Община Ихтиман привлича все повече нови жители на територията си

Г-н Илиев, напоследък община Ихтиман се радва на сериозен интерес. На какво се дължи той?

Ние сме интересна община в няколко посоки. Освен чиста природа територията ни е близка и граничеща с планини в района, разположени сме покрай автомагистрала „Тракия” и железопътната линия, свързваща София с Пловдив и Истанбул, която се модернизира, и сме относително близо до столицата. Доста от жителите ни работят в мегаполиса, следват в университетите, пазаруват в моловете.

Това са част от факторите, които спомагат за засиления интерес към нашата територия за новото строителство на еднофамилни жилища, на вили, за ремонт и възстановяване на стари къщи. Пандемията също рефлектира върху желанието на много хора, предимно от големите градове, да се заселят за постоянно в по-малки населени места, където обаче има всичко необходимо за модерен живот и работа, т.е. бърз интернет, стабилно електрозахранване, качествено водоснабдяване, относително добри пътища и улици. Такъв търсен район е най-голямото ни село Вакарел с неговите многобройни махали, където издаваме и най-много разрешителни за жилищно строителство.

Но и се получава познатият на много мои колеги парадокс – от една страна, даваме разрешителни за строежи на жилищни/вилни сгради и това е прекрасно. От друга – същите тези новодомци запазват постоянното си жителство в големия град, където плащат данъците си. А за нас остават техните разходи – за извозване на сметта им, за преасфалтиране на улицата пред дома им, която е разкопана, за да се вкара водопровод, за уличното осветление, за всичко останало, полагащо се на съвременния човек. Хората трябва да са отговорни към селището, в което живеят. Предимствата на големия град трудно ще се пренесат във вакарелските отдалечени махали Брънковци или Бузяковци, ако жителите не плащат налозите си именно по местоживеене.

Махалите около Вакарел нямат водопроводи. Те се снабдяват с вода от сондажни кладенци или от каптажи от близките планински възвишения, но това не е перспективното решение.

 

[caption id="" align="alignleft" width="430"] Сградата на общината[/caption]

В момента се изгражда най-дългият двутръбен жп тунел в страната от Побит камък до Вакарел, част от ключовата жп линия София – Пловдив.

Да, той засяга територията на махала Полиовци. Но трасето на тунела преминава съвсем в края на землището й на дълбочина около 100 м. Работи се активно по този проект и нашите очаквания са с изпълнението му да има съживяване на региона – модерната инфраструктура да привлече нови инвестиции, да създаде работни места и т.н.

Освен тунел се строи и гарова инфраструктура. В общината ни ще има нова гара с голям паркинг, а жп гара Ихтиман ще придобие европейски вид. С много усилия на нашата администрация и разбиране от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ще продължи да функционира при новите условия и жп гара Вакарел.

 

Какви са планираните капиталови разходи на общината за 2021 г.?

Винаги отговарям на този въпрос по един-единствен начин – средства, с които разполагаме, са крайно недостатъчни за сериозно инфраструктурно развитие на селищата. Целевата субсидия, която получаваме от държавата, е 853 800 лв., като тази година сме планирали 550 000 лв. от нея да бъдат разходвани за рехабилитация на улици и 300 000 лв. за кърпежи по общинските пътища. От бюджета си сме заделили пари и за саниране на няколко общински сгради.

В края на 2020 г. получихме с постановление на Министерския съвет допълнителни 980 000 лв., които са предвидени изцяло за асфалтиране на улици в общината.

 

Водоснабдяването на града е осигурено от Рила. Как функционира ВиК системата?

