Кметът на Пирдоп Ангел Геров: И в Пирдоп, и в с. Душанци има работа за строителния бранш

Г-н Геров, в началото приемете специални поздрави от екипа на в. „Строител“ по повод празника на града, както и от ръководството на Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ) и от неговия първи зам.-председател инж. Виктор Шарков. Той помоли да Ви предам идеята за създаване на РКСВ в Пирдоп, тъй като в града има поне 15 ветерани, оставили значима следа в строителната история на Средногорието, а и на страната.

Идеята на инж. Шарков е прекрасна и ние ще помогнем това да се случи. Досега бяхме в ограничителни условия заради пандемията и ветераните си стояха по-често по домовете. Това е, от една страна причината да се забавим, а от друга – все още не сме открили строителя от региона, който да се заеме с организационната дейност за създаването на клуба. Това изисква и време, и идеи.

Но в близко бъдеще се надявам да има РКСВ и в Пирдоп, защото и нашите строители ветерани имат нужда да се срещат и с действащи колеги, и помежду си. А те наистина са дали много на България.

 

В. „Строител“ и НСОРБ реализират съвместно рубриката „Кметовете говорят”. Каква е оценката Ви за тази инициатива?

„Кметовете говорят” е много полезна рубрика за местните власти, защото няма други сериозни издания, които постоянно да са на вълната на общините и да отразяват техните проблеми. Те навсякъде са различни, но същевременно и много идентични. Всяка местна администрация има своята специфика и споделянето й на страниците на вестник „Строител“ е своеобразно сверяване на часовника за работата ни.

 

Районът на Средногорието е символ на модерната черна и цветна металургия. Как се развиват деловите отношения на община Пирдоп с големите работодатели в региона?

[caption id="" align="alignleft" width="414"] Еленската базилика[/caption]

Съвсем наскоро на посещение в Медодобивния комбинат беше президентът на Република България Румен Радев. На работна среща държавният глава беше запознат с „Аурубис България“ АД като голяма компания, работеща на територията ни, и с общините Златица и Пирдоп като техни партньори. „България има амбицията да увеличи износа на продукти с по-висока добавена стойност”. Това заяви президентът Румен Радев по време на видео конференцията „Българо-германските икономически отношения: актуално състояние и перспективи“, в която участваха и посланикът на Германия Н.Пр. Кристоф Айххорн, и представители на Германо-Българската индустриално-търговска камара, и кметовете на Златица и с. Антон. На форума стана ясно, че България подкрепя честния, прозрачен и социално отговорен бизнес, който води до създаване на работни места, внедряване на прогресивни форми на мениджмънт и до реална добавена стойност. По думите на президента Радев страната ни е готова да работи за задълбочаване на съществуващите партньорства и взаимно изгодното икономическо сътрудничество между България и Германия.

 Стана дума и за политиката на „Аурубис България“ към нас, за помощта, която ни оказват. В своето изказване като кмет на община Пирдоп казах, че винаги има какво да се желае по отношение на взаимно изгодното сътрудничество и диалога с бизнеса.

 

Разкажете ни за работата на общинската администрация по европейските проекти – свързани с пътната и ВиК инфраструктура, енергийната ефективност и т.н.

С европейски средства успяхме да реализираме проект за енергийна ефективност за осигуряване на по-добра жизнена среда в сградата на детската градина в града. Друг проект беше свързан с рехабилитацията на улична мрежа, но държавата намали бюджетите на малките общини. Бяхме заложили обновяването на 11 улици, редуцирахме ги на 7, а за тях се наложи да съкратим дейностите по тротоарите. Сега трябва да теглим общински заем, за да направим и тях.

Ние сме ощетени не само като тежък индустриален район, където нашите хора търпят негативи, но и по отношение на европейските фондове. Затова и пътната инфраструктура продължава да е лоша, имаме пропаднали улици, изкъртена и амортизирана асфалтова настилка, стара ВиК мрежа. Общината някак „кърпи” положението, а хората с основание се питат дали живеят в 21-ви век. Същото се отнася за нашето с. Душанци.

Очакваме в най-скоро време преносният газопровод от Панагюрище до Средногорието да бъде завършен, като крайната му точка ще бъде между Пирдоп и Златица. Оттам до нашите къщи трябва да има лицензиант по газоразпределението, който да изгради съответната мрежа до домакинствата, административните сгради, тези от социалната и образователната сфера и прочие. Засега няма кандидати от газовия бизнес, но когато се появят, неминуемо градът ще бъде отново разкопан.

