Бухово има отлични възможности да развива поклоннически туризъм

Инж. Димитров, от година и няколко месеца сте кмет на Бухово. Изпълнявате ли управленската си програма?

Мотото, с което застанах пред хората, гласували ми доверие, е „Бухово – по-добър град за живеене”. Постигането на това е свързано с безкрайно много дейности, които си поставих като цел. Досега за всяко реализирано мероприятие усещам подкрепата на съгражданите си. Те знаят, че аз съм буховчанин, т.е. един от тях. И независимо че в града има какво още да се прави по отношение на инфраструктурата, на облагородяването на градската среда, както и за строителството на обекти от образователната и културната сфера, аз смятам, че вървим в правилната посока. По отношение на инфраструктурата искам да заявя, че имаме невероятно стабилна енергийна система и независимо от планинския характер на територията ни при нас електрозахранването никога не е спирало.

Сега на дневен ред е разширяването на спортната база на града. Бухово има своята спортна слава във футбола, волейбола и много други дисциплини, с която местните хора се гордеят.

Разкажете за работата си в Обществения съвет, който сте създали.

Практиката за съществуването на подобна структура не е нова, но тя показва, че е възможно да има чуваемост и ефективно взаимодействие между гражданите и администрацията. Поне в Бухово е така. Главната цел е доброто управление на града.

съставен от дванадесет наши съграждани от различни съсловия – художници, работници, културни дейци, предимно млади хора, които имат идеи и милеят за Бухово. Ще спомена тяхно предложение за изпълнението на проект за залесяване на 1000 дървета в подстъпите към планината. Това ще бъде реализирано, след като обстановката позволи. В Бухово вече засадихме 100 липи, имаме намерението да продължим в централната градска част, по канала и другаде. За нас чистотата на въздуха е топ приоритет, защото още си спомняме какво беше преди години, когато имаше ураново производство.

Ще добавя и че на 11 май ще честваме 140 години от началото на образователния процес в града. Тогава започва и строителството на нашето училище, в което се обучават първите 48 ученици.

Какво е състоянието на водопреносната мрежа, качеството на питейната вода?

Изключително добро. В Бухово пием софийска вода. Доволни сме от структурите на „Софийска вода” АД, ежемесечно получаваме протоколи за изследване на питейната вода и отговорно мога да заявя, че няма отклонения.

Имаме проблем с изградения резервоар, до който се препомпва водата от главното трасе към нас. През 90-те години, когато започна неговото строителство, ние неколкократно декларирахме нашето мнение, че той трябва да бъде трийсетина метра по-нависоко, за да може след това гравитачно водата да достига навсякъде. Но проектантите не ни послушаха и сега това създава трудности за захранването на по-високите сгради. Понякога водата не достига и до фирмите, които работят на територията на индустриалния парк.

Сега изграждаме захранване на манастира „Св. Мария Магдалена”. Обителта е част от Софийската Мала Света гора. При кърджалийско нападение през XVIII век обектът е бил напълно разрушен и изоставен. Църквата е възстановена през 1881 г. върху основите на базиликата от IV - V в.

жа и за един феномен, който пряко е свързан с питейната вода на града. Преди 70 - 80 г. Бухово се е захранвал с вода само от местни водоизточници, т.е. от Стара планина, където запасите са невероятни. Навремето хората са хващали всяка река, бара, поточе, строели са бентове, прагове, водохващания, резервоари и всичко това е било повече от достатъчно, за да си осигурят вода. Даже и бившият уранопреработвателен комплекс работеше с капацитета на тези водохващания.

Сега сме загърбили местните водоизточници и довеждаме вода от другия край на Софийското поле. Според мен Басейнова дирекция и Столичната община трябва да обмислят и преценят потенциалните възможности на местните ресурси, защото след 20 - 50 г. не е изключено дебитът на река Искър да намалее и мегаполисът да има проблеми с водоснабдяването. Няма да е добре чак тогава да се сетим за водните запаси на Стара планина и да започнем да правим съоръжения - и като време, и като ресурс ще се окаже мисия невъзможна. Затова моят апел като кореняк буховчанин, инженер и кмет е да се направи задълбочен анализ на потенциалните възможности за водочерпене от тези перспективни източници за големия град. В даден момент подножието на Буховския Балкан трябва да подпомага водоснабдяването на столицата или да има изградени съоръжения, които при възникване на криза веднага да влязат в експлоатация.

Имате ли проблеми с пътната инфраструктура?

Улиците в града не са в добро състояние. Ние имаме над 20 км улична мрежа, която е построена на разнообразни терени, и поддържането й не е проста работа. Същото се отнася и за тротоарите – и те са в лошо състояние. Но пък се гордеем с уличното осветление, което е изградено и завършено напълно и добре поддържано. Гостите ни с право споделят, че другаде не са виждали така осветено населено място.

Бухово успя ли да се включи в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради?

Когато тя стартира, нашите граждани реагираха бързо. Разбира се, имаше и негативно настроени хора. В крайна сметка завършихме един блок, друг е в листите на чакащите при евентуално продължаване на програмата, а за трети върви паспортизацията.

Споменахте урановата мина, която в близкото минало беше емблема на Вашия град. Разкажете за нейната рекултивация, която се реализира.

Добивът на уран в България продължава в периода 1945 - 1992 г., като първите проучвания на потенциалните залежи вероятно са направени през 1938 - 1939 г. от германски специалисти. Не е тайна, че урановата мина в Бухово е била от изключително значение за съветската ядрена програма в миналото и произведената в нея суровина е използвана в първия съветски ядрен реактор.

