Павел баня се развива като туристическа, балнео и СПА дестинация

Г-н Бесоолу, Павел баня е прочут балнеоложки курорт. Разкажете ни за подземното богатство на общината.

Безспорно минералната вода е едно от богатствата ни. Основните й качества са високото съдържание на флуор и радиоактивния газ радон. Това е втората вода в България по количество на флуор след тази в с. Овощник в Казанлъшките минерални бани. Както знаете, флуорът е химичен елемент, който изгражда костите и зъбите при подрастващите.

Минералната вода се използва както за рехабилитация и балнеолечение, така и в центровете за СПА и релакс. Множеството хотели в района предлагат изключително качествено ниво на СПА процедурите. Тук искам да отбележа, че по отношение на строителството стриктно се съобразяваме с Общия устройствен план и водното ни природно богатство.

Ежегодно курортът Павел баня е посещаван от много туристи, като всеки от тях видимо си тръгва напълно удовлетворен и се връща отново.

Какво е състоянието на ВиК мрежата в града и съставните селища?

Според мен за всяко населено място най-важни са пътната инфраструктура и водопроводната система. Затова след избирането ми за кмет се заех с решаването на редица проблеми в тази посока. Сред ангажиментите, които поех пред съгражданите ми и които са част от програмата ми за мандат 2019 – 2023 г., е цялостната подмяна на водопроводната мрежа в населените места на общината. През 2020 г. приключи изпълнението на големия ни воден проект по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за подмяна на водопроводната мрежа (етернитови тръби от 1960 г). в селата Долно Сахране и Горно Сахране за 5 324 123 лв. без ДДС. Предстои да подадем заявка в Държавен фонд „Земеделие“ за окончателно плащане. С реализирането на всички дейности успяхме да решим за десетки години напред проблема с водоподаването за 2300 души от двете населени места. Постигнатите резултати са повишено налягане на водата за битовите потребители, няма никакви аварии и загубите са намалени 20 пъти.

През изминалата година изготвихме 3 големи инвестиционни проекта на обща стойност 12 384 000 лв. Единият е „Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Осетеново”, който обхваща инфраструктура с дължина 12 265 м, а стойността му е 3 785 608 лв. Вторият е „Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Тъжа”, включващ СМР по 22 155 м тръби. Вложението ще е 6 299 191 лв. Мащабен проект е и този за втори и трети етап от „Подмяна на водопровода в гр. Павел баня”. С реализирането му националният курорт ще бъде със 100% изградена канализационна мрежа и 100% подменен водопровод.

Тези проекти са съгласувани с всички институции, имат издадени разрешения за строеж и се надявам да получат финансиране през 2021 г. Ползите от изпълнението им отново ще са свързани с постигането на нулеви аварии, а загубите на питейна вода ще бъдат сведени до минимум.

По отношение на пречистването – в общинския център имаме изградена ПСОВ, която работи по всички стандарти.

Споменахте значението на пътната инфраструктура. В какво състояние е тя след зимния сезон?

Тъй като вестник „Строител“ е специализиран и отразява всичко важно, свързано със строителния сектор, ще Ви кажа новина специално за Вас. Откакто съм кмет на Павел баня – вече 18 месеца, няма четвъртокласен път на територията на общината, по който да не сме направили основен ремонт. На 15 април т.г. приключваме подновяването на маркировката на общинската мрежа.

Това, с което се гордея най-много, е, че успяхме да намерим решение на изключително важен проблем, отлаган близо половин век – ремонта на републиканския второкласен път II-56. Той свързва подбалканския I-6 (Бургас – София) с Павел баня и населените места в общината. Обновяването му вече е факт благодарение на доброто ни партньорство с Агенция „Пътна инфраструктура“ и на съдействието на председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в 44-тото Народно събрание Халил Летифов. Бяха осигурени почти 1 000 000 лв. за „голямото асфалтиране”, както го наричат хората. И имат право да го определят така, защото основният ремонт на този път е мечта на всички ни от десетки години насам.