През май т.г. общината публикува обява за инвестиционно предложение за „Реконструкция на улици и прилежащи територии в Пирдоп и Душанци”.

В него сме заложили определен брой улици и тротоари за основен ремонт с намерението да разтоварим движението през центъра. Имаме избран изпълнител, както и изготвен проект и очакваме съвсем скоро строително-монтажните работи да започнат.

 

[caption id="" align="alignright" width="396"] Храмът „Св. Успение Богородично”[/caption]

Как работи асоциацията по ВиК, която обслужва територията на Пирдоп?

До момента нещо, което съм казвал открито и на заседания на асоциацията, ще го кажа и пред Вас – моето мнение е, че тя не е свършила нищо съществено в нашата община. За мен това е излишна структура, която само утежнява работата. Единствените пари, които влизат в тази асоциация, са от членството на общините.

Използвам и Вашата трибуна, за да изкажа още веднъж категоричното си несъгласие, че на територията на всяка една ВиК асоциация цената на водата трябва да бъде еднаква. Например, в Софийска област – в Пирдоп, в Костенец, Сливница, Драгоман, Ихтиман, Ботевград, цената е една и съща. След 1989 г. тръгнахме да развиваме пазарната икономика. Задавам следния въпрос – как и защо при различните условия на добив и отвеждане на водата нейната цена е еднаква за всички. Защо? В Пирдоп всичко е гравитачно – и на отвеждащата, и на довеждащата вода. И още – при 90% сменена система в града и на 100% – в съставното с. Душанци, т.е. загубите са сведени до минимум, цената да е равна на тази в населено място, където всичко това става помпажно при сериозни пари за електроенергия и обслужване. Няма логика.

В същото време, ако коментираме и темата за финансовата децентрализация на общините, ще видим голямата аномалия - държавата взима от парите на успешно работещите общини, за да ги предостави на по-слабите, вместо да намери стимули и те да се изравняват с добрите. Нещо в системата не е както трябва. Разбира се, към мен има упреци за пазарното тълкуване на този проблем, но моята основна работа като кмет е грижата за хората от общината, за техния днешен и утрешен ден. И колкото по-бързо колегите, но най-вече държавата, разбере, че децентрализацията има смисъл, толкова по-добре. Затова твърдя, че каквато е реалната цена на водата, такава трябва и да заплащат хората в съответното населено място.

Какво е състоянието на образователната инфраструктура? Сградата на Начално училище „Тодор Влайков“ е уникална и единствена в България. Построена е през 1932 – 1933 г. като паметник на загиналите във войните пирдопчани от признателните жители с дарения и доброволен труд.

Ще разделя въпроса Ви на две – за общинските и за държавните учебни заведения. В първата са детските градини, едно начално и едно средно училище. Преди няколко години сградата на гимназията беше основно реновирана – с нова дограма и с всички необходими изисквания за енергийна ефективност. Споменах, че и детската ни градина е санирана по проект с финансиране от ЕС. Остана само да реновираме началното училище – нещо, за което настоява цялото население на общината. В момента подготвяме документи за неговия основен ремонт, за да кандидатстваме за финансиране по Норвежкия финансов механизъм, където този род дейности са допустим разход.

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Центърът на с. Душанци[/caption]

Както казахте, това е сграда паметник не само като архитектура, но и като строителство. Дограмата на училището е от построяването му през 1933 г. Или са изминали точно 88 г. от поставянето й. Първоначално отоплението е било с печки на дърва и въглища, а сега е на нафтов котел. Радиаторите функционират повече от 40 г. Защо Ви казвам това? Защото училището има крещяща нужда от основен ремонт.

По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) има критерии, съгласно които можем да участваме за решаване на проблеми в образователната инфраструктура, но само с един проект. Ние имахме належаща потребност от финансиране и за детската градина, и за началното училище. При втория прием се появи следната ситуация – в изискванията е записано, че са възможни само основни и средни училища. Нашето се води „начално”. За мен тези изисквания са непонятни. В същото време в бюджета на ПРСР за образователна инфраструктура останаха пари, защото в предните програмни периоди голяма част от общините реновираха училищата и детските си градини.

Държавните училища на територията ни също имат проблеми по отношение на внедряването на мерки за енергийна ефективност.

 

И Пирдоп, и Душанци изглеждат повече от прилично по отношение на чистотата по улиците. Имате ли проблеми с извозването на битовите отпадъци?