Сега на дневен ред след прекратяване на уранодобива е рекултивацията. Самият аз като инженер от „Редки метали” съм наясно с проблематиката. В района на Бухово целта е да се премахнат всички замърсявания на територията на бившия завод и бившите хвостохранилища, за да може терените в перспектива да се използват за други промишлени нужди.

Част от рекултивацията се извършва от „Геострой” АД, която е сред водещите строителни компании в България. Дружеството има сериозен опит в изгpaждaнeтo нa инфраструктурни обекти, сред които пpeчиcтвaтeлни стaнции зa питейни и oтпaдни вoди, ВиК проекти, дeпa зa битoви и пpoмишлeни oтпaдъци.

Геострой рекултивира терена на бившия завод, който стопанисва. А хвостохранилищата ще се рекултивират от „Екоинженеринг – РМ“ ЕООД – държавна компания, създадена за ликвидиране на последствията от уранодобива. Желанието ни е новите производства да бъдат екологично чисти, с висока принадена стойност, модерни и иновативни по своя характер.

Позволете от страниците на вестник „Строител“ да изкажа своята благодарност на екипа на „Геострой” АД, с които имаме прекрасни професионални отношения.

Гората над Вашия град е изключителна и носи различни ползи за хората.

Това е особено актуална тема. Мястото, където е разположено Бухово, е уникално по своята география. Като местен човек ревниво следя за опазването на нашата гора, на гордия Балкан. Всичко в него през годините е било експлоатирано в името на една идеология. Добре знаете как се е използвал през годините на уранодобива, от шосето все още се виждат кариерите над нас. Но задаваме ли си въпроса: тази кариера, която работи повече от 60 г., дали има и 10 кв. м рекултивирана площ? Отговорът е „не” и така ще бъде и след 100 г., защото това е обект на нашето грешно отношение към природните дадености. Добре, с този камък се изграждат магистрали, насипват се пътища, мостове, полагат се основи на сгради и т.н. Съгласен съм. Но след 10 – 20 – 30 г., когато столицата задължително се обърне на юг, кой ще иска да живее тук?

И още – сега в нашия Балкан се сече предимно широколистна дървесина, а частично се засажда иглолистна. Известно е от дедите ни, че широколистните дървета задържат водата. Затова и водим разговори с горското, спорим, настояваме стопанисването на гората да бъде в нейна полза. Санитарната сеч е нещо безусловно важно и задължително, но когато се извършва от грамотни хора.

Споменахте, че София ще се развива на юг, към Стара планина. Изчерпването на свободните терени под Витошката яка ли е причината?

Съгласен съм. И затова хората строят. В момента се изграждат 12 нови еднофамилни къщи, ремонтират се бащините имоти. Но да тръгна от по-общите фактори – ние имаме над 4000 дка свободни терени, където могат да се развият иновативни предприятия и логистични паркове и в същото време градът е с най-хубавото южно изложение, което имат селищата в Софийската котловина. Преди 22 г. създадохме местна инициативна група, която се специализира да работи в областта на международния обмен между общините. Експерти от различни краища на света - Азия, Южна Америка, за държавите от Европа да не говорим, споделят, че много малко са градовете, в които щом излезеш от двора си, влизаш в планината. И ако София има своята Витоша, то ние имаме своята Стара планина. Затова искаме да реализираме нашите проекти за отдих, за преходи, да продължим със строителството на екопътеки, заслони, чешми и прочие. Както навремето имаше профилакториуми, санаториуми и бази за работниците от тежките производства наоколо. Ние чувстваме планината като наша.

Всяко ново строителство в града влияе на общата инфраструктура и аз това го отчитам. Помагаме по всякакви начини на хората при изпълнението на СМР, при ремонтите на старите къщи. Интересът към закупуване на нови терени за строеж непрекъснато нараства и това е показателно.

Бухово трябва да стане по-добро място за живеене. Едно от нашите искания е газифицирането на града, защото самият газопровод минава на 3 - 4 км от нас. А този проблем се решава положително в много от градовете на България. Иска ми се тези, от които това зависи да се случи, да гледат не само глобално на нещата, а да забелязват и периферията.

Тук е мястото да отбележа, че работим добре и с перспектива с районната администрация „Кремиковци“ и със Столичната община.

На финала ми се иска да засегнем темата за Вашите духовни средища като част от Софийската Мала Света гора.

Една необятна тема. Градът ни има отличните възможности да се развива и по отношение на поклонническия туризъм. Споменах по-горе за нашата светиня - манастира „Св. Мария Магдалена”. Той е функционирал като истински манастир за много кратко време, но е много популярен сред хората.

Отдавна е известно, че днешната малка църква е изградена върху голяма раннохристиянска базилика с размери 43 на 27 метра. Когато започват да строят църквата в края на XIX век, хората се натъкват на основите й и в знак на приемственост разполагат църквата в олтара на базиликата. Между 2013 и 2015 г. Столичната община финансира нови археологически разкопки, с които раннохристиянската базилика се проучва изцяло. Самият аз четири години съм участвал в разкопките край базиликата. Трябва да подчертая, че изграждането на нашата базилика става по едно и също време с базиликата „Света София” в столицата.

Манастирът „Св. Архангел Михаил“ също е сред бисерите от огърлицата на Софийската Мала Света гора. А в Буховската църква „Св. Николай“ се намира чудотворната икона на Св. Богородица, копие на иконата „Достойно ест“ от Света гора.