Г-жо Донкова, нека започнем нашия разговор с преглед на проектите, които се реализират в район „Кремиковци”, както и на реновираните обекти от образователната и социалната инфраструктура.

Въпреки че живеем в интересно и трудно време, успяхме да реализираме повечето от набелязаните проекти, с изключение на този за изграждане на нова детска градина в кв. „Ботунец 2“. Проблемът с него се усложнява заради липсата на държавен бюджет за настоящата година и това вероятно ще отложи строителството.

В кв. „Кремиковци“ имаме нова детска градина, санирахме училище и здравната служба. Изградихме ново футболно игрище. Това, което предстои в квартала, е основният ремонт на сградата на кметството. От няколко години безрезултатно търсим финансиране за този обект и вероятният вариант за осигуряване на средства ще бъде от продажбите на нежилищни имоти, които се намират на нашата територия. Искам да отбележа, че сградите на кметствата са много стари, строени са отдавна и ремонтът им е задължителен.

В другите квартали се изградиха детски и спортни площадки, фитнес зони, но по отношение на пътната инфраструктура са необходими доста инвестиции в тях. В кв. „Сеславци“ много добре функционира новата детска градина. Кандидатствали сме пред Министерството на образованието и науката да ни отпусне 240 000 лв., за да реализираме голям ремонт на 117‑о СУ „Св. св. Кирил и Методий” в същия квартал. То е средно общообразователно училище с природо-математически профил. В своята над 130-годишна история е претърпяло няколко метаморфози – било е СПТУ по редки метали, гимназия и основно училище. От 2000 г. е СУ и от тогава досега в него средното си образование са завършили над 200 ученици. Голяма част от тях са се реализирали успешно на трудовия пазар.

В Бухово е санирана детската градина, а сградата на училището е обновена, включително е ремонтиран и покривът му. В момента се реализират СМР по покрива на зданието на Културния дом в града.

В с. Яна училището и детската градина са в прекрасно състояние, ремонтът им беше направен миналата година. Детската градина в с. Горни Богров също е санирана, но самата сграда има нужда от разширение.

Бихте ли разказали и за проектите в кв. „Враждебна”?

В този квартал училището е санирано и много добре поддържано. Отоплението е с термопомпи, такова е и в детската градина. Тази система поддържа температурата 24 часа в денонощието и не се налага да се изключва вечер. В детската градина има две яслени групи, помещенията са изрядни. Предстоящо е строителството на четири нови детски площадки в кв. „Враждебна“. Тук трябва да поясня, че на различни места именно детските площадки са в лошо състояние, а част от тяхното оборудване е и опасно за ползване, особено настилките. Всичко ще бъде обновено и реновирано до лятото, за да може в топлите месеци децата да играят, без да се притесняваме за тяхното здраве.

Успешно завършихме санирането и необходимия ремонт на покрива на читалището в квартала. Миналата година ремонтирахме и сградата на кметството във кв. „Враждебна“. Няма как да не отбележа, че според възможностите на районната администрация се грижим и за доброто състояние на уличната мрежа. През 2023 г. ще обновим тротоарната настилка около значимите сгради от социалната инфраструктура, за да я приведем в нормално състояние.

На територията Ви се намира и с. Желява, което има много богата история, за която свидетелстват паметниците около населеното място. Има ли интерес към него, строят ли се къщи? Колко са строителните разрешения за миналата година за целия район?

Желява е много красиво село, като искам да подчертая, че то е живо село, а не е вилна зона, независимо че вили се строят непрекъснато. Характерното за това населено място е, че имоти се търсят от хора, които искат да живеят постоянно там, а не сезонно, през отпуската или за уикенда. Интересът към с. Желява се дължи на това, че е достатъчно близко до столицата, автомагистрала „Хемус”, до летище София, въздухът е чист, спокойно е, местните хора са гостоприемни и трудолюбиви.

В с. Желява, а и във всичките ни села продажбите на терени или стари къщи до известна степен се задържат с очакване на нарастване на цените. Поради това все още се срещат пустеещи дворове и занемарени сгради. Други не смятат да продават имотите си с идеята, че някой ден децата и внуците им ще се върнат на това приказно място под Стара планина.

В нашите села и квартали се живее спокойно. Децата сами ходят на училище, играят по улиците, парковете и детските площадки. Неслучайно в район „Кремиковци“ за миналата година сме издали 146 строителни разрешения. В район „Кремиковци“ се строи – доста хора се връщат във фамилните къщи и ги ремонтират или на тяхно място вдигат нови.

Вероятно и пандемията, която продължи повече от две години, е оказала влияние на търсенето на имоти и големия брой строителни разрешения?

Да, ограниченията заради COVID-19 изнервиха хората, особено жителите в големите градове. Доста граждани избраха да се преместят към малките населени места, включително и към нашите села. При нас се заселиха висококвалифицирани хора, разчитайки на бързите пътни и интернет връзки, на доброто електрозахранване и прекрасния старопланински климат.

Кв. „Ботунец“ не е най-предпочитаното място за живеене.

