ЯБЛАНИЦА – инфраструктурен и туристически феномен

Найден Найденов е роден през 1960 г. в Ябланица. Завършва висше образование във ВМЕИ (сега Технически университет – София), специалност „Двигатели с вътрешно горене“. През 1989 г. придобива диплома за „Патентно право“ в ТУ – София, а през 2004 г. – за „Търговско право“ в Санкт-Петербургския държавен университет – Русия.

От 1985 г. до 1990 г. работи в предприятието „Мрамор и гранит“ в Ябланица, след което до избирането му за кмет се занимава с частен бизнес. Инж. Найденов е носител на почетна грамота на общината за изключителен принос в бизнеса и икономиката.

Женен, с две деца.

Инж. Найденов, трасето на автомагистрала „Хемус” леко заобиколи общинския център. Как се отрази това на някои от бизнесите по старото шосе?

Естествено това е проблем за някои малки заведения и щандове, които предлагаха на пътуващите традиционните за града деликатеси, като локум, халва и др. Ние търсим алтернативни места покрай АМ „Хемус“, за да можем да пренесем този малък бизнес там, а и не само него. В зависимост от това как ще продължи изграждането на този мащабен за страната инфраструктурен обект по отношение на паркинги, отбивки и др., ние ще положим усилия да запълним възможните обеми с дейности от нашите добре познати обекти от ресторантьорския и от крайпътния бизнес, които владеем добре.

В същото време имаме заявен интерес от големите фирми в областта на търговията с горива за автомобилите и характерните за магистралите ресторанти, за което и аз имам определен принос. Предлагаме терени покрай АМ „Хемус” на преференциални условия, за да могат фирмите да изградят необходимите съоръжения за дейността си и в тях да продължат да работят местните хора.

Изглежда, че ежедневието на Ябланица се обуславя от продължаващото изграждане на автомагистрала „Хемус”.

На територията на общината работят няколко фирми, които са ангажирани със строителството на магистралата. Те са взели или наемат на работа преобладаващо хора от региона. Имаме уверението на тези компании, че когато дейностите по АМ „Хемус“ продължат по следващите предвидени участъци, те ще задържат нашите съграждани, защото те вече са придобили определена квалификация.

Продължават ли да работят големите бизнеси на територията Ви – за циментопроизводство, добив на инертни и строителни материали?

Да, разбира се. Дори в момента разработваме план, с който общината да предостави допълнителни територии за концесия за изкопаване на суровина за „Златна Панега Цимент” АД, част от Групата Титан. Освен това имаме отворени допълнително две кариери за добив на инертни материали, които са ангажирани с изграждането на АМ „Хемус”.

Има ли проблем с чистота на въздуха от тези производства?

Има строги екологични норми. Заводът в Златна Панега работи на пълен капацитет, като пречиствателните му инсталации са нови и модерни. Благодарение на което дружеството успява да поддържа чистотата на въздуха в обичайните норми.

Преди време статистиката показваше, че 25% от производството „излитаха” в атмосферата. В момента това е невъзможно, хората са спокойни и нямаме никакви оплаквания за замърсен въздух.

Искам специално да подчертая, че имаме проект за инсталиране на станции за наблюдение на параметрите на въздуха в няколко точки на нашата територия. Всички данни ще се виждат на екран в центъра на Ябланица.

На какво ниво е безработицата в общината?

В интерес на истината при нас тя е на минимално равнище. В рамките на моята предизборна кампания обещах съдействие на фирмите, които наемат за дългосрочна работа местни кадри, и това е факт. Безработицата е ниска и по отношение на ромското население, сред което вече има доста квалифицирани строители. Сутрин към строителните обекти от града тръгват най-малко 150 роми.

Пандемията малко пообърка работата на различните бизнеси в столицата и някои от съгражданите ни се връщат в родното място. И на тях съответно успяваме да осигурим някаква заетост – изграждане на обекти от благоустройствената сфера, малки сгради, дейностите по чистотата на града и прочие. Хората са доволни, но все пак времето ще покаже дали идеите ни в тази посока са правилни и реализуеми.

Как се отрази пандемията от COVID-19 на планираните приходи и разходи в бюджета?

