Инж. Георги Лапчев, кмет на община Царево: Когато стъпих в общината като кмет, си казах, че Царево ще бъде Перлата на Юга
През февруари стартира укрепването на северния бряг
Силно вярвам, че ще видя реализиран още един проект, за който от години се боря - рибарското пристанище
Инж. Лапчев, в началото на 2021 г. каква е Вашата равносметка за изминалата 2020 г.? Какво сочи изпълнението на бюджета? Как се отрази пандемията на приходите и като цяло на работата на общината?
2020 г. премина под сянката на пандемията, както навсякъде по света, и това естествено се отрази и на живота в община Царево. Трудно беше за бизнеса. Ние сме изцяло туристически ориентирана община. Нямаше как да не се притесняваме от случващото се след забраните, които бяха наложени. Но въпреки всичко годината не беше загубена и не беше катастрофа. Ние винаги сме ориентирали нашата работа в посока чист въздух и създаване на зелени площи. Концепцията и политиките - моите и на администрацията на общината, винаги са били водени от такива цели. В условията на криза точно това ни помогна. То беше причина община Царево да е най-желаната морска туристическа дестинация за 2020 г. До голяма степен така бяха компенсирани проблемите, наложени от COVID кризата. Извадихме си много поуки за това какво може да предстои през 2021 г., от какво да се пазим, с какво да внимаваме, включително и как да се ориентираме по отношение на ремонтите на обектите.
Кои бяха по-значимите проекти, които бяха реализирани на територията на общината през изминалата година? Имаше ли такива, които трябваше да бъдат забавени или отложени поради променената ситуация в страната?
Ние не разделяме нещата година за година, а чертаем политики. Изпълняваме големи значими обекти, които се случват за повече от една година.
Наложи се някои от тях да бъдат забавени, но не сме се отказали от реализацията им, а просто намалихме темповете на изпълнение.
Ако погледнем по-глобално, може да се каже, че нашите политики копират етапите на живота на един човек. Затова първо се заехме да направим детските ясли и градини. Със собствено финансиране или по европроекти това се случи през годините. Следващото, което трябваше да направим, е да облагородим градската среда, да създадем площадки за игра, зелени площи. През различни видове финансови инструменти и това успяхме да направим. Тук не говоря само за град Царево, а за цялата община - за Ахтопол, Лозенец и всяко едно село. Нека не забравяме, че ние сме най-морската община в България, защото в нашата територия влизат 64,4% от бреговата ивица. Това на практика е 1/5 от морската граница на държавата. Голяма част от Природен парк „Странджа“ е на наша територия. Имайки предвид тези дадености, така и приоритизирахме нашите цели - много територия с много зеленина. Водещ е въпросът как би се чувствал човек при нас? Затова изградихме елементи да се чувства добре. След това се насочихме към училищата, като всички те са реновирани. Аз много държа на начина, по който изглеждат отвън, но и на парковите пространства, които прилежат към тях. Държа да имат задължителните елементи за физкултура. Обновихме СУ „Н. Вапцаров“ в Царево - основна сграда, както и сградата на училището за началния курс. Изградихме фитнес на открито, има и площадка за паркур. Тук децата се ориентират към него. Доколкото съм запознат, Френският легион тренира на такъв тип съоръжения. Питахме, слушахме хората какво точно искат и след като това е желанието им - изградихме такова съоръжение. В момента сменяме обзавеждането и оборудването на голяма част в учебните заведения. Учениците вече няма да използват стандартните чинове, а едни осмоъгълници, които ще предоставят необходимото за всеки предмет оборудване. COVID кризата ни даде възможност да направим това обновяване на училищата. Много хубави станаха, гордея се. Самият начин, по който ще се работи в тях, е доста иновативен.
