Община Първомай отчита значителни инвестиции 

Г-н Митков, какво е финансовото състояние на Първомай. Как отчитате разходването на бюджета за 2021 г.?

Стабилизирано е точната дума за финансовото ни състояние след две последователно трудни години. Това се дължи на стриктната финансова дисциплина, която наложихме. Разбира се, имаме и сериозни затруднения, защото средствата от държавния бюджет за общините никога не са достатъчни, особено в частта за инвестициите. С парите, които получаваме от държавата, и със собствените приходи се стараем да балансираме потребностите на жителите, които във всичките ни населени места са големи. Инвестираме предимно в инфраструктура. С наши средства направихме улици и тротоари в централната градска част, в кварталите на Първомай, в някои от селата в общината. Миналата година имахме добра събираемост от данъци и такси.

Разбира се, за нови инвестиции разчитаме на помощ и от държавата, на различни европейски програми, както и на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС.

През 2021 г. изтеглихме 1 000 000 лв. банков заем, който ще започне да се обслужва след две години. С него разплатихме част от старите задължения, които наследихме от предишното управление на местната администрация. А те не бяха никак малко – общината дължеше близо 4 200 000 лв. на различни структури.

На територията на общината живеят около 26 000 души в 17 населени места – Първомай и 16 села, най-голямото от които е Градина. Какви са очакванията на хората от администрацията?

Жителите ни искат поддържани улици, добро водоснабдяване и канализация, навременно и качествено сметопочистване и сметоизвозване, осветление, редовно електроснабдяване, сигурен интернет, магазини, здравно обслужване и прочие.

В селата се живее много по-трудно и независимо че хората имат поминък, тенденцията е младите да напускат родните места. Но в последните две години е налице обратен феномен – те се връщат, което може само да ни радва. Някои с намерение да живеят на село ремонтират фамилните си домове, а други закупуват имоти и строят нови къщи или вили за почивните дни. Въпреки че тенденцията е положителна, тя не спомага много за развитие на икономиката в общината, но поне имотите се стопанисват.

Политиката на новото правителство би трябвало да е насочена към осигуряване на повече средства към общините, за да могат местните власти сами да решават по изискванията на населението инфраструктурните проблеми, които са различни във всеки район. Добре е да се строят пътища на републиканско равнище, но също така е важно как хората от селата ще стигнат до магистралите. Това е голяма пречка и се отразява на демографията.

По пътя за Първомай се преминава по еднопосочен железен мост, който не е ремонтиран от построяването си в началото на ХХ век. Прави ли се нещо за обновяването му?

Действително съоръжението е построено през миналия век – 1928 г., и е най-големият инфраструктурен проблем на региона. Той е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“. Аз многократно съм пращал писма до тях, имал съм срещи с ръководството по темата. Всички процедури за изграждането на нов мост са приключени, необходимите отчуждавания се изпълнени. Но спечелилият обществената поръчка изпълнител се е отказал. Сега е на дневен ред нова тръжна процедура и силно се надявам през тази година да се предвидят необходимите държавни средства и строителството на новия мост най-после да започне.

Това съоръжение не е нужно единствено на нашия град. Само на 10 км от него се свързват двете магистрали „Тракия” и „Марица”, оттук минава голяма част от трафика от Хасковска област, от общините Пловдив, Асеновград, Чирпан, Братя Даскалови, Садово и т.н. Най-потърпевш е бизнесът в Първомай, защото транспортът за нашите бетонови центрове и големите птицекланици, зърновозите и другата техника, важна за икономиката ни, превозваща сериозни товари, трябва да търси други пътища, да обикаля, да изразходва допълнително гориво и време. По стария мост дори противопожарен камион не може да премине.

Изпълнявате ли проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)?

Да, по ПРСР обновихме няколко улици в общинския център, а сега на дневен ред е основен ремонт на пътната артерия, която свързва града с кв. „Любеново”. Имаме одобрено финансиране от Държавен фонд „Земеделие” за обновяването на две детски градини, но срещаме проблем с реализацията, защото строителите са поставени пред голямо изпитание. Проектите са правени преди две години и заложените стойности на суровините и материалите са много по-ниски от настоящите след скока на цените.

Тук искам да подчертая, че от 2000 г. държавата прехвърли поддържането на междуселищната пътна мрежа на общините, което е сериозен проблем. Първомай отговаря за 7 междуселски пътища, някои от тях в полупланински терени. За поддържането на цялата общинска инфраструктура държавата ни отпуска 800 000 лв. целеви средства, които са включително за училища, читалища и т.н. Няма вариант да се справим с тези пари и с пътищата и това не е проблем само на Първомай. Вариантите за излизане от ситуацията според мен са два – или държавата отново да поеме грижата за тази инфраструктура, или да има целево финансиране само за междуселските пътища.

Какво е състоянието на образователната инфраструктура?

Нашите училища и детски градини са в добро състояние, с някои изключения. През миналата година МОН ни отпусна около 200 000 лв. за необходимия ремонт на две учебни заведения. Едното е защитеното училище в с. Караджалово, където дейностите по обновяването са завършени. В с. Виница предстои реконструкция на детската градина, която е настанена в стара и амортизирана сграда и ремонтът й е повече от належащ.

