Пловдивският район „Тракия“ – най-младият квартал на града

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Сградата на общината[/caption]

Г-н Димитров, Вие сте трети мандат кмет на пловдивския район „Тракия”. Тъй като сте много популярна личност сред спортната общественост, нека да започнем с инвестициите в тази инфраструктура.

С удоволствие. Нашата администрация винаги се е стремяла да подпомага спортните клубове на територията на „Тракия”. Тук, както знаете, е базата на един от двата знакови клуба в Града под тепетата – „Локомотив”, която заедно с парк „Лаута” са едно неразривно цяло. Непрекъснато облагородяваме този прекрасен зелен оазис на района, като инвестираме именно в полза на спорта, в здравето на младото поколение, а и не само за него. Изградихме редица фитнеси на открито. Преобразихме изцяло три футболни терена в междублоковите пространства, които бяха до голяма степен занемарени и хората с основание негодуваха. На дневен ред е работата ни по основна реконструкция на други три терена в „Тракия”.

Освен това помагаме активно и на лекоатлетическия клуб на „Локомотив”. В четирите средни училища имаме работещи детско-юношески школи и футболни паралелки, които разполагат с добра база благодарение на успешното ни сътрудничество. Единственият училищен басейн в града също е на територията на нашия район в СУ „Димитър Матевски”, това предполага откриването на спортни паралелки с профил „Плуване“.

В някои учебни заведения има школи по бойни спортове. И още открихме площадка за стрийт баскетбол. Гордеем се със залата за тенис на маса, която преди това беше неугледна постройка за административни дейности. Имаме и две зали за джудо.

Активно развиваме и велокрос. Създадохме терен в парка „Лаута”. При нас е и най-дългата 15-километрова велоалея в Пловдив.

 

[caption id="" align="alignright" width="437"] Едно от международните спортни отличия на кмета[/caption]

Показахте ни и огромен запустял общински терен, където гражданите очакват да бъде построена нова спортна база.

Да. Това е в рамките на продължаването на програмата ни за усвояване на различни парцели за изграждане на детски площадки и спортни зони, където младите хора да могат активно да прекарват свободното си време. След решение на Общинския съвет на Пловдив имаме възможност да предоставим на футболен клуб „Локомотив” терени за развитие на тяхната детско-юношеска школа. Това ще допринесе още повече за развитието на така обичания от хората футбол, защото сериозен проблем на този спорт е базата – особено тази за тренировките на подрастващите.

Дошло е време да създаваме европейски и световни състезатели не само чрез прекрасните треньори и отличните атлети, но и с базата, която им предоставяме за развитие. Защото след един тренировъчен лагер в съседна Турция спортистите виждат как там се грижат за своите състезатели. Не е някаква тайна, че всяка майка, която пуска детето си на стадиона, иска то да има адекватните условия и за тренировки, и за релакс.

 

Познавам „Тракия” още от самото изграждане на първите блокове през 1973 г., когато спешно трябваше да се преодолее жилищната криза в бързо разрастващия се Пловдив. В развитието си през последните 10 - 15 г. територията се преобрази – стана модерна, забелязва се ново строителство, булевардите са обновени, парк „Лаута“ става все по-красив. Може ли да се каже, че районът е „зелен”?

„Тракия“ е най-младият квартал на града. Той е проектиран от творчески колектив начело с видния български урбанист арх. Иван Попов още през 1968 г. и изграждането му започва буквално на гола поляна. Понятието „зелен район” не е даденост. То не може да се случи от само себе си. Нашата администрация има разбирането и уважението на предишните управници на „Тракия”, които са започнали благоустройствените дейности, като същевременно са насочвали различните поколения към различно мислене - „зелено”. Именно на гражданите се дължи „зелена Тракия”.

През годините на моето управление с екипа ми си набелязахме още по-високи цели. Още от първия ми мандат успяхме да развием поливните системи. Поставихме си амбициозната задача, която следваме – всяка година да залесяваме по 500 фиданки. Представете си – това е една малка гора, която се появява ежегодно и в същото време не струва нищо на данъкоплатците. Разговаряме с бизнеса, който откликва активно, за да реализираме начинанието, и заедно създаваме малки оазиси на здравето. А плодовете на тези днешни усилия ще ги берат нашите деца.