[caption id="" align="alignright" width="468"]
Значими мегаобекти в последните 3 - 4 години са и реконструкциите на централните части на двата града - Царево и Ахтопол. Центърът на Царево е готов, а през 2020 г. работихме по центъра на Ахтопол. Той обаче има съвсем друга философия. Идеята е да представя историята на града, тъй като Ахтопол е древният град на общината, там има много археология и затова заданието беше писано с такъв нюанс – да бъде реализирано по модерен начин, като се запазва историческият дух на града. В Царево пък целта беше да се създаде усещане, че макар и в центъра на града, хората са почти на плажа. Ние сме единственият морски град, където от центъра може да видиш морето. Дизайнът е много интересен, с амфитеатрален подход, има 8 - 9 нива, които стигат до морето. През лятото тук е много атрактивно място, което се харесва от жителите и гостите. В Лозенец изграждаме нов крайбрежен парк. Там имаше нужда да се появи нещо зелено. През тази година ще го приключим. Градината е ефектна, с много светлини, много зеленина, с амфитеатрална сцена. Община Царево е водеща по отношение на културата и трябва да има повече места, където да се случват културни събития. Все повече стават артистите, които искат да се изявяват при нас. Спомням си през 2011 г., когато станах кмет, как се молех на изпълнители само и само да правят улична музика в Царево. Тогава повечето отказваха, а това лято с удоволствие забелязах, че има доста улични музиканти. Това ме навежда на мисълта, че посоката е правилна, щом артистичните натури припознават Царево като място за изявяване. През тази година предстои да направим традиционното „Караван парти“. Досега сме го правили в Арапя. Но с оглед на COVID пандемията и по предложение на група „Акага“ през 2020 г. дадохме разрешение да се проведе в парка в Царево. И сега смятаме пак да го проведем тук.
Реализираме и много други концерти, които държа да се случват на различни места. Например нашият рибен фестивал се провежда в морето, където строим една сцена. Винаги е на 6-и или около 6 септември, като през 2020 г. имахме 20 хил. посетители. Правим много интересно пиротехническо шоу, което представлява звук и светлина. Домакини сме и на един фестивал, наречен „Джурджуна“ - това е вид музика, част от местния фолклор. В Царево почти всеки трети човек свири на китара. Когато се съберат хора, една китара започва да се върти между участниците. „Джурджуната“ има само начало, но никой не може да определи кога ще е краят. Когато преди 4 години стартира тази проява, идеята беше да приключи за 3 - 4 часа, но свърши на третия ден.
[caption id="" align="aligncenter" width="800"]
Това звучи наистина впечатляващо. А какви са основните проблеми, с които се сблъсквате във Вашата работа? Има ли нещо, което трябва да се промени, напр. в нормативната уредба?
[caption id="" align="alignright" width="394"]
Понеже Вие сте от в. „Строител“, нека да Ви кажа каква е най-голямата болка на всички морски общини. Тя се нарича Общи устройствени планове. Опитваме се от 10 години да приемем тези документи. Но има хора, които смятат, че нищо не бива да се случва, че строителство е обидна дума. Тези хора скачат на жълтите павета и твърдят, че природата ще изчезне, ако се реализират каквито и да е инвестиционни намерения. Но ние живеем тук, мислите ли, че искаме да убием природата? Напротив, ако някой тръгне да прави нещо увреждащо околната среда - ние първи ще го спрем. От 2008 г. аз следя какво се случва с ОУП на Царево. Някой е написал един такъв план тогава. Териториите между Лозенец и Царево са предвидени за урбанизиране. Но т.нар. зелени казват - в никакъв случай не трябва нищо да се строи, Вие ще съсипете всичко. Затова извадихме влезлите в сила подробни устройствени планове отпреди 2008 г. Законът казва - ако нещо е прието с ПУП, то трябва да бъде прието и с ОУП. Оказа се, че цялата територия е покрита с приети ПУП-ове и ОУП само трябва да ги отрази. Но т.нар. природозащитници казват - тук трябва да оставите зелен коридор. Само че на даденото място има сгради, къщи, в които живеят хора. Ние искаме да спазим закона, „зелените” съответно протестират. И така години не можем да стигнем до заветния ОУП, който - подчертавам - е приет от МРРБ, но заради въпросното недоволство е спрян. Но не е отменен. По този начин община Царево се намира в един параграф 22. Ситуацията създава проблеми, от една страна, пред инвеститорите, защото имаме план със спряно действие, и от друга - страдат хората, които не могат да си разделят наследствени имоти, не могат да планират никакви дейности, свързани със собствеността им. И така вече 10 години.
