Кметът на Златица инж. Стоян Генов: Градът ни може да стане новият маршрут на българското архитектурно-строително майсторство

Най-важният проект за Златица е рехабилитацията и подмяната на водопроводната мрежа

Инж. Генов, живеем в сложни времена, в които строителният бранш среща много проблеми. В този смисъл успявате ли да реализирате планираните проекти в общината – в Златица и в селата Петрич, Карлиево и Църквище?

За съжаление целият ми мандат е белязан с негативни събития - политическата нестабилност в страната, пандемията от COVID-19 и сега войната в Украйна. Те се отразяват във всички сфери на общинската дейност. Ние сме избрани, за да търсим и намираме адекватни решения, доколкото това е възможно. Но е факт, че няма да можем да се разгърнем в мащабите, в които сме заложили идеите си и които сме предложили на хората. Това не е оправдание, а реалност, с която сме длъжни да се съобразяваме.

На този фон ние се стараем да реализираме амбициите си, свързани с нашите програми и спечелените проекти. Когато поех поста на кмет, започнахме реализацията на особено важните проекти, които предшествениците ми бяха подготвили документално. Най-големият от тях беше строителството и монтажът на сепариращата и компостираща инсталация за предварително третиране на битовите отпадъци на общините Златица, Антон, Копривщица, Мирково, Пирдоп, Чавдар и Челопеч. Сега предстои само избор на оператор.

Сградата на общината

Другият проект, който успяхме да реализираме, беше за основния ремонт на централната улица на града ни, която е с дължина около 1700 м. След успешното му изпълнение Златица придоби нова визия, която и хората не само приемат добре, но и я оценяват.

Осъществихме и европейски проект за изграждане на волейболна площадка в двора на гимназията, на чието откриване поканихме председателя на Българската федерация по волейбол Любо Ганев и волейболната легенда Владо Николов.

В края на миналата година в трите ни села със средства, отпуснати от Министерския съвет, направихме ремонт, реконструкция и рехабилитация на централните им части. Вие сам видяхте резултатите – прекрасен кът за децата, здравен пункт, клуб на пенсионерите. Хората в Петрич, Карлиево и Църквище са изключително доволни от обновените пространства, където с радост отбелязаха Националния празник на страната - 3 март.

Един от санираните блокове

Какво още е характерно за строителството в общината?

Най-активно се строят обекти на компанията „Аурубис България“ и това е разбираемо. Ще се спра на два от тях. Първият е фотоволтаичен парк с 20 000 панела, който се изгражда на частен терен. Амбицията е една пета от необходимата електроенергия на „Аурубис” да идва именно от това съоръжение. Другият е с особена важност за целия регион – изграждането на газопровода Панагюрище – Пирдоп. Реализацията на проекта се осъществява с европейско финансиране, а строителството се изпълнява от „Булгартрансгаз”. Трасето минава през шест общини, като ние сме нещо като гара разпределителна за цялото Средногорие, където се изгражда и автоматична газоразпределителна станция. Това трасе минава на 80% през наша територия и на 20% на пирдопска. По него има исторически обекти, които се обследват от археолози от Националния исторически музей. Намерените там артефакти се пренасят в хранилищата в столицата, тъй като ние не разполагаме с музей, където по закон тези исторически ценности трябва да се съхраняват. Имаме сграда, исторически свързана със Златица, с региона, която по време на османското владичество е била конак за територията от Тетевен до София. Тогава Златица е била много голямо селище и сред седемте предложения за столица на България след Освобождението. За съжаление този обект сега е руина, моите предшественици не са успели да го ремонтират и съхранят. Сега имаме амбицията с помощта на Министерството на културата да преодолеем тромавите процедури и да кандидатстваме за финансиране от ЕС, за да построим там Регионален исторически музей с широки функции – картинна галерия и др. Преди години „Геотехмин” ООД е прехвърлил безвъзмездно терена на общината.

Имаме амбициите с помощта на уважавания от мен и колегите ми от страната в. „Строител” и чрез мощните строителни компании да намерим решение за възстановяването на двата каменни моста на р. Тополница – Стар и Нов кемер. Старият кемер, който е на повече от 200 г., се намира на около 9 км от Златица. Според народното предание е правен по заръка на богата златишка кадъна, затова някои го наричат Кадънин мост или Булин мост.

