Раднево – зеленият град в сърцето на мините

Д-р Тенев, община Раднево е на едно от първите места в страната по социално-икономическото си развитие, измерено чрез брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. На какво се дължи това?

Да. Националният статистически институт продължава да ни подрежда на второ място по най-висок БВП на човек от населението (17 273 лв. за 2018 г.), като за същата година само в столицата са отчетени повече (33 437 лв.). Енергийният сектор е този, който допринася съществено за водещото място на цялата област в икономиката на България. Благодарение на него регионът привлича сериозни чуждестранни и вътрешни инвестиции. В областта се произвеждат над 40% от електроенергията в България.

Община Раднево е на трето място по нетни приходи от продажби и е основен производител на въглища, а и важен производител на електроенергия.

Грижите на администрацията са насочени към създаване на благоприятни условия за развитие, основно чрез поддръжка и подобряване на общинската инфраструктура. Работим и по повишаване ефективността с предоставяне на нови електронни услуги, издаване в съкратени срокове на необходимите разрешителни, индивидуално обслужване и др.

Главните приоритети в моето управление ще продължават да бъдат подобряване на инфраструктурата и градската среда и достигане на високо ниво на социални услуги, здравеопазване, образование, културен живот, младежки дейности и спорт.

Ефективното управление на природните ресурси и опазването на околната среда също са в центъра на вниманието на екипа ми.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Сградата на общинската администрация[/caption]

Казахте, че полезните изкопаеми са основно богатство на Вашата община. Как това се отразява на социалния статус на населението?

Териториално община Раднево обхваща по-голямата част от Източномаришкия въглищен басейн и е свързана с един от стълбовете на националната икономика - енергийния комплекс „Марица-изток“. Находището, което е най-голямото в страната, се разработва по открит способ от три рудника: „Трояново-1”, „Трояново-север” и „Трояново-3”. Избраният начин за добив дава възможност за значително по-пълно изземване на запасите от басейна и възможности за прилагане на най-съвременна техника и технологии.

В Източномаришкото въглищно находище са съсредоточени около 2,5 млрд. т запаси, което представлява приблизително 63% от балансовите запаси на лигнитни въглища и 57% от запасите на всички въглища в страната. При годишен добив 30 - 35 млн. т експлоатацията на находището може да продължи още поне 50 - 60 години.

„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД е най-голямата топлоелектрическа централа не само у нас, но и на целия Балкански полуостров и също е разположена на територията на нашата община. Други консуматори на въглища, добивани от „Мини Марица-изток“ ЕАД в региона, са „Брикел“ ЕАД, „ТЕЦ Контур Глобал Марица изток 3“ и ТЕЦ „AES Гълъбово“. Изброените обекти осигуряват 100% от производството на брикети в страната и над 40% от електроенергията. Това нарежда енергийния комплекс сред основните елементи от енергийната сигурност на Република България. В същото време страната е изправена пред предизвикателството да изпълни критериите по Зелената сделка на Европейската комисия, насочена към опазване на околната среда в глобален мащаб чрез намаляване на емисиите от въглероден диоксид, които се изхвърлят в атмосферата. Министерството на енергетиката трябва да отдели 25 млрд. евро, за да изпълни изискванията. Според оценки на експерти въглеродните емисии в България са намалели с близо 40% спрямо референтните нива от 1990 г. и това означава, че страната е изпълнила европейските изисквания за 2020 г.

Наличието на тези добивни и енергийни предприятия осигурява работни места за населението в региона, респективно и в община Раднево. Около 7000 души са заети само в „Мини Марица-изток“ ЕАД. Социалният статус на живущите в района в резултат на доброто заплащане на заетите в комплекса също е на добро ниво. За съжаление това не може да спре миграцията на населението от малките населени места към големите.

 

[caption id="" align="alignright" width="800"] Панорама от „Марица-изток“[/caption]

Как фирмите от отрасъл „Строителство“ се представят в общата икономическа палитра на общината? Какви са техните, а и Вашите контакти с ОП на КСБ - Стара Загора?

