Кметът на Враца Калин Каменов: Със завършването на скоростния път Видин – Ботевград Враца ще стане столица на Северозапада

Г-н Каменов, каква е финансовата ситуация в община Враца? Докъде сте с изпълнението на бюджета за настоящата година?

От началото на 2022 г. не само Враца, но и цялата страна се изправи пред сериозни предизвикателства. От една страна, е засилващата се инфлация и непрестанно променящите се цени на стоки и услуги, от друга – липсата на каквато и да е подкрепа от изпълнителната власт.

Сред основните приоритети в управленската програма за мандат 2019-2023 г. са пътната инфраструктура и градската среда. Въпреки трудностите с моите колеги планирахме бюджет 2022 г. по начин, който да предполага финансова стабилност, предвидимост и осигуряване на всички публични услуги. Благодарение на тези предпоставки за полугодието имаме преизпълнение на бюджета в частта с управлението и разпореждането с общинската собственост. Финансовото измерение на това преизпълнение е в размер на над 600 000 лв., които приоритетно ще бъдат инвестирани за възстановяването на пътни участъци както в града и кварталите на Враца, така и в населените места на територията ни. Предложението за трансфер на средствата получи подкрепа от Общинския съвет, които с мнозинство позволиха тази сума да бъде използвана за пътната инфраструктура на Враца.

Какви други строителни дейности са планирани до края на 2022 г.?

През летния сезон фокусът на местната администрация е насочен към реализирането на капиталовата програма, тъй като метеорологичните условия са най-подходящи за изпълнението на строително-ремонтните работи. Акцентите в капиталовата програма за тази година са градската среда, обновяването на междублокови пространства, изграждането на паркинги и ремонтирането на пътна инфраструктура в града и населените места на Враца. Въпреки значителния размер на предвидените средства в бюджета за СМР те са крайно недостатъчни. С наличния ресурс не можем да обхванем всеки един проблемен участък в града и селата.

За пътната инфраструктура на Враца са предвидени близо 2 000 000 лв., като половината от тях се инвестират в ремонт на компрометирани участъци на улици в кварталите, а останалата част от сумата – в обновяването на междублоковите пространства. Както казах, допълнително над 600 000 лв. от преизпълнение на бюджета ще бъдат инвестирани за ремонт на компрометирани пътни участъци в града и в селата.

Бих искал да отбележа, че сме предвидили над 400 000 лв. за изграждането на паркинги в жк „Дъбника“ и в Централна градска част. Същевременно моят екип работи по проектирането на пътна връзка на жк „Металург“, която ще обезпечи свързването на жилищния квартал с центъра. За населените места на територията ни са осигурени 1 000 000 лв. за ремонт на улици, като през настоящата година ще внедрим и видео наблюдение във врачанските села.

Успоредно с обновяването на пътната инфраструктура през 2022 г. ще инвестираме пари и в развитието на градската среда. Преди по-малко от месец стартира ремонтът на алеите към стадион „Христо Ботев”. С реализацията му ще осигурим адекватно парково пространство с осветление, пейки, нова настилка и модерна визия. Отново със собствени бюджетни средства ще започнем изграждането на парк в жк „Сениче“.

За последните няколко години успяхме да постигнем много в сферата на градския транспорт. Целенасочените ни действия в посока запазването му допринесоха за това Враца да е сред градовете с напълно екологичен обществен транспорт, с нов подвижен състав. С финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ подновихме изцяло тролейбусния транспорт. Към момента маршрутните линии се изпълняват от чисто нови 9 тролейбуса и 13 електробуса. Линиите към населените места също се обслужват от нови превозни средства. Освен модернизирането на градския транспорт стартирахме и поетапната подмяна на спирките в града, като към момента са готови 22 навеса и са осигурени средства и за останалите. На всяка нова спирка се поставят тематични пана, популяризиращи природните и историческите забележителности на Враца и региона.