 Независимо че нямаме музей, в Златица е съхранено богато културно-историческо наследство. В общината има множество архитектурни и мемориални паметници – часовниковата кула, църковният комплекс „Спасово кладенче”, метохът, който е служил за скривалище на Васил Левски, Бояновата къща, храм-паметникът „Св. вмчк Георги Победоносец”, построен през 1859 г., и още много други. Това ми дава основание да вярвам, че при добро стечение на обстоятелствата Златица може да стане новият международен туристически маршрут на българското архитектурно-строително майсторство и наследство.

Съвсем наскоро ни гостуваха ученици от Каменоделското училище от гара Кунино и останаха очаровани от гения на старите майстори от съседното с. Мирково, които са изградили Кадънин мост.

Ще добавя, че имаме подписан договор за сътрудничество с „Геотехмин“ ООД, „Елаците-Мед“ АД, „Гео­строй“ АД и „Геотрейдинг“ АД по Благотворителната програма „Българските добродетели“ за ремонт на един от емблематичните манастири на територията на общината - „Св. Архангел Михаил”.

Основно училище „Паисий Хилендарски“

Кога ще приемете бюджета на общината за 2022 г.?

До одобрението на новия бюджет трябва да се ограничим до разходването на 1/12 месечно от общия ресурс на миналогодишния, защото не можем да харчим повече, отколкото имаме. В момента правим разчетите на новата финансова рамка, имаме много идеи, но тепърва предстои да видим дали ще се реализират, тъй като нещата са динамични и изпълнението им зависи от доста фактори. Ще продължим да разчитаме на помощта, която ни оказват в рамките на партньорските ни програми големите предприятия в Средногорието - „Аурубис”, „Дънди Прешъс Металс“ и „Елаците-Мед“ АД. Основното в тях е строителството, разбира се. Ще дам примери за подобни проекти - подмяната на покрива на читалището в с. Църквище, сериозният ремонт на спортната зала в общинския център, изграждането на уникалния градски парк „Дядовата ръкавичка“. Проектът е вдъхновен от приказката на родения в съседното село Байлово Елин Пелин, публикувана за първи път през 1926 г. Проектът за парка е част от партньорската програма между община Златица и „Аурубис България“. Основната му цел е да насочи вниманието към Златица като туристическа и културна дестинация, а в бъдеще и като място за провеждане на Фестивал на българските детски приказки. Планирали сме на входовете на Златица да поставим по една статуя от приказката, която да показва на гостите, че идват в един различен град.

Детската площадка в Карлиево

Добро впечатление правят и санираните блокове в общинския център. По Националната програма за енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) ли са осъществени дейностите?

Искам да подчертая, че в Средногорието от седем общини само Златица има реализирани обекти по
НПЕЕМЖС. В готовност са още 12 жилищни многофамилни сгради, по които дейности веднага могат да стартират при осигуряване на финансов ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост. Независимо дали ще бъде изцяло грантово, с някакво общинско участие или с участието на самите собственици на апартаменти, нашата амбиция е да продължим това саниране, защото ефектът от него е чувствителен. Това твърдят хората, които живеят в енергийно обновените апартаменти. Да не говорим за новата визия на реновираните многоетажни блокове.

Имаме проект за обновяване на уличното осветление, с който кандидатствахме по Норвежката програма преди време, но за съжаление не сме сред класираните 20 общини, останахме в резервния списък.

Къщата на Нено Гугов - поборник от Априлското въстание

Най-амбициозният и най-важният за града проект е рехабилитацията и подмяната на водопроводната мрежа. ВиК системата на Златица е изградена през 50-те – 60-те г. на миналия век, етернитовите съоръжения са морално остарели и силно износени. Само на централната улица и още две-три пътни отсечки водопроводът е подменен и настилките са с нов асфалт. Имаме водохващания в Стара планина с достатъчни количества, но водопроводната мрежа в града е отчайваща. Авариите са ежедневие, водопроводчиците отстраняват със скоби пробойните, до всяка скоба следва друга, втора, трета, пета и както твърдят специалистите, няма здраво място, за да се монтират поредните скоби. Освен това разбитите улици няма как да бъдат асфалтирани, защото днес асфалтираме, утре разкопаваме. По този въпрос има сериозно обществено недоволство.

