Община Чирпан – привлекателна за инвестиции и живот, е без конкуренция на стратегията й за развитие

Г-н Крачолов, да започнем това интервю с въпроса за сериозните инвестиционни намерения от страна на чужди инвеститори към Вашата община.

В последните две години инвестиционният климат в нашата община претърпя коренно изменение. Австрийски, немски и турски инвеститори откриха нашето стратегическо за България географско и инфраструктурно положение и декларираха намерения, след като огледаха терени и водихме професионални разговори.

Две години всички се занимавахме с ковид и бяхме в един ступор със замразени проекти, затворени работни места и т.н. Държавата пренасочи доста от бюджетните средства за капиталови разходи за справяне със здравната криза. После влязохме в политическа турболенция, дойде войната в Украйна и безпрецедентната инфлация, която доведе до рязък скок на цените на строителните материали и други суровини, които строителният бизнес използва в дейността си, и т.н.

За съжаление веднага след започването на военните действия в Украйна потенциалните инвеститори до един заявиха, че временно спират икономическата си инвазия в България. Говорим за предприятия от автомобилната промишленост - производство на фарове за световни марки леки коли, за изграждането на логистични бази и други. Големите играчи от Централна Европа - основно Германия и Австрия, преориентираха значителна част от изнесените си производства към своите страни поради високата цена на горивата и на основните материали като стомана, които идват от Русия и Китай.

Все пак за Чирпан движение напред има. До края на лятото ще влезе в действие нов Общ устройствен план (ОУП) както за града, така и за цялата община. Това е много важно за живота на хората, защото премахнахме всичко архаично. Набелязахме перспективни терени, където е отпаднала предишна необходимост за ползване, които вече сме предоставили за изграждане на мощности за индустрията. Отделно такова развитие предвиждаме и за някои от селата ни, като особено внимание отделяме на развитието на възобновяеми енергийни източници. Нашата община в момента е хит сред инвеститорите, които искат да изграждат соларни паркове.

До седмици чакаме решение на Министерския съвет за прехвърляне в собственост на два терена от бивше военно поделение, които са близо 380 декара. Ще бъдем включени в структурите на държавата за обособяване на индустриални паркове и веднага след необходимите съгласувания ще започнем и същинското проектиране на тези нови обекти. Голямата идея е да можем да кандидатстваме навреме за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)и да започнем същинското строителство. Тези земи са на изключително комуникационно място, с към 400 м лице към околовръстния път на общинския център, на 2 км от п.в. „Чирпан” на АМ „Тракия”, на 6 км от п.в. „Свобода”, на 12 км от с. Плодовитово и на 6 км от п.в. „Златна ливада” на АМ „Марица”. Всичко това прави община Чирпан без конкуренция по отношение на стратегията й за развитие на икономиката в различни сектори.

Трябва да кажа, че в момента изграждаме и 200 МV соларен парк със собствена подстанция и батерийна станция. Ще транслираме ел. енергия и към подстанцията в Димитровград. Австрийските инвеститори са готови да изградят и далекопровод до Чирпан, макар че засега това законово е невъзможно, но се надяваме на промени в тази посока. Идеята е тези големи соларни производители да могат да продават ток директно, вместо да качват производството си в системата на БЕХ. Ако това стане, за хората ни ще бъде по-нисък разход на средства минимум с 20%.

Т.е. спокойни сте за бъдещето. Какво очаквате в най-краткосрочен план?

Очакваме две неща: реално стартиране на НПВУ, където са парите за индустриалните паркове и за инфраструктура. И второ - надявам се войната в Украйна да приключи, защото както казах, големите международни инвеститори клас А с вложения над 10, 20 и 30 млн. евро са замразили въвеждането на производствени мощности в Източна Европа.

За капиталовата програма реално още нямаме бюджет и указания можем ли разходите с финансиране от държавния бюджет да ги одобрим през общинска сесия и да обявим избор на изпълнители с идеята в активния сезон след април да започнем да работим по обекти.

