Мирково развива инфраструктурата, за да задържи хората

[caption id="" align="alignleft" width="711"] Сградата на общината[/caption]

Г-жо Йотина, тази година се отбелязват 30 години от обособяването на самостоятелната община Мирково, а Вие близо половината от това време сте начело като кмет.

Да, с указ от 12 август 1991 г. бившата община Средногорие се разделя на седем – Копривщица, Антон, Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч и Мирково. И ние поехме своя самостоятелен път на развитие с по-големи, но и различни шансове. Аз съм пореден четвърти мандат кмет.

 

Не са много колегите Ви в страната, които могат да се похвалят с такъв дълъг, и което е по-важно – успешен управленски стаж.

Дали всичките тези години са били успешни ще го кажат хората, но аз лично смятам за успех развитието в областта на инфраструктурата. Това е много важно, за да се задържи населението в родното си място. Става дума за онзи необходим комплекс от съоръжения – подземна комуникация с ВиК, различните електро-, телекомуникационни и цифрови кабели. И за работещите отрасли, които осигуряват условия за заетост и възпроизводство на обществото, битови, културни, църковни светилища и спортни комплекси… Всичко това в нашата община е издигнато в ранг на държавна и общинска политика. „Не питай какво твоята страна може да направи за теб, питай това, какво ти можеш да направиш за своята страна” – това е сентенция, която следваме в нашата община…

 

Това май е афоризъм на Джон Кенеди…

Да. Какво още да кажа? Подменихме водопроводната мрежа, асфалтирахме улици, направихме тротоари, санирахме детски заведения, реновирахме училището. В момента правим корекция на р. Буновска, която през 2018 г. направи сума ти бели в едноименното село. То е същото, в което на 9 март 1985 г. български граждани с турско самосъзнание взривиха вагон с майки с деца близо до гарата. Паметна плоча на жп спирката, както и седемметров паметник, напомнят за това трагично събитие, останало в най-новата история на България като „атентата на гара Буново”.

В момента работим и по един много важен за Мирково проект за асфалтиране на четвъртокласна пътна мрежа с изграждане на тротоари и подмяна на бордюри. Предстои ремонт на пътя от общинския център до землищната граница със с. Челопеч, който е към 4 км. В момента геодезисти работят в с. Бенковски по уточняването на три улици, преди да бъдат асфалтирани. В това село също е подменена водопроводната мрежа.

Особено съм горда, че предстои ремонт на централната част на Мирково. Там ще създадем пространство, въплътило в себе си историята и бъдещето, като ще имаме издържано естетически решение – ще бъде издигнат монумент на поп Недельо на кон, който е носил свещения кръст в четата на Георги Бенковски, и скулптурни фигури на седем деца, които ще символизират присъщите дейности на нашата община – земеделие, животновъдство, производство, фолклор и т.н.

В с. Каменица подготвяме старта на ремонт на три улици. Населението на това село активно участва в Априлското въстание. То е единствено в Средногорието, което се е самозапалило в съответствие с решенията в Оборище.

В Смолско, откъдето са и майсторите, изработвали черешовите топчета, завършихме асфалтирането. Стремежът на общинската администрация е във всяко от съставните населени места през активното за строителство и ремонти време да кипи труд.

 

Нашият екип сравнително често гостува във Вашата община и винаги открива по нещо ново, свързано със строителството. Този път това е мемориалният комплекс на влизане от София в общинския център. Разкажете по-подробно?

Той е в чест на кап. Борис Богданов – български офицер, участник в Първата световна война. Роден в Мирково, героят е спасил Петрич от опожаряване. Завършва Военното училище в София, а след това с отличие и военноинженерни науки. Участник е в Балканската война през 1912 г., Междусъюзническата от 1913 г. и Първата световна война от 1914 – 1916 г. За безукорната си служба капитан Богданов получава орден и кръст за храброст лично от цар Фердинанд.

Доблестта и личната саможертва на този изключителен българин проличават най-силно в края на 1915 г. и първите дни на 1916 г., когато кап. Богданов получава заповед от върховното главнокомандване да се изтегли заедно с жителите на Петрич и да опожари града. За да запази Петрич, независимо от изхода на войната, кап. Богданов се самоубива на 10 януари 1916 г., като не изпълнява царската заповед. Признателните жители го погребват с най-големи почести в двора на църквата ,,Св. Никола“.