Не е голям броят на местните строителни фирми. Повечето са регистрирани в Централния професионален регистър на строителя, който се поддържа от Камарата, и дейността им е пряко свързана с работата на енергийния комплекс.

Надявам се програмен период 2021 – 2027 г. да ни предостави възможност да работим съвместно с ОП на КСБ - Стара Загора, и местните строителни фирми по реализацията на стратегически инициативи, свързани с конкурентното развитие на нашия регион.

 

Какво е състоянието на пътната инфраструктура? Как се пътува до селата?

Ние разполагаме с 81,3 км общинска пътна мрежа. Основен приоритет е инвестирането в поддръжката и подобряването й. Поетапно, благодарение на собствени средства и с външно финансиране, към момента шосетата са приведени в състояние, осигуряващо безопасност на движението и комфорт на пътуването.

Изпълнихме голям проект по Програмата за развитие на селските райони за рехабилитация на пътищата към селата Знаменосец, Тихомирово, Сърнево и др.

Благодарение на финансови средства, предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, през 2019 г. се извършиха неотложни възстановителни работи на стоманобетоновия мост край с. Коларово, който се намира на основната ни връзка с автомагистрала „Тракия“.

 

[caption id="" align="alignleft" width="776"] Храм „Св. Иван Рилски“[/caption]

Как върви модернизацията на общинския сграден фонд?

Ръководството на общината стриктно следва задачата за изграждане на красива, модерна и функционална среда, отговаряща на всички европейски стандарти. Стремим се и работим за подобряване на прилежащата инфраструктура, обновяване на архитектурно-художествения облик на населените места и създаване на условия за по-добър и съвременен начин на живот.

През последните няколко години бяха ремонтирани междублокови пространства, извършена бе подмяна на тротоари, модернизиране на улично осветление, изградени бяха детски и спортни площадки, асфалтираха се улици както в града, така и по селата.

През 2020 г. отново с финансиране от ДФ „Земеделие“ изградихме многофункционална спортна площадка във II Основно училище.

През 2021 г. продължаваме с изпълнението и на други значими проекти - благоустрояване на централния парк, изграждане на площадка за безвъзмездно предаване на разделно събирани отпадъци от домакинствата, основен ремонт и оборудване на II Основно училище, строителство на Северозападния отводнителен канал в с. Сърнево и др.

 

Имате ли проблеми с водоподаването в града и селата?

Голяма част от съществуващото водоснабдяване се характеризира с остаряла и неефективна водопроводна мрежа. Силно амортизираните и стари тръби са причина за постоянни течове, което води до загубата на голяма част от подаваните количества. Експлоатационният срок на мрежата отдавна е изтекъл.

От няколко години работим за обновяване на ВиК мрежата в цялата община. Предвид сериозния бюджет, необходим за реализиране на обекти от такъв характер, се търсят възможности и се пробват различни варианти за осигуряване на външно финансиране.

Към момента благодарение на средства, отпуснати от ДФ „Земеделие”, ПУДООС и МРРБ, се реновират различни обекти. По-значими са реконструкциите и рехабилитациите на етернитов водопровод от водоем с. Българене до водоем с помпена станция с. Любеново; на водоснабдителната система и съоръжения в с. Сърнево, на мрежата на с. Полски градец (I етап), както и изграждането на водопровода на с. Коларово (II етап).

Имаме изготвени проекти и за „Реконструкция на водоснабдителна мрежа в кв. „Гарова Махала” и „Реконструкция на водопроводна мрежа на с. Полски градец – II етап“, за които предстои кандидатстване пред ПУДООС за осигуряване на необходимия финансов ресурс.

Посочените проекти са идентифицирани като приоритетни, тъй като ще окажат влияние и върху инвестиционната активност в общината, като подобрят предоставяната публична услуга по водоснабдяване.

 

Какво се прави в областта на екологията и какво да очакват Вашите съграждани в тази сфера?

