Община Рудозем развива потенциала си на туристическа дестинация с минерална вода

Г-н Пехливанов, какво е състоянието на строителния сектор в Рудозем? Какви обекти се изпълняват на територията на общината?

Ще разделя отговора си на две части – състоянието на инфраструктурата и състоянието на отрасъл „Строителство“. По отношение на инфраструктурата методично и последователно успяхме да решим голяма част от проблемите и към момента 96% от общинската пътна мрежа са обновени. Остава да ремонтираме само две трасета, за които имаме проведени обществени поръчки, за да постигнем 100% добро състояние на пътната инфраструктура. Подадохме искане тези два пътя да бъдат финансирани от МРРБ, но получихме одобрение за средства за 1 проект от ВиК сектора. Подмяната на водопроводната мрежа е най-големият ни приоритет, но това няма как да се случи изведнъж, а и са необходими сериозни финанси - около 30 млн. лв. Работим по голяма част от довеждащите водопроводи. Съответно там, където сме изградили подземна инфраструктура, ремонтираме улиците. В централната градска част (ЦГЧ) на Рудозем реализирахме пет проекта за благоустрояване, с които градът придоби по-привлекателен за жителите и гостите ни вид. След закриване на рудодобива алтернативата ни е да развиваме туризма в общината. Преди години сондирахме за минерална вода и открихме такава, така че имаме потенциал. Неслучайно всичките ни усилия са насочени към подобряване на инфраструктурата. В селата ни почти всички улици, с много малки изключения, са ремонтирани. Реновирахме и училища, детски градини, някои от кметствата. По отношение на строителния бранш на нашата територия активна дейност развиват над 20 компании. Те работят основно по частни обекти, а обществените поръчки са допълнителната им дейност. Според мен фирми, които разчитат само на обществени поръчки, са обречени. Пример за това е последната година, през която станахме свидетели на сериозни трусове в планирането на публичните инвестиции.

Разкажете повече за проектите в центъра на Рудозем. Как се промени тази ключова зона на града?

В последните години в централната част променихме почти всичко. През изминалото лято реализирахме два проекта за пространства пред Специализираната болница за рехабилитация (СБР) „Родопи“ – за площада и за парка при лечебното заведение. Получиха се две страхотни обществени места, на които се наслаждават не само хората от Рудозем, но и от съседни общини. Има доста посетители, което е радващо. Площада го превърнахме в детски център – на 2,5 дка са разположени съоръжения за възрасти от 0 до 3 г., от 3 до 6 г. и от 6 до 12 г. Има и стрийт фитнес, места за каране на тротинетки, както и пространства за отдих. Друг голям проект, който изпълнихме, е за благоустрояване на 20 дка междублокови пространства в най-населения квартал на града. В момента се реализират и важни два проекта – единият е за бившия централен паркинг, а другият - за бившите пазар и автогара, които се превръщат в търговска зона с паркоместа и всички необходими услуги. Имаме перспективен проект, който е свързан с минералната вода. След сондажа, който споменах, направихме водопроводна мрежа до всички потенциални места, където би могла да се ползва – хотели, заявените бъдещи СПА центрове, СБР „Родопи“. Разполагаме с три терена, които са предвидени за хотели от висок клас. Нашата минерална вода е с много добри качества за балнеология. Разчитам този сектор да се развие сериозно в следващите години и да даде тласък на местната икономика. Това в съчетание с бъдещото отваряне на ГКПП ще доведе до голям туристически поток.

Бихте ли казали повече за проекта, който е одобрен от МРРБ в сферата на ВиК инфраструктурата?

Всъщност изпълняваме два проекта с финансиране от МРРБ, като единият бе одобрен в рамките на списъка с инвестиционни проекти на общините. Той е за водопроводна мрежа на второто ни по големина село Елховец. Другият е за подмяна на довеждащия водопровод на Рудозем – 8 км от с. Елховец до Рудозем. Беше много важно да работим по тези проекти, защото 6,5 км от довеждащия водопровод на града и 2,8 км от водопроводната мрежа на с. Елховец попадат в обхвата на републикански път на територията на общината, който е в трагично състояние. Трябва да оправим подземната инфраструктура, за да може да се пристъпи към основен ремонт на пътя. Двата проекта са възложени на фирми членове на ОП на КСБ – Смолян, които се справят добре въпреки кратките срокове. Довеждащият водопровод по офертата на изпълнителя трябваше да стане за 4 месеца, а ние го правим за 1 месец и 10 дни. Важно е да успеем, за да може Агенция „Пътна инфраструктура“ да асфалтира отсечката. Срокът на вътрешния водопровод е 180 календарни дни, но реално частта, която попада в обхвата на пътя, ще се направи за 30 дни. Средствата, с които разполагаме за тази година за вътрешната водопроводна мрежа на с. Елховец, са 50% от необходимите и ще ни стигнат само за частта през републиканския път. За останалите дейности ще търсим допълнително финансиране. Надявам се догодина МРРБ отново да отпусне средства, за да се завърши проектът, защото той е изключително важен. Причината е, че мрежата е амортизирана и постоянно има аварии.