Иначе историята помни, че през 1825 г., по време на Българското възраждане, е открито килийно училище в селото. Жители на Мирково участват в четите на Панайот Хитов, Христо Ботев и Георги Бенковски.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] С грижа за подрастващите[/caption]

И към днешния ден – Програмата за развитие на селските райони дава доста възможности тук. Възползвате ли се от тях?

Да, работим активно по всички допустими дейности на тази програма. По нея реализирахме и някои благоустройствени дейности в по-малките населени места, направихме детски площадки, погрижихме се и за младите хора, които искат да спортуват в свободното си време.

Мнението ми обаче е, че не трябва да чакаме само на Европа, на нейните данъкоплатци. Едни пари се ценят тогава, когато са изкарани, въпреки че какво нашата държава дава в „общата каса” на ЕС и какво после ни се връща, не ми е много ясно.

Затова да, ние работим по проекти, но мислим активно и как да създаваме условия за развитие на бизнеса, който да работи и осигурява заплати на хората, да си плаща данъците и тези пари да ги инвестираме в общинската инфраструктура.

 

Коя част от инфраструктурата във Вашата община има най-сериозна нужда от финансиране?

Ако можех, бих направила работеща национална стратегия за водоснабдяването на населението на цяла България. Защо? Защото водата освен живот е и здраве и това е понятно за всеки. И трябва да стане ясно, че борбата за спечелване на някакви проекти, с които Европа да ни финансира строителството на водопроводните мрежи, които са отчайващо остарели, е изгубена. От нас за проектите се иска фактология, която е безумна направо. Как можеш да оценяваш една тръба? Едно разкопаване? Аз не искам да печеля такива проекти. Държавата трябва да отговаря за водата на българските граждани. И тя да строи и да се грижи за изкопите, тръбите, монтажа, фитингите, муфите, спирателните кранове и прочие.

И като кмет да казвам: „Искам да ми водоснабдите всяко домакинство на с. Каменица! Искам да подмените водопроводната система на с. Буново!” Направете го вие, от асоциацията, от министерството, държавата да го направи. Не кметската администрация на с. Мирково, защото ние нито сме водопроводчици, нито сме багеристи. Но знаем, че водата е живот и жителите на Каменица и Буново имат свещеното право да бъдат живи. Толкова е просто.

[caption id="" align="alignright" width="758"] Църквата „Св. Великомъченик Димитрий“[/caption]

Времето на днешните пробити тръби от асбест от 50-60 години на миналия век, с които навремето държавата реши проблемите с водоснабдяването на селищата, безвъзвратно е отминало. Ще припомня само, че чрез смесване на средновлакнест азбест, цимент и вода и после чрез пресоване се получаваха етернитовите тръби. Материалът е огнеупорен, водонепропусклив, с голяма якост, но крехък. Е, сега виждаме следствието от „детската възраст” при изграждането на мрежите.

Мирково е със сменен водопровод, но нашият общински център не е България. А сигурно знаете, че в Родопите, може би и другаде, и в XXI век все още нямат водопроводна мрежа, за канализация да не говорим. Това впрочем си личи и от пожарите, и от замърсените селски бари и реки.

И още нещо – един нашенец качил във фейса снимка как шумата е задръстила горе в планината едно от нашите водохващания. Добре бе, снимал си, качил си снимка, ама защо не изчисти с двете си ръце шумата и тогава пак си снимай, за да видят хората, че и ти си направил нещо за родното село. Но, не снимка на запушеното водохващане успял да качи във фейса… Ако не се вземем в ръце, ако заедно не работим за нашата България, то няма какво да очакваме някой месия да ни оправи. Вече видяхме много такива опити.

Да Ви върна на водопроводната тема. Какво предстои като работа за строителите?

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Железопътният мост над с. Буново[/caption]

Подмяна на водопроводната мрежа в Буново и в Каменица. Там ще си насоча силите, времето и възможностите. Защото от петте села в общината на три 100% е подменен водопроводът. За Буново общината кандидатства за заем, одобриха ни и започваме с първия етап на строителството. С това искам само да подчертая, че грижата на нашата администрация, на Общинския съвет, е наистина сериозна. Теглим заем за едно село, в което живеят 300 души. Защото сме на принципа, че в XXI век и 21 човека да живеят в дадено село, пак си струват усилията ни за един по-добър, по-приятен, по-истински делник за всеки от тях.

Забравяме, че България не е София с жълтите павета, не е Бургас с прекрасната плажна ивица, не е Варна с Морската градина. Всяко едно населено място, всеки един гражданин на нашата държава заслужава да живее добре. Има право. А понеже гледам, че вестникът Ви публикува тези интервюта в рубриката „Кметовете говорят”, която е много истинска, си мисля, че това, което казвам, ще бъде споделено от много от моите колеги. Особено от по-малките общини.

