Община Чавдар – българският първенец по усвоени средства от Европа

Григор Даулов e завършил бакалавърска степен по социология от Софийския университет. От там е и магистър по публична администрация.

Професионалният му опит е свързан с работа в община Чавдар. От 2005 г. до 2019 г. заема различни длъжности в местната администрация, последната от които е директор на Дирекция  „Териториално устройство и развитие”. Кмет първи мандат.

Г-н Даулов, на 12 октомври 2020 г. в резиденция „Бояна” Вие получихте наградата на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) в категория „Принос за развитието на местното самоуправление”, а нашият вестник стана носител на титлата „Медия на общините”.

Поздравявам екипа на Вашия вестник, който аз професионално следя повече от 10 години. Вашата награда от Сдружението  е напълно заслужена. Това се споделя и от други мои колеги в страната, защото отдавна сте се превърнали в ценено място за дискусии върху проблемите на местната власт. Много често това става и през призмата на ангажиментите на самата строителна общност.

Във в. „Строител” могат да се прочетат публикации за наши постижения, които рядко намират място в други медии.

Що се отнася за наградата за община Чавдар, за която благодаря на Националното сдружение, то тя е плод на постоянните усилия на кметската администрация главно в лицето на моя предшественик Пенчо Геров. Ние станахме признат модел на устойчиво местно самоуправление на малка община. Факт е, че селището придоби нов облик, което е и заслужена награда за усилията на управленци, бизнес, големите промишлени предприятия от миннодобивния отрасъл, както и на цялото ни население.

А колко са Вашите успешно реализирани европейски проекти и какво Ви предстои?

Наистина много са проектите, които през годините сме реализирали. Само тези с финансиране от оперативните програми вероятно са към трийсет и вече не ги броим… Успяхме да „напипаме” най-добрия механизъм за печелене на такива, които да създават работни места, устойчивост, да са ефективни. Говоря основно в областта на инфраструктурата, но това се отнася също за туризма, за образованието, за социалните услуги и прочие.

Няма как да не отдам заслуженото и на сътрудничеството ни с двете съседни предприятия, откъдето получаваме концесионни възнаграждения. Става дума за „Дънди Прешъс Металс – Челопеч” и „Елаците Мед” АД. Със средствата, които получаваме от тях, имаме възможност за съфинансиране. Когато нашите усилия се материализираха в успешни класирания, постепенно започнахме осъществяването на програма за по-добър живот на хората.

Ще се спра на ВиК сектора и работата на администрацията за преодоляване на различните, натрупани през годините, негативности там. Известно е, че подземната инфраструктура е много болезнен проблем за нашата страна и за почти всички кметове заради повсеместно полаганите етернитови тръби, които в онова друго време са били единствено решение с хоризонт само 20 – 30  години. Недостигът на средства за реконструкции във ВиК сектора в национален мащаб е огромен. Реално необходими са 10 млрд. лв. за целия сектор, а наличните са около 1 млрд. лв.

През последните четири години успяхме да изградим две нови водохващания, да подменим целия довеждащ водопровод до селото – около 10 км, със собствени средства. Това лято, най-сухото от години насам, в общината нямаше режим на водата.

Преди десетина години по проект на ПУДООС беше подменена и цялата вътрешна водопроводна мрежа, а вложените собствени средства в тези големи ремонти са около 3 млн. лв. За съжаление се наложи повишаване таксата за водата.

Независимо че сте едно от най-подредените и красиви села в страната, с планини, чиста природа и т.н., нямате ПСОВ. Това не компрометира ли до известна степен намеренията Ви, свързани с опазване на природата, водите и въздуха наоколо?

Основателен въпрос. Имаме готов проект за пречиствателно съоръжение, а сега на дневен ред е строителството и поетапното влизане в експлоатация на събирателни колектори за цялата канализационна мрежа. По този начин всичките отпадни води ще се отвеждат извън населеното място до бъдещата пречиствателна станция. Разчитаме на новия програмен период, защото знаете, че досега нямаше възможности за населени места под 2000 е.ж.