Как се справяте с нарастването на цените на строителните материали при обекти, които вече са стартирали, или такива, които сега обявявате? Прие се Методика за индексация на договорите в строителство, но как според Вас тя може да се приложи на практика?

Индексацията е едната страна на въпроса. Аз съм категорично на мнение, че промяната в Закона за обществените поръчки (ЗОП), която позволи да се приеме Методиката, беше задължителна. Тя е добре разработена и позволява до 46% актуализация на цените, стига да разполагаш със средства да го направиш. Защото е важен не само ЗОП, но и Законът за публичните финанси, който забранява да се анексират договори, ако няма осигурено финансиране.

А ако става въпрос за проекти с европейско финансиране? От МРРБ обявиха, че цените на договорите по ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) ще могат да се индексират с 15%.

Това се прави по указания от ЕК, която се базира на инфлационните индекси в Европа. За настоящите проблеми в строителния сектор вина имат и държавата, и всички възложители, защото в годините назад умишлено бяха задържани цените, основно тези за труда. Всички сме наясно, че няма строителен работник, който да е съгласен да взима 700-800 лв. В същото време, когато правим първоначална оценка за стойността на проекта, ползваме държавни стандарти или четем изданията за средните цени в строителството в страната, или взимаме някакви други данни и бази, но истината е различна. В момента един добър майстор получава между 1800-2000 лв. Съответно при ценообразуване с всички разходи това означава часова ставка от 20 и няколко лева. Но никой не я признава, защото някой някъде някога е измислил референтните цени и как да ги постигнем. Трябва да си дадем ясна сметка, че в строителния сектор всяко нещо струва пари и е време да започнем да ценообразуваме нормално. Категоричен съм, че минималният осигурителен праг на строителните работници трябва да е висок, фирмата да е задължена да преведе съответната сума, а възложителят да е задължен да я калкулира при ценообразуването. Постигнем ли го, нещата в отрасъла ще си дойдат на мястото. Стига сме си създавали сива икономика. Трябва да спре и схващането, че строителните фирми искат да отмъкнат едни пари. Това не може да е общ знаменател за всички. Важно е да имаме съответното уважение към строителите и всички, които са свързани с тази професия. Нека сме адекватни в ценообразуването и да бъдем стриктни в спазването на законовото изискване за едномесечен срок на плащане. В противен случай обричаме фирмите да стигнат до фалит. Не съм съгласен с изказването на един бивш министър, че ако нашите компании фалират, ще си докараме от Европа. Трябва да разполагаме със сериозни местни фирми. Строителите работят на пазара спрямо правилата - ако са ни лоши правилата, кой е виновен? Създадем ли добри правила, фирмите ще ги спазват и няма да има проблеми. Не може да искаме неща, които са невъзможни, и фирмата с наличния ресурс да прави чудеса. За водопроводите, по които работим, подадохме искания за финансиране още през януари т.г. Държавният бюджет се прие март и после 6 месеца чакахме. Загубихме целия строителен сезон и сега трябва да се справим за един месец. Насилваме нещата и рискуваме да пострада качеството, като за изминалото време цените са нараснали и фирмите вече са в дефицит при изпълнение на проектите. Как може да се изпълни договор по процедура отпреди 8 месеца, за което време строителните материали са поскъпнали с минимум 30%? Без индексация няма как да стане, а в същото време никой не ни осигурява пари за корекция на цените и ние нямаме право да я направим.

Как се излиза от този омагьосан кръг?

Народното събрание (НС) или Министерският съвет (МС) да вземе съответните решения и да каже: дайте да видим какви индексации сте направили на база на Методиката, представете новите стойности по договорите и да ни индексират на нас административните договори със съответната сума. Това е единственият вариант и тогава бихме могли да направим нещо. В противен случай си играем на котка и мишка. НС прие изменение, МС прие Методика и възложителите остават лоши, че отказват да изпълнят индексацията. Но ако нарушим Закона за публичните финанси, Агенцията за държавна финансова инспекция ще ни глоби. 