Смятам за важно, че почти навсякъде подменихме и уличното осветление с LED крушки. В Мирково това ще стане догодина, но със собствени средства…

 

[caption id="" align="alignright" width="789"] „Елаците-Мед“ АД[/caption]

Малко хора знаят, че в Мирково е построена първата бирена фабрика в България, както и че през 1890 г. е създадена първата кооперация „Мирковско взаимодавно земеделско дружество „Орало”. Но всички са запознати, че във Вашето землище е миннообогатителното предприятие „Елаците Мед” АД.

Те са коректни платци към държавата, като съседи имаме добри взаимоотношения. С четирите фирми от консорциума – „Елаците Мед”, „Геотехмин”, „Геострой” и „Геотрейдинг”, подписахме една социална програма, с която те финансират различни наши проекти. Един от тях е за българските добродетели, а също и програмата „Нашето зелено утре”. По нея засадихме цялата главна улица с японски вишни, с американски дъб, не пропуснахме и български видове. Преди две години ни закупиха микробус за нашия „Социален патронаж”. Особено полезен ни е и подареният от тях камион за събиране на сметта. Тази година ще подпишем споразумение за реализация на няколко нови проекта – асфалтиране на улици в с. Бенковски, където вече има ново LED осветление, изграждането на музей.

„Геострой” АД спечели проект за подмяна и строителство на водопроводната система на с. Буново и първият етап вече стартира. В това село се изгражда и корекция на местната река.

 

[caption id="" align="alignleft" width="650"] Дом на миньора „Св. Иван Рилски“[/caption]

Селото е много чисто, на което бих казал – личи си добрата стопанка.

И хората са добри стопани. Извозваме отпадъците на Регионалното депо в Златица. Тук отново ще споделя личното си мнение – и тази дейност май в държавата я започнахме отзад напред. Какво имам предвид? Построихме регионалните депа и ни задължиха да затворим местните сметища. А трябваше първо на всяка община да се направи сепарираща, а защо не и компостираща инсталация, както и терен за строителните отпадъци. Освен че това са десетина работни места на три смени, обемът боклук рязко ще спадне и след сепарирането разделеният по видове отпадък можехме да го продаваме на съответните фирми. И да си подпомогнем издръжката.

Сега „веем” камиони по републиканските пътища, те правят скъпи курсове, плащаме по 35 лв. на тон. А и хората – вместо да карат на близкото сметище, изхвърлят боклука, гуми, хладилници и т.н. в деретата. После общината чисти, пак прави разходи. Получава се един омагьосан „перпетуум мобиле” с екологично-боклукчийски привкус.

Ние спасяваме положението, като монтираме камери, за да следим кой, как и къде замърсява.

 

Да попитам и за броя на строителните разрешения в общината за тази година?

Те са 11, две от които са за общински строежи – едното за водопроводната мрежа на Буново, другото – за закриване и рекултивация на сметището в с. Смолско. Друго по-голямо е за предварително третиране на отпадъците на „Елаците Мед”. Останалите са за частни строежи.

 

[caption id="" align="alignright" width="459"] Новопостроеният плувен басейн[/caption]

Направих си труда да отида до плувния комплекс. За съжаление попаднах в почивния ден или в деня за почистване. Визията обаче е прекрасна.

Този басейн е гордостта на мирковчани и тяхното истинско удоволствие в жегите. Пускането му в експлоатация тази година беше съпроводено от битов проблем – трудно намерихме спасител, защото всичките квалифицирани хора през сезона са по морето. Иначе фитнесът работи, деца спортуват на площадките. И хората пазят. Няма да намериш и една празна пластмасова бутилка наоколо.

 

Да завършим с развитието на базата на поклонническия туризъм?

Мирково наистина може да направи прилична дестинация за развитието на религиозен туризъм. Даже издадохме книгата „Свети места в община Мирково”, която ще подаря на Вашия вестник. Всички оброчища, параклиси и църкви са описани подробно в нея. Имаме местности с уникална красота, лечебни извори, скални светилища, древни трако-римски пътища, надгробни и селищни могили, руини от стари мостове и крепости. Всичко това е средище на вярата, духа и българщината през вековете.

В Мирково е живял поп Петър, останал в историята с летописния си разказ от XVII век за бедственото положение на българското население по време на Турско-австрийската война и за Чипровското въстание. Летописът на поп Петър е 72 години по-стар от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Написан е на 72 листа и се пази в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.