Община Карлово предлага природосъобразен и същевременно модерен начин на живот

Г-н Кабаиванов, каква е равносметката Ви за изминалата година, която постави както държавата и бизнеса, така и общините пред предизвикателството на кризата, породена от разпространението на коронавируса и въведените редица ограничителни мерки?

2020 г. беше тежка и изпълнена с много трудности, с които трябваше да се справи и местното самоуправление, и българската икономика, и държавата като цяло. Ако трябва накратко да обобщя финансовото състояние на община Карлово за 2020 г., то е стабилно. Направихме всичко възможно да осигурим приходната част и съкратихме разходната част на бюджета. Целта ни беше да сме стабилни финансово и да подготвим бюджет 2021 г. Очаквам той да бъде преходен бюджет към възстановяване, което да започне през лятото и есента т.г. Надявам се, че 2022 г. ще бъде икономически по-добра за държавата и това ще даде нов тласък на взаимоотношенията между правителството и местната власт. Защото няма как да не отбележа, че вече десета година децентрализацията – процес, който е изключително важен за доброто управление на държавата и ефективното функциониране на местната и регионална власт, е спрял. Правим всичко възможно, за да убедим правителството, че от 2021 година трябва да има решителни стъпки в това отношение. Целта е към края на мандата на кметовете – през 2023 г. – да бъде приета законовата рамка на децентрализацията.

В Конституцията е записано, че „Територията на Република България се дели на общини и области“. Общините са местната власт, областите – регионалната. Само че ние в момента области нямаме. Имаме областни управители, които са просто пълномощници на правителството, не са пълноценна регионална власт. Ако бъде рестартиран процесът на децентрализация, трябва да предвидим създаването на пълноценни регионални структури – области. Това ще доведе до ефективно управление, бързо решаване на проблемите на хората, по-малка администрация и в крайна сметка държавата ще се разтовари от част от разпределителните и преразпределителни функции на бюджета. Добре е да спазваме европейската практика – данъците върху доходите на работещите българи да се разделя на три. Една трета да остава в местната власт, една – в регионалната, и останалата част да отива в правителството. Така всяка власт ще има ресурсите да решава съответно местните, регионалните и националните проблеми. Ако успеем в диалог с централната власт да придвижим това в следващите две години, за България ще предстоят по-добри дни и във финансово, и в икономическо отношение. Същевременно гражданите ще бъдат облекчени, защото при прехвърляне на правомощия на местната и регионалната администрация ще намалеят разрешителните и лицензионните режими. Общините и областите ще бъдат по-гъвкави, порядко ще се налага да търсят контакти с централната власт, т.е. по-бързо ще се решават проблемите на градовете и селата.

Какъв бе размерът на капиталовата програма на общината за 2020 г.? Има ли такива обекти, които бяха отложени или забавени поради намалени приходи?

Нямаме отложени проекти. Изпълнихме капиталовата програма за годината на 100%, защото осигурихме приходната част на бюджета. Искам да благодаря изключително много на карловския бизнес за това, че огромна част от собствениците на фирми разбират колко е важно да внесат навреме своите местни данъци и такси. Тези пари формират комунално-битовата част от бюджета на общината. Благодаря и на гражданите. Те също в огромната си част са хора със съзнание за това, че плащайки данъците си, осигуряват средства за поддръжката на Карлово и на всяко населено място.

В момента подготвяме новата капиталова програма за 2021 година. Документът ще бъде по-обемен и с повече заложени средства. Можем да си го позволим, защото сме осигурили стабилни приходи и стриктно контролираме разходите.

Какви са плановете на администрацията по отношение на обновяването на пътна, образователна, културна, социална инфраструктура през започващата година?

Във всички изброени сфери имаме проекти, които вече изпълняваме. Те са в различни фази на реализация. Например по отношение на екологията сме пред завършване на Център за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци. Той ще даде възможност да намалим остатъчните твърди битови отпадъци, които депонираме в общинското регионално депо. Освен това ще намали отчисленията, които правим за депонирането, и ще направи по-чиста околната среда.

Стартираме основен ремонт на Народно читалище „Васил Левски – 1861 г.“ в Карлово. Строително-монтажните работи ще обхванат покривната конструкция, ще се смени дограмата и ще се постави външна изолация, както и нови климатична и аспирационна система. Планирано е и основно обновяване на големия салон. Проектът ще бъде реализиран до средата на 2021 г.

Завършваме поредния социален проект – „Изграждане на дом за деца на улицата“. Освен места за настаняване в комплекса ще има офиси за служителите, детска и спортна площадка. Чрез този проект ще благоустроим и улица „Хан Аспарух“, на която се намира домът.

Към края на настоящия програмен период може ли да разкажете какви обекти с еврофинансиране са реализирани на територията на Карлово и региона?

Община Карлово се справи доста добре по отношение на европейските проекти. Освен споменатите 4 обекта, които реализираме в момента, построихме 12-километров Пешеходна зона по ул. „Водопад” в Карлово път Карлово – Дъбене – Войнягово, сменихме 27 км водопроводна мрежа в 9 населени места. Изградихме новата пешеходна зона в общинския център. Ремонтирахме СУ „Васил Левски“, в което направихме нова спортна зала. Тя носи името на изтъкнатата българска баскетболистка Пенка Стоянова, родена в Карлово. Изпълнихме също 6 нови спортни площадки във всички карловски училища и в село Розино, два тенис корта. И във всички детски градини има спортни площадки и такива за игра.

