„КРЕМИКОВЦИ“ – днешното определение е строителна

Г-жо Донкова, столичният район „Кремиковци” е един от 24-те в София, но като че ли тук е най-видимо към момента разрастването на строителство от различно естество – на еднофамилни жилища, на офис сгради, на производствени халета.

В подножието на южните склонове на Стара планина районът заема площ от 272 кв. км и включва десет населени места: кварталите „Враждебна“, „Челопечене“, „Ботунец“, „Кремиковци“ и „Сеславци“ и селата Долни Богров, Горни Богров, Яна и Желява и гр. Бухово.

В далечните години, както знаете, той се свързваше с тежката промишленост. „Кремиковци“ беше най-голямата металургична компания в България между 1963 и 2009 г. На 15 май 2009 г. обаче с изключване на газоподаването са спрени коксохимичните мощности, което е необратимо – работата не може да бъде възобновена. Според формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в Софийското поле. Разказвам това неслучайно, а защото ренесансът на нашия регион - и като природа, и като желание за различно развитие, започва оттогава. Днес няма да е пресилено да кажем, че районът е строителна площадка – освен че се правят нови къщи, някои от тях доста енергоефективни, санират се блокове по Националната програма - и което е особеното, - развива се т.нар. лека промишленост. И всичко се строи красиво, грамотно и функционално. Даже и цветовата гама е приятна за окото.

Всичко това опира до нуждата от добри пътища, какво е тяхното състояние?

Шосетата в никакъв случай не са нашата гордост. Казано обобщено, пътната ни мрежа е многогодишна, натоварена и износена. Това е болна тема за администрацията. Успяваме да изкърпваме дупките, особено след зимния сезон, но сме далеч от добре развита инфраструктура.

За тази година имаме уверенията на Столичната община, че ще бъде извършен цялостен ремонт на Челопешкото шосе. Ако наистина бъде направен проект, после ще се възложи обществената поръчка. Но работата е много, а и трябват наистина значителни средства.

Превръщането на Вашите села в модерни селища с красиви домове, детски заведения и съвременна промишленост трудно би станало при проблемна водопроводна и канализационна мрежа, каквато знам, че имате?

Друг тревожен проблем. Над 80 процента от канализационната мрежа са изградени по стопански начин и за нейното доизграждане няма финансиране. Не бяхме приети от европейските структури като агломерация до 10 000 еквивалент жители, защото поотделно нито едно от нашите селища няма толкова обитатели. И съответно не получихме финансиране от ЕК. Единствено това не се отнася за „Кремиковци” и „Сеславци”, които са близко един до друг. Но те пък не отговарят на други изисквания.

Има и по-сериозен проблем - в някои от населените места и примитивна канализация няма. Хората „се спасяват” чрез септични или изгребни ями, което е пълен анахронизъм. При все че „Кремиковци” е район в рамките на Столичната община.

С поделението на „Софийска вода” работим сравнително добре, те подменят силно амортизираните тръби, като в момента се изгражда нов тласкател от помпената станция в кв. „Кремиковци” до резервоара в кв. „Сеславци”. В кв. „Челопечене” под главната улица тръбите се сменят по подземния метод. Населението няма особени претенции по отношение на питейната вода. Но нека разкажа малко по-подробно. Районът черпи от системата на София след пречиствателната станция край кв. „Бистрица” в подножието на Витоша. Въпреки голямото разстояние и денивелацията, ние резервен водопровод нямаме. А основният е изграден по времето, когато започва работа МК „Кремиковци” – първите производствени мощности влизат в експлоатация през 1963 г.

Единствено нашето с. Желява черпи вода от собствен каптаж от Стара планина, защото то самото се намира в подножието на Балкана. Но специалистите от „Софийска вода” са на мнение, че тази вода не е годна за пиене.

Споменахте с. Желява, едно от Вашите знакови места. На любознателните е известно, че ген. Николай Желявски е командвал прочутата Желязна дивизия по време на Балканската война. Как живеят днес хората в това малко село?

Спокойно. Както във всички наши населени места – познават се и сякаш имат една неподправена самобитност. Не говоря за неповторимите шопски празници например. По улиците хората се поздравяват, няма завист към новозаселилите се, напротив - местните гледат да им помагат. И още нещо – в другите районни администрации в центъра на мегаполиса населението не познава чиновниците, които го обслужват, а тук от чистачката до кмета всички са налице. По всяко време. Отношението граждани - администрация е различно. Не е прецедент на улицата да ме спрат или да позвънят у дома в 20 часа с някаква молба, проблем или нещо друго. А и аз ги познавам хората. С други думи – живеем като едно голямо семейство както в делниците, така и на празник.

В „Кремиковци” пък е видно, че строят хубави къщи Вашите хора, а държавата е успяла да санира по един великолепен начин панелен блок.