[caption id="" align="alignright" width="800"] Второ основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ в Раднево[/caption]

Развитата промишленост в региона оказва силно негативно влияние върху всички компоненти на природата. Политиката в тази насока се осъществява чрез прилагане на ефективен превантивен, текущ и последващ контрол с цел екологосъобразно управление на отпадъците, подобряване качеството на атмосферния въздух, водите, опазване на биоразнообразието и зелената система в общината и др.

Разработихме нова програма по опазване на околната среда. Чрез нея и с изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие към програмата, надявам се, ще се постигне устойчивост. Ежегодно работим поетапно по повишаване проводимостта на реките в рамките на населените места, което е в компетентностите на общината, поддържаме язовирите - общинска собственост, в добро хидротехническо състояние.

В областта на управлението на отпадъците имаме редица нови инициативи, които ще залегнат в нова програма за периода 2021 – 2027 г.

Тук е моментът да отбележа, че през 2021 г. ще завършим рекултивацията на общинското депо за неопасни отпадъци. Местната администрация е започнала и ще продължи 30-годишния следексплоатационен мониторинг по отношение на показателите на околната среда. В общината сме изградили и добре действаща система за организирано събиране на строителни отпадъци от ремонтни дейности, образувани от домакинствата, каквото е задължението ни по закон.

 

На какъв етап е разработването на Плана за интегрирано развитие на община Раднево за периода 2021 – 2027 г.

Започнахме работа по документа през октомври 2020 г. Той е свързан с множество обсъждания и съгласувания със заинтересованите органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на общината.

 

[caption id="" align="alignleft" width="462"] Детска площадка в с. Знаменосец[/caption]

Успяхте ли да привлечете максимален ресурс от Европа за селските райони?

Изключително успешна в изминалия период бе работата ни и по проекти с външно финансиране - европейски и национални програми.

В края на предходния ми мандат стартирахме мащабни инфраструктурни проекти на територията на цялата община. Като най-голям успех отчитам подписаните пет договора с ДФЗ на обща стойност над 16 млн. лв. с ДДС. И това, че от внесените шест предложения (максимално позволения брой заявления от един кандидат) през двата отворени приема пет бяха одобрени.

Спечеленото финансиране е за реконструкции и рехабилитации на общински пътища и улици и на водоснабдителни системи и съоръжения.

Важен успех бе и предоговарянето и фазирането на най-големия ни проект - за доизграждане на ВиК мрежата в града и строителство на нова ПСОВ, с Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“.

Немалко инфраструктурни обекти изпълнихме и със средства от националния бюджет – реконструирана и доизградена е част от водопровода в селата Полски градец и Коларово, оборудвани и обзаведени са Центърът за социална рехабилитация и интеграция, Домът за стари хора и Домашен социален патронаж в общинския център.

Обновяването на второто по големина училище ще подобри материалнотехническата база.

 

Имахте ли успехи и в санирането на жилищни сгради?

Очакваме с нетърпение да стартира новата програма за енергийна ефективност на сградния фонд, включена в Плана за възстановяване и устойчивост на България, която според информацията от МРРБ ще обхваща не само жилищните, но и публичните и промишлените сгради, както и уличното осветление. За тези мерки са предвидени 2,5 млрд. лв., като най-големият ресурс – 1,7 млрд. лв., ще бъде насочен към санирането на жилища. За първи път програмата ще включва не само панелни блокове, но и еднофамилни сгради, което значи, че ще можем да се възползваме от нея.

---

Д-р Теньо Тенев е роден на 2 януари 1972 г. в Раднево. През 1997 г. се дипломира в Тракийския университет по специалността „Ветеринарна медицина”. През годините е бил кметски наместник на с. Рисиманово, участъков лекар в с. Трънково, зам.-кмет на община Раднево по „Териториално-селищно устройство, стопанска политика и общинска собственост”. Имал е и частна ветеринарна практика. Кмет на Раднево е от 2015 г.