Кой трябва да се намеси, за да се реши проблемът? Какво трябва да се случи?
[caption id="" align="alignleft" width="398"]
Първо трябва да се завърши процедурата. МРРБ трябва да финализира процедурата по приемане на ОУП, защото те са възложител. МОСВ пък трябва да си завърши процедурата по приемане на екологичната оценка. Когато се съберат тези две части, се случва приемане на ОУП. Както казах, в продължение на 10 години няма напредък и нещата стават все по-зле. Последния път за един ден имахме 1300 жалби. В общината имаме две деловодителки. Ние дори не можем да ги изчетем, а имаме 14 дни за отговор. Ако не спазим срока, влизаме в административен пропуск. Това е основание за нова жалба и така години наред. Ние не държим да се строи навсякъде, а да имаме регламент къде какво може да се случва. Ако примерно искаме да изградим болница, тя ще бъде тук. Ако искаме да правим парк, той ще се намира там. Ако искаме да строим пътища, те стават на определени територии. А как ще направим пречиствателните станции на Синеморец и Варвара? Нали въпросните „зелени” навсякъде тръбят: пазете природата. Но как да стане, при положение че в Синеморец имотът, който сме предвидили за пречиствателна станция, е публична общинска собственост, защото попада в ПП „Странджа“? Ние искаме да спасим парка, създавайки пречиствателна станция. Но не може да стъпим там, защото за да се смени предназначението на земята, трябва да има ОУП и това да се предвиди в него, а ние нямаме такъв. След като не можем да изградим такова съоръжение, хората, които в последните години са си построили къщи в Синеморец, не могат да ги въведат в експлоатация, защото нямаме пречиствателно съоръжение. А в ЗУТ се казва, че трябва да има довеждащи комуникации до пречиствателна станция, защото иначе не могат да се заустят отпадните води. Абсолютен парадокс.
И в тези условия все пак се опитваме и успяваме да правим различни неща.
А как успявате да изпълнявате проекти с еврофинансиране?
[caption id="" align="alignright" width="442"]
Много трудно. Ако за някой друг е необходимо да извади 2 документа, при нас са нужни 200, за да сме сигурни, че няма да има стопиране. Това ни прави може би най-добрите експерти - научихме всичко от нормативната база. Но голяма част от европейските проекти и възможностите по тях за нас са химера. Ние не сме допустими. Говоря не за администрацията, а за жителите на общината. Примерно Вие като жител на общината искате на собственото си място, разположено не на първа линия, да му смените предназначението. Искате да си направите малка фабрика, която да финансирате с европари. Написвате проект, попълвате апликационна форма, отговаряте на всички необходими изисквания. Идвате при главния архитект и той Ви отговаря, че няма ОУП. От там Вие не можете да имате ПУП, аз не мога да издам виза и не може да проектирате. Тогава Вие ще отидете някъде на друго място. Ако искате да изградите вила във вилната зона, трябва да имате ПУП. Но Вие не може да имате ПУП, защото няма ОУП. Ако построите нещо, то ще бъде незаконно. Идват хората и питат: как да строим? Аз отговарям - не може. Но това не се случва само тук, а се случва навсякъде в черноморските общини. Мисля, че ОУП имат само Бургас, Варна, Созопол, Приморско и Балчик. По-малките общини се сблъскват със същите проблеми като нашите.
[caption id="" align="aligncenter" width="556"]

Напоследък много се говори за проблем с водата, включително и за морските общини. При Вас какво е положението, очаквате ли някакви затруднения в тази сфера?