С инициативата „Посади дърво, създай живот”, където и гражданите охотно се включват, успяхме да създадем наистина цели гори. Т.е. реализирахме идеите заедно с хората, които пазят зелените площи и не замърсяват.

Направихме и много акценти между два микрорайона при разширението на „Лаута”. Нашите консултанти по ландшафтна архитектура предложиха залесяването да стане с един дървесен вид и сега на дневен ред е образуването на приказен тунел, където гражданите да се снимат с децата си.

„Зелените” проекти се реализират съобразно практиките на биодинамичното земеделие, като с него са съобразени времето и начинът на засаждането, торенето и мулчирането, за да се предотврати появата на плевели и да се регулира температурата и влагата.

Залесяването е важна част от усилията на всички ни да направим въздуха на „Тракия” по-чист, по което спор няма. Не по-малко важна в това направление е програмата ни за подмяна на печки на твърдо гориво с нови, по-екологични уреди. Кандидатстването по нея не е никак сложно, а замяната е безплатна. Надявам се много хора да се възползват от нея. Знам, че с общи усилия можем да дишаме по-чист въздух. И всяка крачка в тази посока си струва.

 

Разкажете ни за Програмата за управление на района до 2023 г.

Тя има няколко акцента. Единият е свързан с поетапното постигане на целите в областта на екологията. Защо именно в тази сфера? Защото вече имаме граждани, живели в чужбина - Германия, Италия, Испания, които знаят значението на разделното събиране. Това са активните млади хора, които искат да живеят по-добре, икономично и интелигентно.

В рамките на програмата създадохме традиция в областта на екологията всяка година да обновяваме по един квартал, продължаваме с развитието на спортната инфраструктура, ремонтираме улиците според възможностите на бюджета ни. Не само в „Тракия”, а и в другите райони и общини е така.

Трябва да подчертая, че в нашия район няма неподдържана улица. Но независимо от текущите изкърпвания улиците имат нужда от сериозни ремонти през определен период от време. В противен случай се стига до нарушаване на основата. Затова винаги настояваме пред голямата община, пред държавата за осигуряване на средства за реновиране, постепенно, разбира се, на основните булеварди.

 

[caption id="" align="alignleft" width="764"] Храмът „Св. Преображение Господне“[/caption]

По отношение на пътната инфраструктура правят впечатление многото кръгови кръстовища при големите булеварди.

Идеята на кръговото движение е да те накара да намалиш скоростта. Въпреки това невнимателните шофьори, които следят само предимството си, влизат с голяма скорост в тях, създават опасни ситуации. Статистиката е красноречива – в „Тракия” най-честите, а и най-тежките катастрофи са именно на тези кръгови кръстовища. Затова нашата цел е да създадем условия за намаляване на скоростта по различните познати начини – шумна маркировка, неравност или други, така че скоростта преди самото кръгово рязко да спадне. Предприехме подобни мерки на околовръстното на района и произшествия там няма.

 

Ако се върнем немного назад, ще си припомним, че в годините 2008, 2011, 2012 „Тракия” беше призьор на инициативата „Най-добър квартал за живеене”.

Като кмет съм особено горд с това, а и жителите на района придобиха ново самочувствие. Те не търпят някои от централните райони на Пловдив да коментират „Тракия” като пришит квартал. Напротив, моите съграждани имат разбирането, че не само живеят в Града под тепетата. Те живеят в „Тракия”, тук работят в иновативни предприятия или офиси, отглеждат децата си, които посещават уютни градини, получават средното си образование в района и могат да продължат да учат в нашия Аграрен университет.

[caption id="" align="alignright" width="403"] Паметникът на кан Крум[/caption]

Сигурно ще се съгласи те с мен, че българинът се грижи много добре вътре в дома си. Ние с тракийци се обединихме около идеята, че и пространството около блока, където е апартаментът им, също е тяхно.

Да преминем към една от най-интересните теми за вестник „Строител“ - новото строителство. Моето наблюдение е, че се строи красиво, цветно, разчупено като архитектура.

 

Напълно съм съгласен. Цветно строителство, наистина. Имаме няколко големи инвеститори, които са с усет към новите обеми, архитектите им ги дават, а Вашите найважни читатели – строителите, ги реализират. Така се случват нещата в „Тракия” и не е случайно, че именно при нас цените на новите апартаменти устойчиво нарастват. Старите жилища се продават изключително бързо, а санираните блокове сякаш се събуждат за нов живот.

