„Кметовете говорят” е полезна рубрика, правена от авторитетен вестник

Инж. Симеонов, продължават ремонтните работи на третокласния път III-861 Югово – Лъки, по който се стига до едно от най-светите места в Родопите – Кръстова гора.

[caption id="" align="alignleft" width="710"] Сградата на общината[/caption]

В момента се полагат нови асфалтови пластове и се работи по изграждане на малки съоръжения – водостоци и др. За реконструкцията на този важен за нас път водя битки, откакто съм кмет, а колеги преди мен са правили безуспешни опити. Защо сме били толкова настойчиви? Поради факта, че III-861 е единствената пътна връзка на община Лъки с Пловдив и е най-бързата на област Пловдив с община Баните. По него ежедневно има тежкотоварен трафик от предприятията за добив и преработка на оловно-цинкова руда в района, както и от автомобилите на работещите в околните градове.

Трасето е построено 50-те години на миналия век и преминава през тежък планински терен с голям надлъжен наклон и в преимуществената си част е без необходимия габарит. Проектът включва ремонт и усилване на съществуващата асфалтобетонова настилка, както и на съоръженията по трасето, укрепване и обезопасяване на скатовете, осигуряване на отводняване, обновяване на всички елементи - ограничителни системи, пилони за осветление, знаци и хоризонтална маркировка. Строително-монтажните работи се извършват от „Европейски пътища” АД, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) има договор по ЗОП за текущ ремонт и поддържане на републиканските пътища в област Пловдив.

Проектът е разделен на два етапа. В първия е около 14-километровата отсечката до Кръстова гора. На обекта се работи с пълна мобилизация, като целта е предвидените дейности да завършат до 14 септември - Кръстовден, когато хиляди поклонници от цялата страна и туристи посещават манастирския комплекс „Покров на Пресвета Богородица“ и „Св. Троица“. Във втория етап е останалата част от третокласния път и строителните работи по него е предвидено да приключат до края на годината.

 

Какво е състоянието на другите пътища в района и улиците в съставните села?

Трудностите в това отношение са много, като се имат предвид географските характеристики на общината. Въпреки това се стремим адекватно да поддържаме четвъртокласната пътна мрежа. Ще осигурим финансиране за реконструкцията на отсечката до с. Дряново, едно от най-големите в общината и с интересна история. Името му се среща в регистрите за населението в Османската империя още в 1515 г., а археологическите находки сочат, че районът е бил заселен още от времето на траките.

 

Поминъкът на хората от общината е свързан с рудодобива и трикотажната промишленост. Лъки се нарежда на 14-о място в страната по стандарт на живот, което за малка планинска община звучи много впечатляващо.

Но е факт. Освен изброените от Вас икономически сектори трябва да добавя и горското стопанство, както и дейности в сферата на услугите и др. Заетостта на жените от общината основно се осигурява от дружество, което изнася продукция, произведена при нас, за Германия, Холандия и Белгия. Целите на фирмата са в близките години изделията им да се предлагат и в Норвегия и Швеция.

Болшинството от мъжката половина пък работи в находище „Говедарника“ за добив на оловно-цинкови руди, разположено на територията на област Пловдив.

 

[caption id="" align="alignleft" width="711"] Един от санираните жилищни блокове[/caption]

В средата на календарната година какво е финансовото състояние на общината?

Ще отговоря кратко и ясно – добро. Причината е, че следим всяка бюджетна стотинка да си отиде точно на мястото, за което е предназначена. Спазваме строга финансова дисциплина – нямаме никакви задължения към изпълнители, банки и т.н., т.е. научихме се да харчим точно толкова, колкото имаме. Тук изрично искам да спомена навременните плащания от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, защото силно пресеченият терен, където се намират нашите села, способства те често да са обект на природните стихии.

В началото на т.г. правителството на премиера Бойко Борисов ни отпусна 476 400 лв. за укрепване на срутището в с. Дряново. Получихме и финансиране в размер на 471 000 лв. за изграждане на подпорна стена по пътя Лъки – с. Манастир.

Разполагаме и с допълнителни средства по подхода „Водено от общностите местно развитие” по Програмата за развитие на селските райони. По него ще се насочват пари за подготвителни дейности и към изпълняващите се стратегии на 64 местни инициативни групи (МИГ), една от които е и нашата МИГ „Преспа“. В нея влизат общините Баните, Лъки и Чепеларе.

