Кметът Анжело Добричов: Чупрене е с перспективи за развитие на ски туризма

Г-н Добричов, до община Чупрене, разположена в Западна Стара планина на десетина километра от границата със Сърбия, се пътува лесно и бързо по пътищата, които са в много добро състояние, но по тях няма движение. Защо?

Обезлюдяването на Северозападна България продължава. Икономиката в нашия регион в последните 20-30 г. се срина и това накара младите хора, а и не само тях, да потърсят другаде професионално развитие. Част от тях отидоха в големите градове, като София, Варна, Пловдив. Други заминаха в чужбина, където има по-високоплатена работа, но те поне се връщат през лятото за известно време в общината.

Хората, които останаха, живеят трудно. Ние се опитваме да им осигуряваме някакъв ангажимент, но невинаги това е възможно. Все пак има и нещо положително – работещите в общинската администрация са основно млади и с необходимото образование. Вярвам, че те ще останат и ще се трудят в Чупрене, защото условията при нас за живеене са прекрасни – красива природа, чиста околна среда, а и общината има перспективи за развитие.

Идеята за строителство на ски зона под връх Миджур ще допринесе ли за възраждането на икономиката на района?

Аз наследих технически проект, в който е заложено изграждането на 14 ски писти. Издадени са разрешения за строеж на някои от тях. Имам резерви относно тази идея, защото за да се реализира, са необходими големи инвестиции. Първо поради факта, че нямаме съответната инфраструктура, което е ключово. Един съвременен ски комплекс е задължително да разполага с пътища, водоснабдяване, електротрасета, туристическа база и т.н. Ние трябва да започнем от нулата. Не мисля, че ще се намери инвеститор, който да вложи огромни средства в това начинание, и то в най-бедната част на Европейския съюз. В същото време държавата няма адекватна политика в това направление на икономиката и няма как да ни подкрепи.

Считам, че проектът трябва да бъде преработен и в него да се заложи построяването на 2 или 3 писти, както е от другата страна на границата в Сърбия.

Как се развива трансграничното сътрудничество със съседните общини в Сърбия?

В последните години в пандемията контактите ни със съседните общини позамряха, но съм убеден, че през програмен период 2021-2027 г. съвместните ни дейности ще се развият на ново ниво. Трансграничното сътрудничество е от полза за хората от двете страни на границата. Например на дневен ред е построяване на ГКПП в съседната община Белоградчик край с. Салаш. За откриването му при нас няма условия, няма развита инфраструктура, но ще можем да използваме бъдещото съоръжение.

Наскоро беше приет Общият устройствен план на Чупрене. Защо се забави одобрението на този ключов документ?

Поради факта, че взаимодействията с Общинския съвет са сложни. Не правим взаимни компромиси, а това не е в полза на жителите. Планът два пъти беше отхвърлян, имаше доста дискусии с неговите автори. Процесът беше много труден. Донякъде това е в резултат, че 95-98% от територията на община Чупрене попадат в „Натура-2000”. Развитието на строителния бизнес е силно ограничено.

Колко са строителните разрешения от началото на 2022 г.?

Не са много, но напоследък има увеличение на издадените документи за изграждането на фотоволтаици. Строителните книжа са предимно за ремонтни дейности на фамилни къщи. Много бих искал хората да инвестират в къщи за гости, защото са твърде малко. Общият им капацитет е около 50 места, което не е достатъчно. А няма интерес да се правят подобни вложения, тъй като няма развитие на идеята за ски зоната под връх Миджур. В Чупрене идват много посетители, но те прекарват деня си при нас, разглеждат забележителностите ни и се отправят за нощувка в Белоградчик или Чипровци.

Какво е състоянието на ВиК мрежата? Работите ли за модернизирането й?

ВиК инфраструктурата е основен приоритет на всяка община и Чупрене не прави изключение. В цяла България има проблеми с основните водопреносни и водоснабдителни мрежи, тъй като са правени преди 40-50 г. - по времето, когато Циментовият завод на с. Бели извор започва производството на първите етернитови тръби у нас. Освен лошата здравина тези тръби съдържат и вредни за здравето съставки.

Преди няколко години извършихме цялостна подмяна на водопроводната мрежа под главната улица на общинския център, а след това и навсякъде в с. Чупрене. Същите дейности реализирахме и в с. Горни Лом. След като подготвихме проекти за довършване на мрежата в четири села – Горни Лом, Долни Лом, Средногрив и Репляна, в края на 2019 г. Министерският съвет със свое решение ни отпусна 1 600 000 лв. С тях не само осъществихме дейности по водоснабдителната и водопреносната мрежа, но и асфалтирахме улиците, направихме бордюри, хоризонтална маркировка, знаци и т.н. С капиталови средства работим и по частичното асфалтиране в села, където главният водопровод вече е подменен и остават улични отклонения.

