption id="" align="alignright" width="346"] Павурджиевата къща[/caption]

Да поговорим за туризъм. Клисура е привлекателна дестинация не само за любителите на историята. Какво прави общината, за да подпомага бизнеса и да привлича гости?

Най-голям и като база, и като възможности за целогодишно посрещане на гости е нашият екокомплекс. Фантастично строителство на малки къщички с всичко необходимо, тераси с изглед към планината, обширни поляни, малък зоокът и детски площадки, стопаните са помислили за всичко. Развит е и караванинг туризмът.

В града имаме реновиран хотел, няколко къщи за гости, уютни заведения за хранене, но в момента и тук, както навсякъде, хотелиерите изпитват сериозни трудности.

 

Няколко думи и за това строи ли се тук?

То всичко, за което говорихме дотук, е строителство. И водопроводната мрежа, и паветата по улиците, и санирането все се прави с усилията на нашите майстори, които сега, по Димитровден, честваха и своя професионален празник. Но Вие явно питате за жилищното строителство, защото при обиколката из града сте видели новите еднофамилни къщи.

Малко се строи в Клисура. Хората предпочитат да стегнат бащините си къщи, за да ги използват като вили. И това е икономически обосновано. Младите няма да се върнат за постоянно в родния град, защото вече са се устроили - и с работа, и с жилища, в по-развити икономически региони. Но все пак за останалите семейства направихме една хубава детска площадка с всичко необходимо за забавление, а за по-големите монтирахме няколко фитнес уреди. Това стана с финансиране по ПУДООС за около 10 000 лв.

Има и още един феномен – хората продават наследствените си къщи, които се купуват основно от столичани и пловдивчани, бягащи от шума и динамиката на големия град за уикендите. Но те си плащат данъците по местоживеене и не се броят, населението на Клисура прогресивно намалява.

Много ми се иска да поговорим и за опазването на природата, защото дори нямаме ПСОВ. И сам виждате – прекрасно разположение, чисти и подредени дворове, но и септични ями в тях. Разбирам, сложна денивелация, но в XXI век една историческа светиня би трябвало да изглежда поне малко като… Швейцария. Затова мечтата на всеки кмет е в неговия град да се строи.

[caption id="" align="aligncenter" width="711"] Паметникът на Боримечката с панорама към града[/caption]