 

Какъв е броят на строителните разрешения от началото на т.г.?

Те са 15, като основно са за реконструкция на стари фамилни къщи или на новозакупени имоти за изграждане на вили в селата. Значителен брой от тези разрешителни са и за строителство на различни общински обекти, защото ние непрекъснато изпълняваме нещо.

 

На влизане в града две големи жилищни сгради правят впечатление – те са великолепно санирани. Тяхната визия приятно се вписва в планинската обстановка наоколо.

В общината реализирахме четири проекта по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС). Защо само четири? Както стана ясно, ние сме малка планинска община и нямаме мащабни здания. Мнението на хората, живеещи в тези санирани сгради, е много положително. Те споделят, че за отопление през зимата използват минимум два пъти и половина по-малко дървесина. В този смисъл и собственици на апартаменти от по-малките жилищни блокове настояват Националната програма за ЕЕ да продължи, дори и с известни финансови корекции. Те споделят, че не биха могли сами да постигнат такова високо качество като на реализираните четири успешни проекта по ­НПЕЕМЖС.

Санирали сме и всички общински сгради. Става дума и за училището, за детската градина, Дома за възрастни хора и т.н.

 

[caption id="" align="alignleft" width="715"] Центърът на града[/caption]

Регионът е богат на повърхностни води, през общината преминават четири реки. Какво е състоянието на ВиК инфраструктурата?

Правилно отбелязвате – вода имаме, дори шадраваните работят непрекъснато в жегите. Лошото е, че водопроводната мрежа в общината е силно амортизирана. Тя е на повече от 60 години, а тогава се строеше с етернитови тръби, които сега непрекъснато се късат и трасетата аварират. В последните години подменихме много от системите с модерни тръби, но колкото и да направим, все ще е недостатъчно.

Цялостното решаване на проблема е много скъпо и сложно, защото мрежата преминава през баирите, денивелацията е различна и т.н. Но работим много добре с „ВиК“ ЕООД – Пловдив, и имаме известен напредък в това направление. В общинския център вече почти на 100% сме подменили тръбите, същото е и в с. Манастир. Добре функционира и нашата пречиствателна станция за отпадни води.

 

Строят ли се малки водноелектрически централи (МВЕЦ) по реките?

От няколко години в община Лъки се наблюдават сериозни инвестиционни интереси за изграждане на МВЕЦ. В тази връзка са издадени общо 15 броя разрешителни за строителство на такива обекти по реките Юговска, Манастирска и Джурковска. Има един функциониращ МВЕЦ на р. Манастирска, изпълнява се още един в близост до общинския център пак на същата река.

 

[caption id="" align="alignright" width="392"] Храмът „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”[/caption]

Свързвам река Манастирска с едноименното село Манастир.

Да, с. Манастир е разположено под връх Преспа. Това е селото с най-висока надморска височина на Балканския полуостров – най-ниската му част е на 1400 м н.в., а най-високата – на 1525 м. В землището му e изградена екопътеката „Мемориален комплекс „Св. Богородица” – Дългите блата – с. Манастир”. Дължината на маршрута е 10 км. По него са монтирани много информационни табели, има и пейки, маси, построени са беседки, заслони, перголи и шезлонги, мостче и предпазен парапет, умалени макети на родопски къщи, елементи с атракционен характер от глина, дърво, камък и др.

               

Разкажете ни за общинската програма за опазване на околната среда.

Ще започна с това, че 100% от територията на общината попадат в екологична мрежа „Натура 2000” и това налага да полагаме сериозни усилия да съхраним природата. Да развиваме балансирана и устойчива икономика, миннодобивна и лека промишленост, селско стопанство и туризъм, които да гарантират добър жизнен стандарт на населението.

По отношение на битовите отпадъци регионалното депо „Капсида“ край Асеновград обслужва над 120 хиляди жители от петте общини Асеновград, Садово, Първомай, Лъки и Куклен, като приема дневно до 200 тона битови и строителни отпадъци. Информационно-разяснителната работа на администрацията за внимателното третиране на отпадъците – битови, строителни и други, дава резултати и нашият регион е чист. Хората изхвърлят в малки обеми строителните отпадъци на определените места, откъдето ги извозваме.