Въпреки това бедствие събираемостта на данъците е висока. Към този момент тя е около 78%. Ако сравним с предходни години, ще видим, че разлика почти не се забелязва. Важно е да кажа, че нашите годишни разчети се правят на база 80% събираемост. Това е добър процент.

По отношение на разходите се стараем да не излизаме извън рамките на заложеното в управленската програма и засега успяваме.

Добре развита ли е ВиК инфраструктурата?

С встъпването си в длъжност насочих вниманието си основно към проблемите на ВиК сектора. Това е разбираемо, защото имаме доста проекти в подземната инфраструктура. Почти за всяко село имаме изработени проекти по различни програми за реконструкция на водопроводната мрежа, с които сме кандидатствали в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) или сме заявили в Министерството на финансите. Имаме уверението, че до края на годината ще получим положително становище и ще стартираме неотложните ремонти във ВиК сектора. Става дума за 60 – 70-годишни водопроводни трасета, решени с етернитови тръби, които вече са амортизирани. Затова работата в тази сфера е приоритет №1 за администрацията.

В момента възстановяваме разграбеното ел. захранване на станция за препомпване на водата към с. Голяма Брестница. Това село за първи път в историята си е на режим, като забележете, там има 17 дълбоки сондажни кладенци. Те обаче почти пресъхнаха през изминалото лято.

В града нямаме проблем с количеството и качеството на питейната вода, но моята идея е да построим дублиращо захранване от р. Златна Панега. В момента получаваме вода от р. Вит – водохващане при с. Гложене, но се оказва, че дебитът на тази река постоянно намалява. Довеждащият водопровод е стар. Идеята ми е както три от селата се захранват от р. Златна Панега, то това трасе да се продължи към Ябланица. След съответното строителство на нови съоръжения се надявам да решим проблема с водоснабдяването на общината поне за 100 години напред. Река Златна Панега има постоянен дебит, изворът е на наша територия и това е още едно основание да решим генерално проблемите на хората ни.

Тук искам да поясня, че от р. Златна Панега чрез помпена станция при с. Румянцево, община Луковит, тръгва водопровод чак за Козлодуй, а самият извор е на 500 м от циментовия завод в с. Златна Панега.

Този извор е обявен за природна забележителност.

Да, това е карстов извор, а местността наоколо е привличала хората още от дълбока древност. В началото на миналия век тук са проведени археологически разкопки, които откриват доказателства за съществуването на римско светилище. В нива край извора е намерена оброчна плочка, на която е изобразен богът на медицината Асклепий заедно с дъщеря му Хигия и сина му – бог Телесфор. Хората вярвали, че водата на извора е лечебна, а в езерото живее бог Асклепий, който помага на болните, които се потапят или пият от нея. В чест на Асклепий благодарните поклонници хвърляли монети във водата на извора. Този обичай е останал и до днес.

Имате пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ). Нейният капацитет достатъчен ли е за нуждите на територията?

За нашата ПСОВ мога да кажа, че е прекрасно съоръжение, което функционира непрекъснато на автоматичен режим. От Министерството на околната среда и водите признават, че нашата станция и тази в Монтана са сред най-добрите ПСОВ, които не са спирали работа досега. Тя е оразмерена за 5000 е.ж. и напълно задоволява нуждите на общинския център.

Сега се подготвя проект за допълнително включване към ПСОВ на вилната зона в кв. „Шумака”, където пребивават и много софиянци. В ход е изготвянето на проект за канализация, който догодина ще бъде завършен, и с осигуреното вече финансиране строителството й ще може да започне.

Логично е да Ви попитам и как се справяте с управлението на отпадъците и с опазването на околната среда в този подчертано красив район на страната?

Основните ни дейности в областта на околната среда са насочени към рекултивацията на старото общинско сметище. В момента транспортираме отпадъците си на Регионалното депо в Луковит. Няма да крия, че и ние като повечето общини имаме проблеми с нерегламентираното изхвърляне на боклуци от нашите съграждани. Стари автомобилни гуми и развалени хладилници можете да откриете на най-неочаквани места. Винаги отправям апел към хората да се съобразяват с природата, където живеем всички ние. Правя го и от страниците на в. „Строител“.