През последните години както със собствено финансиране, така и с подкрепата на държавата обновихме и голяма част от спортната инфраструктура в града. През настоящата година сме предвидили средства за основен ремонт на детския плувен басейн, както и за изграждането на фотоволтаична система в спортен комплекс „Христо Ботев“. По отношение на покрития плувен басейн сме осигурили и пари за постигане на неговата енергийна независимост чрез строителството на водородна инсталация за отопление. За любимия отбор на поколения врачани – „Ботев“, ще бъдат инвестирани средства за подмяната на тревната настилка на централния стадион в града.

Страната ни е в заключителната фаза на програмен период 2014-2020 г. Какво постигна община Враца?

С осигурените средства по различните оперативни програми в предходния програмен период община Враца успя да реализира проекти в сферата на образованието, социалните услуги, градската среда и спорта.

В сектора на образованието размерът на инвестициите е значителен. С бюджет от капиталовата програма бе извършен ремонт на хидроизолацията на 7 детски градини, като успоредно с това бе подменена и дограмата. Съответно с европейски средства успяхме да внедрим мерки за енергийна ефективност в 6 детски градини и 4 училища на територията на общината. Отново с финансиране от ЕС изпълнихме строително-ремонтни дейности по вътрешните корпусни на 5 учебни заведения и техните физкултурни салони. Едновременно с обновяването на материално-техническите бази на образователните обекти стартирахме поетапното въвеждане на алтернативния метод на образование „Монтесори“ в детски градини и начален етап на обучение, като по този начин се осигурява по-висока ефективност във възпитанието на децата.

В рамките на програмния период 2014-2020 г. инвестиционната програма на общината бе в размер на 22 млн. лв. С европейски средства реализирахме реконструкция на голяма част от пешеходната зона във Враца. В рамките на проекта бяха подменени пешеходната настилка, уличното осветление, облагородиха се зелените площи и се засадиха нови дървесни и декоративни видове. Подобно обновяване и в такъв мащаб не е извършвано в последните 30 г. Необхванатите зони от централната градска част са включени с проект в Плана за интегрирано развитие на общината (ПИРО).

В сферата на социалните услуги нашият регион е своеобразен лидер, тъй като на територията ни функционират 22 услуги, които обхващат както деца и младежи, така и възрастни и хора в неравностойно положение. По Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) бяха инвестирани над 4 000 000 лв. за изграждането и разкриването на 9 нови социални услуги за деца и младежи в риск и за възрастни хора с увреждания. С успешното изпълнение на проектите осигурихме ефективна социална инфраструктура, предназначена за предоставяне на нови видове услуги за подкрепа в общността и в семейната среда, които да заменят институционалния модел на грижа.

По ОПРР бяха внедрени и мерки за енергийна ефективност на 15 сгради във Враца.

В програмен период 2014-2020 г. осигурихме средства и за обновяването на пътната инфраструктура. Ключовият участък до природния феномен на Враца – пещера Леденика, бе модернизиран с над 14 млн. лв. по ОП „Региони в растеж“. Същевременно през последните 6 г. успяхме да финализираме дейностите по мегапроекта за воден цикъл на Враца. Най-големият воден проект в България бе застрашен от невъзможност за изпълнение. След преговорите с Министерството на околната и среда и водите проектът бе фазиран през 2016 г. и по този начин се създаде реална предпоставка за неговото качествено изпълнение. Завършихме дейностите по Първи и Втори етап на водопровода и канализационната мрежа в града, а успоредно с това се изгради и пречиствателна станция за отпадни води. Съоръжението вече е въведено в експлоатация и функционира. В рамките на четвъртия етап бяха извършени отчуждителни процедури на над 480 имота, през които преминава 33 км трасе на довеждащия водопровод от язовир „Среченска бара“ до Враца. СМР по водопровода вече са финализирани. Отново в рамките на проекта за воден цикъл бяха възстановени компрометираните настилки на над 100 улици.

В програмен период 2014-2020 г. бяха извършени още ремонт и на сградата на местната администрация и пълно обновяване и модернизиране на градската концертна зала.

Какво включва Планът за интегрирано развитие на общината за периода 2021-2027 г.?