Безводието при нас не е проблем. Ние водочерпим от яз. „Ясна поляна“. В него резервът е голям. Аз обаче не мисля, че и другите общини имат проблем в тази посока. Следя какво се случва и съм говорил с директора на ВиК - Бургас. Дори да влезем в някакви критични минимуми на нивата на водата, има начин, по който да се отреагира. Аз управлявам общината 10 години и такова нещо не се е случвало и в бъдеще също не виждам да се случи. Да не говорим, че предстои изпълнението на мегапроект за област Бургас и по него ще бъде сменен целият водопровод от Бургас до Царево. Това е основната деривация и там наистина има много големи загуби. Ако се подменят всичките 60 км тръби, това означава, че количеството на водата, която се подава, ще се увеличи два пъти. Ние във времето малко по малко успяхме да подменим сериозна част от ВиК инфраструктурата в общината със собствени средства. Спечелихме и проекти за различни водни цикли, но те не можаха да бъдат финансирани. Все пак успяхме да променим ВиК инфраструктурата в града. Намалявайки загубите, ние увеличаваме възможностите да има повече вода. Специално за община Царево имаше места с някакви колебания, например Резово или Синеморец, но вече няма никакви проблеми с водата. А в резултат на последните обилни валежи мога да кажа, че в следващите две години считам, че няма да имаме повод да коментираме темата.
[caption id="" align="aligncenter" width="800"]
Какви са плановете Ви по отношение на обновяването на образователната, социалната, културната, пътната, екологичната инфраструктура? Какво предстои да стартира като СМР?
Специално за тази година бюджетът, който предвижда общината, ще бъде съобразен със ситуацията, в която ни поставя COVID-19. Бизнесът трябва да има глътка въздух. Ще си поставим малко по-ниска летва. Доколкото знам, има проблем с туристическата такса. При условие, че не е ясно дали ще я съберем и системата не работи пълноценно, няма как да заложим някакви грандиозни приходи. Затова бюджетът ни ще бъде много внимателно построен. В него специално по отношение на строителството се предвижда да завършим първия етап на спортна зала, която вече изграждаме. Това е проект, който се изпълнява, и през 2021 г. трябва да сме финализирали първата фаза по него. Ще приключим парка в Лозенец.
[caption id="" align="aligncenter" width="709"]
Завършваме и новата административна сграда на община Царево. Вече сме на финала, предстои да я обзаведем. Съвсем скоро ще режем лентата за нея. Новата сграда върви и с въвеждане на нова структура на работа, защото аз обичам иновациите. Идеята ми е гражданите да имат възможност да влизат при експертите. Долу в самия фронт офис ще има изградени терминали. Всеки експерт ще може да си отвори с парола пощата и да види какъв е даденият проблем или казус. Ще има каса за заплащане на такси и данъци, за кадастъра и всичко необходимо. Достъпът ще бъде регулиран, както и в момента. До гражданите ще има експерти, които да им помагат. Целта е да се ограничи лутането по етажите. Няма да се налага гражданинът да се чуди къде да отиде, а експертите ще ходят при хората. Новата част е изградена така, че да позволи такъв стил на работа. Това го видях в Китай и бях впечатлен. Ще видим дали и как този иновативен подход ще сработи при нас.
Завършваме новата административна сграда на Синеморец. В заданието за нея бе посочено, че трябва да прилича на сграда от 20-те години на миналия век в Бургас. Напомня на хасиенда. Там всичко е почти готово. Това са ни големите неща, които правим. Ще строим велоалеи - спечелихме два проекта. За децата, когато не са на училище през лятото, направихме Морски и Горски парк. Покрай Горския парк минава велоалея, пресича града и достига до Морския парк, където има сърф учители. Който иска, може да се научи да практикува морски спортове. Идеята ми е от парка алеята да стигне до Арапя. Сега е до „Василико“, трябва да я достроим още малко и да достигне до църквата на носа. Целта е един ден алеята да свърже Царево с парка на Лозенец.
От 15 февруари ще стартираме укрепване на северния бряг на Царево. Това е с държавно финансиране. Северният бряг винаги е бил проблем, а изграждайки го с габиони, ще стане много красив. Впоследствие ще се опитаме там да направим още малко плаж. Но това ще видим как ще се случи - има една буна в морето, има възможности, но зависи и от природата.