Какви проекти предстоят?

Предстои Чирпан да реализира няколко големи проекта, сред които е ремонт на четвъртокласен път Винарово – Могилово. За него са предвидени 4 млн. лв., като финансирането е от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Имаме спечелен проект през Министерството на здравеопазването с наше дофинансиране за ремонт на един от павилионите на болницата.

С приходите от отстъпено право на строеж на фотоволтаична централа влизаме да работим в селата – основно големи ремонти на улици и тротоари. Имаме одобрени и вече съгласувани процедури по ЗОП с Държавен фонд „Земеделие” през местните инициативни групи (МИГ). В момента предстои обявяването на процедури за 3 градски квартални парка за цялостно реновиране, изграждане на спортна зала тип „балон” в най-голямото ни село Зетьово за над 500 000 лв.

Предстои цялостно обновяване на парковата част и съоръженията за игра на малчуганите в най-голямата ни детска градина, където паркът е почти 6 дка. Това са по-значимите инициативи през нашата МИГ.

Имаме мащабен проект за 2 млн. лв. в едно от големите села - Свобода, но в сложните икономически условия, в които страната изпадна, се наложи да спрем и да обявим нова процедура с нови параметри, за да можем да се вместим във финансирането, отпуснато от Министерството на образованието и науката. Ние стартирахме този обект точно когато основните строителни материали - бетон, желязо, дограма, скочиха над 30%, и решихме при изкопана от изпълнителя основа да спрем строежа и да намерим решение, чрез което да излезе сметката. Впрочем така и стана.

Тясно професионално сте свързан със строителството - и като дългогодишен зам.-кмет, и като изп. директор на големи компании, свързани с бранша.

Ако говорим за общ поглед, който един общински кмет трябва да има, ще кажа, че строителните компании, които работят в региона, са изключителни професионалисти. През миналата година те преминаха през един стрес-тест, но успяха да се съхранят. Запазиха служителите си, а и капацитета си. Много сложно беше и за двете страни – и за общините, и за фирмите, защото, знаете, в един момент новите цени на суровините наложиха различно заплащане, а финансирането беше вече фиксирано. Едва 2022 г. се прие законодателната промяна, позволяваща индексация на строителните договори, но големият въпрос продължава да е откъде да дойдат допълнителните пари.

Имаме вече разговори с МРРБ и с Министерство на финансите за преодоляване на оскъпяването, което в нашата община е около 350 000 лв. А аз като кмет няма откъде да взема тази сума, за да компенсирам работещите на нашите обекти. До промените в ЗОП това беше и невъзможно.

Наистина строителният бранш премина през сериозен стрес-тест, но излезе с достойнство от него. Големите компании преминаха по-леко, но и малките фирми поели общински обекти успяха да завършат започнатото и да оцелеят на пазара. Тежко време, а и попаднахме в един вакуум, когато бюджетът ни много закъсня.

Трета година в Чирпан работи ПСОВ. Новата градска канализация зауства отпадните води на над 70% от населението. Какво още предстои в тази посока?

Завършваме големия проект на ВиК асоциация - Стара Загора. В нашия град бяха изградени допълнителни системи за отвеждане на отпадната вода към главния колектор, сменена беше магистралната тръба на водовземанията по поречието на р. Марица до града и водонапорната кула.

Големият проблем, който стои пред администрацията и вероятно ще се решава следващия мандат, е един ромски квартал. Амбицията ни е там първо да се изгради канализационната мрежа, а след това да се направи цялостна подмяна на водопроводите. Защото сега двата типа води се инфилтрират и влизат в ПСОВ повече като чиста вода, което пък е проблем за работата на самата станция.

Какво е положението с питейната вода в селата особено през лятото?

В някои като Спасово и Средно градище с нови сондажи изкарахме голям дебит и проблемите бяха решени.