Водоснабдяването на селищата в общината е първостепенна грижа на администрацията и определено се справяме въпреки ограничените средства, с които разполагаме. Тази година имахме сериозен проблем с довеждащия водопровод към с. Вакарел и с електрозахранването на помпените станции, които осигуряват прехвърлянето на водата от яз. „Искър”. Разбира се, не е резонно в населено място, което има новоизградена мрежа и е само на десетина километра от най-големия изкуствен водоем в България, да има проблеми с питейната вода. Още повече че водоснабдителната мрежа на Вакарел беше реализирана чрез европейски проект по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Довеждащият водопровод е компрометиран като възраст и качество на тръбите, преминава през сложен за ремонтни дейности терен. Ще повторя, че Вакарел и махалите наоколо се превърнаха в привлекателно място за нови заселници и ако постоянно живеещите в него са към 2000 души, то през лятото броят на населението нараства двойно. Разбира се, консумацията на вода се увеличава, като питейната вода се ползва не само за битови нужди – поливат се градини, пълнят се детски басейни и др. Всичко това води до задълбочаване на проблемите.

Преди дни входирахме писмо в МРРБ с искане за подмяна на довеждащия водопровод от ВиК-София, защото той е държавна собственост, и се надяваме това наше искане да бъде заложено за изпълнение през следващата година. Същото направихме и за Ихтиман. Нашият водопровод захранва още четири общини от стари водохващания от р. Марица в Рила планина. При необходимост трасето се допълва от водите на яз. „Белмекен”. Авариите са чести и ние като краен потребител сме най-потърпевши.

Трябва да кажа, че и в голямата махала с преобладаващо ромско население има нужда от подмяна на подземната инфраструктура. Там, разбира се, постоянно на дневен ред е събираемостта на сумите за доставяне на питейната вода и отвеждане на отпадната.

 

[caption id="" align="alignright" width="711"] Старата баня, сега Картинна галерия[/caption]

На влизане в града по старото Цариградско шосе има мощна земекопна техника, работеща по голямо съоръжение. Какво е то?

Това е язовир „Джаков мост”, който в далечната 2005 г. следствие на проливни дъждове остана с компрометирана стена и след направени разчети се оказа, че са необходими около 1 500 000 лв. за основен ремонт. Общината не разполага с такива средства и го предадохме за стопанисване на държавното дружество „Управление и стопанисване на язовири”, което в момента извършва мащабното строителство.

 

Каква е базата на образователната инфраструктура? Добро впечатление прави сградата на СУ „Христо Ботев”.

Да, то е цветно, красиво, с чудесен двор. И всичко това стана след спечелен европейски проект по ПРСР за 1 600 000 лв. и много добра работа на строителите. Отлично саниране на сградата, нов покрив, внедрена фотоволтаична система.

Трябва да спомена и за другото училище в общината, това във Вакарел, в което децата се обучават до X клас. За да запазим функциите на тази образователна институция за голямото ни село, която преди това беше до VIII клас, съдействахме тя да получи нов статут и така да предпазим учебното заведение във Вакарел от закриване. И това училище е енергийно обновено.

На добро равнище са и детските ни градини. За основно реновиране на две от тях получихме целево финансиране от правителството – за подмяна на покриви, саниране, нова визия на вътрешните пространства. Със заделени средства от капиталовата ни програма извършихме планови ремонти на филиалите в селата Живково, Вакарел и Стамболово.

Искам да кажа няколко думи и за нашия Общински детски комплекс, или Център за професионално и личностно развитие, който обединява по интереси доста деца. Тази година и него приведохме в приличен вид, както и дворното пространство.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Реновираното Средно училище „Хр. Ботев“[/caption]

Как живеят хората в по-малките села?

Например и в Костадинкино, и в Белица, която е високо в планината, през лятото има много хора. Обновихме селските площади, пооправихме улиците. През лятото там е строителна площадка и това може само да ни радва. След строителите идват стопаните и животът в тези малки населени места се завръща.

 

На територията на общината е изградено първото голф игрище в България. Това стана през 2000 г. Освен разнообразни игрища комплексът разполага и с интересни къщи в различни стилове.

Бих казал, че интересът към него в момента не е голям, няма нови инвестиции за модернизиране. Но все пак не бива да забравяме, че на ихтиманска земя можете да играете голф, футбол, баскетбол, волейбол, тенис, да яздите породисти коне, да почивате, да работите, да устройвате срещи и конференции, да се забавлявате.

 

Колко обекта реализирахте по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради?