[caption id="" align="alignleft" width="800"]
Един от приоритетите на ЕС е енергийната ефективност, т.нар. вълна за реновиране на сградния фонд. Какви са резултатите от въведените мерки за енергийна ефективност на територията на общината с подкрепата на европейското и национално финансиране? Имате ли планове в тази сфера?
Ние не бяхме допустими по досегашната НПЕЕМЖС. В община Царево няма нито един блок с над 32 апартамента. Надяваме се, че по новата програма ще бъдем допустими, и вече може да погледнем и да предложим проекти. Нямаме много големи сгради, при нас е друг характерът на застрояване. Преди 100 години градът като параметри и визия е чертан от венецианец. Затова улиците са перпендикулярни, като изключение правят тези по крайбрежието. Това ни създава много интересен облик като архитектура. Всички общински сгради сме се погрижили да са санирани с общински средства. Иска ми се по новата програма да можем да санираме сградите на МВР. За там съм готов да сме партньори с държавата и да направим така, че те да бъдат реновирани.
Каква е Вашата визия за развитието на общината в следващите години? Как си пожелавате да изглежда тя през 2023 г.?
През последните години общината много се промени по думите на хората. Населението е около 10 хил. души, като основната част живеят в Царево. Имаме още един град - Ахтопол, където може би има около 1000 души. По-голяма част от населението живее в така наречената ивица море - от Лозенец до Резово. 7 населени места се намират в планината и те са малки, с малко население. Село Кондолово например е с 6 жители. Как виждам общината през 2023 г.? Представям си, че тогава големите проекти ще бъдат приключени. Силно вярвам, че ще видя реализиран още един проект, за който от 7 години се боря - пристанището на Царево. Общината, почти съм сигурен, е единствената, която има напълно готов проект за рибарско пристанище с всички документи, с издадено разрешение за строеж. А липсва финансиране.
[caption id="" align="aligncenter" width="800"]
Не може ли да кандидатствате по новите европейски програми за пристанището?
[caption id="" align="alignleft" width="472"]
Когато отворят и ако има програма, където да има заложени пари за пристанища - разбира се. Много ми се иска да има такава възможност. Ако разгледате проекта, ще видите вълноломната стена. Тя завършва с единствения в света фигурален фар, дело на Павел Койчев. Съоръжението представлява една тракийка, която държи зелен диамант. Освен скулптура това е и действащ фар. По брега има много скулптури, но те не са действащи фарове. Това е мое дело, аз се занимавах с него и по този повод получих приз от в. „Фар“, които ме удостоиха със званието фаропазител.
Както казах, мечтата ми е да имаме рибарско пристанище. Между другото, един интересен факт - Царево има най-големия риболовен флот от малки плавателни съдове. Ние сме столицата на паламуда - никъде не се хващат такива количества като тук. И то точно с тези малки лодки с екипаж от 3 - 4 души. Имаме и голяма акватория. 96% от хората живеят в 100-метровата ивица край морето. В момента с Вас се намираме на 80 м от брега. Всичките ни населени места, с изключение на Варвара, влизат в тази ивица.
Като обобщение много бих искал основните политики, които сме заложили с моя екип, да ги завършим до края на мандата. През 2011 г., когато стъпих в общината, си казах, че това ще бъде Перлата на Юга, и смея да твърдя, че тя свети все по-силно. Надявам се през 2023 г. Перлата на Юга да се вижда от северната ни граница.
В. „ Строител“ и НСОРБ съвместно реализират рубриката „Кметовете говорят“. Какво е Вашето мнение за нея?
Хубаво е да се чува мнението на ръководителите на общинските администрации. Те могат най-добре да обяснят посоките, в които ще се развиват общините. Такава рубрика може да извади квинтесенцията и човек, който стои по-далеч от политиката, от местната власт или не се интересува много от случващото се в неговата община, прочитайки информацията за важните проекти и дейности - социални или инфраструктурни, може да разбере каква е визията и в каква посока кметът води съответната община. Считам, че рубриката е много полезна, и ще очаквам да следите напредъка на проектите, които реализираме, и да гостувате на организираните в общината културни събития. Поканени сте!