Общини

Кметът на Ковачевци Васил Станимиров: Ще изградим етнографски комплекс по подобие на Етъра

С рубриката „Кметовете говорят“ напипвате много точно пулса на общините

На дневен ред за Ковачевци е създаването на Местна инициативна група „Ковачевци - Перник“

Г-н Станимиров, да започнем с актуалния за всяка община План за интегрирано развитие до 2027 г., който е от особена важност за просперитета на населените места. Какво включва този за Ковачевци?

Въпросът Ви наистина е важен за всички кметски екипи в страната, но има и нюанси. Планът на Ковачевци има пет ключови приоритета, за изпълнението на които са разписани конкретни мерки и дейности. Първият е насочен към икономически просперитет и кръгова икономика. Вторият е за повишаване на качеството на живот на хората в общината чрез подобряване на сферите на образованието, здравеопазването, социалните и младежките дейности. На следващо място е изграждането на инфраструктура – пътна, ВиК, спортна, културна, образователна, и благоустрояването на жизнената среда. Съхраняване на околната среда и популяризиране на природните и историческите ни дадености с цел привличане на инвестиции и развитие на труизма е четвъртата основа цел. Петият приоритет е насочен към внедряването на добри практики в областта на управлението, информационното обезпечаване и дигитализацията на административните услуги, като ще го реализираме съвместно със заинтересованите страни и жителите.

Започнах с това, че има нюанс, ако може да се нарече така отношението на държавата към големите и към малките общини – то е различно. От 2015 г. ситуацията за малките е доста неблагоприятна, защото стратегическият, икономически, социален и всякакъв друг потенциал се съсредоточава в 63 големи и средни местни администрации. Това е за сметка на нас, малките общини, където финансирането е затруднено, а ние нямаме възможност да отделим пари за изкърпване на улици и за ремонт тротоари, да обновим водопроводните системи, повечето от които са изградени между 1930 - 1950 г., а да не говорим за строителство на нови мрежи. Няма и достатъчна яснота как ще се развиват малките общини през настоящия програмен период.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Сградата на общината[/caption]

Като гранична община успявате ли да изпълнявате проекти по програмите за трансгранично сътрудничество?

Да, в предходните години постигнахме наистина добри резултати в това отношение. Партнираме си чудесно с община Ягодина в съседна Сърбия. Съвместно изградихме Хлебна къща, която беше финансирана по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG „България – Сърбия“. Поддържаме контакти и реализираме съвместни проекти и с община Босилеград.

Трансграничното сътрудничество доказа, че е работещ вариант за ползотворни взаимодействия между администрациите на общините и жителите в тях.

 

Разкажете за местните инициативни групи (МИГ), които също са важни за изпълнението на проекти.

МИГ „Радомир – Ковачевци - Земен” работеше добре, но с течение на времето преустанови дейността си. Затова в момента на дневен ред е създаването на Местна инициативна група „Ковачевци - Перник”, където нашата община е водещ партньор. С моя колега, кмета на Перник Станислав Владимиров, събираме екип, който да управлява новата МИГ и да трупа опит и контакти.

 

Какво е състоянието на образователната инфраструктура?

Ще започна с работата на читалищата, които също изпълняват определени образователни функции. В нашите села успешно функционират общо 10, в които се развиват различни дейности, като народни танци, хорово пеене, библиотечно дело и т.н. Независимо че успешно поддържаме тези средища на духовност, е ясно, че и за тях финансите не достигат. А те са много важни, за да противодействаме на демографската криза и да задържаме младите хора, като се има предвид близостта ни до двата притегателни центъра София и Перник.

В момента правим основен ремонт на детската градина в Ковчевци с финансиране по проект по Програмата за развитие на селските райони, като целта е да обновим цялата база. Нашето средищно основно училище е в с. Калище, известно в страната с фолклорната група „Калищенските баби“. Поддържаме учебното заведение в много добро състояние. Позволете да разкажа интересни факти за с. Ракиловци, където в първите години след Освобождението на България (1878 г.) е открито училище, което първоначално се помещава в частни къщи. През 1888 г. по инициативата и благодарение на ракиловчанина Петър Бандачки е построена и училищна сграда. В нея се обучават деца в продължение на 84 г. - до 1972 г., когато е закрито.

 

[caption id="" align="alignright" width="800"] Центърът на Ковачевци[/caption]

Средищните училища предполагат нуждата от специализиран транспорт. Какви са пътищата в селата и между тях?

Много важна тема. Съумяхме заедно с Общинския съвет да направим собствена транспортна фирма и осигурихме регулярен достъп на населението до общинския център и до Перник. Имаме два автобуса и стабилизирахме услугите по отношение на пътуванията.

Колкото до състоянието на улиците в селата, положението никак не е добро, а на някои улици е направо трагично. Нови не се изграждат и това е така, защото, както казах, малките общини трудно усвояват средства и получават много по-ограничено финансиране от бюджета. Само един пример - за изтичащия програмен период успяхме да реализираме един-единствен проект за обновяване на улици.

В момента се асфалтира много необходима отсечка между селата Извор и Егълница към гр. Земен.

 

Имате ли проблеми с питейната вода? Вие сте планинска община и не би трябвало да имате затруднения поне с осигуряването на необходимите обеми.

Тази година ще завършим започналото през 2014 г. изграждане на водопровода на общинския център. През 2021 г. след хиляди преодолени трудности в изминалите шест години и разговори с институциите финализирането на водопровода върви към своя край. Една от причините за забавянето е, че битуваше схващането, че може да се използва язовир „Пчелина”, но местните знаят, че той е направен за промишлени нужди на бившата мощна икономика на Перник и Радомир. Язовирът е 7-и или 8-и по размер в страната. Той първоначално е замислен като утайник за големите промишлени замърсители в миналото.

