Кметът на Брезово Христо Енков: Работя за превръщане на региона в център за биоземеделие и биопроизводства

Г-н Енков, тази година станахте община - призьор на НСОРБ за „принос в развитието на местното самоуправление”. Коментирайте това отличие.

В основата на тази награда е цялостната работа на общинската администрация в услуга на населението. Ние успешно използваме природните и географските дадености, за да развиваме екологично чисто място за пълноценен живот. Вие сам видяхте електрифицираните ни с LED лампи улици и в общинския център, и в селата, а регионът не е никак малък.

Започвате с темата за електроенергията, вероятно защото имате интересна биография в тази сфера. Повече от 25 години сте живяли и работили в Дания като мениджър в „Сименс технолоджи сървиз”, а и на други места като ръководител екип в енергийната сфера, примерно на летище Копенхаген, на пристанището на датската столица…

Да, това е вярно и пребиваването ми там ме научи на ред, прецизност, деловитост и отговорност. Колегите ми твърдят, че си личи почеркът на работа в развита западна държава и при дейността ми в общинската администрация. Ще Ви разкажа за една моя идея, почерпена от наблюденията ми именно в Дания – тук, в Брезово, ние искаме да развиваме биоикономика. Участвахме в една европейска програма заедно с Аграрния университет в Пловдив. Трудна е тази работа, защото в края на краищата искаме да променим съзнанието на хората. Те са скептични към новото, а и се изисква много документация, убеждаване в София или Пловдив и т.н. Но сме решени да направим Център за биоземеделие, а голямата цел е създаването на устойчив икономически модел за кръгова биоикономика.

Концепцията ни по проект № BGLD-1.002-0001 „Растеж чрез активизиране на местния потенциал GALOP“ е одобрена и очакваме финансиране. В стратегията е включена и развойна база за био- и екопроизводство на пчелен мед, зеленчуци, плодове, диворастящи билки и гъби, с изграждане на производствен и консултативен център и впоследствие развитие на биоживотновъдство.

Похвален факт е, че шосето от Вас до община Раковски с кмет Павел Гуджеров почти изцяло е осветено с LED крушки.

Да, двамата с колегата Гуджеров убедихме МРРБ, АПИ и местното електрозахранващо поделение в необходимостта от подобно решение. Трасето е основно за Павел баня, а от там и за подбалканския път. Тази пътна артерия, когато бъде изграден тунелът под Шипка, ще бъде сред основните от Северна към Южна България, респективно към Гърция и Турция.

Избират Ви за общински кмет, след като години наред сте управлявали средногорското село Свежен. То впечатлява не само със съхранените архитектурни паметници, а и с прекрасно реновирани или новопостроени сгради - частни домове или къщи за гости.

Да, аз живея в това село, което е архитектурно-исторически резерват. Тук е къщата-музей на полковник Серафимов, освободил населението в Централните Родопи от османско владичество и герой от Сръбско-българската и Балканската война. Къщата е една от най-старите автентични дървени постройки от Средновековието.

Античната църква „Св. Георги“ е била сред най-големите ни книжовни средища през XVII век. Аджарските илюстратори и орнаментатори бележат върхови постижения в българското изкуство за украса на книги. В района е хижа „Свежен” имаме красив горски язовир, манастира „Успение Богородично“, както и гроба на Хаджи Димитър. Паметниците на културата са преброени до 100.

По време на моето кметуване направихме един Интерактивен център, започнахме интересни археологически разкопки.

Кандидатирах се за кмет на общината, защото виждах възможности като човек от бизнеса за различното развитие и на другите селища в района, общо 16. В село Пъдарско например имаше проблем с питейната вода и само за три месеца намерихме неговото разрешение.

Впрочем, проблемът в цялата община е много сериозен. От две години имаме договор с Геологическия институт на БАН за проучвания в Средна гора за търсене и измерване на възможни източници на вода. В Свежен предстои сондиране, което се надяваме да е от полза и за Чехларе.

Прави добро впечатление работата на АПИ за пътищата, които тя контролира. Вие доволни ли сте?

Наскоро подписахме договор с МРРБ за 1 500 000 лв. за проектиране и ремонт на пет километра път между селата Борец и Върбен. Иначе и в момента вървят ремонти на вътрешноселските улици, както и в общинския център.

От едната страна, са добрите идеи за развитие на биоземеделие, а от друга – близостта до високотехнологичната Индустриална зона на Пловдив и тази на Раковски. Каква е ориентацията на Вашите съграждани?

В интерес на истината и безработица има, и миграция има, но и стремежът да задоволяваме потребностите на хората по всякакъв начин също е налице. На терен от около 500 дка общинска земя искаме да изградим и биоиндустриален парк. Това звучи малко странно за незапознатия, но аз ще поясня - намеренията ни са там да се преработва биопродукцията, и то със „зелена” енергия.

Значи имате достатъчно работа и за следващия мандат, ако хората Ви изберат?