Миналата година спешно подменихме с общински средства тръбите на 170 м улица, защото там само за една седмица имаше пет разкопавания. Тогава спря водата за медицинския център, в централната част на града и стана нетърпимо. Но ресурсът ни за подобен род дейности е крайно ограничен.

От десетилетия в община Златица за водопровод пари не е имало. За изминалите две години под мое ръководство не е реално да се случат чудеса, за да се реши проблемът, но все пак имам напредък. С общи усилия на администрацията, на бизнеса и държавата осигурихме финансиране за три проекта през тази година. В готовност сме да започнем дейност при подобряване на времето. Първият е за подмяна на водопровод и изграждане на нови тротоари по ул. „Захари и Мария Сергеви” с финансиране изцяло от „Дънди Прешъс Металс“. Вторият проект е за реновиране на подземната инфраструктура на седем улици с обща дължина около 3 км. Тук подкрепата е от „Геотехмин” ООД, които осигуряват по партньорската програма 400 000 лв. Тези пари добавяме към 300 000 лв. целево в общинския бюджет. За преминаването на трасето на газопровода през нашата територия получихме от „Булгартрансгаз” обезщетение от 800 000 лв. Така общо с повече от 1 500 000 лв. ще завършим седем улици, благоустройствените работи около тях, асфалтирането и т.н. Впрочем трите големи компании, които непрекъснато споменавам, ни осигуриха и различни дървесни видове, с които залесихме вече реновираните улици.

Третия проект, също свързан с водопроводните системи, ще осъществим благодарение на държавата. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ни осигури 350 000 лв. за подмяна на тръби в т.нар. ниска зона. Ще се обхванат трасета с дължина 5050 м, или около 1/8 от цялата водопреносна мрежа на Златица. За съжаление 11 месеца след подписването на споразумението с МРРБ фирмата не бе готова с проектирането и строителството на участъка и върнахме парите в държавния бюджет. Сега сме в очакване да ни възстановят сумите и да стартират СМР.

Часовниковата кула

Какво е състоянието на образователната инфраструктура?

В общината имаме две средни училища. Едното е от I до XII клас с профил „Предприемачество”, а другото е Професионалната гимназия „Златица”, която е в тясно сътрудничество с индустриалните предприятия в района и осъществява държавен прием в дуална форма на обучение по заявки от работодателите. На практика големите компании се грижат всяко едно дете, което започва обучението си в гимназията, да е под менторството на изявени професионалисти от съответните фирми, които го подготвят и после назначават на работа. Интересът е огромен. Дори си мисля, че големите компании ще върнат и ученическите пансиони, с което да могат да привлекат ученици от цялата страна в ПГ „Златица”. Тя е разположена на огромна общинска територия от 97 дка, там има спортна зала, а в момента върви изграждането и на футболен стадион. Но всичко на тази територия се нуждае от обновяване, саниране, премахване на излишните работилници, складови площи и подобни.

Не е случайно, че ще завършим този разговор за рубриката „Кметовете говорят” с образователната тематика, от която не само аз, но и колегите от страната най-силно усещат пулса на времето и настроенията на хората. Следейки рубриката, съм забелязал, че кметовете винаги определят образованието като бъдещето на населените места.

Позволете ми на финала да припомня и няколко исторически факта в сферата. В началото на XIX век в нашето селище започва да функционира килийно училище. Просветното дело бележи значителни успехи. Сред просветителите се открояват имената на Георги Чолаков, Сава Докторов, Сава Савов, Алипи Влайков (брат на писателя Тодор Влайков). Трайна следа в паметта на златичани остава и Серафим Боянов, който предоставя своята къща за училищно помещение, а той заедно с многолюдното си семейство се премества да живее на квартира. Къщата е построена през деветнадесети век и се отличава с красива възрожденска архитектура. По-късно в нея учи и Димитър Стоянов от Байлово, който се подписва на една от вратите с псевдонима Пелин. Елин Пелин години по-късно се превръща в майстор на късия разказ, един от най-големите художници на българското село, създател на множество ярки незабравими образи.

За мен е чест да съм жител на този град и особена отговорност да съм кмет на община Златица.