Вие сам се убедихте в това, след като с главния инженер на района инж. Красимир Еневски и гл. експерт инж. Хъкъ Сакъбов посетихте един енергийно обновен блок. Аз няма да коментирам следствието от качественото саниране, което за мен се изразява и в комфорта на обитаване. Само ще посоча, че държавата изключително много помогна на хората – и като подобри условията на живот, и като съхрани природата и чистотата на въздуха около големите жилищни агломерации. И не само около тях. Ще Ви дам само един пример за апартамент с централно отопление, където хората са спрели парното си. Само за сградна инсталация досега те плащаха месечно по 30 - 40 лв. Сега, след обновяването, те плащат по 2 - 3 лв.

С други думи казано - в „Тракия“ вече е трудно да си купиш апартамент не само от новото, но и от старото строителство. Мисля си, че за това сме допринесли и ние от районната администрация с ясното съзнание, че има още и още какво да вършим, за да имаме район за живеене, такъв, какъвто е в мечтите на хората.

 

Индустриалната зона е новата емблема на „Тракия”. И голямото предимство за Вашите съграждани.

Индустриалната ни зона е факт, но ние сме длъжници на големите инвеститори. Защо? Тя възникна на голо поле и сега развива инфраструктурата си. Но по отношение на пътищата, което е наша грижа, има какво да се желае.

Предприятията, които работят в зоната, са модерни, иновативни, а заетите в тях получават високи заплати. Продукцията се изнася, тя е търсена на големите европейски пазари. Става дума за месопреработвателни предприятия, развива се металообработването и дървопреработването, лазерното рязане, шивашката индустрия, произвежда се климатична техника, различни високи технологии, функционират и логистични, и транспортни фирми. Разбира се, не мога да подмина и нашия Център за биотехнологии, който спечели по европейска програма финансиране за над 25 млн. лв. за разширяване и модернизиране на базата, за нова апаратура и т.н., където работят български и чуждестранни специалисти, а наред с Аграрния университет и Ботаническата градина правят „Тракия” средище на най-модерна научна мисъл и практика.

 

Какво е състоянието на ВиК инфраструктура?

Работим добре с ВиК оператора, който поетапно решава възникващите в района аварии или реализира основни ремонти по мрежата. При канализационната система имаме проблеми с южния обходен колектор, който трябва да мине през индустриалната зона, където е необходимо да се преасфалтира цялото трасе. С проектния екип и с фирмата, която ще изгради този колектор, сме обсъждали нееднократно дейностите, които предстоят, защото това е сериозно строителство.

Имаме няколко зони в кварталите, където при тежки наводнения канализацията не може да поеме водата, но и това е на дневен ред на администрацията.

 

[caption id="" align="alignleft" width="397"] Табелите по „Асеновградско шосе“[/caption]

Енергийното обновяване, за което вече стана дума, отново е на дневен ред. Какви са най-големите ползи за гражданите от него.

Сам добихте впечатление от обновения блок 216-А, който посетихте, как се променя един жилищна сграда след инвестиции, осигурени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Аз искам да коментирам този въпрос и от друга гледна точка. Видяхте и колко е развита пътната инфраструктура в „Тракия”, и как доминира новото жилищно строителство. Цветно строителство, както отбелязахте. В този смисъл старото нереновирано панелно строителство стои някак овехтяло, самотно на фона на „жизнерадостните“ нови обекти – и на жилищата, и на офисите, ресторантите, търговските площи. Затова като кмет само мога да приветствам стартирането отново на енергийното обновяване, което сега ще е с нови параметри - не само жилищни блокове, но и публични обекти. Като администрация ние всячески ще подпомагаме етажните собствености по-бързо да подготвят необходимите документи, за да се използва пълният капацитет на бъдещата програма. Чрез нея ще се постигне намаляване на вредните емисии и икономии за домакинствата.

 

Какво бихте искали да споделите на финала?

Ами, нека да припомня древните имена на нашия град - Кендрисос, Евмолпия, Одриса, Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, Пловдивъ, Филибе, Пловдив – това са имената, изписани на табелите на бул. „Асеновградско шосе“. Надписите съдържат и девиза на Пловдив „Древен и вечен”. Пловдив е тук от неизброими векове, а с новите табели на шосето почитаме историята му.