Предстои ми обаче още работа за подобряването на инфраструктурата - през тази година ще изграждаме осветление на част от общинските пътища.

На територията Ви има красиви села като Габарево със стоте чешми и Турия - родното място на Чудомир. В тях се забелязва сериозно ново строителство на еднофамилни сгради, а и на къщи за гости. Какъв е броят на строителните разрешения за изминалата година и началото на тази?

Издадените разрешения за строеж за 2020 г. са 67 на брой. Част от тях са и за къщи за гости в селата Тъжа, Турия и Асен, както и в общинския център. Изграждат се и три нови 5-звездни балнеохотела.

Разрешителни книжа са разписани и за две големи спортни площадки, които вече са въведени в експлоатация. Дърводелска работилница и дестилерия за преработка на етерично-маслени суровини допълват списъка на строящите се обекти в общината. За първите три месеца на 2021 г. са издадени 20 разрешения за строеж.

Все пак е добре нашата община да се развива освен като туристическа, балнео и СПА дестинация и като регион с възможности в земеделието, в биоземеделието. Като кмет ще направя нужното това да се случва.

Образователната инфраструктура в общината е на европейско равнище дори и в селата. Какви дейности са реализирани в това направление?

Искам да започна с най-важното – на фона на демографската криза в страната в нашия регион в последните десетилетия не са закривани училища. Функционират общо 10, две от които са средни и са в града – СУ „Христо Ботев” и Професионалната гимназия по ресторантьорство и хотелиерство. Останалите осем са основни училища в селата Осетеново, Манолово, Александрово, Тъжа, Търничени, Габарево, Скобелево и Горно Сахране. Имаме и 10 детски градини и 3 ясли, които приемат общо 510 деца.

За нас е приоритет да създадем подходяща и сигурна образователна инфраструктура, която да обслужва потребностите на учениците, както и да осигури социално включване на деца, в това число от маргинализираните групи. Ежегодно обновяваме сградния фонд и материално-техническата база на училищата и детските градини, внедряваме мерки за енергийна ефективност, стараем се да подобряваме и учебния процес. Изпълнили сме ремонти и топлоизолация на фасадите на сградите, обновени са и помещенията в тях. Подменили сме отоплителни инсталации. Реализирани са и необходимите СМР на покривите, модернизирано е обзавеждането и прилежащите пространства на обектите.

Въпреки всичко свършено сме постигнали едва 70% от необходимото. Предстои ремонт в училищата в селата Тъжа, Осетеново и Търничене. Преди дни получихме от Министерството на образованието и науката 210 000 лв., с които сградата на ОУ в с. Осетеново трябва да добие напълно нов облик. Разполагаме и с изработени проекти за две детски градини в Горно Сахране и Скобелево, за които очакваме финансиране. Не на последно място искам да отбележа, че по Националната кампания „За чиста околна среда“ на МОСВ и ПУДООС имаме одобрени 7 малки проекта, с които ще се подобри инфраструктурата в детските градини, като в същото време ще се възпитават у подрастващите навици да опазват чиста и красива Павел баня.

Изграждате ли спортни площадки, фитнеси на открито за младите хора?

За мен младите са изключително важни, без тях развитието на всяко населено място е немислимо. Кметът трябва да им осигурява добри условия, за да могат те да създават семейства, да отглеждат децата си тук и нищо да не им липсва. Павел баня е малка община и това е голямо предизвикателство.

През 2020 г. със средства от бюджета изградихме спортен комплекс, който сега събира десетки хора на двата си терена. Вярвам, че за да правиш нещо за някого, невинаги е нужно то да бъде скъпо и внушително по размери. Просто трябва да е достатъчно, за да зарадва човека, и мисля, че постигнахме именно това. Радвам се, че когато минавам покрай спортния комплекс, непрекъснато виждам спортуващи.

От началото на управлението ми за година и половина успяхме да създадем и подходяща среда за тренировки на двата ни футболни клуба „Тунджа“ - Павел баня, и „Габровница“ - с. Горно Сахране. От общинския бюджет финансираме дейността клубовете.