Работим изключително активно в това направление, но за съжаление все още не може да се кандидатства с проекти по програмен период 2021 – 2027 г.

Търсена ли е община Първомай от инвеститори?

Имаме няколко значителни инвестиции на територията ни. В момента приключва изграждането на фабрика за хартия. Други бизнеси разширяват производството си и строят нови халета. До общинската болница се изпълнява нов търговски център. Развива се фабриката за преработка на какао и производство на шоколад. Същото се отнася и за нашите три мандри, които разнасят продукцията си из цялата страна.

Основният проблем за икономиката ни е свързан с квалифицираната работна ръка. Хората с добра трудова дисциплина и умения вече са заети. Но има доста безработни, и то трайно. Има определен контингент от населението, който не си търси работа, предимно от ромския етнос.

В общината няма екологично замърсяващи производства. Имате ли проблеми в това направление?

Действително не срещаме проблеми с околната среда от производствата ни, но все пак имаме трудности в сферата. Край някои от селата и около града се образуват нерегламентирани сметища. Периодично ги премахваме, отделяме средства за осъществяването на тази дейност и по всякакъв начин се опитваме да провокираме у населението отговорност да не се изхвърлят отпадъци безразборно. Невинаги успяваме, поради което харчим от общите пари, с които може да се реализират редица полезни дейности.

Възобновяемите енергийни източници и биогоривата са интересна и актуална тема за повечето от общините в България. През лятото имахме бум в строителството на малки фотоволтаици. Продължава закупуването на терени за изграждане на още такива съоръжения.

Какви дейности се реализират във ВиК сектора?

Работим за ремонтирането на ВиК мрежата и изграждането на нова. Имаме няколко села, където системата е изцяло обновена, но в същото време има и такива, в които ВиК мрежата е изключително остаряла и проблемна. Изготвяме проекти и кандидатстваме за финансиране по различни програми, но процедурата е бавна и докато се стигне до реално финансиране, минава страшно много време. В с. Искра имаме новоизградена водопроводна мрежа, но има недостиг на вода, защото захранването е чак от Асеновград. Други села разполагат с водоизточници, но водопроводната система е стара и авариите са ежедневие. Държавата насочва доста средства във ВиК сектора и се надяваме проблемите да се решават все по-бързо.

Туристическата и спортната инфраструктура също са важни за общините. Как Първомай развива тези сфери?

Спортната инфраструктура не е обновявана в последните години, като не са и правени опити да се осигури финансиране за развитие на тази необходима база. През 2022 г. със средства на общината ще направим опит да ремонтираме общинския стадион. В някои от по-големите села, където имаме отбори, игрищата се поддържат в задоволително състояние. Бих искал да отбележа, че в много случаи за това спортната база да е в добро състояние помага местният бизнес. Ще повторя, че в момента няма как да кандидатстваме за европейско финансиране, защото се намираме между двата програмни периода – 2014 - 2020 г. приключва, а 2021 – 2027 г. реално не е стартирал.

Въпреки че Първомай не е особено атрактивна туристическа дестинация, се строят къщи за гости. Както стана ясно, районът ни се характеризира със земеделско производство, преработване на селскостопанска продукция.

Какво ще пожелаете на строителния бранш и на всички останали читатели на в. „Строител“ за новата 2022 г.?

Ще започна с това, че в известен период от моята професионална биография съм се занимавал със строителство на пътища, което остана голямата ми любов. Оттогава съм наясно, че България има много добри строителни фирми, много добри строителни инженери и специалисти, за които самото изграждане – на жилища, на офиси, на пътна инфраструктура, на водопроводи, се е превърнало в житейско кредо. На строителния бранш, на моите колеги кметове от цялата страна и на всички читатели на в. „Строител“ пожелавам здраве! Останалото те ще построят – и за себе си, и за хората!

Добромир Спасов, главен архитект на общината: За миналата година са издадени 153 строителни разрешения

За миналата година имаме издадени 153 строителни разрешения за жилищни сгради, за ремонти на различни обекти, свързани с промяна на предназначение – например в търговски площи, за строителство на складове, за изграждане на кабелни трасета, малки фотоволтаични централи, захранващи връзки, ВиК системи.

Първомай е интересна дестинация за предприемачите – като данъци и цени на съответните УПИ. Положителен факт е и близостта ни до магистралите „Тракия“ и „Марица“, както и до Пловдив, който се пренасити с логистични и производствени дейности. Сред важните инвестиции за общината е изграденият фотоволтаичен парк край с. Караджалово, който е разположен на 1000 дка и е с капацитет до 60 мегавата. Той е сред най-големите на Балканите. Интересни са и проектите, които се развиват за малки фотоволтаици.

Друг важен обект е строителството на мащабен търговски център с паркинг и с добра инфраструктура.

Голям китайски инвеститор изгражда в с. Дълбок извор собствена база със складове за зърно, оранжерии т.н. Има и още доста различни инвестиционни намерения, които се надяваме да се реализират в близко бъдеще. Това ще бъде от огромна полза за цялата община, защото е свързано с разкриването на модерни работни места.

За тази година също очакваме сериозни искания за строителни разрешения. Оптимист съм за инвестиционния климат.