Тук е мястото да обърна внимание, че нашата община се характеризира като екологично чиста територия. При нас няма замърсяващи предприятия, а в селското стопанство използването на препарати за растителна защита е минимално.

 

Колко са строителните разрешения за тази година?

Любима тема за всеки кмет, защото по това, дали хората строят къщи за семействата си, дали ремонтират бащините, може да се съди доколко е живо дадено населено място. А в селата в нашата община се строи, те наистина са живи. И това е моята гордост.

Само от началото на тази година до сега сме издали 15 строителни разрешения. Един интересен феномен се наблюдава, откакто започна пандемията – засилено връщане на местни хора, отишли да търсят професионална реализация в големите градове. Именно те обновяват и модернизират доскоро запуснати къщи. Интересът към родното място се дължи донякъде и на инфраструктурата, която направихме и поддържаме – електрификацията, интернета. Чрез тях хората могат да работят от вкъщи, да отглеждат семейството си на спокойствие, на чист въздух и качествена храна. Защото в общината селското стопанство се развива доста успешно.

 

Особена гордост за Вашата община е Националният детски екологичен комплекс. Бихте ли разказали за работата му?

[caption id="" align="alignright" width="539"] Спортният комплекс[/caption]

Той има интересна история. Идеята за него се роди, след като на територията, където сега се намира той, живяха 350 - 400 бежанци през 2013 - 2014 г. След като бяха изтеглени, ние започнахме различни видове строителство там. През 2015 г. стартирахме изграждането на спортен комплекс. После дойде идеята за създаване на Балкански център по гребане. Тя се роди от контактите ни с проф. Свилен Нейков, който беше селекционер на националния отбор по академично гребане. Знаете, че съпругата му Румяна Нейкова стана олимпийска шампионка в дисциплината скиф на Летните олимпийски игри в Пекин.

Още при създаването на спортния комплекс успяхме да сформираме и женски отбор по футбол, на който продължаваме да оказваме съдействие. Подпомагаме и мъжкия отбор по футбол.

ено в по-големите общини, битува разбирането, че на малките селища не им трябва спортна база и това било излишен разход на европейски пари. Според мен е точно обратното, защото навсякъде живеят хора и те имат нужда да спортуват или да се радват на играта на своите отбори. Освен това още по време на самото строителство в селището се забеляза сериозен икономически подем, а базата осигурява и няколко постоянни работни места, което е от значение. Не на последно място изграждането на спортната база се тълкува от хората като грижа за техния бит, здраве и култура. Да припомня латинската сентенция Mens sana in corpore sano - Здрав дух в здраво тяло.

 

В общината има десет села, които изглеждат доста приветливо - с поддържан център, реновирани културни и духовни средища.

Политиката, която провеждаме през всичките тези години, е водена от разбирането, че всички села и съответно хората в общината са еднакво важни за администрацията. Капиталовите разходи се разпределят пропорционално на броя на жителите. И затова през годините във всяко село правим нещо полезно, строи се – било то тротоари, детски площадки, обновяване на центъра, ремонти на общински сгради. Понякога обединяваме едни средства с други, когато се налага по-голям строеж. Важното е хората да са доволни.

[caption id="" align="alignright" width="397"] В общината се обновяват доста къщи, строят се и нови[/caption]

И още нещо – когато гражданите виждат, че общинското ръководство мисли за тях, създава според възможностите си някакви нови работни места, областният град или столицата спира да ги влече. Ето прости примери – един дом за възрастни хора и цех в с. Сирищник осигуряват определени работни места и за по-младите. Сега строим модерен дом за възрастни хора между Сирищник и общинския център, който освен заетост на квалифицирани строители в най-близко бъдеще ще има нужда и от медицински сестри, и от техници по поддържането и т.н. В Егълница успешно работи цех за метални конструкции, в Лобуш ще направим етнографски комплекс, който заедно с Хлебната къща ще поддържа жив интереса на местните хора, а и вече на многобройните гости от страната към историята, етнографията и културата на нашия край. Преди седем години положихме много усилия да превърнем една стара селска фурна в атракцион, в място, на което да се събират млади майки, туристи и хора от общината. В Хлебната къща всеки сам може да омеси своя хляб и да го изпече на пещ. Къщата бе изградена по съвместен проект със сръбската община Лесковац по Програмата за трансгранично сътрудничество, където ние бяхме водещата община.

Етнографския комплекс ще изградим по подобие на Етъра, където ще експонираме местни занаяти, имаме и килийно училище като експонат. Ще спомена, че в църквата „Св. Харалампи“ в с. Лобуш, което се отличава със старинните си къщи в централната част, в самия черковен двор има още една умело реставрирана сграда – селският музей. Тя е била символ на българската просвета в миналото, защото тук се е помещавало килийното училище.

 

Да завършим това интервю с няколко думи за сътрудничеството Ви с ОП на КСБ - Перник?

Поддържаме контакти с Областното представителство на Камарата на строителите в Перник. Бих искал да кажа няколко думи и за официалното издание на КСБ – вестник „Строител“, и за неговата рубрика „Кметовете говорят”. С нея напипвате много точно пулса на общините. Чрез в. „Строител“ колегите ми споделят мисли, идеи, проблеми концентрирано и смислено. Подобно нещо няма в другите медии и не е случайно, че именно в. „Строител” печели призове на НСОРБ, а и на родопските строители. Това е, от една страна. От друга – доста често, когато става дума за проблеми на общините, има политически интереси. А вашият вестник има професионална насоченост, която няма цвят. Или има – цвета на тухлите, на желязото, на бетона – на истинските неща.