Безспорно най-голямо предизвикателство пред експертите от местната администрация бе изготвянето на ПИРО. След срещи с неправителствения сектор, представители на държавата и местни неформални групи Планът на община Враца бе напълно финализиран. Той съдържа 67 проекта. 19 от тях са по приоритет „Ускорено икономическо развитие“, 38 по „Устойчиво повишаване качеството на живот“ и 7 по приоритет „Интегрирано развитие на региона“. Общата стойност на ПИРО е 125 800 000 лв. Ние сме и една от първите общини в страната, които подадохме Плана много преди крайния срок.

В първия приоритет на ПИРО са включени проекти за изграждането на фотоволтаичен парк, индустриална зона, водоснабдяването на Врачанския Балкан, строителството на екстремен атракционен парк „Леденика“ и възстановяването на лифта, консервирането на кулите на Мешчиите и Куртпашовата, създаването на европейски цифров иновационен хъб и на зона за риболов и отдих около яз. „Дъбника“.

Във втората приоритетна област са включени предложенията за изграждането на многофункционален парк над централния стадион, довършването на пешеходната зона, осигуряването на повече паркинги в кварталите, модернизацията на здравната инфраструктура и закупуването на съответното оборудване.

По отношение на приоритет „Интегрирано развитие на региона“ сме предвидили инвестиции в инфраструктура за създаване на нови производства, развитие на туристически маршрут, свързан с пътя на Ботевата чета, модернизация на ски зона „Пършевица“ и включване на Враца в част от Евровело 6.

Един от големите проекти, които се реализират в Северозападна България, е строителството на скоростния път Видин – Ботевград. Какво очаквате да е отражението му върху развитието на общината?

Пътят Видин – Ботевград е сред най-важните проекти и за региона, и за Враца, той е гарант за развитието на Северозападна България. Завършването на скоростното трасе ще осигури транспортна свързаност и ще позволи на Враца да стане столица на Северозапада.

В началото на моя първи мандат през 2015 г. основен приоритет бе да възстановим главните пътни артерии и да създадем адекватна бизнес среда, която да е в основата на реализирането на местни и чуждестранни инвестиции. С подобряването на инфраструктурата, акцентиране върху професионалното образование и активни преговори привлякохме две международни компании във Враца. Първо немската „МД Електорник“ закупи терен, върху който вече е изградена производствена мощност и са ангажирани стотици врачани. Фирмата произвежда информационни кабели и електронни компоненти за автомобилостроенето.

Другият голям инвеститор – „Теклас“, също построи своите мощности при нас, като мениджърите предвиждат тяхното бъдещо разширяване, така че в заводите да бъдат ангажирани над 1500 души.

Двете големи компании създадоха предпоставки за възникване на малки местни бизнеси, които са техни подизпълнители или доставчици.

Вярвам, че с изграждането на скоростния път Враца ще бъде на инвестиционната карта и интересът от чуждестранни инвеститори ще продължи да расте.

Предстои изпълнението на нова програма за енергийно обновяване на сградния фонд. Какви бяха резултатите на Враца по НПЕЕМЖС?

В края на 2016 г. бяха предприети реални действия по изпълнението на Националната програма за ЕЕ на многофамилните жилищни сгради. Създадоха се работни групи от експерти на местната администрация, които ежедневно водеха разговори с членовете на етажната собственост. В резултат бяха регистрирани над 170 сдружения на собствениците и бяха подписани 126 договора за обновяването на жилищни обекта в града. До момента по НПЕЕМЖС са санирани 14 сгради, като на фасадите на две от тях са изписани емблематични стихове на поета революционер Христо Ботев.

Вестник „Строител“ съвместно с НСОРБ реализира рубриката „Кметовете говорят“. Каква е оценката Ви за тази инициатива на изданието на КСБ?

Подобни инициативи трябва да вземат превес в публичното пространство, защото рубриката „Кметовете говорят“ е не само своеобразен начин местната власт да се отчете пред гражданите, но и реална възможност за обмяна на добри практики и опит.