Отделяме средства и за занимания по народни танци. Над 150 деца и младежи от ФА „Детелини“ ежедневно използват собствената си и може би най-добрата танцова зала в областта – тази в Павел баня.

Като успех определям и предложението, което дойде от младежкото НПО „За чиста природа в община Павел баня“. Съвместно ще работим както за инициативи в сферата на екологията, така и за инфраструктурни проекти, за изпълнението на културната програма. В НПО има учени, лекари, архитекти, които са напуснали родното място, но Павел баня им е мила и желаят да ни помагат да я развиваме. Считам, че това партньорство има бъдеще.

Какви цели сте си поставили по отношение на европейското финансиране?

Като кмет имам визия как да се развива община Павел баня. Друг е въпросът, че както навсякъде средствата не достигат за реализиране на всички идеи. Аз обаче съм човек, който никога не се отказва и търси начини да изпълни обещанията си. Затова правя всичко по силите си да облагородяваме и развиваме нашата територия.

Ние сме бенефициент по ПРСР и имаме голям опит с проекти по програмата. Отделно от това разполагаме с готови инвестиционни проекти, като при всяка възможност кандидатстваме пред МОСВ, Министерството на финансите, ПУДООС, Националния доверителен Екофонд, европрограми и др.

Сред основните цели, които съм си поставил до края на мандата, е да завършим новостроящата се сграда на местната администрация. Друг ключов приоритет е да благоустроим градския парк и да построим нова общинска балнеолечебница. За тези проекти ще търся европейско финансиране, защото те трябва да се случат.

Какви са възможностите да развивате различни видове туризъм?

Община Павел баня е възможност за всеки, решил да отдели време за среща с природата, с фолклора, с историята и традициите.

На наша територия се намира част от Националния парк „Централен Балкан“, който се отличава с вековните си букови гори, с чистата вода и със съхранени животински и растителни видове. На 15 км навътре е билото на Стара планина, където всеки турист може да се наслади на Кадемлийското и Бабското пръскало, а от връх Марагидик да надникне и от другата страна на Балкана, където е Априлци.

В с. Турия, където вече споменахме, че е родната къща на Димитър Чорбаджийски – Чудомир, наследниците на неговите „Нашенци“ очакват всеки турист, а ежегодният фестивал „Старци в Турия“ събира над 1500 участници от всички краища на страната.

В с. Габарево, в Джанановата къща, Тотка Бичева посреща туристите с историята на селото и мястото на тайния революционен комитет на Васил Левски. Тя разказва и за Анастасия Романова – руската царица и първа съпруга на цар Иван Грозни, и представя доказателства, че тя е живяла там.

Богата и уникална по своя стил е културната програма на Павел баня с Празника на розата и минералната вода, с избора на Царица Роза и Цар на Минералната вода, с фестивалите „Селски дворове“, „Културата на моя етнос“, „Павелбанско лято“.

Разполагаме с всички предпоставки за устойчиво развитие не само на балнеологията, но и на културния, планинския и селския туризъм. Това ще направи нашата община по-богата и красива.

Поддържате ли контакти с Областното представителство на КСБ в Стара Загора?

Наблюденията ми са, че структурата на Камарата на строителите в България в област Стара Загора си тежи на мястото, ако мога да се изразя така, и е там, където имат нужда от нея. Разчитам на бъдещата ни съвместна работа, защото считам, че трябва да има диалог между институциите и бизнеса, заедно да мислим и да се грижим за поверените ни населени места.

В . „ Строител“ и НСОРБ реализират рубриката „Кметовете говорят”. Каква е оценката Ви за тази инициатива?

Рубриката е изключително полезна, защото дава трибуна на кметовете, без значение дали управляват малка или голяма община, да изразят мнението си и да споделят вижданията си за развитие.

Благодаря Ви за интереса към Павел баня и за възможността по-широк кръг от хората да я „видят от друг ъгъл”.

Бъдете здрави, Вие и Общинските пътища се обновяват Вашите читатели!