Диалогът между общините и строителите е много важен

ОП на КСБ – Смолян, и в. „Строител“ организираха среща-дискусия на тема „Бъдещето на строителния сектор в Родопите“, в която Вие взехте активно участие. Какви са Вашите впечатления от събитието и полезно ли беше за Вас?

Николай Мелемов, кмет на Смолян: Срещата бе изключително полезна. Смятам, че подобни събития трябва да се превърнат в традиция, защото диалогът между общините и строителите е много важен. По време на дискусията успяхме да обсъдим много от наболелите проблеми в региона и се опитахме да намерим решение за тях. Важно е да продължим отличната си комуникация не само на местно ниво, но и на национално. Може да се каже, че с бранша вече си говорим на „ти“.

Емил Хумчев, областен управител на Смолян: Първо искам да Ви благодаря, че насочихте фокуса към областта и специално към Златоград. Тези срещи са важни за всички нас, защото се изговарят на висок глас проблемите, а в нашия регион те не са никак малко. В срещата се спомена колко е красиво в Родопите, но за да се развива тази красота, се изискват доста усилия и без подкрепа от страна на държавата това много трудно ще се случи. Даваме си ясна сметка, че общинските бюджети не са достатъчни, за да се развиват областите. Заради това нашето усилие е да ангажираме властта с трудностите и да я приканим да ни помогне да ги решим. За нас най-важна е свързаността с Централна България и съседна Гърция. Концентрирали сме се върху развитието на пътните връзки в района, за да подсигурим условия за туризъм и да помагаме на бизнеса като цяло. Искаме да запазим и работните места на хората, както и да създадем нови. За съжаление всички тези кризи, които ни връхлетяха последните няколко години, успяха да повлияят на развитието на региона. Ние притежаваме огромен потенциал да станем много посещавана дестинация и с малко подкрепа от страна на държавата ще се получи видим ефект.

Мирослав Янчев, кмет на Златоград: Радвам се, че именно Златоград бе домакин на тази среща-дискусия. Успяхме да поговорим освен за проблемите в региона и за тези в национален план. Дадоха се много примери и се обсъдиха редица казуси. Важно е, че днес се коментираха теми, които ще бъдат поставени и на по-високо държавно равнище, като индексацията. Проблемите на строителния бранш и на местните власти са общи. Камарата на строителите в България има изключително важната роля при търсенето и намирането на решения на възникнали казуси. На форума доказахме, че не обръщаме внимание на политическата принадлежност. За нас е важно да се справим с проблемите, пред които сме изправени. Аз лично приемам тази среща като много полезна и може да се каже, че от нея излизаме по-информирани. Вярвам, че това е пътят да се стигне до конкретни предложения и решения при последващи разговори.

Най-сериозният проблем пред строителния сектор е постоянно покачващите се цени на строителните материали. Към момента държавата не е намерила решение за индексация на договорите за СМР. Как това се отразява на изпълнението на проектите на общините ? Има ли обекти, заплашени от спиране?

М.Я.: Това, което в момента се случва с увеличението на цените на електроенергията и на материалите, ни постави в сложна ситуация. Ние вече имаме много примери за обекти, които не сме стартирали заради повишаването на стойностите на материалите. Те са зависими и от цените на електроенергията и горивата. Има обекти, които сме замразили заради изчакването на промяната на Закона за обществени поръчки, която да ни даде възможност да индексираме цените, като ще търсим опции за осигуряване на необходимите средства. Важно е обаче да има законодателна промяна в тази посока. Запознат съм, че има общини, където вече са спрени започнати обекти по средата на работата. Например в дадено населено място е разкопан площадът, но фирмата е спряла работа по него, защото няма повече средства. Така центърът стои разкопан и няма възможност за продължаване на дейностите. Ситуацията е неприятна за всички страни. Това води до една несигурност и непредвидимост и ние в момента като възложители по ЗОП сме притеснени да обявяваме поръчки. Да не говорим, че вече има и случаи, когато на обявени търгове не се явява нито един кандидат. Като добавим към този проблем и дефицита на работна ръка, тогава нещата стават много тежки. В момента няма нито една община, която може да обяви бъдещите си планове. Наближават и местните избори, а да не говорим, че политическата ситуация в страната също не е добра. Влизайки в едни нови избори, не само държавата, но и общините спираме да работим за няколко месеца. От всичко това най-негативният ефект е за строителите и за хората.