Вие познавате добре региона, а и имате очи за хубавите неща. Наистина имаме един голям панелен блок, саниран по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

Освен него ние имаме още три одобрени блока по Националната програма, но засега нямаме отговор от съответното ведомство за финансиране и начало на работа. Единият е в Бухово, а другите два - в кв. „Ботунец”.

Останалите села и квартали са населени предимно с хора, чиито семейства от поколения живеят тук. Затова и имаме много реновирани бащини къщи, разширяват се или се надстрояват наследствените домове, но вече силно се забелязват и новите заселници - софиянците. За отбелязване е, че ковид пандемията отключи процеса на миграция от центъра на столицата. Мнозина решиха генерално жилищния си проблем, като заменят софийските апартаменти с къщи под южните склонове на Балкана.

Може би е любопитно, че при много от новите еднофамилни жилищни сгради, а и при сериозно ремонтираните стари къщи хората мислят за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Изграждат термопомпени инсталации, монтират соларни батерии.

В събота и неделя, по празниците не можеш да се разминеш от гости. Много от тях идват заради манастирите, които са предпоставка за превръщане на част от нашите селища в атрактивна дестинация за селски и поклоннически туризъм. Някои от тях са част от Софийската Мала Света гора - Сеславският манастир „Св. Николай Мирликийски”, буховските манастири „Света Мария Магдалина” и „Свети Архангел Михаил”, и Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец”.

Новите заселници, а и местните хора са чувствителни към темата за училищната инфраструктура. Тя на ниво ли е?

Имаме седем училища и седем детски градини. Миналата година построихме нова забавачка в кв. „Сеславци“ - филиал на градината в „Кремиковци“, която се намира в една много модерна и елегантна сграда, изградена за целта.

Имаме проблем с покривите на две от другите градини, но търсим финансиране и ще го решим. Всички останали сгради са санирани, реновирани, със сменени отоплителни инсталации. Чрез СО кандидатствахме по Норвежката програма за подмяна на отоплителните системи в Бухово, където ще бъдат монтирани и соларни панели, както и в кв. „Челопечене“. В момента тече процедура за избор на изпълнител на отоплението чрез термопомпи. Любопитно е да се знае, че децата от градината в „Сеславци” ще имат и свое опитно поле, за да се запознаят с природните науки.

Две са средните ни училища. Едното от тях е в кв. „Ботунец“, където са събрани хлапета от различни етноси. Ако го нямаше него, много от децата въобще щяха да отпаднат от образователната система. Там училището е до десети клас, има желаещи, говори се и за различни стимули - например, че това образование е достатъчно да започнеш шофьорски курсове. Много се гордеем, че по „Красива България” спечелихме и проект за саниране и очакваме финансиране.

А гимназията в кв. „Враждебна“, сега ремонтирана и обновена, е отворила врати веднага след Освобождението през 1879 г.

Що се отнася до другите грижи за младото поколение, то построихме и оборудвахме фитнес площадки във всички населени места, остана да направим само в Яна и в „Челопечене“, действат футболните игрища с изкуствена настилка във „Враждебна” и „Ботунец”. В „Кремиковци“ изградихме футболен терен с естествена настилка. С общи усилия на нашата администрация и на ентусиасти от „Враждебна” възстановихме футболния стадион там, стана страхотно място с осветление, с възстановени съблекални.

За отбелязване е, че по отношение на спортните терени активно работим с хората. Ние съдействаме, те помагат с труда и майсторлъка си. И всичко това става, защото се познаваме помежду си.

„Стъпки в планината – близка и полезна” е девизът на един проект за хора, които излизайки от портите на дворовете си, попадат в лоното на стария Балкан.

Всяка година със съдействието на СО правим различни мероприятия, за да изведем децата в планината и там да продължим обучението им за природата. Миналата година това направихме над с. Желява. Тази се надяваме да спечелим финансиране за гората над „Сеславци”, посока манастира „Св. Николай Мирликийски”. Правим маршрути и към Кремиковския и към други наши забележителности. По всичките тези трасета ние сме монтирали пейки, беседки, указателни табели и прочие.

„Кметовете говорят” е рубриката, в която ще бъде публикувано Вашето интервю. Какво още има да каже районният кмет на „Кремиковци” на българските строители? На своите колеги от страната? На своите съграждани?

Горда съм, че живея в най-хубавия район на София. Работата на кмета не е никак лесна, но ние първи сме декларирали намеренията си за нея, а след това хората са ни гласували доверието си. Лош народ няма, затова е добре той да случи на кмет в родното си място. Обичам колегите си от районната администрация, но очаквам от тях още повече усилия заради нашите съграждани.

А на българските строители - нека да са здрави. Това, което те правят с труда и знанията си, е за 100 години. И повече, ако е рекъл Господ. А той обича истинските хора.