За съжаление нашите хора не се убедиха в ползите на тази безплатна за тях програма, която реално обнови много от големите сгради в страната. Пускаха се листовки в пощенските кутии, които „разясняваха”, че след държавното саниране ще им вземат апартаментите и че след ремонтите собствениците ще плащат години наред, и т.н., и т.н. Това повлия много негативно и нямаме резултати.

 

[caption id="" align="alignright" width="783"] ОУ „Хр. Смирненски“ в с. Вакарел[/caption]

В миналото градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия Виа Милитарис към Константинопол. Географският обект Ихтиманска коса на северния бряг на п-в Бургас на о-в Ливингстън, Южни Шетландски острови, е кръстен на Вашия град. И още – прекрасната Ихтиманска котловина в Ихтиманска Средна гора. Всичко това помага ли за развитието на туризма?

Тези факти са добра основа за привличане на любознателни хора. Имаме хубави къщи за гости, които се ползват почти целогодишно, както и база на общината. За около 200 000 лв. я реновирахме и тя приема посетители през всички сезони.

Ще допълня нещо интересно за любителите на поклонническия туризъм - в с. Борика се намира параклисът „Св. Петка“, построен на мястото на по-стар. Особеното в стенописите на Божата света обител е, че Исус е изобразен като дете и няма разпятия.

 

Няма как да се развива туризъм без добра пътна инфраструктура.

Напълно съм съгласен. Затова се стараем максимално да поддържаме улиците и пътищата в общината в добро състояние. Но това става и според средствата, които имаме за такива дейности, а както казах, те никога не са достатъчни. Изцяло ново, при това много качествено, асфалтиране имаме до две от нашите села – Черньово и Полянци, като тези трасета бяха реализирани с европейско финансиране. Искаше ми се да направим и пътя от Живково през Боерица до Венковец, който да излиза на републиканския път Ихтиман – Самоков, но този проект не беше одобрен.

 

[caption id="" align="alignleft" width="711"] Изграждането на яз. „Джанков мост“[/caption]

Пътят Ихтиман – Самоков, за който споменахте, е добра възможност за хората да карат ски на Боровец.

Да, това е републикански път, който се поддържа от АПИ, но за неговото състояние има много какво да се желае. Същото се отнася и за трасето Вакарел - Ихтиман, което е част от старото Цариградско шосе, сега резерв на магистрала „Тракия”. Отсечката от много години е непроходима.

 

Какво е усещането да си кмет толкова години на 20 000 доста разнородно население – и като местоживеене, и като етнос, за образованието и културата да не говорим?

Макар и относително малка община, кметската отговорност е 24 часа в денонощието седем дни в седмицата. За десетте години на този пост основната ми житейска максима е била да бъда един от тези 20 000 съграждани. Да работя за хората – доволни или недоволни. Не всички разбират, че решенията и намеренията на кмета зависят преди всичко от финансите, с които общината разполага. После идва желанието, отговорностите и компетенцията на екипа. Разбираемо е, че всеки иска да кара по нов асфалт, да има качествена канализация, да пие хубава вода, но нека хората се откажат от битуващата максима, че за всичко лошо в общината е виновен кметът.

 

Г-н Илиев, през управленските Ви години често сте гостували на страниците на в. „Строител”. Сега, както и сам сте забелязали, медията на КСБ дава сериозна трибуна на Ваши колеги в рубриката „Кметовете говорят”. Какво мислите за нея?

Идеята за рубриката „Кметовете говорят“ е превъзходна. Както аз, така и колегите, с които контактувам, в петък първото ни четиво е вестник „Строител“ и особено страниците, където гостуват кметовете на общини. Първото, което прави впечатление, е подчертан географски ред – веднъж колега от Северна България, после от Южна, после Североизточна, кмет от Западна и т.н. И признавам добрия подход на изданието, че за Вас няма малки, големи, селски и районни кметове. Пълна равнопоставеност.

Затова с огромно удоволствие се срещам с екипа на в. „Строител“, защото знам, че проблемите, които ще поставя, ще попаднат на точното място. А популярността на вестника е гаранция, че това, което аз мисля, както и колегите, ще бъде адресирано до най-отговорните администрации в държавата.