Друга наша идея, свързана с опазването на природата, е насочена към газифициране на града.

Бихте ли се спрели и на състоянието на образователната и социалната инфраструктура?

Във всяко село имаме читалище и те като един истински български патент се ползват с уважението на хората и с грижата на местната власт. Обществото добре разбира какво са дали и дават за съхранението на българщината. И затова ги поддържаме – къде със спечелени европейски пари, къде от бюджета.

На територията на общината имаме три училища и три детски градини. Нашата гимназия е с дълголетни традиции. Това е единственото обществено училище, строено през време на Кримската война (1853 – 1856), в което през 1870 г. е въведен взаимоучителният метод. Днес сградата на учебното заведение е санирана и обновена, разполага с добра материална база, компютърни зали, езиков и логопедичен кабинет.

Ремонтирани са и основните училища. В образователната инфраструктура готвим малки проекти за одобрение в ПУДООС – за спортни площадки, беседки и т.н.

Имаме два проекта за детската градина в града – единия за основното обновяване на сградата на стойност 71 000 лв., а другия за вертикална планировка на двора – за около 300 000 лв. Ако средствата бъдат одобрени от Държавен фонд „Земеделие”, през другата година цялостното строителство на обекта ще бъде факт. Децата са нашият капитал, бъдещето ни и е важно да се грижим за тях.

Да завършим интервюто с развитието на туристическата инфраструктура в общината.

С встъпването си в длъжност декларирах, че лично ще следя за кандидатстване по всички проекти, от които можем да осигурим финансиране за различно строителство. Говорихме за ВиК проектите, но имаме и интересни разработки в сферата на туризма. Все пак се намираме на доста стратегическо място в историческата и географската карта на България. Имаме две защитени местности, които предполагат развитието на екотуризъм, тъй като той съставлява съвкупност от мерки и действия, насочени към запазване, устойчиво развитие и защита на природната среда и нейните обитатели.

Сред нашите признати природни забележителности са споменатият карстов извор Златна Панега в землището на едноименното село и пещерата Съева дупка в землището на с. Брестница.

Имам идея да направим един туристически пръстен, включвайки нашите църкви и манастири, сред които е и храмът в града, който е проектиран и построен по подобие на катедралата „Св. Александър Невски“ и е осветен през 1940 г. Той е посветен на Светата Единосъщна и Животворяща Троица. Пръстенът предполага и обиколки, и запознаване с нашите пещери, сред които е и една от най-дълбоките вертикални пещери в страната – Бездънният пчелин, която се намира в района между Ябланица и с. Гложене.

Трасето може да продължи към Съева дупка, която проф. Георги Златарски проучва за пръв път още през 1883 г., а братята Карел и Херман Шкорпил правят това десет години по-късно. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове и монети, датирани от времето на римския император Антоний. Една от пет­те зали е наречена Хармана, или Концертна, заради отличната акустика. В нея са пели Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др. Защо толкова подробно се спирам на Съева дупка? Причината е, че вече на два пъти Българският туристически съюз (БТС) отказва да я върне на общината, за да я стопанисваме по право. Ние трябва да имаме собствени приходи от забележителностите на своята територия. Нещо повече, в едно преходно смутно време пещерата беше ограбена, а нашата администрация я възстанови, но БТС продължава да я стопанисва на база на решение на Министерския съвет от 31.01.1964 г. С него са преотстъпени пещерите в страната на БТС, с изключение на някои, за които има отделно решение, каквото искаме и за Съева дупка – тя по право да бъде собственост по територия на нашата община, за да можем да я стопанисваме, облагородяваме района около нея и да привличаме посетители.

В края нашият туристически път ще Ви отведе до най-големия карстов извор в България на р. Златна Панега.

Имаме и доста къщи за гости, разработваме и туристически сайт, а през новия програмен период очакваме да се финансират и много междуобщински проекти с Тетевен и Луковит. Така ще затворим един от най-перспективните и интересни туристически маршрути в цялата страна.

Заради всичко това нашата администрация работи активно, отстоява декларираните си позиции в управленската програма с твърдото убеждение, че всичко се прави с грижа и в интерес на хората.