Предстои приемане на държавния бюджет за 2023 г. Средствата за индексация не е ли редно да бъдат пресметнати като сума и да бъдат заложени в него?

В момента идеята на Министерството на финансите (МФ) е да бъде удължено действието на Закона за държавния бюджет за 2022 г. Ако не се стигне до редовно правителство, най-вероятно това ще се случи. Само че предложението на МФ е удължаването да стане на база на разчетите при приемане на бюджета за 2022, към 31 март. Тоест всичко, което се е случвало след това, като актуализации, увеличение на заплати и т.н., няма да фигурира. Вземе ли се подобна отправна точка, ние ще влезем в още по-голям дефицит и държавата тотално ще блокира. Администрацията откъде ще намери пари за заплати и осигуровки, а и инфлацията е убийствена. В малката потребителска кошница промяната е 100%. Официалната инфлация от 20% е само статистика, която не е вярна. Когато вляза в магазина, виждам, че продукт, който миналата година съм го купувал за 2 лв., сега е 4-5 лв. Същото е в строителния бранш – инертните материали миналата година като пясък за зимно поддържане бяха 15 лв., а сега - 35 лв. Как ще оцелеят фирмите, когато договорите са 2-3-годишни? Горивото отиде с 1 лв. нагоре, заплатите се повишиха и всичко това трябва да бъде отразено. Иска се едно задълбочено анализиране на ситуацията. Въпросът не е да играем на компенсации. Инфлация не се спира с наливането на пари, а с намаляване на разходите. Трябва да видим кои са причинителите на инфлация и да се борим с тях, а не с последиците. Ако горивото се върне в нормални граници и за електроенергията също се намери вариант, това може да върне назад цените. Трябва да се успокоят цените, защото нуждата от индексация няма да отпадне, но ще бъде много по-малка.

Доста се говори за новата програма за енергийно обновяване на жилищни сгради, която ще се реализира с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). КСБ излезе със становище, че референтните цени, които се залагат в нея, са неактуални.

Има и друг проблем. Аз проведох срещи с всички домоуправители на сгради в общината. Ако сдруженията на голяма част от многофамилните жилищни сгради решат да кандидатстват, то те трябва да направят паспортизация, архитектурно заснемане и одит, които да платят сами. По наши сметки се оказва, че на апартамент се падат между 1000-1600 лв., които хората ще платят без никаква гаранция, че сградите им ще бъдат одобрени за финансиране. Те казват, че с тези пари сами ще си подменят дограмите и ще сложат изолация. Поради тази причина имах няколко срещи с НСОРБ и с депутати в НС. Казвам им - гражданите смятат, че предварителните разходи не трябва да бъдат поемани от тях без гаранция, съгласни са да съфинансират, след като имат одобрение за сградата си. Следващият проблем са т.нар. референтни цени, в случая стойности, които не отразяват адекватната ситуация. А инфлацията става все по-голяма. Затова трябва още при създаването на тези документи да се залагат механизми за индексация в процеса на изпълнение. Жизненият цикъл на един голям проект продължава между 3 и 5 г. Сега приключваме проект, започнат преди 4-5 години по Програмата за развитие на селските райони. Работен е 2016 г., кандидатствали сме 2018 г., търговете и цените са от 2019 г. и завършваме 2022 г. Успяхме да го приключим и да подадем заявка за плащане благодарение на това, че изпълнителите бяха закупили материали при сключване на договорите. Появиха се допълнителни количества работи, но Общинският съвет ги одобри и ги разплатихме.

Имате ли случаи, при които обявявате търг и не се явяват кандидати?

Не сме се сблъсквали с подобна ситуация. При нас има случи, в които се явява само един кандидат. Три пъти обявявам един и същ търг, кандидатстват фирми, но документацията им е под всякаква критика и комисията ги отстранява. Спираме поръчката. След това я пускаме отново, пак същата работа. И въртим процедури без договор.

А търговете, които обявявате, на стари цени ли са?

Когато имам договор за финансиране на даден проект, средствата са фиксирани. Ако тръгна да правя пазарни консултации или ново ценообразуване, което е редно, то цената ще е по-висока от одобрената. Но няма кой да ми даде допълнителните средства. Намираме се в омагьосан кръг. Не искам да съм негативно настроен, но ни предстоят изключително тежки зимни месеци и трудна следваща година за строителите. Няма фирма, която да иска да е дарител на общината или на държавата. Да работи на 20-30% загуба само за да завърши проекта, аз поне не познавам такива компании.