Грижата на администрацията в тази насока е важна и хората разбират усилията, които полагаме. Имаме техника за това, а поддържаме добре и парковете, и градините. Имаме подписан договор по линия на трансграничното сътрудничество, където сме заложили закупуването на една метачна машина, за да можем да намалим и фините прахови частици. През зимата все още не успяваме финансово да поддържаме проходимостта на улиците с химическа субстанция. Използваме сол и пясък, което всяка пролет ни създава определени неудобства за извозването и почистването на пясъка.

Използвам случая да поканя читателите Ви да посетят с. Душанци и едноименния язовир. Там има чудесни условия за отдих, риболов, водни спортове. Районът е богат на дивеч, билки, диворастящи плодове, предлага много чудесни места за туризъм и почивка сред прекрасна природа. От селото тръгват разнообразни туристически маршрути из Средна гора.

 

[caption id="" align="alignright" width="786"] Язовир „Душанци”[/caption]

Колко са строителните разрешения в общината за тази година?

Лично се убедихте, че и в общинския център, и в с. Душанци има работа за строителния бранш. Освен изграждането на нови еднофамилни къщи активно се ремонтират и старите къщи. От началото на тази година строителните разрешения са само 12, но все пак да не забравяме, че сме район със силно развита металургия и може би това е една от причините броят им да не е внушителен. Аз, а и кметската администрация, разбира се, винаги сме подкрепяли идеите за ново строителство и сме помагали това да става.

 

На входа на града откъм София забелязах, че се реализира голям проект.

Да, частен инвеститор там изгражда комплекс от магазини за черна и бяла техника, за мебели и т.н.

 

Поканихте читателите ни в Душанци. Какво друго могат да видят в общината, кои са другите ценни туристически обекти?

Факт е, че ние не сме популярна туристическа дестинация, въпреки това имаме уникални места, които са неповторими по различен начин. Вече отбелязахме значението на Начално училище „Тодор Влайков”. Друга характерна гордост за нашия град е и храмът „Св. Успение Богородично”, чиято 200-годишнина отбелязахме преди две години. Тази църква е построена само за 40 дни по тогавашните правила на османската държава. За строителството й били извикани майстори от близките села Смолско и Мирково, а по архитектура се следвали традициите на арбанашките църкви от предходния - XVIII в. Храмът е вкопан в земята, с просторен наос, два реда дървени колони, поддържащи сводовете. Вътрешната му украса е завършена по-късно, а най-ранните икони са от 1823 г. и са дело на известния тревненски зограф Йоаникий папа Витанов. Уникален за църквата е резбованият иконостас, който е един от четирите, изработени от майстори на Дебърската резбарска школа, запазени до днес. Другите три те са направили за църквите „Св. Спас“ в Скопие, „Св. Иван Бигор“ в Дебър и „Св. Параскева“ в Пазарджик. Нашият е от орехово дърво, позлатено в горния си край и в някои от основите.

Разбира се, няма как да не споменем и Еленската базилика. Едно уникално и като природа, и като история място, което всеки българин е задължително да види. То се намира в полите на Стара планина съвсем близко от подбалканския път София – Бургас. Базиликата е от типа укрепени храмове. Църквата се намира в източната част на неголям двор, ограден с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули. Строена е към края на V в., а преустройвана в годините на имп. Юстиниан Велики (527 - 565 г.). По време на Втората българска държава Еленската църква е активно работещо книжовно средище. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол - български паметник от началото на XIII в., за който има запазено предание, че е намерен през XIX в., укрит в ниша в самата църква.

Историческите и археологическите факти все още не са напълно изследвани. Тук очаквам подкрепа от държавата за проучвания, реставрация и консервация. Вече пет години лично аз като кмет вървя по трънливия път да се оправи статутът на този феномен, защото в годините назад базиликата е актувана като общинска собственост, а по Закона за историческото и културното наследство храмът трябва да бъде държавна собственост.

Обектът има крещяща нужда от консервационни и реставрационни дейности, но при всичките бюрократични препятствия, пред които сме изправени, дори и да искаме „един пирон да забием”, не можем да го направим, защото базиликата е записана като културно-историческа ценност. Каквито дейности да искаме да реализираме по нейното спасяване, те трябва да бъдат извършвани от лицензирани фирми на Министерството на културата. Движим се в един омагьосан кръг и ако така продължават нещата, ще загубим този невероятен паметник на българщи­ната.