Е.Х.: Искам да обърна специално внимание на важен акцент от дискусията, а именно, че на нея стана ясно, че има изработен вече механизъм за индексиране с активното участие на КСБ. Разбрахме, че ръководството на Камарата е провело разговори с Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството и нещата са били уточнени. Дадоха се примери с редица европейски държави, където индексацията е въведена и функционира. Това е доказателство, че при тях има воля и разбиране за подкрепа на строителния бранш и на общините. Надяваме се, че и в България ще достигнем до този момент и Народното събрание ще приеме промените в ЗОП. Там вече няколко пъти се разискваха. Трябва да се отбележи, че измененията са изключително важни, защото в момента е активният строителен сезон.

Н.М.: Има много обекти, които са в риск заради инфлацията. Индексирането е много хубаво, но с губенето на време то става закъсняло и в един момент се променя и неговата актуалност. Нужна е политическа воля, за да се приеме решение за индексация. Губим ценни месеци, в които може да се изгражда. В крайна сметка най-потърпевши са гражданите. В Смолян имаме обекти, които са под риск. Ще дам пример с проект за изграждане на социални жилища. Фирмата се отказа от вече подписан договор. Добре че същинското изпълнение беше само на 20%. Сега имаме два варианта – да изтеглим заем и да го довършим, или да се откажем от реализирането му. Ще предложа на Общинския съвет да вземат решение кой от двата варианта да изберем.

Какво ще бъде отражението върху общините, ако за пореден път не бъдат взети мерки и не бъде прието решение за индексиране на договорите?

Н.М.: С всеки ден, който пропускаме, става все по-трудно и по-сложно. Аз съм убеден, че рано или късно ще се случи, но все пак е хубаво да е навреме. Няма как - иначе ще се блокира работата на цялата държава.

В началото на новия програмен период сме. Какви са възможностите пред общините и областната управа? Изготвят ли се вече проекти по европейските програми? Имате ли яснота за начините на кандидатстване по Националния план за възстановяване и устойчивост?

М.Я.: Аз съм объркан, защото до момента има една голяма неяснота какво ще се случва. Не е ясно например дали можем да обявяваме обществени поръчки в аванс, тъй като не сме сигурни дали законите ни го позволяват. В момента Министерството на финансите (МФ) следи общините по 5 критерия и ако три от тях бъдат нарушени, като единият е поемане на задължения без финансиране, общината влиза в оздравителна програма. Заради това ние не можем да си позволим да предприемем каквито и да е стъпки по наша инициатива, тъй като правилата не са ясни. В община Златоград стриктно спазваме финансова дисциплина от години и нямаме намерение да нарушаваме законите и критериите на МФ. Вторият проблем, който виждам относно Плана за възстановяване и устойчивост на България, е, че има много неща, които не са обяснени по него. Не сме сигурни какво предстои да се финансира, за да можем да насочим вниманието си в тази посока. Има някакви индикатори, които не са много ясни. Що се отнася за следващия програмен период, мога да кажа, че община Златоград може да участва с проекти само по Програмата за развитие на селските райони. Имаме вече няколко работни проекта и ги подготвяме. Лично аз съм на мнение, че средствата трябва да достигнат до всеки един жител на общините. В този процес активна роля трябва да играят всички страни, не само кметът да бъде инициативен, а е необходимо да има и разяснителни кампании от Управляващите органи. Важно е да се информират всички участници в процеса за възможностите за кандидатстване и съответните процедури. За да стане един качествен проект, е нужно да има качествена разяснителна програма какво ще се финансира. Проект не се прави за три месеца, а в момента се налага точно така да се работи. За да сме готови за това, което се задава, трябва да подготвяме проектите на крак. За съжаление сме принудени да работим така заради държавата, и то от години. Налага се да правим компромиси, а проектантските екипи ги избираме по ниска цена и къси срокове. Така често резултатът се разминава с очакванията ни. Според мен в новия програмен период трябва да се даде предимство на благоустрояването и на обекти, които имат добавена стойност, защото това е много важно. В община Златоград такъв е проектът ни за минерална вода. На много други места пък има такива за соларни централи или пътища. За съжаление не мисля, че това ще бъде фокусът за периода до 2027 г. Аз лично пратих до всички Управляващи органи по оперативни програми запитване за интегрирано използване на минерални води, които се намират на територията на общината, но никъде не видях категоричен отговор, че такива проекти ще се финансират. Желанието ни е да изградим тръбопровод с дължина 13,5 км. И геотермална централа. Също така искаме да направим и вътрешна топлопреносна мрежа между общинските сгради. Никой обаче не ми даде отговор дали има възможност да кандидатстваме за финансиране. Заради това имам леки притеснения, че не се обръща внимание на приоритетните проекти, които са важни и стратегически за дадена област. За тях е необходимо и повече време за проучване и съгласуване. Що се отнася до мерки за енергийна ефективност в общината, за мен това са най-оправданите средства в инфраструктура. Благодарение на тях сме санирали 52 сгради. Финансирането дойде по 4 програми – Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, Фонд „Козлодуй“, Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ и „ПРСР 2014-2020”. Тези жилищни постройки са дали своята икономия, която е позволила да не пипаме данък сгради, както и да поддържаме всичко това, което е строено през годините. Смятам, че подходът да поставим приоритет на енергийната ефективност е дал своя резултат. По този начин общината успя да оптимизира разходите.