Докъде сте с асфалтирането на селищната пътна мрежа, след като вече е подменена почти цялата водопроводна?

В момента на дневен ред е строителството на две улици с разклонения предвид географията на терена. Това ще стане с финансиране по ПРСР. Забавихме се, защото досега бяхме в резервния списък на програмата, но сега има ресурс. Нашият подход за благоустройството на мрежата беше малко нетрадиционен – започнахме от периферията и постепенно стигнахме до централната част с площадното пространство – едно наистина архитектурно-строително бижу, което завършихме през 2014 г.

Печелите ли проекти по линия на местната инициативна група (МИГ) „Чавдар, Мирково, Златица и Челопеч”?

Стратегията на нашата МИГ беше класирана на 26-о място, а бюджетът стигна за 25. Първата резерва е добро класиране, само че никоя от останалите групи не се отказа от идеите си.

При новата концепция на ПРСР, по-специално програмата „ЛИДЕР”, ще бъдат отделени 10% от бюджета именно за такива перспективни стратегии като нашата. Оказва се, че програмата ЛИДЕР работи много успешно при новоприсъединилите се към ЕС страни по конкретни регионални теми. Става дума за съвместна дейност между МИГ, неправителствения сектор и бизнеса, когато се решават местни проблеми.

В един от слънчевите октомврийски дни децата в детската градина играеха на воля в двора, а в новата Ви спортна зала имаше тренировки. Така ли разбирате грижата на общината за подрастващите?

Още в предизборната си програма заложих като акцент образованието и културата, съответно – децата и младите хора. И това през мандата се реализира приоритетно. Вече е построен прекрасен физкултурен салон, изграден по ПРСР, като неговото официално откриване предстои. Тази година направихме големи ремонти и преустройства в детската градина и в училището. Двете сгради са санирани по предишната програма за регионално развитие.

Ремонтирахме съобразно санитарните изисквания всички детски площадки и е предстоящо откриването на два нови терена за игра за малчуганите по програма за финансиране на значими проекти на „Дънди Прешъс Металс – Челопеч”. Едната от тях е в най-отдалечения край на селото.

Вашата община е наследник на най-старото население, откривано в Средногорието. Доказателство за това са археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница, показали, че организиран живот тук е имало още преди 7000 години. Проучването на неолитната култура започва през май 1968 г. Къде сте сега?

Визията на този район също е част от моята управленска програма. В момента разработваме идейната фаза за надграждане на експозицията, която имаме в археологическия парк. Направихме го преди 10 години и сега на дневен ред е обновяване и изграждане на интерактивни начини за показване на това уникално наследство в нашето землище.

До 1899 г. селото носи името Коланларе, когато при управлението на кабинета на Либералната партия населението му приема то да се казва Радославово на името на водача на партията – д-р Васил Радославов, който през годините заема различни политически постове, включително и този на министър-председател.

По спомени на дедите ни, когато Радославов е посетил селото, поседнал край р. Тополница и почуквайки с бастунче по речните камъни, възкликнал: „Ако има рай на Земята – това е България, ако има рай в България – той се намира тук”. На 5 февруари 1946 г. Радославово е преименувано на Чавдар.

Неолитните жилища, които изградихме в парка, са със средства на общината. Предстои подписване на партньорска програма с „Елаците Мед” и „Геотехмин”, които традиционно ни подкрепят за реализацията на обществено значими проекти. С тяхно съдействие облагородяваме и околната среда. Предвиждаме засаждането на много и най-различни дървесни видове покрай шосето от Подбалканския път до нашата община.

Ще дадете нова визия на един прекрасен път…

Да, това беше първият проект с европейско финансиране, който община Чавдар реализира. Вече над 15 години го ценим като наистина голямо постижение за нашите пътищари…

Големите предприятия от миннодобивния и преработвателен отрасъл ли са единствената възможност за работа тук?

Факт е, че основните ни работодатели са трите големи предприятия  „Елаците Мед” АД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч”  и „Аурубис България”… Отделно от това имаме няколко по-малки фирми, цехове за услуги и развито селско стопанство. С други думи – поминък за хората има. А като добавим, че до столицата се пътува за час, картинката става още по-пълна. Няма работа само за този, които не иска да работи.