По отношение на канализацията нямаме изградена мрежа. Селата ни наброяват малко жители, поради което е невъзможно да спечелим европейско финансиране. Например в с. Протопопинци живеят 15 души, във с. Върбово – под 70 човека, в. Търговище са повече от 70. Но смятам, че жителите на малките населени места също заслужват качествена ВиК и пътна инфраструктура.

С какъв бюджет разполага общината?

С около 5 млн. лв. и плюс 136 000 лв., които получихме от държавата за асфалтиране на 19-те километра улици, по които се изграждат водопроводи. Трябва да ги възстановим, преди да започнат студените зимни месеци, тъй като ще възникнат сериозни проблеми, включително и със сметоизвозването. Цялата администрация се надява да осигури европейско финансиране през следващата година, тъй като вече новите програми и механизми получават своето одобрение. В очакване сме да се отворят мерки, по които ще сме допустими.

Със средства от бюджета закупихме машини за сметосъбиране и извозване, с което решихме проблема с битовите отпадъци. За съжаление сме най-отдалечената община от регионалното депо в с. Арчар, което увеличава разходите ни. Освен тази техника имаме трактори, камиони и др., с които можем да реагираме при природни бедствия, включваме ги и в снегопочистването.

Разполагаме и с машини за пресоване на пластмасови бутилки. Моите съграждани се отнасят отговорно към природата, събират разделно и после балите ги продаваме на фирмите, заети с рециклиране. Така общината си осигурява допълнителен приход. Освен това имаме и спечелен проект за събиране и пресоване на текстилни отпадъци. С него, а и с реализацията на още няколко идеи намаляваме обема на отпадъците, които караме на депо в с. Арчар. За това на година харчим 120 000 лв.

Последните две придобивки на общината са машина за полагане на хоризонтална пътна маркировка и дробилна машина за клони.

За нас е важно да почистваме дерета и канавки, да премахваме пречещата растителност край пътищата и т.н. Всъщност половината от пътната ни мрежа се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“ и мога да кажа, че я поддържат отлично. Последното, което АПИ направи за нашата община, беше полагането на асфалт около шахти в с. Протопопинци.

В общината има доста реновирани обекти – в с. Репляна са обновени кметството и Домът за възрастни хора със социални проблеми, в Чупрене са санирани училището и сградата на общинската администрация. Как успявате при недостига на средства?

С желание. Когато общинската администрация иска да работи за своите съграждани, винаги се намира решение. Ние открихме нашите си начини да осигурим средства за социалните ни заведения, за училищата, а и за сградата на общината. Имаме три защитени жилища и едно за настаняване от семеен тип и желаещите да ги обитават са много, защото в тях е уютно, чисто, подредено.

Ние сме община, която разчита само на постъпления от туризма. Имаме много посетители, тъй като Миджур е най-високият връх в Северозападна България. Той е труден за изкачване и е предизвикателство за туристите. Имаме уникална флора, която привлича друг тип любители на природата. Ние работим много, за да накараме хората да се връщат при нас, а и да водят със себе си нови посетители. Имаме модерен информационен център, поддържани туристически пътеки, добри административни услуги, хубави пътища и китни села.

Имаме макар и малко жители, които се занимават със земеделие и животновъдство. Ще споделя нещо любопитно – имаме фермер, който отглежда пасищно шотландска порода крави. Друг стопанин възстановява местна порода реплянска овца. Трети отглежда коне. Това е бизнес, разбира се, но и чиста грижа за природата.

Какви други икономически дейности се развиват в общината?

Преди години функционираше военен завод с достатъчно работни места за населението, но сега работи с малък капацитет. На територията ни дейност развива фирма за почистващи препарати, добре функционират и няколко малки водноелектрически централи. Имаме около 100-тина души, назначени по програмите за временната заетост, основно неквалифицирани хора.

Възможно ли е Чупрене да стане град?

Чупрене няма да стане град, а и ние не се стремим към това. Според данните за демографския срив в страната 83 общини са под прага на изискуемите се 6000 постоянно живеещи хора, за да може населеното място да бъде община.

Моето мнение е, че реформа в административно-териториалното деление ще бъде в тежест на хората. Давам пример – най-далечното ни село от общинския център е на 15 км. И хората от там идват, за да се възползват от социалните грижи в общинския център, а и да си свършат работата и в други важни служби. При евентуално ново деление това разстояние ще стане 40-50 км и си представете какъв стрес ще представлява за възрастен човек, който пътува с автобуса до новия център, където общото население е по-голямо, и вероятно ще чака на опашки.

В общината имаме две училища и две детски градини, които са защитени институции. Децата са относително малко и нямаме достатъчно квалифициран персонал. При реформа в административно-териториалното деление този проблем ще се задълбочи.