 

Бихте ли коментирали развитието на образователната инфраструктура, включително и на читалищата?

Единственото ни средно училище разполага с модерна реновирана сграда. От няколко години в нея се обучават деца и по профилираното направление „Минно дело, проучване и добив на полезни изкопаеми”. За съжаление миграцията към големите градове е сериозна, независимо че стандартът на живот в общината е висок, пътните връзки с Пловдив или Смолян вече са бързи и лесни.

Детската ни градина е малко строително бижу, а за читалищата да не говорим – прекрасни средища на българския дух. Само ще отбележа, че в Лъки имаме най-много гайдари според броя на населението. Добре развиваме и спортната база.

 

[caption id="" align="alignleft" width="400"] Помислено е и за децата[/caption]

Нека да отделим внимание и на туристическата инфраструктура. В много от селата има къщи за гости, а хотелската база в града е повече от прилична. Какво се случва в това направление?

Администрацията винаги е подкрепяла този вид строителство в цялата община. Само в града имаме три хотела, но по принцип гостите ни искат да отсядат в малките населени места, като например с. Борово в подножието на Кръстова гора. Не трябва да забравяме, че на нашата територия е Държавно ловно стопанство „Кормисош”, което заема част от силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи на границата между Пловдивска и Смолянска област. Това е най-голямата дивечовъдна станция в България.

Именно за развитието на туристическата инфраструктура бе извършена реконструкция на съществуваща сграда – общинска собственост, за Информационния туристически център в с. Белица. С него целим да утвърдим община Лъки като притегателно място с развит интегриран селски туризъм. Подобряваме и съществуващата туристическа база – екопътеки, заслони, крайпътни чешми и т.н.

Споменатото с. Борово е само на 6 км от местността Кръстова гора. Първото документално сведение за него датира от XI век в устав за монашеската общност на Бачковския манастир, създаден от Григорий Бакурияни. Следващото споменаване на селото е в османския регистър на джелепкешаните (данъкоплатците) от 1576 г. Мястото целогодишно е посещавано от много богомолци и вярващи хора от цялата страна и чужбина. Това е и причината в него да има над 10 категоризирани обекта за подслон – хотели, вили и къщи за гости. В Родопите има вълшебни кътчета, но на Кръстова гора казват, че стават чудеса. Тя е популярна с легендите за частицата от Христовия кръст и за лечебната сила на водата от аязмото.

[caption id="" align="alignright" width="399"] Част от реконструирания път Югово - Лъки[/caption]

Ще спомена и други интересни факти за малките ни населени места. Например в с. Лъкавица са живели някои от героите на Николай Хайтов от прочутите му „Диви разкази“, както и един от най-добрите му приятели и вдъхновители на тези истории – Хасан Мешев. В с. Югово, за което нееднократно стана дума, гостите могат да посетят църквата „Св. Троица“, параклисите „Св. Атанас“ и „Св. Богородица“, да направят преход по туристическия маршрут от хижа „Марциганица” до хижа „Пашалийца”, да се снимат край два стари моста, да повървят по римския път. Всичко това се поддържа добре и е елемент от красотите, които нашата община предлага на посетителите си.

Аз лично бих препоръчал на гостите ни да видят и изградената атрактивна къща „Природа и наследство”. В нея са събрани под един покрив историята на бита и занаятите на родопчани, подредени в етнографска сбирка, и уникални кристални образувания от недрата на региона. Има условия да се видят много експонати, да се чуят звуците на автентичния родопски фолклор.

В заключение на темата за туризма – през лятото, особено през почивните дни и през църковните празници, легловата база и ресторантчетата ни са пълни, гостите се радват на родопското гостоприемство, култура и бит.

 

Вестник „Строител“ и Националното сдружение на общините в Република България реализират съвместно рубриката „Кметовете говорят“. Какво е мнението Ви за тази инициатива?

Ще определя „Кметовете говорят” като полезна рубрика, правена от авторитетен вестник. В нея колегите откровено споделят проблемите и успехите си, коментират, критикуват. Общината е като едно семейство. В нея винаги има работа, важното е всеки да я върши съвестно и с желание.