В последните години по средногорските географски ширини се забелязва и тен денция гурбетчиите да се завръщат за постоянно у дома. Даже няколко млади семейства с деца се заселиха в Чавдар, купиха или си построиха домове и работят в някое от големите предприятия. Така отглеждат децата си далече от градския шум и прах, сред чиста природа и приветливи хора. Какво повече…

Какво показват финансовите резултати на общината към края на деветмесечието?

За отбелязване е, че тази година вложихме много в различни благоустройствени работи, за социални дейности и всичко това става със собствени средства. Капиталовата програма се изпълнява, събираемостта на данъците е висока. Има оптимизъм.

Проектът за Закон за държавния бюджет за 2021 г. дава основания да вярваме, че всички общини ще бъдат финансирани адекватно. Предвижда се чувствително повишение в няколко направления – капиталови разходи, администрация и др., и това е положителното като държавна политика.

Да Ви върна на нашата тема – строят ли местните хора?

С моя предшественик Пенчо Геров – един от малцината строители на съвременна България, които успяха да реабилитират ролята и мястото на българското село и да покажат, че то може да не отстъпва по качество на живот на развитите градове, споделяхме обща постановка – когато има изградена подобаваща инфраструктура, то тя непременно ще доведе до развитие на населеното място. Така и става в момента. Г-н Геров 16 години ръководи общината с много обич и затова и чавдарци винаги ще го обичат, а Общинският съвет го удостои вече с титлата Почетен гражданин на община Чавдар.

Но да Ви отговоря и на въпроса – и нови строежи имаме, и ремонти на къщите се извършиха в последно време. И забележете – нашите хора добре усетиха, че мерките за енергийна ефективност – саниране, слънчеви колектори, фотоволтаични инсталации на покривите и т.н., са нещо много полезно за живота им и го прави по-лесен и по-удобен.

А природата, как я пазите?

Най-сериозният проблем идва от битовите отпадъци, но сме на път да го решим. Предстоящо е завършването на  рекултивацията на нашето сметище с пари от ПУДООС, която е извършена почти на 99%.

Сега очакваме добри новини от новото регионално депо в Златица, където да се монтира сепарираща и компостираща инсталация. Ние от няколко години извършваме разделно събиране, като закупихме балираща машина, за да намалим обема на пластмаса и хартия. Имаме и проект по ОПОС за т.нар. домашни компостери за всяко домакинство, където битовите отпадъци ще се преобразуват в тор за градините на хората.

Като кмет на община Чавдар не мога да не кажа няколко думи и за състоянието на р. Тополница, което от десетилетия е много проблемно. Замърсяването идва от бившия рудник „Медет“, който не работи от 1992 г. Проблемът е, че геоложкият пласт, който съдържа все още някакво количество медна руда в едно огромно дълбоко над 500 м съоръжение (котлован), се отмива от дъждовете и водата, която се просмуква в почвата – отровна и зелена, отива в р. Медетска и от там в Тополница. Създадено е държавно предприятие, което има грижата да се справи с този проблем.

Има ли нещо от управленската Ви програма, с което до момента не успявате да се справите, предвид трудната година покрай здравната криза?

Впрочем, мога да кажа, че стриктно изпълнявам управленската си програма. Сега разработваме концепцията за строителството и функционирането на Дом за социални услуги на възрастни хора, предоставяме топъл обяд на хора от уязвими социални групи, развиваме и малки туристически дейности, като разходки до някои от знаковите местности наоколо – Казаните, археологическия парк „Тополница”, манастира „Св. Петка” и др.

Съвременният турист обича да съпреживява това, което му се предлага, да го пипне, да го чуе, да го почувства със сетивата си, а не просто да го снима с телефона… Затова ние се стремим винаги да има и елемент на някаква загадка, на очакване. Например един от нашите паркове предлага стени за катерене, въже­ни градини, зиплайн. Така дори и в кризата могат да се сформират големи групи деца, които да се занимават, спазвайки необходимите санитарни изисквания.