Белоградчик – райско кътче от България

Инж. Борис Николов е роден през 1953 г. Завършва техникум по автотранспорт – Плевен, след което се дипломира в Русенския университет „Ангел Кънчев”. Кмет е на община Белоградчик в мандата 1991 – 1995 г. Депутат от БСП в 40-ото Народно събрание. От 2011 отново става кмет на Белоградчик, като управлява града и до днес.

Инж. Николов, в първите дни на новата 2021 г. сме, затова да започнем интервюто с обичайно последния ни въпрос. Какво е новогодишното Ви пожелание за нашите читатели?

Въпреки трудното време, в което живеем, динамичните промени и предизвикателства, искам да пожелая мир и здраве, повече сърца, отворени за доброто, и удовлетворение от труда. Да не забравяме, че Вашите читатели – тази многобройна армия от хора със строителни каски на главите, които и днес са по скелетата на различните инфраструктурни обекти, са тези, които създават визията на модерна България.

Какви са приоритетите на общината за инвестиции в предстоящата година?

Най-важни за нас са хората. Опазването на здравето и живота им е от първостепенно значение и въпреки трудностите правим и ще правим всичко възможно по силите си, за да ги съхраним.

Белоградчик е туристическа дестинация. Природните дадености на града и региона са привлекателно място. Крепостта „Кале” и пещерата Магура са дестинации с национално значение. За нас е гордост, че те за няколко седмици през лятото се превръщат в сцена с неповторима атмосфера и акустика за великолепните представления на Софийската опера и балет.

Развитието на туризма в региона е приоритет за общинската администрация. Усилията ни са насочени както към опознаването и съхраняването на природните и културните дадености, така и към развитието на един по-различен туризъм – екологичен, развлекателен, приключенски и спортен.

През тази година ще работим за изграждането на атракциони, използвайки природните забележителности, като целта ни е да задържаме гостите за по-дълго време.

Общината е на призово място по печелене на проекти с европейско финансиране. Кои са тези, които ще се изпълняват през 2021-ва?

От миналата есен стартира проект по обновяване на централния площад „Възраждане” в града. Дейностите се финансират от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Новото проектно решение запазва максимално положителните моменти в съществуващите елементи на площада, както и декоративната растителност. В югоизточната му част е заложено изграждането на нова обходна алея, обезпечаваща достъпността от централното пространство до впечатляващите околни места. Предвиден е ремонт на съществуващи и изпълнение на нови рампи за достъп, както и монтиране на необходимите парапети.

В най-южната част има специална площадка, където се предвижда ситуирането на кът за отдих с две перголи и телескоп за наблюдение на Белоградчишките скали – основната атракция на града. Ще има нови пейки от метал и дърво, кошчета от мозайка и метал, кашпи. Настилката ще бъде с бетонови цветни плочи и павета. Ще се монтира ново енергоефективно осветление.

Какво е състоянието на пътната инфраструктура в община Белоградчик?

Окончателно завършихме реконструкцията на четвъртокласната пътна мрежа с финансиране по проект за безвъзмездна финансова помощ от ПРСР. Той включваше частичен или цялостен ремонт на четири общински шосета с обща дължина от 3,457 км.

Беше извършена и мащабна реконструкция на пътната мрежа в града на стойност 2 182 406 лв., финансирана отново по ПРСР. Цялостно обновени бяха 10 улици, включително с подменени водопроводи.

Искам да Ви попитам и за резултатите от програмите за енергийна ефективност?

Всички ние оценяваме значимостта на енергийната ефективност за икономията на ресурсите и местната администрация активно работи по внедряване на различни мерки в публичните сгради общинска и държавна собственост. За последните 10 години са санирани 10 здания с обща РЗП от 17 780 кв. м, като вложените инвестиции са на стойност 2 546 000 лв. Финансирането е привлечено предимно от ОП „Региони в растеж”. Санирани са административната сграда на общината, Младежкият дом, НУ „В. Левски”, Художествената галерия „В. Вълчев”, сградата, ползвана от Граничното полицейско управление „Драгоман” – район Белоградчик.

Различен набор от мерки за енергийна ефективност са изпълнени и в СОУ „Хр. Ботев” в общинския център и ОУ „В. Априлов” – с. Рабиша. МБАЛ „Проф. д-р Георги Златарски” бе обновена благодарение на Международния фонд „Козлодуй”; НЧ „Развитие – 1893 г.” в града – с финансиране от ПРСР.

По ОП „Региони в растеж” бяха преобразени и базите на РУ „Полиция” и Районна служба ПБЗН, като размерът на вложената инвестиция е 442 000 лв.

През последните 5 години бяха реновирани 19 многофамилни жилищни сгради с общо 553 апартамента и РЗП от 42 516 кв. м с финансиране от Националната програма за енергийна ефективност и ОП „Региони в растеж 2014 – 2020”. Към настоящия момент имаме сключени още три договора по ОП „Региони в растеж” за финансиране на още 15 блока със 164 апартамента и с общо РЗП от 22 858 кв. м.