Е.Х.: В средата на месеца организирах среща с областните управители на Благоевград, Кърджали и Хасково, за да изговорим какви са бъдещите ни плановете относно европейските програми и проектите, с които можем да бъдем активни и полезни. На тази дискусия дадохме приоритет най-вече на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България“. Стигнахме до заключението, че трябва да работим по инфраструктурни проекти и такива с добавена стойност. Проблемът при нас като областни управители е, че сме второстепенни разпоредители. Поради тази причина изпратихме искане до Министерския съвет, Министерството на финансите и до Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се разработи инструмент, в който областните администрации да бъдат малко по-независими и гъвкави за националното съфинансиране и участие по програми. Друг проблем, с който се сблъсках в работата си, е като участник в комитета по наблюдение по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. На едно от заседанията, което се проведе в София, стана ясно, че има около 60 млн. лв. - конкретно по ос 4, като средствата са предвидени за подкрепа при бедствия и аварии. По мое настояване в следващия програмен период областните управители ще бъдат включени в тази приоритетна ос, за да можем да използваме споменатия ресурс при нужда. С него ще могат да се изграждат съоръжения, които да предотвратяват бедствия и аварии. Това са основните неща, по които работим, и се надявам областните администрации като цяло да имат по-голяма свобода на действие. Считам, че областните администрации, реализирайки в годините назад редица важни за обществото инфраструктурни проекти, имат опита и капацитета да участват по-активно по европейските програми.

Н.М.: Аз съм песимист за следващия програмен период. По НПВУ пък има голяма неяснота. Дори и ако трябва да говорим за санирането, където община Смолян е един от отличниците по програмата, в момента имаме готови проекти за 60 блока с документи и всичко необходимо, само че парите няма да стигнат за всички тях. Ние трябва да направим енергийно обследване, но не е ясно на колко от тях и на какъв принцип. Заради това съм и песимист, че няма яснота къде да заложим нашите усилия, за да може гражданите да се възползват от наличния ресурс. Предвид и изборите за местна власт през следващата година, още по-силно става усещането в мен, че няма да има отпуснати средства скоро.

М.Я.: През последните години кметовете сме се научили да се справяме индивидуално. Поради тази причина търсим информация в аванс, говорим с консултанти и набираме външни специалисти. Целта е все пак да сме подготвени, ако имаме възможност, да реализираме някой от важните ни проекти. Според мен сега е моментът Управляващите органи да започнат да дават предварителна информация какво предстои по дадената програма и по Плана. Важно е да има информираност, за да можем да предвидим и планираме какво ще възлагаме. Въпреки че вече сме в периода, в който трябва да се правят проекти за следващия кметски мандат, независимо дали ще бъдем избрани отново или не, ние трябва да поставим основата, а не след нас и потоп.

Последен въпрос, но за нас обратната връзка е много важна. Получавате ли в. „Строител“, четете ли го и какво е мнението Ви за изданието?

Е.Х.: Получавам вестника в областната администрация. С удоволствие чета изданието и винаги намирам нещо, което да грабне интереса ми. Пожелавам Ви успех и все така да сте инициативни и да информирате обществото за предстоящите и настоящи събития.

М.Я.: На мен лично изданието винаги ми дава интересна и свежа информация. Хубавото е, че показвате добри примери. Редовно от Вас научавам какви обекти се правят, защото в интернет няма никъде толкова подробна и систематизирана информация за проектите. От в. „Строител“ съм черпил и примери за моята програма за управление. Вършите си отлично работата.

Н.М.: Вестникът винаги дава актуална информация, търсите проблемите пред бранша и давате трибуна на различни гледни точки. Продължавайте все така!