О, не! Просто няма да се кандидатирам. Доказах се. Стига ми. Радвам се, че успях да убедя населението, че ако на работата се гледа сериозно, доходите могат да бъдат високи. Затова толкова активно се боря да изградим нашия център. Стана ясно, че от една страна той внедрява новите технологии чрез учените от пловдивския Аграрен университет, а нашата администрация ще се стреми да намали бюрокрацията и ще рекламира случващото се.

На влизане в общината от Пловдив, на високото прави впечатление модерна производствена база. Каква е тя?

Това е най-големият завод за пух от патици и гъски, единствен на Балканите. Той е собственост на белгийския инвеститор Херман Верстапен, който вече 25 години оперира в България и е един от създателите на българската индустрия за производство на месо и деликатеси от патици и гъски. И е основен износител за френския пазар.

Наблизо е изграден и много голям соларен парк?

Да, отново частна инвестиция, но ние имаме друг соларен парк, който работи от 2015 г. и чрез който осигуряваме енергията на 70% за общинските консуматори – улично осветление, сгради от социалната инфраструктура и прочие.

На презентация в НСОРБ разказах на колегите, че сме една от малкото общини в страната със собствен соларен парк. До края на следващата година се надявам да увеличим ефективността на това съоръжение до 80-85%. В момента се изпълнява обществена поръчка за проектиране на соларни инсталации на сградите на училища, детски градини и др., защото това е единственият начин да намалим сметките и да насочим парите към социални нужди.

Имаме уверението на най-високо равнище, че активно ще се работи за децентрализацията - нещо, което отдавна е факт в Европа.

А смята ли кметът на общината да направи соларен парк в къщата си в село Свежен?

Принципно може, но няма как да го направя, защото къщата е паметник на културата.

Но на всяко училище това може да стане?

Разбира се. Както и сам сте видяли, сградите от образователната инфраструктура са добре поддържани, вкл. и детските градини и читалищата. Независимо че сме една селска община, ние имаме амбиции в образованието. Директорите на гимназията и на професионалното училище например правят всичко по силите си да задържат максимален брой деца за получаване на средно образование тук.

Ние сме разположени на много голяма територия, около 480 кв. км със 180 км улици, и това е невероятно предизвикателство за нашия бюджет заради транспортните разходи за автобусите на училищата. Изобщо трябва да се знае, че община Брезово има голям потенциал, независимо че в последните години държавната администрация сякаш не гледа еднакво на големите и малките общини.

Защо мислите така?

Ще Ви кажа защо не трябва да е така. Защото България без своите села няма как да просперира. И това, че не можем да ги стимулираме чрез европейските фондове, защото те не отговарят на бюрократичните изисквания на Брюксел, е големият проблем. Ние няма как да създадем поминък в селата, не можем да осигурим добра подземна и надземна инфраструктура, както и да осигурим качествени образователни и социални услуги и затова столицата ще стане 2 млн. души и ще се задъхва от транспорт, паркинги, а и от липсата на чист въздух. Прав ли съм?

В много от селата ние имаме прекрасни условия за живот, имаме архитектурно-исторически паметници, строим къщи за гости, за себе си и реставрираме бащините имоти. Но това не е достатъчно. Защото без средства не можем да запазим читаво нашето историческо и културно наследство. И губим ценности на 200, на 300 години. В това отношение оценявам високо работата на специалистите от Националния институт за недвижимото културно наследство, които имат програма за Свежен и за още пет от нашите села по отношение на картирането на значими в архитектурно-строително отношение стари къщи.

И още един факт за ролята на местното самоуправление - имаше едно инвестиционно намерение за проучване на златни находища в нашия регион. Сформирахме инициативен комитет, сдружение от петте общини – Стара Загора, Казанлък, Павел баня, Братя Даскалови и Брезово, и в дискусия с кандидат-инвеститорите доказахме, че Средна гора, земята, природата, хората са по-важни и евентуален бъдещ добив ще донесе повече неотстраними вреди, отколкото ползи за нас и за България. Лична моя гордост е, че аз бях председател на това сдружение.

Как виждате перспективите в областта на туризма?

Вашият екип познава добре нашия край. Да вземем например къщата-музей на Златю Бояджиев, където може да се види експозиция с репродукции на някои от най-известните му платна. Или тази, която споменах - на „Полк. Владимир Серафимов” в Свежен, чието име е светиня в Смолянския край. Или долмен „Плочата” - най-голямото мегалитно съоръжение от подобен тип, открито на територията на България. Паметникът се намира на един от южните върхове на Средна гора над село Златосел. Според учените находката е от много ранен период, поне от второто хилядолетие пр.Хр., и представлява фамилна гробница на тракийска царска фамилия или на местен аристократичен род.

Това интервю ще бъде публикувано в рубриката „Кметовете говорят”. Какво още имате да кажете на своите съграждани, а и на колегите си от страната?

На съгражданите си казвам всичко и няма да поучавам кметовете, но искам да им припомня, че хората са ни избрали, за да работим за суверена, а не за партиите, които са ни подкрепили или издигнали.