С изпълнението на мерките там ще затвърдим своето водещо място по санирани апартаменти на глава от населението на територията на страната.

Имате ли инвестиции в подобряване на социалната инфраструктура?

В края на миналата година открихме два дневни центъра за социални услуги – за обществена подкрепа и за подкрепа на деца и младежи с увреждания и техните семейства.

Удовлетворени сме също така от разкрития тази есен Център на БЧК за възрастни хора с хронични заболявания „Домашна грижа с иновативен модел на здравни грижи”, който е с капацитет 100 души с хронични заболявания или постоперативни, с приоритет живущи в отдалечените райони.

Грижа на общината е и подземната инфраструктура. Какво правите за водата, която пият Вашите съграждани и гостите, за пречистването й, за опазване на реките и водоизточниците. Как е решено водоснабдяването в селата, някои от които са и определено планински по своя характер?

От 18 населени места в общината централно водоснабдяване е изградено в 17 от тях. Изключение прави само едно с 5 жители по настоящ адрес. Почти всички населени места ползват гравитачно доставяна вода, като само в 3 от селата подаването е с помпи.

Имаме високопланински речни водохващания, което водеше след себе си до определена мътност при проливни дъждове. Преди няколко години общината успя да осигури финансиране за изграждане на напорен самоочистващ се филтър за града. От този момент качеството на водата се подобри – стана бистра и сериозно намаляха твърдите частици в нея.

Благоустрояването на улиците и площадните пространства винаги върви с предварителната подмяна на остарялата водопреносна мрежа. Полагаме усилия периодично да заделяме за целта средства от държавния трансфер за капиталови разходи. Така в периода 2017 – 2018 г. бе финансирана реконструкция на водопроводи с обща дължина 1410 м, след което по тези улици бе изпълнен и проект за рехабилитация по ПРСР.

През 2020 подменихме тръбите в района на централния градски площад. Това е най-ниско разположената част от високата зона на водопроводната мрежа на града с най-чести аварии. Общата дължината на новите тръби е 1200 м. В участъците е изпълнена подмяна на сградните отклонения до водомерните възли в имотите и монтаж на улични спирателни кранове и пожарни хидранти. Финансирането бе осигурено като допълнителен трансфер от държавния бюджет за капиталови разходи в размер на 305 490 лв.

Осигуряването на средства за същата дейност в селата е още по-трудна задача. През 2012 г. успешно беше завършен проект за реконструкция на част от водопроводната система на с. Рабиша, I етап. През 2014 г. разработихме и внесохме за финансиране по ПРСР инвестиционен проект, включващ технически проекти за Рабиша – II етап, и още три села, прилежащи към общината. Общата стойност на предвидените инвестиции възлизаше на около 6 000 000 лв., но поради малкия брой постоянни жители този проект не можа да събере достатъчно точки, за да бъде финансиран. Така за нашите малки и много малки населени места става невъзможно да се привлича външно финансиране, а собственото е крайно недостатъчно.

И като сме на темата за водопроводната инфраструктура, не мога да подмина и новия проект на Закон за ВиК, чието обществено обсъждане приключи съвсем наскоро – на 25 ноември 2020 г. В него се застъпва принципът на единна цена на ВиК услугата на обособената територия, който е въведен за първи път със законодателна промяна в чл. 14 (нова ал. 2) от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (изм. и доп. ДВ, бр. 58 от 31 юли 2015 г.). Така представен, принципът ще доведе до ощетяване на населението точно в предпланинските и планински населени места, където има гравитачно добиване и доставяне на водата, който метод е от 1,5 до 2 пъти по-евтин като технология, защото при него не се използва електроенергия. Още тогава, а и сега при утвърждаването му в проектозакона, законодателят зад справедливия принцип на единна цена на ВиК услуги неволно или не налага единствена цена. Според мен наличието на две тарифи за таксуване, например на услугата „доставка на вода за питейно-битови цели” според технологията на добиване и доставяне на водата (гравитачно и помпажно) не противоречи на принципа за единна цена в рамките на една обособена територия. Може да се плаща по две тарифи.

Формулировката на предлаганите текстове в проектозакона от друга страна позволява диференцирано определяне на цената за отделни групи потребители единствено за услугата „пречистване на отпадни води” в зависимост от степента на тяхната замърсеност, респективно – според разходите за тяхното пречистване. Резонно възниква въпросът: защо за „доставка на вода за питейнобитови цели”, „доставка на вода за промишлени цели” и „отвеждане на отпадните води от имотите на потребителите чрез канализационната мрежа” цената не може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от технологията на добиване и доставяне/отвеждане, т.е. според реалните разходи?

Извън общественото строителство колко са издадените разрешителни през 2020 г.?

Общо 32 броя.

Какво е мнението Ви за рубриката „Кметовете говорят” във в. „Строител“?

В. „Строител“ с рубриката „Кметовете говорят” е ценна възможност за представяне дейността на местната власт, платформа за обмяна на опит и дава задълбочен поглед върху работата на общините, проблемите им и предприетите действия за решаването им. Благодаря на в. „Строител” за възможността да представим работата ни в Белоградчик чрез нея.