Какво планирате за 2023 г.?

Основно да кандидатстваме за средства за подмяна на водопроводи пред МРРБ. Но всичко зависи от това дали ще се прояви здрав разум в Народното събрание и дали ще се състави редовно правителство. Най-лошият вариант за държавата ще е, ако отидем на нови избори. Нито една от политическите сили няма да спечели от нови избори. Слушам всеки ден хората какво говорят, че им е омръзнало от избори. Ако сега не се състави правителство, то следващия път активността ще падне на 30%, защото ще отидат само твърдите ядра на партиите и резултатът ще е същият. Четири пъти избори миналата година и нещо да се промени? Един проблем реши ли се? Факт е, че нещо се свърши на парче. Цялата тежест после пада върху общините.

И на Вас през 2023 г. Ви предстоят местни избори.

Не мисля, че някой от колегите ми мисли за изборите догодина. Фокусирани сме как ще оцелеем зимата, как ще осигурим базовите услуги на населението. Трябва да се обслужва комуналната дейност, да се събират отпадъците, да се чистят пътищата и т.н. Това е свързано с разходи, които са многократно увеличени спрямо предходните години. А ние не получаваме никаква индексация към момента. За следващата година основно се надяваме да стартират новите европейски програми, за да кандидатстваме с проекти. За съжаление все още няма насоки и яснота кое е допустимо като инвестиции. До изборите за местна власт не очаквам да има някакво генерално развитие по програмите и затова разчитам  основно на капиталовите субсидии, които получаваме.

Вие сте трети мандат кмет. Какво бихте определили като най-голям успех?

Изкушавам се, както всеки кмет, да започна да говоря за постиженията в инфраструктурата. Но нещото, което за себе си ще го отчета като личен успех, е, че в тези три мандата не се поддадох на изкушението да се взема насериозно и здраво съм стъпил на земята. Всякакви ежедневни проблеми ми се явяват и трябва да ги решавам. Нещото, което липсва в  обществото и в голяма част от управляващите на всяко ниво, са нормалните човешки отношения с хората. Там е началото и краят на всичко. Всеки може да прави инфраструктура – някой по-добре, друг по-зле. Най-вероятно всеки управленец може да прави проекти и да кандидатства за финансиране. За себе си отчитам като най-голямо постижение, че Рудозем продължава да е най-младата община в Смолянска област. Имаме много млади хора и е успех на екипа ми, че успяваме да ги задържаме. Ние сме с най-голям процент население до 15 г. от всички общини в областта. Това няма как да не ме кара да се гордея. Създали сме необходимите условия – ремонтирани детски градини и училища, площадки за игра и всякакви други съоръжения в полза на младите, за да остават тук. Те са гръбнакът, който може да създаде икономика, която да издържа всички останали. Сбъднах и една своя мечта - да разкрия потенциала на Рудозем като находище на минерална вода. Желанието ми не се вземаше насериозно, но въпреки всички негативи, които понесох, това се случи и от 2019 г. се наредихме сред общините с минерална вода. Надявам се да остане за поколенията, сферата да се развие и да даде тласък на икономиката ни.

Бяхте гост на празника по случай Деня на строителя на ОП на КСБ – Смолян, който се състоя в Златоград. Какво е Вашето пожелание към строителите в региона и към читателите на в. „Строител“. Какво е мнението Ви за изданието на КСБ?

От страниците на в. „Строител“ пожелавам на всички представители на строителния бранш в страната здраве, да имат спорна година, добър строителен сезон и безаварийна работа. Да се грижат за своите работници, за да бъдат уверени и спокойни, и да нямат проблеми, така че да могат да се съсредоточат как най-качествено да свършат възложената им дейност. Доколкото зависи от нас, общините, ще продължаваме да апелираме да се създават правила така, че всички фирми да бъдат на светло и да си получават навреме договорените средства от своите възложители. На в. „Строител“ искам да пожелая да бъде все така обективен. Това е един от най-сериозните вестници, печатна медия, която дава професионален поглед върху случващото се в цял отрасъл от икономиката на страната. Продължавайте все така да дерзаете по темите, които са важни не само за строителите, но и за обществото, защото мисля, че интересът съвпада.