Равносметката ни за изминаващия програмен период 2014 – 2021 г. е, че успешно финализирахме четири големи проекта на обща стойност 22 800 000 лв. В процес на изпълнение са още 6 проекта за 15 870 000 лв.

В тази връзка, разработват ли се вече проекти, които ще се финансират през новия период 2021 – 2027 г.?

 За програмния период 2021 – 2027 г. разработваме План за интегрирано развитие (ПИРО) на община Карлово. Чрез този стратегически документ ще подредим приоритетите за бъдещите ни проекти. Ще имаме база за анализ на необходимостите от финансиране на различни дейности и начинания. В момента изработваме и стратегиите към ПИРО – за икономическо, екологично развитие, за управление на отпадъците и други документи, необходими за периода 2021 – 2027 г. Съвсем скоро те ще бъдат приети.

Какви политики ще реализирате в следващите години до 2023 г., така че младите хора да останат в Карлово? Как бихте искали да изглежда общината в края на настоящия управленски мандат?

Искам общината ни да е още по-чиста, по-благоустроена и със съхранени природни дадености. Да запазим нашето предимство на екологично чист град – част от Биосферен резерват „Централен Балкан“, като съчетаем това с изграждане на нови и поддръжка на съществуващите зелени паркове. Младите семейства да са спокойни, че за всяко дете има място в ясла и детска градина. Това осигурихме още в предходния мандат и ще продължаваме да държим на него.

Училищата са в добро състояние, ремонтирани и с въведени мерки за енергийна ефективност. Икономиката работи и се надявам да дойдат още инвеститори, които да ни дадат възможност да запазим младите и образовани хора.

Кризата с коронавируса върна доста българи от чужбина, в това число и карловци. В община с развита инфраструктура като нашата за тях съществуват много възможности – както за присъствена, така и за дистанционна трудова дейност. Ще положим усилия да ги задържим. Знаете, че в момента хит са селските имоти, а в община Карлово има 23 села, в които има условия за природосъобразен и същевременно модерен начин на живот.

Карлово е дестинация за исторически туризъм. Как работите за популяризирането на общината?

Имаме Програма за развитие на туризма, която ежегодно се приема от Общинския съвет и занапред ще бъде част от Програмата за интегрирано развитие на общността. По нея е реализиран проект „Старинно Карлово“ с 5 уникални къщи, които привличат по около 18 – 20 000 туристи годишно. Нашата цел е броят им постепенно да достигне до 40 – 50 000 на година.

Работим заедно с националните музеи „Васил Левски“ в Карлово и „Христо Ботев“ в Калофер, както и с Историческия музей в Клисура. Ежегодно използваме всички възможности на национални и международни изложения, за да правим реклама на историческия ни туризъм.

Какъв е броят на издадените строителни разрешителни във Вашата община и към какъв тип обекти е инвеститорският интерес?

За 2020 г. издадените разрешителни за строеж са 159 на брой. Инвеститорският интерес е насочен основно към жилищни сгради и промишлени обекти.

Какви са резултатите от реализирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) в Карлово? Как трябва да продължи програмата? Знаете, че реновирането на сградния фонд бе поставено като основна цел и на ЕК чрез инициативата „вълна на саниране“.

Отчитаме положителен ефект от НПЕЕМЖС. Санирахме 26 жилищни сгради в Карлово и по две в град Баня и село Ведраре. Националната програма даде бързи и реални резултати, гражданите започнаха да плащат с около 40% по-малко за отопление зимата и за охлаждане в топлите месеци, качеството на живот се подобри. Изводът е, че тя трябва задължително да продължи. Още повече че, както казахте, реновирането на сградния фонд бе поставено като основна цел и на ЕК чрез инициативата „вълна на саниране“.

Не бива да забравяме, че беше осигурена и заетост на стотици хора, които работеха по енергийното обновяване.

Вие сте член на УС на НСОРБ. Какви цели си поставяте и кои са политиките, за реализирането на които ще работите като част от ръководството на Сдружението?

Всяка община има цели за развитие, но те са в съзвучие с целите на Управителния съвет на НСОРБ. Мисията на Сдружението е да продължи да бъде „гласът“ на общините в страната ни, техен партньор и защитник, коректив на централната власт, да подкрепя местните власти и да се бори за разширяване на техните правомощия.

Как си сътрудничите с Областното представителство на КСБ в Пловдив? Къде виждате сфери за общи инициативи?

В партньорство с ОП на КСБ – Пловдив, реализирахме обектите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Възнамеряваме и вторият етап на НПЕЕМЖС, на който се надяваме, желаем и го чакаме, да бъде отново изпълнен в сътрудничество с КСБ.

В . „ Строител ” и НСОРБ реализират рубриката „Кметовете говорят”. Каква е оценката, която Вие давате на тази инициатива, както и на ролята на изданието?

Фактът, че приех да дам интервю за Вас, означава, че по моя преценка вестникът има своето важно място както за специализираната аудитория на строителите, така и за представителите на местната власт и на бизнеса. Чрез изданието на КСБ можем да проследим тенденциите в строителния бизнес – проблеми, предложения, съвместни инициативи с местната и държавната власт.

Пожелавам успех на вестник „Строител“, здрава и благополучна 2021 година!