Така е, въпреки че за хората, които са родени там и са останали в квартала, нещата са много по-различни. Цели фамилии живеят в къщите си, отглеждат децата си и нямат никакво намерение да напускат слънчевия регион. През 1978 г. село Ботунец става квартал на „Кремиковци“, тогава е създадена и нашата районна администрация. Проблемите започнаха след спиране работата на металургичния комбинат. Останалите без поминък хора, обитаващи общинските жилища, масово са завърнаха по родните си места. Тогава тези панелни блокове масово бяха населени със семейства от малцинствата. Известно е, че повечето са без образование, без трудови навици и професионално развитие и т.н., с които трудно се съжителства.

Старата слава на „Кремиковци“ като замърсител, а и на Бухово като голямо средище на уранодобива сякаш са с различен имидж.

Район „Кремиковци“ не е онзи икономически мастодонт, който замърсяваше цялото Софийско поле с производството си или с пепелта от шлаката на табаните си. Старата слава на металургичния комбинат отдавна отмина. Трябва да поясня, че на площадката му няма почти нищо, липсва производствена дейност. Извън площадката има развитие на различна лека промишленост. Строят се модерни нови халета, които изглеждат като в Западна Европа. Не бих подкрепила като кмет, а и като жител на едно от селата в район „Кремиковци“ инвестиции за каквато и да е замърсяваща промишленост. Хората разбират, че това е един прекрасен район за живеене в полите на Стара планина, сред най-слънчевата част на Софийската равнина.

Специално за Бухово фирма, закупила определени сгради, в които се е помещавало управлението на уранодобива у нас, има идея да обособи в тях таекуондо център. Водени са разговори с представители на Южна Корея да построят в този район интересен парк с корейска специфична градина, а самите сгради постепенно да се превърнат в хотели, в помещения за обучение и тренировки. Подобен комплекс в Бухово може да заеме изключително място в развитието на тази интересна спортна дисциплина и ще е единственият в България.

Перспективна инвестиция, като се има предвид, че таекуондо се практикува на много места в България, но не в такива мащаби, каквито се замислят в Бухово.

 Интересът към нашия район за развитие на строителни проекти е огромен. На територията на Бухово има и саниран блок по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, чието сдружение на собствениците бе сред първите, които успяха да се организират и да кандидатстват за финансиране. В доста панелки не повярваха, че програмата е наистина безплатна, което изигра лоша шега на много от собствениците.

Сега сме в очакване на новите средства за енергийно обновяване по Националния план за възстановяване и устойчивост. Съгражданите ми се подготвят да спазят новите условия – те трябва да направят енергийно обследване и да предоставят технически паспорти. Реално до 2024 г. всички сгради в страната трябва да имат технически паспорти. Важно е гражданите да знаят, че разходите за обследването и за паспорта ще бъдат за сметка на етажните собствености, но в случай на одобрение на средства за финансиране парите ще бъдат възстановени.

Стана ясно, че се строят доста обекти в „Кремиковци“. В целия район се забелязва инвазия – има нови промишлени халета, логистични бази, офиси на фирми, жилищни сгради. Изглежда има работа за строителите.

Да, има работа не само за строителите. Складовите бази, малките производства също осигуряват заетост. Има, разбира се, специфични работни места, където се търсят определени специалисти, но в някои производства хора без висока квалификация могат бързо да бъдат научени да извършват дадена дейност, стига да имат желание. С други думи – работата е достатъчна, като фирмите предпочитат да наемат местните, за които не се изисква превоз или ползване на градския транспорт.

В края на януари столичното метро чества 25-ата си годишнина. Подземната железница на София е много близо до Вашия район, но изглежда нямате бърза връзка с нея?

Приветствам метростроителите за работата им през годините по проектите за разширението на този голям инфраструктурен обект на София. Категорично нашите населени места трябва да имат реално свързващ транспорт с най-близката станция на метрото. Това не е мисия невъзможна, но се нуждае от видоизменена градска транспортна схема.

На територията Ви се намира известният Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец”, част от Софийската Мала Света гора.

За обекта Столичната община спечели проект за около 10 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. Те се влагат в реставрация на стенописи, изграждането на нови параклиси, информационен център, музейни помещения и др.

В манастира всеки понеделник идват деца за църковното училище и в неделя ги прибират. През деня, докато се обучават, са без телефон. Те се запознават с основите на християнското православно учение, малчуганите учат молитви и пеят тропари, приучават се на подобаващо поведение в храма и манастира, като наред с това се запознават с различни форми на църковното служение. Успоредно с религиозното ограмотяване децата се грижат за манастирския двор и неговото облагородяване, подпомагат многообразните дейности в манастира и се занимават с проекти, свързани с църковното приложно изкуство. Всичко това е безплатно за родителите.

Какво още иска да каже кметът Донкова на хората от района, на своите колеги от страната, на строителния бранш и всички читатели на в. „Строител“?

„Живеем в едно трудно и преломно време. Основното в битността на кметовете е, че те винаги искат да направят повече за хората. Аз не правя изключение.