Впрочем един любопитен момент – в Средно градище, докъдето води асфалтов път, преасфалтиран през 2008 г., има и много нови заселници и сред тях англичани, ирландци, шотландци, холандци и арменци. Въобще - колоритен пейзаж. Интересно е и в Стоян Заимово, където все повече хора купуват терени и се заселват. Водата е на гравитачен принцип и снабдяването е нормално.

С ВиК дружеството направихме проект и търсим финансиране за Спасово, четвъртото по големина. Там след постепенната подмяна на ВиК системите трябва да асфалтираме изцяло и улиците.

Големи и благоустроени села като Зетьово и Свобода са с повече от 1000 души население… Как ги правите привлекателни?

Това, което впечатлява особено след пандемията, е едно масово връщане на хората по родните места, реновиране на фамилните къщи и ново строителство. Не преувеличавам, при нас се наблюдава истинско преселение. Особено този процес е засилен към селата, които са близко до общинския център. В Зетьово, където след като приключи ремонтът на шосето Чирпан - Симеоновград по една европейска програма, в Рупките, където според природните и историческите дадености е подходящо място за любителите на селски и културен туризъм, около Могилово, около Винарово в близост до местността Еледжика имаме силно развитие на ново строителство на еднофамилни къщи или купуване и основен ремонт на стари домове. През отдел ТСУ на главния архитект преминават и разрешенията за строителство на къщите за гости. Всичко това е свързано и с изключително активната програма за развитие на туризма и услугите в общината. На фестивалите в нашия регион ежегодно присъстват над 25 000 гости. Нещо повече, Scorpions са първата група, която се включва в третото издание на Midalidare Rock In The Wine Valley. Фестивалът в Долината на виното ще се проведе от 30 юни до 2 юли 2023 г. Scorpions нямат нужда от представяне. Истински легенди на рок музиката, които за първи път в България ще изпълнят песни от последния си албум Rock Believer и, разбира се, всички класики, които всички ние знаем. През дните на събитието очакваме над 60 000 любители на рок легендите от цял свят и станахме един от хитовете с фестивален и винен туризъм.

Тенденцията младите хора да превръщат фамилните си домове в луксозни къщи за живот на цялото семейство се очертава като трайна и това е добра перспектива за развитие на тези селища. Затова и амбицията на нашата администрация е свързана с различни дейности, спортни площадки, ремонти на детски и общински заведения и т.н.

Това в значителна степен означава, че трябва да развивате образователната инфраструктура?

Искам да обърна внимание, че нашата Професионална гимназия по селско стопанство, освен че готви висококвалифицирани специалисти в своя профил, реагира адекватно и на всички други предизвикателства в региона. Защото един от основните въпроси на инвеститорите, за които вече говорихме, е „Кой ще работи?”. Това е големият проблем навсякъде в страната. Програмата за развитие на общината за следващите 10 години е насочена натам. И още нещо – очертаващите се структурни проблеми на площадката на комплекса „Марица изток” за около 6000 чирпанлии ще доведат до тежки социални проблеми. За тези хора ние трябва да мислим още отсега. Да привлечем инвеститори, да създадем условия за преквалификация, за малък бизнес в селата.

Това интервю, г-н Крачолов, ще бъде публикувано в рубриката „Кметовете говорят” на в. „Строител”. Какво още има да каже на своите съграждани кметът на община Чирпан, на своите колеги в страната, а и на българските строители?

Най-после трябва да се разбере, че когато водим ясна политика не само на местно равнище, трябва да сме диалогични и да не се конфронтираме. Само с общи усилия на всички - на гражданите, на местната власт, на строителния бранш в случая, ще можем да развием градовете и оттам и държавата. В кризисното време, в което живеем, гражданите да бъдат нашият истински коректив.

Общинската администрация прекрасно си партнира с Камарата на строителите в България и с фирмите членове, опериращи на територията ни. Горещо препоръчвам на държавната администрация и на Народното събрание като законодателен орган да имат много по-интензивен диалог и да се вслушват много по-добре в това, което казват българските строители.